Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
Абе , Дръто!!! Вункало му...капризи...Ти сирене от тулум ял ли си , то как вони , ако знаеш , ама е такава вкусотия , че забравяш..и с хайвера е тъй...  |
В Тайланд и околностите е много популярен този плод (нарича се дюриен): много вкусен, но мирише ужасно. Поради което по хотелите висят знаци като този:  Редактирано от - Caravaggio на 06/10/2010 г/ 19:43:14 |
| Яд ме е, че го не намерих на снимка. Онуй там, рибешкото масло...де всяка сутрин майка ми го мажеше на филия - "Яж мама, яж да станеш голям!". Едно таквоз..нежновиолетово на цвят, гъсто като свинска мас, и вонеше на развалена риба та се не траеше.. . По-късно, като станах "голям", се пробвах доста пъти - и с водка, и със шампанско, и с бяло винце..дори и в женска компания, за контраст. Ами черен, червен, че дори и тарама-хайвер - се същото. (sorry за натурализма) |
Хайверът си е за деликатни хора, и за не всяка уста- лъжица  , особено Белуга-100 гр, 45 евро. Ние си позволяваме лукса по някакъв повод от време на време, но от по-евтинкия. А, при специални случаи и чествания прескачаме до Франция, наблизо ни е. Нямат данък на шампанското, по-изгодно е като цена. Купуваме и багет от там, нарязан на тънки филийки, приятно мезе за шампанско и бяло вино, гарниран с гъши пастет, може и с прибавка на труфели-ама мини-мини-минимал. Произходът им е от Северна Италия, доколкото знам. Карата трябва да им знае цената. И до сега не ми ясен произхода на думата франзела във България. Във Франция се нарича багет. |
Тарама хайвер от кая  е нещо безумно вусно и не ми навява никакви асоциации с онова гадно рибено масло от детството ми. Щот* и моруново съм пила - воняща мазна течност от едни тъмнозелени бурилки - чичо, Бог да го прости купуваше от аптеките в Одеса, или друго пристанище, че и братовчедките и аз, бяхме злояди гевезета.  Та приготвянето на тарама хайвер си е ритуал. Първо той си отлежава в хладилника с месеци / и година -две може /- добре осолен и в стъклено бурканче. На този процес му се казва "зреене". После разбиваш с дървена лъжица до отмаляване с капка по капка зехтин и средата на сух бял хляб. Лимонов сок и ситно настърган лук на вкус. Обаче много биене в началото, докато се "захване". После може и с миксера - на най-ниската степен. Също много вкусен ставаше по същата технология и хайверът от таранка. Вони на още тарама хайверът. Особено върху филийка от пресен ръжен хляб, ама оня истинския, дето струваше жълти стотинки , от фурната на "Караджа". Редактирано от - Здравка на 07/10/2010 г/ 09:22:37 |
Не можах да се науча да ям козе сирене. Виж всичко що е с благородни плесени  Може би, защото бая пеницилин съм изгълтъла в детските си години. Редактирано от - Здравка на 07/10/2010 г/ 07:56:53 |
Цъ-цъ-цъ! Гражданинът Клатинков го играй ингьоз! Мене гледа -тебе вижда, а?  Редактирано от - керпеден_1 на 07/10/2010 г/ 10:40:30 |
| В Назарет правехме ххамм (козе сирене) по следния начин. Слагахме млякото на козата в кожени торбички направена от кожата на същата тази коза, окачвахме го на слънце и го удряхме и разтърсвахме докато се раздели на вода и сирене. Но го поднасяхме не под сребърен похлупак, а направо с торбичката. Който иска - яде, който иска - пие. И яденето и пиенето си е вътре. С риск да стана досадна отново, го споделям |