Отиди на страница:
Хм. Аз пък си мислех, че Прокуратурата прави предложението, а подсъдимият се съгласява или не. Пък то в България било обратното - престъпникът прави предложение и прокурорът с облекчение се съгласява   Редактирано от - ivo kunchev на 26/7/2010 г/ 21:23:38 |
| Няма да се месите в работата на независимата бългорска съдебна система!...Убийци по нашите пътища с 2 промила амкохол-с условни присъди?...Наистина е НЕЗАВИСИМА- нито от закон, нито от морал. За съвест и дума не може да става...Че и за това пари получават-редовна +13 и 14 заплата...И на съдебна система, и на държава не случихме.... |
| Прогледна ли прокуратурата с Очите? – ХА ХА извинявайте те бяха на опашката за земя за хотелите тогава , ората земя даваха те искат в Очите да го гледат. |
 Не , Доротея , Не е прогледнала Прокуратурата , а и не й се пише , в да й провиди дори . И всичко това , докато Обществото ни не сети границите на "лобизма" в общия ни живот . В братовчедския начин на неговото осъществяване , ние и още в дълго ще се питаме , какво е туй лобизъм , в булгаристанските му условия и обстоятелства , ако това "чудо" не е , ясно изразено политическо обгрижване на групови и частни интереси в противес на Обществения интерес или в най-просто казано , Частмаг в собствено Политиката и нейната собствено Система . По тези въпроси , поспри в сайтовете на либерал-тарикатите и да не ги изброявам в поименно , защото са си свили дупетата в напоследък , че и има защо . Освен политически к...ки , Моделът на днешното ни политическо общуване в Общество , друго не произвежда , Мила . Сама си стори извода , какво означава в това ...  Редактирано от - beagle на 27/7/2010 г/ 00:21:17 |
| Ами значи е нормално. Кво токова?Айде да са живи и здрави и още бизнес да "градят". "Г"-то да се чете като "К'... |
| Щеше ми се тази статия дапогледне малко по-критично на искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство срещу Митьо Очите. Какво представлява споразумението? За по-голямата част от престъпленията, Наказателно-процесуалния Кодекс дава възможност да се сключи споразумение. От него системата печели преди всичко бързина - няма разпити на свидетели и експерти, няма болни защитници и подсъдими, няма искания за събиране на нови и допълнителни доказателства и т.н и т.н. Какво печели подсъдимия? Печалбата му е възможността да получи наказание, което да е под предвидения в закона минимум. Вярно е, че това не е задължително (както пише авторката), но в почти всички случаи намаленото наказание е основния мотив на подсъдимия. Ако подсъдимият си мисли: "Ако ще получа със споразумение толкова колкото и с процес по общия ред, за чий ми е да им спестявам на тези гадове процеса" Има един дребен детайл при споразумението, който често се изпуска. То се сключва не между прокурор и подсъдим, а между прокурор и адвокат. Адвокатът е задължителна фигура тук. От кого точно идва предложението между тях - не знаем, в всеки случай е различно, но именно тези две лиза постигат взъимното съгласие - подсъдимия единствено заявява, че знае какво е споразумението, съгласен е с него и се отказва от гледането на делото по общия ред; съда-одобрява. Може да откаже да го одобри, но това е рядка хипотеза. В крайна сметка той тук не е на страната нито на прокуратурата нито на защитата и след като те са се съгласили в спора си не би трябвало да се намесва сериозно. И ето тук идва проблемът с аргумента на Велчев! Как може да твърди (пак), че съда не си е свършил работата, като ее чевидно че собствената му прокуратура не е направила това? И като се има предвид, че за разлика от съда прокуратурата е централизирана система. Реално вишестоящия прокурор може единствено и на база собственото си положение да отменя актовете на нисшестоящия. Велчев е можел постоянно да дава нареждания на сключващия споразумението прокурор и да казва сега, че съдът е допуснал грешка ми изглежда безочливо. Искрено се надявам ВКС да отхвърли това искане на главния прокурор. Не го ли направи съда ще даде едно несравнимо предимство на едната страна в процеса пред другата - прокуратурата ще може да санира собствените си грешки, нещо което адвокатурата не може да направи. Отхвърлайки искането ще се запази все пак някаква правна сигурност, което ще е в интерес на самото право. А от тук на сетне прокуратурата да си опича акъла когато сключва споразувения. Смелият анонимко |
Kaligon поясни на невежите: Има един дребен детайл при споразумението, който често се изпуска. То се сключва не между прокурор и подсъдим, а между прокурор и адвокат. Остана да кажеш Kaligon че си и юрист или не дай си Боже - съдия!  |
| Велчев... Сложна личност! Лично аз много се зарадвах когато го назначиха (някои помним "избора"!) за Главен прокурор на Републиката. Смятам го за ерудиран, интелигентен и в значителна степен почтен. Това, че беше юридически съветник на Първанов може и нищо да не значи! Наблюдавах със задоволство и надежда първите му стъпки в прокуратурата и преживявах незавършващите му проекти... Днес обаче нещата са различни! Днес може да направи нов опит в полза роду. Доволен съм, че се е заел с тъпите споразумения! Основната цел на съдопроизводството е превенция чрез възмездие. Не "икономия на процесуално време"! Ако съдебните магистрати бяха толкова загрижени за времето, нямаше да пълнят постановленията и решенията си столкова много простотии, че обжалването и ангажирането на по-висшите инстанции да изглежда не само очевидно, но и задължително! Тези споразумения трябва да се използват когато наистина обвинения помага на правосъдието! Спомнете си случая "Ставийски"! С какво "самопризнанието" спомогна за разкриване на очевидното престъпление? Отново вдигам палец за Велчев! |
| Не, не съм съдия, но съм юрист. С оглед на следващия ти коментар мисля, че не си хванал основата. А тя е: Трябва ли да позволяваме на едната страна в процеса да поправя допуснатите от самата нея грешки? Колкото до: Тези споразумения трябва да се използват когато наистина обвинения помага на правосъдието! - трябва да предложиш наистина добри условия на обвиняемия, за да помага истински - например да му обещаеш, че няма да го осъдиш въобще. Трябва да се измисли механизъм, с който да се гарантира това обещание - и днес честа практика при няколко обвиняеми на единия да не се повдига обвинение, за да бъде използван като свидетел, но определено това е риск и често обещаното не се спазва и често човек се научава на урока: "На държавата не се помага в никакъв случай!"Колкото до Велчев, имал съм възможност да го познавам, когато беше известен само като син на баща си, подчинен на едно от големите страшилища в СУ - професора (а тогава само доцента) Александър Стойнов. Предполагам знаеш колко точен е студентския фолклор? Той окачествяваше Велчев като "Пу...ка" (с извинение за студентския израз). Мисля, че годините му като главен прокурор само потвърдиха точността на студентските наблюдения. Лично смятам, че това е човек, който трудно се справя без началник и това си личи дори особено на длъжност, за която стария Татарчев казваше: "Над мен само Бог!". Велчев инстинктивно търси силна личност, на която да се опре и като я намери извършва нещо което условно наричам мимикрия. Отбележете първите години на мандата му - като стойка, поведение, изказ и дикция приличаше твърде много на Първанов, а днес - удивително много на Борисов. Като цяло абсолютно неспособен да свети със собствена светлина. Смелият анонимко Редактирано от - Kaligon на 27/7/2010 г/ 10:25:24 |
Калигонеей, не ги вдяваш работите, слушай Пламен Пенев какво ти обяснява!  Добре, че не дал бог да си съдия. Ма те съдиите у нас са по-зле и от теб - Пенев веднага разбира, а те - не. |
Много малко са съдиите, които приемат, че могат да влияят върху размера на наказанието, което се постига със споразумението. Повечето проверяват само дали то не противоречи на закона и морала и дали са възстановени щетите от престъплението. Много малко са съдиите, които приемат, че противоречието с морала обхваща и ниското наказание. Защото съдът всъщност няма право да проверява нищо друго освен съответствието със закона и морала, така че горният цитат не е особено точен. Ако не е тежестта на наказанието, не знам кое друго при формално спазен закон може да противоречи на морала. Евентуално - споразумение при явна пълна недоказаност, когато нещо друго мотивира обвиняемия да признае. Ама нейсе. |
Kaligon каза: - трябва да предложиш наистина добри условия на обвиняемия, за да помага истински Няма спор! Но надявам се ще се съгласиш Kaligon, че "споразумение" с последващо почти освобождаване от отговорност (пак ще посоча случая "Ставийски"!) не предизвиква дори смях в залата, а само естествено възмущение при един жив и един истински труп ... и алкохол е кръвта. Колкото до Велчев... чак толкова не го познавам, но ако е истина, че има нужда от лидер и ако този лидер му помогне да въведе ред и порядък в най-съсипаната институция в страната - прокуратурата, то аз нямам нищо против да се води и по двама лидери! Важен е резултата... ако средствата са законни разбира се  |
plod4e дефинира: Защото съдът всъщност няма право да проверява нищо друго освен съответствието със закона и морала В стария ЗСВ, plod4e, имаше един текст, който дефинираше условията на които трябва да се подчинява едно съдебно решение... Ще ти го припомня: "Закона, събраните по делото доказателства и вътрешното убеждение на съдията". В новия и това го няма... От къде го измъкна този "морал" не мога да разбера! На умник ли се правиш? Да не говорим, че "морал" е социометрично, а не юридическо понятие. Редактирано от - Пламен Пенев на 27/7/2010 г/ 10:48:06 |
| Морълът Пламене се измъкна от чл. 382 ал. 7 на НПК Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. Между другото тук попаднах на една изключително любопитна, малка статия свързана със споразумение, прокуратура и МВР Смелият анонимко Редактирано от - Kaligon на 27/7/2010 г/ 10:56:18 |
Пенев, няма лошо човек да коментира и разсъждава, но нищо не разбираш от това, което коментираш. На едно друго място беше станал за смях.  А че нищичко не разбираш, си личи дори само по свръхелементарни неща като това, че не знаеш откъде се измъкна моралът и че не правиш разлика между споразумение и съкратено съдебно следствие (Стависки). Редактирано от - plod4e на 27/7/2010 г/ 10:58:43 |
Kaligon посочи: Морълът Пламене се измъкна от чл. 382 ал. 7 на НПК E! Аз не твърдя, че Законодателят ни е безупречен де... Но все пак НПК дефинира процедурни правила. Малко извънпроцедурна простотия не бива да е повод за профанизиране в плодов стил |
Пенев, какво стана, нали ЗСВ не се прилагаше в процеса, а само НПК (справка - писанията ти за прокурорската проверка)?  |
plod4e като обективната истина: На едно друго място беше станал за смях. Не е голяма беда, plod4e, ако аз, физика, стана за смях, изказвайки се във форум по юридически въпроси! Истинската беда е когато вие, прокурорите, ставате за смях... като прилагате в качеството на процедурен закон един чисто устройствен закон, какъвто е ЗСВ. Последиците от вашите действия всички ги знаем - стотици хиляди (открити от Велчев, не от мен!) забутани дела! Огромен брой неразследвани престъпления! Безброй насилници и мошенници, които си живеят сред нас, защото прокурор е отказал да спази предписанията на НПК, позовавайки се на ЗСВ... Към всичко това сега се прибавят и десетки хиляди (!) "споразумения". Как да повярвам, че не говорим пак за пари?! Но и това ще мине...  |
Темата е в доволно коректна , за да позволяваме на юристи , с лютеница да й мерят бялата покривка . Някой от тях стигнаха реч за подобната наглост , но продължават да се дърлят . Моля , спрете и се оттеглете , господа в Юристи . Темата е в Политическа ...  |
Темата е в Политическа ... Не мога да си спомня, кой беше забелязал следната разлика между България и Америка - там правят всеки политически спор юридически, а тук всеки юридически спор превръщаме в политически Смелият анонимко Редактирано от - Kaligon на 27/7/2010 г/ 14:14:35 |