Отиди на страница:
| Идеята е хората да бъдат обезкуражени да си търсят имотите и да натискат държавата си да се застъпи за тях: - ама то е много трудно - ама то е много скъпо - ама те могат да си поискат техните имоти |
| Който иска да научи нещо по въпроса - да попита в Съюза на тракийските дружества в България. Там има и историци, и юристи, и дипломати. Които се занимават с проблемите от години и са наясно с всичко. |
| Анджък, турците не са тревопасни и прекрасната "национална" схема, че България не дължи нищо, а Турция дължи 10 - 20 милиарда долара или евро /не е ясно/ няма да сработи в 21 век, когато можеш да осъдиш огромна компания защото не те е предупредила, че кафето е горещо. Само че и схемата на час по лъжичка също не върши работа. Един ден ще се заринем в дела, които уви ще продължат още 2-3 поколения. |
| Няма какво да се уточнява за селищата в Егейска Тракия (както твърди някъде в средата на интервюто уважаемият професор) - тя е днес в Гърция, а не в Турция и всичко е отдавна пито-платено със серия от договори и "прекрасни" родни компенсаторни инструменти. В този ред грешката е, меко казано, странна. Всичките условности, увъртания, "незнания" и предположения на професора по скромното ми мнение са само плах опит от негова страна да каже "Надежда всяка оставете". Анкарският (Ангорски) договор е толкова мътен и неясен откъм имуществените клаузи, че, който чака пари от него, има много да чака. Договорът не е добър за България и бежанците и това не се е криело от съвременниците му, които са били наясно, че се сключва колкото да си уредим криво-ляво отношенията с поне един от съседите, предвид проблемите тогава с Гърция, Сърбия и Румъния. Повтарянето на договора като мантра е изключително некоректно спрямо обществото и потомците на бежанците, защото създава безпочвени очаквания. Тук-там тихомълком се споменават някакви допълващи договора спогодби от 40-те и 60-те години, които обаче не съм чул (в публичното пространство) някой да е видял и коментирал в детайли. Т.е. кашата е пълна и нищо няма да излезе, освен чрез елементарен рекет на прага на евентуално членство, само че тогава, ако въобще се стигне до този момент, ще ни отсвирят от Брюксел, не от Анкара. |
| Виждам, че във форума има критики към българската журналистика, която не може да намери конкретни отговори. Всъщност, упреците са основателни до голяма степен. Въпросът е много сложен, а в случая въпросите са зададени на известен историк, който обаче, както пише в представянето, е специалист по история на Византия. Проблемът, по който дава отговори, касае събития случили се векове след като Византия изчезва от географската карта. Сами разбирате, че проф. Бакалов няма как да даде компетентни отговори на въпросите, които му задават и отговаря от обща информираност, без да е специалист по историческото минало, което е породило казуса с имотите. Ще се опитам да бъда полезна за всички, които се интересуват от възстановяване на имотни права в Турция. Броят на направени справки в архива и наличието на документ за собственост в Турция, дори да е оригинален, далеч не означава, че наследниците на тези имоти имат право да възстановят правата си върху тях. Причината е следната: Според двустранен българо-турски договор (Ангорски или Анкарски договор, подписан през октомври 1925 г.) цялото имущество, от какъвто и да било вид, принадлежащо на българите, родени в Източна Тракия, които са се изслелили в България в периода от 18 октомври 1912 г. (т.е. датата, на която започва Балканската война) до 18.10.1925 г. (т.е. датата на подписване на Ангорския договор) става собственост на Турската държава. По същия начин цялото имущество на турците, изселили се от новоприсъединените към България в резултат на Балканската война земи, става собственост на българската държава, ако е изселването е станало през горепосочения период. Това означава, че имотите на огромната част от българските бежанци от Източна Тракия (най-много български изселници от Източна Тракия има през 1913 година) са отстъпени на турската държава. С други думи, ако не можете да докажете, че вашите роднини са напунали родните си места в Източна Тракия преди началото на Балканската война или след датата на подписване на договора, няма никакво значение какъв адвокат ще наемете да ви превежда от османотурски и дали изобщо имате пари да си платите за това. Право да въстановят собствеността си в Турция имат само наследниците на родените в Източна Тракия българи, които могат да докажат, че предците им са напуснали областта преди 18 октомври 1912 г. или след 18 октомври 1925 г. Имотните си права имат право да възстановят и наследниците на българите, родени в Мала Азия или в Истанбул, без значение кога и дали са се изслевали, тъй като за тяхното право на собственост не е поставено никакво услови в договора. Ако попадате в тази група, не изпускайте от внимание развитието на преговорите. За вашите имоти българската дипломация има основание да се бори. Каква е стойността на подлежащите на връщане или изплащане имоти, може да се каже след като се издирят документите, установи се датата на изселване и се направи оценка според стойността им към датата на изоставянето им. Към така получената сума следва да се начислят суми за пропуснати ползи и/или наеми, за времето, в което имотите са използвани от турската държава, при това при пазарни цени за изтеклите 85 години. Съгласие за изплащане на изплащане на такъв справедлив наем е постигнато в Анкарския договор, така че Турция няма основание да откаже. Не забравяйте също така, че по договор Турция също има право да защитава частните имотни права на правоимащите турските изслници и да иска компенсации и наеми за пропуснати ползи. Такива права имат турците изселили се България до началото на Балканската война, както и за онези които са се изселили след 1925 г., ако те не са ликвидирали имотите си по законов ред. В този контекст споменаването от проф. Бакалов на турски имоти продадени през втората половина на ХХ в. на много ниски цени е нелогочно, тъй като не създава основание за претенция, а само се използва от турската страна, за да окаже натиск, напомняйки тъпотиите, свършени по времето на комунистическия режим. Въпреки това, изселванията на турци през този период стават съгласно двустрани споразумения с Турция, макар и в условията на блоково разделение, и щом са продадени, значи са ги ликвидирали по законов ред. Тези, които не са продали имотите си обаче имат право да ги възстановят. Имотни права губят само турците, изселили се от 1912 до 1925 г. при това единствено и само, ако са родом от новоприсъединените към България в резултат на Балканската война земи. Тук ще уточня, че Турция няма претенции за тези изселници, което означава, че заглавието на темата не е вярно. Търпение на всички, нека видим как ще си свърши работата този път българската дипломация. Предварителни упреци са излишни. |
| Само да НАПОМНЯ, че "изселници" и "бежанци" НЕ е едно и също!!! Например, българските Граждани(от турски Етнос)-"екскурзианти" през 1989 г., НЕ са "бежанци", а са "изселили се"- ДОБРОВОЛНО и по Спогодба между НР България и Р Турция, при това! Същото сне отнася и за Гражданите на Османската империя от турски Етнос, които след Руско-турскта и други следващи войни и събития, са се ИЗСЕЛИЛИ( когато и КОИТО- други от тях са останали!) от територията на освободена България! |
| Радвам се, че мнението ми предизвика толкова бърз отговор. Благодаря Ви за това. Виждам, че сте запознат с тезата на Тракийското дружество в България и имате компетентност. Налага се обаче да преговаряме на базата на постигнати договори с юридически аргументи. Ще ми кажете, че в договора се говори за изселници, а не за бежанци. В договора обаче никъде не е посочено, че става дума за доброволни изселници - едно изселване може да бъде насилствено, може да бъде провокирано от военни събития. Точно такъв е случая с българите от Източна Тракия, които бягат при трагични обстоятеслтва и са имали късмет онези, които все пак са успели да избягат. Обърнете внимание обаче, че в дипломацията се поставят условия на взаимност. С други думи, ако претендираме, че българските бежанци от Източна Тракия са напуснали имотите си под натиска на оръжието, без да имат желание да се изселят (което е самата истина и за това мога да дам хиляди архивни доказателства), то нима мюсюлманите, които напуснат България по време на Руско-турската и славната за българското оръжие Първа Балканската война, не бягат към Турция във военно време и какво да кажем за натиска, оказан в Родопите от четите на ВМРО, не без съгласието на Българската православна църква (Патриотизмът е съвместим и не бива да пречи на справедливостта). Казвам всичко това, защото ако успеем да наложим пред турците тезата за "бежанеца", който търси спасение във военно време, ще създаде цял куп правни основания и за Турция, тъй като ще признаем, че турските изселници при споменатите войни са също бежанци - принцип на взаимност, като казах. Това ми се струва рисковано, освен ако не сте успял да установите със сигурност, че стойността на изоставените турските имоти в България от 1878 насам е наистина по-ниска. Ако вече сте успял да докажете подобно нещо, Вие заслужавате да бъде доктор хонорис кауза на БАН и СУ едновременно. Що се отнася до "ексурзиантите" от края на 80-те, както самият Вие ги наричате, те стават известни като екскурзианти, тъкмо защото напускат България под натиска на комунистическата власт с туристически паспорти, а не след изявяване на желание за изселване. Това означава, че не могат да бъдат квалифицирани като доброволни изселници, а и в годините преди "голямата екскурзия" има доказано наложен натиск върху тях, заради който са предпочели да поемат пътя на емиграцията. Разбира се тук има много подробности, свързани с процеса на разпад на блоковото разделение, работата на службите и от българска и от турска страна и пр. Тези подробностти обаче не отменят защитеното в ред вътрешни и международни документи право на неприкосновенна частната собственост. Вие сте прав, че има няколко предишни изселвания на турци, които са обвързани със споразумения. При тях работата, разбира се, е със съвършенно различно правно тълкувание, тъй като в самите спогодби е предписано как ще се постъпи с имотите на пожелалите да се изселят. Отново желая късмет на преговарящите. Има какво да се постигне и не е никак малко. Миналото обаче е заложило своите капани. Дано, подавайки се на натиска на общественото мнение, провокирано от хора като Г. Бакалов, Б. Димитров и Волен Сидеров, да не се стигне до налагането на непроверено и крайно неизгодно за България тълкуване на Анкарския договор. |
 Евродепутатът Димитър Стоянов представи в ЕП позицията на „Атака” за референдум за членството на Турция в ЕС 19 октомври 2010 | Агенция "Фокус" Брюксел. Евродепутатът Димитър Стоянов представи пред Европарламента позицията на ПП „Атака” в подкрепа на провеждането на референдум по отношение на членството на Турция в Европейския съюз, съобщиха от партията. Представителят на патриотичната формация направи това по време на пленарната сесия на ЕП в Страсбург в понеделник вечерта. „Атака” казва: "да" на референдума за членството на Турция в Европейския съюз, "не" на Турция в Европейския съюз", заяви Стоянов по време на изказванията по въпроси с политическа значимост. "Турция е страната, която се гордее със своята геноцидна история - като генералната репетиция на непризнатия от османлиите арменски геноцид беше геноцида на 50-те хиляди избити и 300-те хиляди прогонени българи от Източна Тракия през 1913 г.", заяви още европредставителят на „Атака”. "Тези хора, които бяха изгонени от Източна Тракия - те нямат документи за своите имоти, те са захвърляли своите деца да умират, защото, когато бебетата са плачели, са ги издавали на турците и турците са идвали да ги преследват и да ги убиват", обясни Стоянов. |
| Господин Параграф 39, целта на моето участие тук е да помогна на хората, които се интересуват от въпроса за българските имоти в Турция заради наследствени права или просто от желание да бъдат информирани от правната страна на спора с Турция. Отговорът, който давате на напианото от мен (наивно се заблуждавам, че нещата които говоря, предизикват реакции) касае въпрос за членството на Турция в ЕС и не виждам с какво допинася на онези, на които се старая да бъда полезна. Единственото, което ми идва на ум е, че по този начин Вие се надявате, както и представитвлите на Атака, да спечелите отстъпчивостта на Турция по имотния спор. Това би било единствената разумна причина. Ще бъда щастлива ако това се случи и ще се гордея с подобен успех на българската дипломация, още повече че до този момент в историческа ретроспектива опитите на България да блокира външнополитическите амбиции на Турция удрят на камък. Без съмнение обаче този път сме едни гърди напред. За съжаление не виждам в информационните агенции и медиите адекватни коментари на цялостна външнополитическа активност на Анкара, което ме кара да подозирам, че отново не сме подготвени да се преборим с амбициозната турска външна политика. Що се отнася до геноцида над българите в Източна Тракия - ние имаме доказателства от независима европейска комисия по този въпрос. Говоря за Карнегиевата анкета. Работата е в това, че две баши съседки, по настоящем членки на ЕС, които вероятно разчитаме да ни подрепят в рамките на съюза, отхвърлят достоверността на анкетаата още в мига на обнародването й, през 1913 г. - става дума за Гърция и Румъния (макар анкетата да не е проведена в района на Добруджа). Интересно е защо смятатате, че този път ще покажат различно мислене? Същата е реакцията и на Белград, но да речем, че в ЕС те нямат думата, което казвам единствено да упростя детайлите. Все пак, макар вие да подкрепяте силовата линия на печелене на приемущества в международни спорове, за разлика от предпочитаните от мен юридически аргументи, приемам, че усилията ни са насочени във една и съща посока, което на свой ред ме кара да Ви благодаря, че ми правите компания по време на принудителното ми бездействие вкъщи заради грипно заболяване. Поздрави от мен. |
и ние си немаме никаква работа и дома никой не ни бръсне за слива, затова споделяме вашта загриженос за запълване на свободното ни от безделие време  |
