Отиди на страница:
Тук във втората част се прокрадват някои истини,  за което.Но първата част, касаеща България, е познатия бесен садо-монетаризъм.  |
| Тази статия ме развесели. Айнрандовците все повече ги избива на поезия и заплахи, но не с икономически развития, а с този и онзи "чичко", дето ще бие непослушните деца, ако не слушкат. - А последният пасаж е върха на лупинга - с едно изречение опровергава всички написани до него.  |
Верно ли в Германия вече има "фискален борд"?? ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
| Когато почнеш да даваш много интервюта забравяш какво си казал в предишното. А този понеже всъщност това работи наистина е забравил какво е казал в първата част и се е самоопровергал във втората, както е забелязъл Брайтмъна. А историята както се вижда не му е позната. Китай е първа икономическа сила между 1500 и 1850 г. и пак ще бъде от 2020 нататък...докога и господ не знае. Причината е добре известна - самоизолация на Китай и индустриална революция - на Запад. По ирония на съдбата в момента като че ли се наблюдава като че ли точно обратното - самоизолация на Запада и индустриална революция в Китай. |
Верно ли в Германия вече има "фискален борд"?? Новите фискални правила в Германия ограничават структурния дефицит на федерално ниво до 0.35 от БВП и изискват структурно балансиран бюджет за регионите. Това означава, че когато икономиката е в рецесия, бюджетният дефицит е допустим. |
Само че се видя, че в България фискалните стимули я проработят, и то в дребен мащаб, я не, а реакцията на Брюксел с всички негативи ни е в кърпа вързана. Фискални стимули в България въобще не са прилагани. Правителството намалява разходи по време на криза, което се нарича фискални рестрикция. |
която обединява либерални икономисти Не са либерални, а неолиберални. Разликата е като между социалисти и националсоциалисти. |
Естония решително си сви разходите напук на всякакви теории, че държавата трябва да харчи в отпор срещу кризата, справи се с дефицита, спечели доверие, поканиха я в еврозоната. И въпреки че кризата я удари жестоко - икономиката й спадна с над 10%, сега тя лети нагоре. През 2009 БВП на Естония намалява с 14.1%, като най-голям спад е отбелязан през второто тримесечие на 2009 – 16.1%. През първото тримесечие на 2010 има спад на БВП. През второто тримесечие на 2010 има растеж с 3.5% в сравнение с второто тримесечие на 2009 г. |
| Истината е простичка - не е важно дали котката е бяла или черна, а дали хваща мишки. И за всяка стая трябва отделна котка, щото тази която хваща мишки в едната стая се оказва напълно неспособна в другата. И обратното. - Всякакъв фундаментализъм и фанатизъм е вреден и е носел и носи само беди. |
Новите фискални правила в Германия ограничават структурния дефицит на федерално ниво до 0.35 от БВП Предполагам, става въпрос за 0.035 (а не за 0.35). Но маастрихтския критерий нали е 0.03 от БВП? И ако да, как си позволява Германия такъв закон - защото е най-важната в ЕС ли? и изискват структурно балансиран бюджет за регионите. Това не го разбрах. Това означава, че когато икономиката е в рецесия, бюджетният дефицит е допустим. А от това разбрах, че и в Германия всичко е шменти-капели - говорим едно, ама правим когато каквото смятаме за нужно. Не че сигурно е лошо де, ама кого лъжем - инвеститорите, населението, някой друг... кого? ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
| Не е необходимо човек да е икономист за да види накъде отиват нещата. Достатъчно е само да има здрав разум. |
| Пенка от Прокатния, германците не ги гледай. Те са виновна за холокоста нация и ще си плащат още дълги години. |
Сега изглежда, че правителството отчасти се е опитало да приложи антициклични мерки. Явно това не е помогнало много, защото не са били увеличени онези разходи, които наистина биха могли ефективно да допринесат за смекчаването на рецесията. Точно обратното. Съкращенията са направили рецесията по-тежка. И Турция се развива много динамично, но тя е може би един по-особен случай заради вътрешното търсене. За разлика от България тя например прокара много ефективна активна фискална политика. Намали данъците и едновременно с това увеличи публичните инвестиции, което оказа голямо влияние върху реалната икономика. Имаме също група страни, в която влизат Полша, Чехия, Словакия и Словения, които са на едно средно ниво. Те не се развиват толкова динамично, колкото страните от ОНД, но имат ясно изразени положителни стойности. Те обаче имат проблем - много тясно са свързани с Европейския съюз. Естествено е слабият ръст в Западна Европа да се отразява върху икономическото развитие на тези страни. От друга страна, в тях няма много рискове, защото те нито имат голям дисбаланс в публичните финанси, нито външноикономически такъв. И което е още по-важно, те могат да се възползват от преоценяването на валутата си. В третата група са страните от Югоизточна Европа. Те сега са в най-лошо положение - балтийските страни са може би още по-зле, но там проблемите започнаха преди кризата. Във всеки случай в Югоизточна Европа повечето страни са в стагнация, с много слаб ръст или все още в рецесия, като Хърватия, Румъния, Черна гора и Босна. България в първото тримесечие беше още в рецесия. Натиснете тук |
наистина не смятам, че България страда от фискални проблеми. тези страни се нуждаят от по-добра здравна система. Делът на държавата трябва да се увеличи и да се изгради една функционираща здравна система Съществува и опасността, когато реформите се проведат, те да се проведат в грешната посока. Под реформи обикновено се разбират съкращения. Именно това е контрапродуктивно в сегашната фаза. Албания има най-ниските данъци, които човек изобщо може да си представи, но това не означава, че големите международни концерти се тълпят натам. Дългосрочно трябва да се намали корупцията. Словакия обаче изгради връзки с магистралите на места, където по-късно израснаха индустриални обекти. Инфраструктурата винаги е тема, но дългосрочна. Инвестиции в инфраструктурата няма да помогнат за излизане от кризата в краткосрочен план. Централната европейска банка беше прекалено рестриктивна. Тя е загрижена само за инфлацията, а не за развитието на реалната икономика. Тоест икономическият ръст, безработицата - това са неща, които всъщност не я интересуват. |
Освен това за цяла Европа се визира едно ниво на инфлацията и съответно един лихвен процент. Това се отразява по различен начин в страните с ниска инфлация и в онези с висока инфлация. Това е структурен проблем. Високите бюджетни дефицити, които имаме сега, са последствие от кризата, а не израз на прекалено експанзивна фискална политика. Те просто показват, че в хода на кризата правителствата са събирали прекалено малко данъци. Има страни, които и преди бяха скептични по отношение на приемане на еврото. Те по принцип можеха да го приемат, но не искаха и сега искат това още по-малко За тях това е загуба на собствената парична политика. Бързото приемане на еврото би било грешка за България. Тук има цял ред проблеми. Първо, България е една от най-бедните страни в Европейския съюз. Погледнато в средносрочен и дългосрочен план, икономиката на страната ще расте по-бързо от тази на ЕС. Това обаче води със себе си натиск за увеличаване на цените. Колкото по-богата е една страна, толкова по-високо е нивото на цените. |
| Грешката е моя - правилното е структурен дефицит - 0.35% от БВП. Структурният дефицит е този, който би съществувал, ако икономиката работи при пълен капацитет. |
Не са либерални, а неолиберални. Разликата е като между социалисти и националсоциалисти. И между първите две, и между вторите две, разликите не са много големи. Това, че някои наричат либерали левичарите, идва от грешното използване на термините. |
| Болярчето, просто виж дефинициите на понятията, вместо да импровизираш неподготвен. - Докато либерализмът е центристка и прагматична политическа платформа, която не се смущава да използва и леви и десни елементи, щом са работещи, то неолиберализмът е консервативна икономическа доктрина. Неолиберализмът не е либерализъм, а консерватизъм. - Неолиберализмът изхожда от и защитава интересите на едрия транснационален капитал, докато либерализмът е продукт на средната класа и защитава интересите на широките народни маси. - За разликата между социализъм и националсоциализъм няма да теоретизирам сега, просто ще те помоля да поставиш един до друг един Митеран и един Хитлер. Това по красноречиво илюстрира разликата от думите. Редактирано от - Brightman на 12/8/2010 г/ 01:42:12 |
| Като гледам лицето - заприличва ми на един герой от "Таралежите" - Маляка. Пубер с типични объркани психиатрии. И приказките в интервюто са подобни... ------------------------------- Блогът на Генек |