Отиди на страница:
Всички филми там са дублирани на немски - няма субтитри. Това е част от държавната политика на Германия - да се осигурява работа на хората. Голям брой артисти, озвучители и куп още специалисти се „прехранват” покрай дублажа на филми. А Германия е богата страна и може да си позволи да купува филми в неограничено количество. Дублирането се изпипва изключително добре. Ако човек слуша например дублаж на филми на Еди Мърфи, ще си каже, че Еди просто си говори на немски. На въпроса на Николов В тази връзка - нужен ли ни е нов Балан? г-н доцентът отговаря, че Балан не бил единственият. Това е отговор на въпроса „Само Балан ли се е грижил за чистотата на езика ни, или е имало и други?”, а не на зададения въпрос. На въпроса Добре, но вие подготвяте студенти, които трябва да се грижат за родния си език. Не падна ли и качеството на образованието? г-н доцентът отговаря Да. Това следва добре да се осъзнае. Тъй като въпросът е формулиран с използване на отрицание („Не падна ли...”), отговорът „Да” може да значи „Да, не падна” или „Да, падна”. Като в белоруския виц за въпроса и възможните отговори с „Да” или „Не” в предизборната анкета на Лукашенко „Не сте ли против Лукашенко да бъде преизбран за президент”, със съответните отговори „Да, не съм против” и „Не, не съм против”. |
Няма друг език, който да има толкова много глаголи. Е не, тук вече нямам думи! Ангелов, нашата (европейската) цивилизация е гръко-римо-християнска. Над 90% от културата ни е създадена на шестте велики езика (по азбучен ред): английски, испански, италиански, немски, руски и френски. Да се твърди, че българският бил имал повече глаголи от който и да е друг „голям” език е, меко казано, признак на невежество и/или безпочвен патриотизъм. А това твърдение Ние казваме, че английският е богат, защото вземал думи от всички езици. Ами това показва, че той няма собствени думи и ги взема от исландски, норвежки, немски, френски. е вече върхът! Ми английският спада към групата на германските езици, как няма да има общи думи със скандинавските езици и с немския? А френското влияние се знае кога и откъде е дошло. |
Ние имаме хиляди начини да изразим нежност, състрадание, гальовност, примирение, себеотрицание, благоприличие Нека си го кажем откровено – в продължение на близо пет века развитието на българския език е било практически преустановено. Езикът се съживява, възстановява, обновява и структурира едва след Освобождението. Поради тази причина, българският език в известен смисъл си остава недоразвит. Ако ние имаме хиляди начини да изразим каквото и да е, хората имат десетки хиляди. Достатъчно е човек да знае добре поне един от „големите” езици, за да се убеди. С този език не само се караме и се разправяме, но казваме и нежни думи, обясняваме се в любов, разказваме приказки на децата си, оставяме завети на последователите си. Няма да го правим на английски, я? А бе май вече младото поколение полека-лека почва да отдава предпочитание на английския. Тук Бойко Ламбовски разправяше, че синът му предпочитал да гледа филми на английски, а пък някакво момиченце било написало даже роман на английски. Така че трябва да се внимава с подобни твърдения. Младежите вече масово възкликват „Уау!”, а като кажат „Фък ю!” им звучи много по-близко и разбираемо, отколкото която и да е българска псувня. |
| Аз също пиша 5 изречения за час и половина, но не съм професор в Гърция. Голям праз, ние пък сме измислили киселото мляко и без професури. И докторантури. |
| Сега прочетох Даскал Цеко и той е много прав. Никой език няма повече или по-малко глаголи и въобще никой език не е по-добър или по-лош от друг език. Българският език има развита глаголна система (т.нар. слон), но това не го прави по-добър от другите езици, защото там пък има друг начин за изразяване на същото действие. Харесва ми интервюто, но тази част е леко бойкоборисовска. |
| Генек, езикът служи на първо място за обмен на информация, както и писменността за запазване на информацията. Пък разни тинтири - минтири като изящно слово, идват после. И когато нашите думи носят информация, те са смислени, не когато са красиви. Има романи на високо Ентелектуални автори, дето информацията е нула, но е изказано по много добър начин. Те да не би да са смислени? Тогава "най-смислени" бяха словата на нашите партийни секретари, които можеха да говорят един час с хубави гладки изрази, но без някаква информация. Информация = полезност = смисленост. Даже като говориш за чувства пак трябва да има някаква информация. |
| Затова аз обичах предмета "Граматика", но мразех предмета "Литература": вторият беше пълен с красиви думи с минимум информация. Просто губене на време. ОтнЮд! Някой да не помисли че съм против четенето на книги! Но не и някой да ми казва с хиляди думи какво "аз съм длъжен да чуствам", и "как аз съм длъжен да мисля". А особено тъпо е че в програмата по "Литература" (тогава, преди над 40 години) имаше много хубави произведения, които обаче можеш да разбереш само като станеш на 50 години и натрупаш жизнен опит. |
| И не се хилете на картинките. Там информацията е много концентрирана. С радост си купувам японски уреди, понеже там всичко е "сдъвкано" (като за прости хора като мен) чрез картинки. Ако трябваше да го опишат с думи, щяха да употребят 10 пъти повече място, и пак щеше да бъде не дотам ясно. |
Харесва ми интервюто, но тази част е леко бойкоборисовска. Васик, Много ти е точно наблюдението! Пак се връщам на това Няма друг език, който да има толкова много глаголи. Ангелов, Ти даваш ли си сметка каква сложна терминология, свързана например с ездата, имат англичаните? Какви глаголи, какви съществителни! Или французите в областта на фехтовката, винарството, перукерството, парфюмерията, модата? Или испанците за коридата? Ами тия огромни империи, с колонии по цял свят, как мислиш са били управлявани? Сещаш ли се какъв сложен административен език е бил нужен, за да функционират тия гигантски системи? Да отрази цялото гигантско многообразие от обекти, субекти и ситуации? А знаеш ли холандците каква терминология имат за цветята? Тук в момента чета преведен на руски последния роман на Александър Дюма-баща "Шевалье де Сент Эрмин", който неотдавна е бил случайно открит - та дори в руския език, известен с "аристократичното" си богатство, преводачите са били принудени да дадат някои думи на френски, защото просто тия думи нямат аналог в руския. А ти си седнал да ми разправяш за българския... Редактирано от - Даскал Цеко на 31/7/2010 г/ 01:30:53 |
| "В Гърция например пред очите ми един професор писа едно писмо от пет изречения в продължение на час и половина." Да, така е ако мислиш. Аз също много бавно пиша статии. Ако само те е хванала логореята и писмената диария, можеш да напишеш нищо не значещи изречения със скорост 2 за секунда. Трябва да се мисли, не само да се пише (нали така, ЗИПе). |
| Словото, понятията правят мисменето, а пък мисменето твори битието, ще рече, как живеем. За това ще предложа някои понятиа в езика, които съвсем не разбирам: - колкото се може повече; - подобаващо; - безхаберно; - здравословно. |
| Картинките и снимките са много информативни. Ето например какви заклЮчения може да си направи непредубеденият читател само от снимката към статията: авторът е знаел че ще идват да го снимат. Той е с раздърпана оранжева фанелка (с която се ходи на плаж), леко необръснат, силно несресан (напомня ми вица за савецкия Ентелегент) имай неподстриган. Ноктите на пръстите на ръцете не са изрязани. Дава интервЮ за книгите, езика, възмущава се от Бил Гейтс че чрез кпмпЮтрите е унищожил киното, но е хванал мишката, а не книга. Ако и компЮтърът му е толкова стар като монитора, ясно е колко разбира от компЮтри. Прав ли съм или не? |
| За да допълня изказването - вица за руския и савецкия интелигент: Русский интелигент: вьí бритьí й до синего, слегко пияньí й, знает от Баха до Фойербаха Советский интелигент: Слегко вьí бритьí й, пияньí й до синего, знает от Едита Пиеха до "идите на х*й". |
| Някога, в зората на писмеността, имало един грък, Сократ, който, понеже бил с ючбунарски социален произход, докато бил малък, нямало кой да го научи да чете и пише. В платоновия Федър, Сократ се оплаква от изобретяването на писмеността. Той се безпокои, че когато хората започнат да разчитат прекалено много на писменото слово като заместител на знанието, което преди са носели в главите си, те ще – по думите на един от героите в диалога – „престанат да упражняват паметта си и ще започнат много да забравят.“ И понеже ще получат възможност да „придобиват голяма информация без съответно обучение“, те ще „бъдат вземани за много учени, докато всъщност са доста невежи“. Те ще бъдат изпълнени със „самомнението, че са мъдри, а не с реална мъдрост“. А за картинките и смисъла на думите Лукчо е казал всичко, каквото трябва. Ама като чета него и Даскала, си мисля: Ето, Даскала казва, че Езикът се съживява, възстановява, обновява и структурира едва след Освобождението. аз си мисля, как преди да се създаде и структурира от професионалистите е имало литератори-суперзвезди като Ботев, Алеко, Вазов, Петко Славейков, а след създаването и структурирането му популярността на писателите е сравнима с тая на тайните агенти. Дори напоследък, в отчаяния стремеж да ги забележат, разни журналисти и преводачи се връщат към турцизмите от времето преди създаването на езика.  |
| Когато човек си създаде мнение по един въпрос, много важно е познаването на езика и способността да се изразява с малко думи. Ето, например книгата на писателя Илия Троянов, емигрирал през 1971: "За първи път Троянов се връща в България през 1989 година. След изследвания върху българския преход през 1999 година издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте -1989”." Някой може ли да измисли 4 думи, които по-добре или поне така безпощадно точно да описват България? |
Той е с раздърпана оранжева фанелка (с която се ходи на плаж), леко необръснат, силно несресан Лукчо2, що го ядеш човека? На Някои хора е позволено да бъдат раздърпани и Велики.На други само раздърпани... |
| Познавах едно леке, математик, което навсякъде се мъкнеше със смачкана та чак сдъвкана фанелка и възкъси панталонки.Щото Айнщайн се бил плезил, когато го снимали... |