Отиди на страница:
 |
| В това вълче време, добрите или ги изяждат, или изчезват (размиват се в тервогите на всеки един от нас) ... Именно тогава човек може да разбере, "кой кой е" - няма по-добър лакмус за проверка истинността на хората и качествата им. Добра статия, авторе, и навреме поднесена тема -  !Редактирано от - Mars Attack на 02/9/2010 г/ 23:08:40 |
Вечерта Пепа ми позвъни вкъщи. Мислила - рече - с какво да помогне. Първо: може да даде кръв. Второ: да стои при болната - нощем или денем - ако се налага. Трето: има отделени 300 долара, с които е готова да услужи. Познавам много щедри хора, правени са ми всякакви жестове в живота, имам самочувствие, че и аз не съм човек, стиснат и резервиран. Но това обаждане ме вцепени. Този рефлекс да помогнеш и да се отзовеш - без дори да си призован - ме смая. Срази ме. *** *** Прочее, да не пропусна да ви кажа, има един, който не само се покрива при беда, той предусеща бедата и престава да се обажда още преди тя да се разрази. Изчезне ли от хоризонта - чакай неприятности. Вероятно всеки един от нас има познати като Пепа и като хитрушкото по-горе. И аз съм срещал. Хора всякакви, човеци малко. За човеци като Пепа - |
| Пепа е метафора.Дай боже повече Пепи.Бачо Калине, вече е септември.Разкажи пак онази случка с двамата старци дето си призкавали за виното, и ти пуснали мухата.И Джимо разказва някои неща по 6-7 пъти, но пак си остава прекрасен разказвач. |
| Авторе, Това съм го преживял-странното отдръпване на хората от теб, когато в семейството ти връхлети страшната болест и смъртта... После полека-лека някак пак всичко се възстановява... Не съм сигурен обаче доколко и какво точно се "възстановява". Мислел съм си много пъти да се обърна към психолог....А все някак ме е страх... Страх ме е, че ще ми даде твоето обяснение, Авторе! |
| "После полека-лека някак пак всичко се възстановява..." JJ6, Не всичко, колега, за съжаление - съвсем не всичко ! мога лично да ти го кажа след почти 20 г. в странство - връзките постепенно излиняват и 99% накрая се загубват. И не е само от разстоянието (в моя случай), а от шибания (тук в смисъл на кофти, кучи) живот, дето водят голяма част от хората у нас, резултат от безбожната, нагла и безсрамна политика-геноцид на тия, дето управляваха (и управляват) страната. Родове се разродиха, близки се отчуждиха и забравиха, приятели се намразиха, и т.н. Като след чума ! А по време на чума малко оцеляват ...  (P.S.: Разбира се, че има и изключения, но те само потвърждават тъжната картина) Редактирано от - Mars Attack на 03/9/2010 г/ 00:25:19 |
е, най-убавото е, че поне авторът е загърбил бедните години на демокрацията и вече не се оплаква, а е винаги готов да помогне с блага дума от колонката си. трогнати сме.  |
| За есето - За хората като Пепа - Едно обяснение защо се отдръпват близките при тежко събитие. Хората ти съчувстват, но няма как да ти помогнат. За трудностите може да се помогне, за мъката - всеки сам я изживява. Както и радостта. Именно затова хората се дръпват - хем не знаят как да помогнат /а как?/, хем се чувстват виновни за това, че не могат. И предпочитат да са настрани, поне да не се натрапват. Има и други. Но май върху тях остава клеймото на мъката - за в бъдеще тях свързваш с изживяното, с трагедията. И някак си подсъзнателно ги свързваш с мъката. Не са лоши хората, оттеглящи се при скръб - просто не знаят какво да правят. Не ги винете! Тук не говоря за последния образ в есето. Той е ясен. Тоест - тъмен. ----------------------------- Блогът на Генек |
| Е Калине, не бива така "кръв + сладолед"......плашиш...... взех го ще го чета в метрото..... Димитри Иванов писа хубаво.....онези дни..... |
| Една добра статия! Толкова ли свикнахме със злото, че не приемаме доброто, дори когато е даром? Всъщност има една максима, залегнала в нас:Не предлагай помощ , преди да са ти я поискали. |
| на автора! Предполагам, че всеки е имал случай да се обади на някой, който го познава много добре и да чуе след малко мълчание "Вие кой бяхте?". |
Ние сме по отношение на добрия човек отчайващо невежи... Направи добро и го хвърли в морето, народът ни има такава поговорка. Добрият човек не иска награда за стореното добро, той не се замисля дори върху това. Той го прави, защото не може да не го направи, защото му иде отвътре, както се казва. Преди около месец звънях на нашите да ги чуя как са. Телефона вдигна баща ми /на 81 е, да ми е жив и здрав/. Питам го как сте що сте. Добре сме, вика, ама майка ти я няма, отида в града /те живеят лятото на село, на вилата/ да гледа някаква жена, някаква далечна роднина била, така и не се сетих. Болна била жената. Майка е на 77, пъргава и жизнена за годините си. Та така, доброто, когато е в теб, не можеш го спря... |
| Защо ви нямаше миналата седмица, г-н Донков? Липсваше ви Вашата колонка. А този текст е невероятен. И се замислих защо в живота ми през последните години няма нито една Пепа. И си отговорих - защото не се оплаквам. А толкова много ми се иска една такава Пепа да ми се обади. Не ми се обажда обаче. Защото никой дори и не предполага, че мога да имам нужда от такова обаждане. Не от помощта, от обаждането. Когато пък аз съм бил такава една Пепа, са вземали помощта ми, както бито улично куче я взема - и си тръгват, без благодарен поглед, както прави кучето. Вземат я така, сякаш аз съм длъжен да я дам, сякаш отдавна е трябвало да я дам, а съм закъснял, и отгоре на всичко е крайно недостатъчна. Та ако може да се почувстваш и виновен, за да може те да не се чувстват длъжни. Сещам се - когато Исус изцелява 10 прокажени, един от тях се връща и благодари. А Исус пита - "Къде са другите девет"? Спрямо тази Пепа Вие сте били десетият. А къде са другите девет? Помнят ли? Ще пренесат ли направеното им добро до някой друг в беда? Дано. |
| Абе, хора всякакви. Нито можеш да ги промениш, нито да ги не забележиш. Според мен важното остава да забелязваме Пепите, да ги насърчаваме, а и ние да бъдем Пепи. |
| Напротив - точно това време е за добрите - тоест за проверка на тяхната доброта. Не сте ли забелязали, че добрите са добри, защото Господ работи върху тях, чрез изпитанията, които им изпраща. А масата, която пълни безсмислено (кой знае дали е безмислено) Вселената с търбусите си и злото си просто живее от енергията на добрите, но затова пък често ги изяжда...и изяжда себе си също. В нашата литература има един истински пророк-поет, който не беше осветен от всички страни през времето на соца. Това е Кирил Христов - този човек още през тридесетте години на миналия век е казал нещо гениално - че страна която целенасочено изяжда добрите си чада изчезва. Едва ли има друга страна , която го е правила толкова упорито и постоянно - още от тракийско време, преди формирането ни като нация (и сега тече кръв в жилите ни от тях) та до днес. И наистина ако човек погледне само с езика на фактите, ще видите, че в България свестен човек не е се добирал до власт - погледенете им физиономиите в народното събрание - дори и специалистите в определена област са си нагли по ген, за да стигнат до там. Ами я ни вижте президентите, ами министър-председателите - може би само Стамболов, Константин Стоилов и още няколко могат да се доближат до критериите за поста. Всичко друго е боклук взет от градското сметище - партийна нагла паплач с изядено от алчност и себелюбие съзнание. Но мисля, че ще бъдем, а освен това ще бъдем и свидетели на сополивият им плач. Няма процес, който да не завършва! |