Отиди на страница:
| Само един пример: тук имаме в департамента 7 Lock-in´ s SR830 na Stanford Research. Два се повредиха, другите 5 бяха заети. Всички опечалени, че се проваля измерването. Но батко ти направи един примитивен Lock-in от 4 кита от учебната лаборатория по електроника, и работата тръгна. Така е, понеже за тях Lock-in´ a е една кутия с дадени параметри, но какво става вътре - са в мъгла. А за бачкаторите от старата класа не е така. |
| Лукчо или не схващам някаква много тънка ирония или-кво излезе в крайна сметка-че тия дето сме изучили преди 90 сме по-подготвени, по-мислещи, по-оправни, по-здравословно хранени от връстниците на запад или от сегашните завършващи.И още нещо, много важно според мен.Ние живяхме и особено -учихме без стрес.Говорил си , предполагам с колеги завършили на запад-ква мелница ги е мляла още от първи курс.И сравни с нашето следване.Или и ти гледаш с лошо око на студентските бригади-важен признак за загниващото соц.селско стопанство-както даваха пример колеги по-горе. |
| Дон Кихоте, честно - Людмила някак си не ми е интересна. Райнов да, изключително умен човек, приел да стане слуга на властта, но тя... А аз говоря за конкретен случай - не искам да обобщавам. И още чакам някакво определение за "андрешковщина". Но май човек трябва да е чел разказа, за да знае за какво действително става дума в него. |
| Просто говорите за различни периоди от Татовото управление.... Докъм 80-84-та година, магазините бяха прилично заредени с евтини стоки макар и с бедничък асортимент (примерно влизаш в магазина за обувки - вътре само два-три модела и половината град шляпа с тях). Произвеждаха се и качествени неща, но всичко се изнасяше. За нашия пазар (не знам защо) все оставяше втора-трета ръка стока. И в моя роден роден град, дъге, имаше "свободен магазин", точно на центъра, откъдето можеше да си купиш хубави зеленчуци на двойни, че и отгоре цени. По едно време даже се появиха и портокали свободно, ама нямаше много мераклии, щото бяха наистина много скъпи. След 83-84 година, работата взе да отива на зле. Започнаха да изчезват стоки предимно за домашна употреба. Наложи се да си купувам "Перла" 05 с връзки, сватбени халки с връзки, легендарното "Велико Търново" с връзки и т.н. след съответните "почерпки" (тогава се зараждаше капитализма). Качеството на хранителните стоки, а и на всички други много се влоши (даже Партията издигна лозунг "Качество и ефективност", но това не помогна). В противовес, стоките пристигащи от Запада наистина "къртеха плочките" с надежност и функционалност и понеже не можеха да се намерят свободно, беше въпрос на престиж да се "тупнеш" с "Рифли" или "Левис" (названията са автентични от епохата) или с касетофон "Айва", "Сони" или "Филипс" до които нашите "Ком", руските "Веф", полските "Унитра", немските "Феб" и т.н. изглеждаха като саморъчно издялани в час по трудово. Георги Марков отлично го е описал.... |
| не мога да не склоня глава пред това компетентно мнение, особено като знам отгде иде. Пожали ме, и другарите с мен, моля ти се, смешнико! Тя нашта че свършила, ама защо и на теб буквичките? Вълнение ли, що ли?  Редактирано от - Геновева на 24/8/2010 г/ 19:28:35 |
| Явно с някои форумци сме живели в различни страни. Дъщеря ми наскоро си спомня:"Татко, аз като ученичка мислех, че сиренето за ядене е овчето, а кравето - само за готвене. А от 20 години насам май овче сирене не сме яли." Няма страна, която да е забогатяла само от селско стопанство. Напротив за да поддържат ниски цени на световния пазар развитите страни субсидират своите селскостопански производители. Спрат ли субсидиите ще се вдигнат вътрешните цени, ще се повиши търсенето, аборигените ще се усетят и те ще вдигнат експортните цени, а развитите - съответно цените при вноса. Извод: Субсидираното селскостопанско производство в развитите страни прецаква производителите в слаборазвитите и ги превръща в "страни в неравностойно положение"*. Затова Желю Желев просто оповести пред народа отредените ни от новите господари два приоритетни отрасла: 1. селското стопанство , което няма да се съвземе и след още 20 години, защото комасацията е процес далеч по-сложен от раздробяването и 2. Отрасъл лакейство, сиреч туризма, особено рисков от гледна точка на климатични и политически катаклизми. ---------------- *Нали знаете кои са "хора в неравностойно положение"? Същото е и със страните, не е по-различно. |
| Deqerven, не е точно така. Тези дето завършихме от преди 1990 г. сме по-подготвени от сегашните колеги от Запада да посрещаме предизвикателства и да вземаме нестандартни решения. Има много неща, в които те са по-подготвени от нас. После, и там има калпави специалисти, и добри специалисти. Не може всичко да се слага под една черта. За храненето - не знам. Аз съм си изкарал студенството като съм се хранил в студентски стол с купонче от 30 ст. Как са се хранили те - не знам. За следването - не съм съгласен. Тяхното следване и сега и преди е по-лесно от това следване, което карах аз. Да са живи и здрави руските книжки, бяха много полезни. Но аз се напъвах, понеже още от тогава имах идея да напусна БГ, и ми беше ясно че там няма да има никой да ми помогне. За бригадите: като преживяване не беше лошо - хаха - хихи до зори. Като форма на оправяне на стопанството - не знам, може да са били нужни тогава. |
| Абе, довършването има няколко значения, някои от тях дори са приятни. Зависи от гледната точка. Движение да има и майтап да става, кога на облечено, кога на ....  |
| Еквилибристиката с думите не променя същността на нещата. БАН е смъртник, со все хората в него. Или Терминал 2, или бедно платено нищоправене. |
Гледай ти, тук липсва само Кунчкънчев да опише жално как клечал пред Корекома да си купи "Тик-так", а гадовете не го пускали вътре.  |
| Ако си спомняме миналото - добре... Ако спорим кога сме били по-добре - няма смисъл... Едни винаги са били зле, други - добре, трети - много добре... И преди, и сега... Защо ли? Всеки има свой отговор на този въпрос... Всеки пречупва оценките си през личния си живот и прави обобщения. Няма смисъл от спор - всеки е малко прав, всеки е малко в грешка. В крайна сметка това е бил нашият живот. В него са ни (на повечето де) раждали родителите ни, в него ние сме расли, помъдрявали и раждали нашите деца, гледали сме ги. Това е положението. Ако уважаваме себе си и нашия живот, трябва просто да го приемаме такъв, какъвто е бил. Да не служи за повод за омраза и обиди. А да бъде източник на мъдрост и опит, с които да имаме критично око към настоящето. Миналото не трябва да ни разделя, а трябва да търсим днес онова, което би ни обединило, за да се опитаме да направим остатъка от нашия и целия на децата ни живот по-добър. |
| Според мене спора кога сме живеели по-добре е безсмислин, непродуктивен. Спори се на база субективни усещания, а тогава повечето от нас са били 20-30 годишни и живота по дефиниция си е бил хубав. Обективно погледнато и тогава и сега живеем приблизително еднакво зле/добре. Просто очакванията на болшинството, че ще живеем по-добре не се оправдаха. Очакваше се ВСИЧКИ да станем милионери. Какво ли не се очакваше. Тези които имаха предварителна информация станаха милионери. Тези които имаха познания и дупе отидоха в частния бизнес и криво-ляво поддържат някакъв стандарт. Болшинството, както винаги, отнесе хурката и си остана с очакванията. Обикновен капитализъм  |
| Това, за умирающите, ми напомня брадатия виц от времената на доматите по 15 стотинки за - съвета, който получил Гарабед как да умори по-бързо омръзналата му жена, с какво мислите - с интензивен секс. И седмица след съвета наминал приятелят при Гарабед да види подействала ли е рецептата. Гледа - Гарабед преплита крака, бледен, изтощен. На въпроса как върви акцията, рекъл - много добре, скоро ще й се види краят. От стаята излиза жена му, бодра, пременена, размахва чадърчето и казва - отивам на разходка, а ти да си сложил обеда дотогаз. Гарабед я поглежда съжалително и шепнешком казва на приятеля - Горката, не знае, че още два-три дни живот й остават... Без да ползвам пряка аналогия със случая - ще бъде доста вулгарно, ще се простя с посетителите на темата. Отивам в темата с кюфтаците, там празнуваме нещо като Последните дни на Помпей. Извинете за стария виц, но трябваше да уважа тоналността  |