Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
Убеденост или съмнеж , че му е чурук биографията на птеродактильчето.Те живеят дълго. Знае ли се предишният собственик...  Моят Кочо живя при нас 15г. докато един ден избра свободата ... счупи клетката и отлетя...както всъщност и долетя преди петнайсе години...Дребно беше пилето , ама наистина много цапат. Натиснете тук Ей такова пиле беше Кочо... всъщност аз реших , че е мъжки , защото много си падаше по жени ... умираше да им крачи по главите , а те да пищят и той да се надвиква с тях...  |
| >>><<< Бе Райко, моят интернет днес е флоридски, ама го гледам напълно дефлориран...не мога да се свържа с дома, с любимата...  |
| Веднъж бях в един папагалски парк. По принцип е забранено да се хранят живинките, но все пак продават някакви ядки и упътване на кои пилета и кога могат да бъдат давани. Та взехми си значи ядките, и ура ще храним пилетата. Много беше впечатлително, как големи папагали, на коит кат гледаш човката си мислиш, че не им е проблем да ти откъснат пръста, как внимателно се навеждат и измъкват ядката от ръката ти без да те докоснат, камо ли наранят. |
| Отива един в магазин за животни да си купува папагал. Вижда три папагала. Първият струва 1000 кинта, втория - 2000, а третия - 5000. Пита продавача: - Много скъпи, бе! Защо тоя струва 1000? - Защото освен, че приказва, умее да работи с компютър. - А този за 2000? - Освен че приказва и работи на компютър, може и да програмира. - Ами третия, защо струва 5000? - Нищо не може освен да приказва, но другите двама му викат "началник". |
| И ние имаме тука папагалчета. Чочо и Сузи. Верно е че цапат яко и често са доста шумни, но пък са готини животинки и са забавни. Загадка за мене е обаче как успяват да акат и по стената понякога... |
| Керпеден, градско, ши ма прощааш, от теб не очаквах такъв подъл шут там, дет не тряа. Демек, по честта. Птеродактилчето е на 4 години, от развъдника на Юлиян от Аксаково и кога го взех при мен, беше още с къдравка перушинка и значително с по- късо телце. Пиша телце, щот главата му беше май 2 пъти по-голяма. Беше на година и нещо. Има сертификат от РИОСВ, сниман и заведен в архивата им за екзотични жиотни. Ако некои форумци си спомнят случката с чухалчето, когато дойдоха да си го вземат, дойдоха с инспекторка от РИОСВ. Оная не се лпна за чухълчето, ами за птеродактила, че туй, че онуй, че дай документа. Ако не беше се увенчало с успех ровенето ми из документите, оная гарга щеше и птеродактилчето да ми отнесе, като куцо пиле домат щеше да го отнесе, нейната... такова, де, кожа. -------------------------------  Това представлява папагалчето при навлизането си в пубертета. Моето излизаше от таз възраст. Това е друга порода, ще става червеникакъв. Редактирано от - Райко на 18/9/2010 г/ 12:17:45 |
| Папагали в естествената си природна среда, прелитащи от дърво на дърво на големи зелени ята, видях в Лондон., в Painshill Park. Там се разхождаха крави, сърни, зайци, катерици, ама папагали - беше прекалително. Поради пълното ми изумление, ми обясниха, че уж някаква двойка била изтървано преди има - няма 200 (всичко там се е случило поне преди 200 години), те се адаптирали, снесли си яйчица, после пак, и пак, и пак... Алооу! Като сме от Варна, да не ги ядем доматите с колците, бе, англичанчетоооу! На най-големите дървета из парка имаше по високите клони цял папагалски Лондон изграден, храна им се вдига от бригада гледачи, през зимата им се осигурява безплатно отопление... С една дума, отглеждат си зелени (само тези се адаптирали, пък нали бяха уж изтървани и снасяли били много яйчица) папагали, както ние си отглеждаме цигани. Но, това вече за една друга тема. |
| И аз бях при едно папагалче. Рано сутрин започваше да чурулика, но не ме събуждаше. Бях в една непретенциозна провинция, последните 4 дни, нямаше градински увеселения, нито барбекюта. Контингентът - скромен, роднински, поводът - пръв учебен ден, където трябваше да придружим една първолачка, софийска делегация от 3-ма души. Градът - този, в който 'водата се не пие', тъй като съдържа негасена вар. Трогателно тържество - в двор на прогимназия. Имаше и приветствие от зам-кмета, имаше и мажоретен състав, който беше съчетал кючек движения с подскоците на мажоретките. Циганетата - и те пременени и развълнувани, но отделили се в отделна групичка. Нещо като трибуна на почетните гости - ръководството на школото плюс десетина пенсионирани учители. Впрочем, като стана дума в бъбрежа на двора преди началото, че е дошла лелята от БАН, бях поканена настойчиво на трибуната, а после и в учителската стая на скромно тържество, но аз предпочетох открития урок на първолаците. Добре, че не трябваше да кажа нещо, аз достатъчно се обаждах (вж. по-долу). Откритият урок беше трогателен. Малчуганите скачаха и хорово отговаряха на въпросите. Първо имаше гатанки. Точките обра гатанката за слънчогледовите семки, които учителят обяви като нещо ситно, дребно, черно, след това се отплесна към характеристиката, че татковците много го обичат и го носят на мачове, децата бяха затруднени, повтори се подсказката - какво обичат татковците - гръмък отговор: Ракия!!! Също ми обра точките и препитването след позната буква да казват думи, които я съдържат, за буквичката О - имаше Очител!!! На препитването по родинознание след отговора на въпроса в коя държава живеем и в кой град, беше зададен въпрос, явно подготвящ следващото стихотворно изпълнение. А той беше - знаете ли някое стихотворение да е посветено на Чирпан? Е, аз там, в галерията от зрители, не се удържах, защото какво ще ви дойде на всинца на ума при тоз въпрос - ами разбира се - стихотворението за водата, дето се не пие. Кикот от страната на родителите, естествено, малко нарушихме тържествеността. Това по интелектуалната част, по кифтетата нямам някакви много богати теми за докладване, хубавото ни местно гостоприемство, когато от зори шетат, че да те посрещнат при събуждане с поднесени към кафето баница, палачинки и пържени филии. И така нататък... Донесох част от този аромат тук, на връщане минахме през пазара - днес беше пазарен ден. Туршиено време, софиянци купуваме червени чушки, макар че трудно се комплектова царската туршия, карфиолът е все още скъп, дори на чирпанската борса е лев и осемдесе. Аз не приготвям туршии, но примъкнах за бърза консумация разни невидяни неща - като например едни патладжани в гама бяло със светло-лилави раета, едни оранжево жълти чушки, домашен млят червен пипер, който ухаеше дори през целофана, и домашно сирене - на онези тънките парчета. Веднага го опитах, като дойдох - сухичко и малко тричаво, но миришеше на мляко и беше с гарантирана липса на растителни мазнини. А, да, три дни подред снабдителят на фамилията от съседния двор носеше прясно издоено мляко, което се квасеше веднага. Колбасите не бяха в употреба, купувах ги само, за да угощавам дворната котка Кеша, родила 4 котенца. Забравих и дупетата, и Старата планина, и утвърдените стандарти, и си живях като един природен човек. Да, научих една фатка - три-четири дни киснато в сол и намачкано зеле, което почва да накиселява, се използва за производство на кисело зеле със свинско - последното абсолютно постно, та не натежа в летния сезон, но даде една тържественост на софрата. Някъде към Практикер вече, движейки се в посока Орлов мост, усетих колко различен свят напуснах и в колко различен свят влизам. Две абсолютно различни действителности!!!! Ах, раираните ми светлолилави патладжани ухаят връз котлона! Ще тичам да ги сваля, понеже бях вдъхновена там от една простичка салата - нещо като всички ингредиенти на кьоополуту, но нарязани на кубчета - патладжана, домата, печената чушка, много магданоз и чесън. Непретенциозно и свежо. Ще го възпроизведа в Другата действителност, макар и ефектът вече да не бъде Онзи. Редактирано от - Геновева на 17/9/2010 г/ 21:20:17 |
| Вах, като гледам пилето, ми дойде на ум колко хубаво създава природата.Тя при всички живинки най-напред майстори главицата и мозъчето..И ги прави иии ..да гледаш, гледаш и мигаш.. Пък като майстори човек, първо от клозетчето зафаща. |
Керпеден, градско, ши ма прощааш, от теб не очаквах такъв подъл шут там, дет не тряа. Демек, по честта. хъ! Че аз съм българин , бе градски! Кат` не мога да забия нож в гърба на чиляка що съм в таз държава...  Инак снимката ти не ми се отваря..., ама ти вярвам... Уважаема , а краставички втасали на слънце нямаше ли? Много вървят с водка или гроздова... Редактирано от - керпеден_1 на 18/9/2010 г/ 11:29:54 |
| Снимчицата не се отваря, щот хостинг прикачито не се прикача. Като си ремонтират хостинга, ще стане. Пробвай, да се увериш. Аз пробвах, да видя в чий таковата, ко беши..., компютър е информационното затъмнение. Но този път не беше от страна на оная, чието име не трябва да споменаваме. |
Ако продължавате да наричате Роко птеродактил, ще пусна жалба в Страсбург. Защо обиждате горкото пиле на расова основа   |
| За постинга на Геновева и за варианта - кьопоолу на кубчета, мерси и евалла. Обичаме вкъщи. Туршии и лютеници не правя, само сладкА и по малко компот / защото е основна суровина за кисел, обаче матрял за кьопоолу - в буркани и фризера винаги! ; ) |
| Бе холан, бе хора, какви са тез съмнежи, обвинения и инсинуации? Снимката я нямаше опитах се да я възстановя, не успях. От неуспешния опит е редакцията. Хостингът е, не съм аз. Що така сега ме заядате.  |