Отиди на страница:
а тогава повечето от нас са били 20-30 годишни и живота по дефиниция си е бил хубав. Абе не знам дали некой 20-30 годишен пакистанец с 6-8 дребни дечица и отнесена от наводненията къщурка може да нарече живота си хубав... Или пък наборът му козар от Мароко. Или некой лъщящ черен левент от Мозамбик... Животът е хубав там, където има държава, която полага усилия за поданиците си. |
Отивам в темата с кюфтаците, там празнуваме нещо като Последните дни на Помпей. Оргийка неква кулинарна значи... И къде това, уважаема?  |
| Говоренето за миналото трябва да е възможно най-близко до реалността, а за това политическите емоции не помагат (не случайно седесариата у нас остана един пайтон хора, щото говорят като на воденица, без връзка с действителността). Позволявам си политически емоции само когато някой "западен" гражданин, не помирисвал комунистическите идиотизми на Източна Европа, започне да ме учи колко хубаво било в Русия в момента и как батюшка Путин се грижел за народа си и строял светлото бъдеще (за кой ли път в историята на Русия). Как да му обясниш на западния дърдорко, че при управлението на любимия му Путин, да кажем, десетки журналисти бяха и биват убивани. Не знам защо, но все още се вбесявам като виждам с каква лекота хората забравят човешките измерения (лишаване от живот, деца, любов, лична собственост, свобода на придвижване, право на образование и т.н.) на комунизма. И, разбира се, не става въпрос за тоалетната хартия преди 1989. В 70-те и 80-те години нямам спомени да е лиспвала у дома. Имаше даже и китайска - розова, жълта, светлосиня. Липса на тоалетна хартия имаше след ноември 1989, но тогава имаше липса на какво ли не - мляко, хляб, масло, месо, на всичко. Купувахме я от битпазара, продаваха ни я сложена на вестници. Познавам хора, които направиха първите си стотици хиляди от продажбата й и от "правилни" връзки във фабрика "Белово". Първите проблеми със снабдяването на комунистическите магазина в България бяха в 1979. Тогава стана и първото увеличаване на цените у нас. После дойде 1984. СССР не ни беше дал достатъчно нефт за реекспорт и нещата пак се влошиха. Тогава козел опущения станаха българските турци и българомохамедани, сменяха им имената, демонстрации срещу "родоотстъпниците", тълпата лесно се разбеснява, знаем го - отвличане на вниманието от реалните проблеми на затъващата държава. BTW, в къщи винаги е имало кока-кола (15 стотинки бутилката, 10 ти връщаха като даваше обратно стъклото, или 8 беше?) и разтворимо кафе (5 лева кутията). И салами, сирене, мляко, яйца - всичко беше купувано от кварталния ни магазин. Децата от моето поколение пиеха хафе с много каймак, който се получаваше като бъркаш достатъчно дълго захар, разтворимо кафе и няколко капки вода. В 5-6 клас пиех това чудо по няколко пъти на ден и не знаех от какво ме боли глава - явно е било от кофеина. Като родена в 60-те, съм от поколението което не е гладувало така както децата след войните у нас. Имам си приятелка, родена 1951, казваше че помни що е глад, едно яйце за закуска на 4-ри човека. След 10 години това е изчезнало като проблем. Баща ми също е гладувал яко в 50-те, макар да е бил офицер от българската армия - гонели по това време "вражеските" самолети прелитащи над Пловдив  . И туберкулоза е прекарал, пак по това време. На нас, преди 1989, ни липсваше не храна, не тоалетна хартия, не книги, не телевизори, не хладилници и не дори телефони и коли, липсваше ни свободата да се придвижваме по белия свят - бяхме закрепостени от "народното управление" към местата в които сме родени. Не само това - не ни допускаха и извън границите на България - поне 99% от населението на страната, за номенклатурата със специални паспорти не говоря. За свобода на пресата ни и средтсвата за масово осведомяване също няма да напомням. BTW, дипломатическите магазини в София съществуваха години след 1989. Поне до 1995, а може да е било и до по-късно. Може и сега да ги има, не знам. Пазарувах редовно в този на Пионерския дом. Редактирано от - Нели на 24/8/2010 г/ 23:30:14 |
| Преди време получих от една позната нещо, което направо ме разплака! Сигурно не го виждате за първи път, но понеже се вписва в контекста на дискусията - ето го: Спомняте ли си какво беше...: 1. Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето 2. Да чакаш да получиш писмо в истинската си поща 3. Да събираш картинките на дъвки турбо, без значение дали си момче или момиче 4. Да ти се събере лентата от касетката и да я навиваш с пръст или молив 5. Вафла куку рукуууууу 6. Лятото да ти трябват пари за сладолед, не за алкохол 7. Да гледаш видеокасети с любимите си филмчета 8. Да чакаш да стане неделя в 5 за часа на Дисни 9. Да играеш на криеница, стражари и апаши, капитане капитане, какво ти е е морето, царю какво обичаш, замръзванка... 10. Да попълваш лексикони 11. Да караш колело с контра, вместо спирачка 12. Да се качиш на някое дърво и да си береш джанки или череши 13. Да колекционираш "Мики Маус" 14. Да прекарваш летата си при баба и дядо на село 15. Да се прибереш у дома с бездомно котенце, пълно с бълхи 16. Да скачаш на въже и ластик 17. Да играеш с приятелка едни смешни игри с ръце (пляскане и пеене)/още помня една 18. Да звъниш на звънците на хората и да тичаш да се скриеш 19. Да ядеш захарен памук и да лепнеш целият 20. Да викаш Дама Пика и всички производни духове 21. На рождения ти ден, тортата да е приготвена от мама 22. Да си пишете бележки в час и да си ги предаватe от ръка на ръка тайно, вместо просто да пращаш смс 23. Да колекционираш и разменяш календарчета, салфетки, миришещи листчета 24. Да рисуваш с цветни тебешири по асфалта, при липса на такива и с керемида и всякакви камъчета, които да оставят следи 25. Да играеш вечер до късно в дерето, целият да си изподран и да се правиш, че не чуваш, че те викат да се прибереш, защото вече е късно 26. С часове да редиш лего 27. Да станеш целият в кръв и рани, но да не се прибереш, за да не ти забранят да излезеш пак 28. Да пиеш вода от чешмичките, а не от пластмасови бутилки 29. Да няма компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 150 канала кабелна телевизия, интернет и да смяташ тетриса и супер мариото за интересни 30. Да крадеш цветя от дворовете за майка си и бабичките от балконите да ти се карат 31. Ако някой ти трябва да отиваш у тях без да му се обаждаш 32. Да използваш пароли само когато измисляш някоя игра, а не за да ги въвеждаш някъде 33. Ако искаш да се се свържеш със семйството си, да имаш само един номер, не 15 34. Да си убеден, че баща ти е супергерой 35. Да си имаш таен език с приятелите си 37. Да слагаш снимките от рождения си ден в албумче, не във фейсбук |
| Брадатко, това дето са ти го пратили е за по-млади, ти трябва да си къде трийсе и няколко. Пък ние дето сме на повече ходехме със столчета пред къщата на човека, дето единствен в квартала имаше телевизор, сядахме чинно и гледахме каквото даваха /то какво ли са и давали де /. И разни други чудесии. Майка ме пращаше да купувам кисело мляко с купа - а млякото беше в един леген или казан, губи ми се споменът. А първият хладилник, Мраз естествено! Божее, изкара цели 36 години. Баща ми не можа да се класира в обявеното състезание от завода за най-дълго работил хладилник. Явно не е бил само неговият. Бе какво да говорим - а бяхме млади и хубави, сега сме само хубави |