Отиди на страница:
| Жана, Paddy Kelly's conversion story is something so familiar to me nevertheless I've never had fame like his one...fortunately. But I know and my kids know - there is only one right exit out of this world - one way Jesus. By the way, have you constantly checked your mail?:-) |
Нали все някога сте виждали щастлив човек? Той определено ВЕЧЕ има всичко, от което се нуждае и не се стреми към нищо повече. Той просто е. Buda Iskariotski  |
len Нали все някога сте виждали щастлив човек? Той определено ВЕЧЕ има всичко, от което се нуждае и не се стреми към нищо повече. Той просто е. Buda Iskariotski И на мен ми направи впечатление този пасаж, но вчера се въздържах да го коментирам, щото би излязло доста дълго. Сега len го припомни отново, поради което все пак ще се опитам да споделя какво си мисля по този повод. . Според мен самата идея за щастието като постоянно състояние на човека е леко илюзорна и вероятно се дължи на смесване на задоволството от живота със щастието. . Задоволството от живота може да е факт, и доволният човек вероятно отговаря на писаното от Buda Iskariotski: доволният човек има всичко, от което се нуждае и - общо взето, - не се стреми към нищо повече (по-точно, стреми се да запази това постигнато състояние на вътрешно равновесие, или както викат учЕните - хомеостазис). . Това обаче не означава непременно, че той постоянно изпитва щастие - щастието е по-скоро моментно състояние, внезапен импулс, който се издига над привичното и всекидневното. Точно краткостта на момента на щастие го превръща впоследствие дори в заплашващ хомеостазиса (задоволството) елемент, в стимул за търсене на нещо, което да повтори (или удължи) изживения момент на щастие. . Но трикът е, че няма никаква гаранция, че търсенето на такова едно "нещо" за повторно изживяване на щастлив момент ще завърши успешно; нещо повече, самото предприемане на такова търсене означава нарушаване на хомеостазиса, което може да премине и в пълното му разрушаване (т.е., човекът не само да не стане щастлив, ами и да се лиши от задоволството, което е бил постигнал). . От такава гледна точка може да изглежда парадоксално, но доволните от живота хора не са непременно щастливи и дори избягват опитите да търсят "опасното" щастие, като заместват подобни опити с разни повече или по-малко силни (но според тях - безопасни за хомеостазиса) усещания от дълги пътувания по света, писане на поучаващи мисли по форуми, снимане на разни забележителности, практикуване на спортове от рода на бънги-джъмпинг, рифтинг, голф, тенис и др. Чувството на неудовлетвореност, което неизбежно е налице при всяко мислещо същество, се подтиска със съзнанието, че това е то свободата, "осъзнатата необходимост", за която говорят Хегел, Енгелс и Буда Искариотски. И това чувство на неудовлетвореност внезапно изригва като от фурункул, когато животът ги сблъска с някого (както в разказа на Калин Донков), който е съзрял в хегелианското схващане за свободата нищо повече от един предразсъдък и вместо да търси поддържане на хомеостазиса с бънги джъмпинг е направил един много реален социален "скок", скъсвайки със старата си социална мрежа и изграждайки си нова такава. T.e., той е осъществил на практика един експеримент, който неговите бивши колеги не смеят дори мислено да осъществят (освен най-смелите, в някакви много потайни мисли, но в никакъв случай не на практика). . Успешен ли е бил този експеримент? В очите на останалите - да; защото човекът не показва с нищо да тъгува за предишния си "хомеостазис", нито пък показва някаква завист или дори интерес към тези, които са останали в предишната социална среда. Именно това демонстрирано (или дори демонстративно) безразличие към декларирано важни за останалите социални ценности и цели предизвиква у бившите му "съратници" едно смесено чувство на объркване, завист, възхищение - прерастващо в убеждение, че този човек просто няма как да не е щастлив. И когато се намери и някой автор, който да опише случая с хубави думи - този човек се присъединява към групата на подобни литературни герои, излъчващи щастие по един вглъбен и сериозен начин. Това е групата на Винету, Оцеола и всички други индианци, траперите, златотърсачите и останалите, които нямат нищо общо с изнежените колеги и колежки от съседното бюро. |
| Берия, благодаря за вниманието. Очевидно си фен на философите от 19 век. Не съм сигурен, че логичният подход към емоциите е ефективен.Не бива да забравяме, че логиката е само един от начините за възприемане на света (вж. Дзен).В края на краищата, когато искаме да постигнем нещо първо ни интересува въпроса "Как?" и чак после - евентуално "Защо?". Определящи винаги са резултатите, а не методиките (т.е. резултатните методики, а не обяснимите).Тук има какво да се научи от Норбеков. Съгласен съм, че перманентно щастие едва ли е достижимо (макар някои да успяват да пребивават в състояние на вечно недоволство). Така или иначе, което се тренира, то се развива и състоянието на щастие чисто физиологично е свързано с изработката на ендорфини. Която изработка, и тук е целия фокус, се поддава на съзнателен контрол - ерго - тренировка. Ето тук мернах един пример: Натиснете тук Сори за възвишените теории, нещата изглежда са доста по-прости, отколкото се опитват да ни внушат психолозите (и психиатрите).Които професии не се радват на кой-знае каква почит в местата, където водеща религия е будизма.Интригуващо, а?  |
Buda Iskariotski Очевидно си фен на философите от 19 век. Не съм сигурен, че логичният подход към емоциите е ефективен. ... състоянието на щастие чисто физиологично е свързано с изработката на ендорфини. Която изработка, и тук е целия фокус, се поддава на съзнателен контрол - ерго - тренировка. Абе не знам откъде реши, че съм "фен", та даже и "очевидно", ама - карай, той форумът и без това е пълен със специалисти по човешките души, които те разкодират за нула време. . Сега, физиологическата връзка между щастието и ендорфините е ясна, и то не от вчера. Проблемът е, че тия "тренировки", за които говориш, най-често водят до пристрастяване (зависимост) в една или друга форма. Алкохолизъм и наркомания са най-преките пътища за лесно стимулиране продукцията на ендорфини - толкова лесно, че другите възможни пътища могат да изгубят смисъла си като ненужно сложни и ненадеждни. . Преди години имаше един експеримент с мишки - бяха установили, че при електрически дразнения в една област на мозъчната кора се изработват ендорфини, т.е. - бяха напипали "центъра на удоволствието" при мишките и начина на стимулирането му. Е, на мишки с вградени електроди бяха сложили две копчета и ги бяха обучили, че при натискане на едното получават храна и вода, а при натискане на другото - включват импулсите към "центъра на кефа". Е, оказа се, че 100% от мишките много бързо започват да натискат САМО бутона за кефа, престават да се хранят и умират от изтощение след няколко дни в състояние на пълно щастие. . Което ме прави леко скептичен към дълбокия смисъл на упоменатата от теб "тренировка". Както, впрочем, съм скептичен и към отиващите още към конфуцианството (а не будизма) формулировки от рода на китайската "две години упорит труд и след това - десет хиляди години щастие", с която "стимулираха" китайските трудещи се по времето на "големия скок" в края на 50-те и началото на 60-те години.  |
Буда  много готина препратка, особено предпоследния начин за набавяне на ендорфини, този с 5 точки Настрана от майтапа /а майтап ли е?/, има много и убедителни изследвания на тази тема. Въпросът е, че ние, хората от 20 и 21 век /доста сбъркано според мен/, си мислим, че сме върхът в развитието на човешката цивилизация, пък то май въобще не така. Прогресът /в това число амбицията да го постигнеш/ се счита за основополагаща идея. Пък, ако се замисли човек, понятието "прогрес" означава да вървиш напред, говоря за буквалния смисъл, пък напред може да има и пропаст. Докато някои от по-древните източни цивилизации не разглеждат развитието като прогрес, а по-скоро като цикъл, като спирала... Яж, пий и си носи новите дрехи - не точно със същите думи, но в същия смисъл, го е казал Еклезиаст преди повече от 2000 години. Суета сует. Съвременният човек е и дух, и душа, и тяло. Колко ли хора са станали диктатори, само защото страдат от лошо храносмилане Здрав дух в здраво тяло, са казали древните римляни. Тази мисъл е вярна и в двата си аспекта - ако си болнав, няма начин да не е изкривен и духът ти. И обратно, със здрав силен дух можеш да излекуваш и нелечими болести. Не съм съгласна, Берия, че непременно по-екстремни преживявания ни правят щастливи, та това да ни прави пристрастени към търсенето им. Щастието е наистина в малките неща, в това съм дълбоко убедена. В беззъбата усмивка на малкото ни дете, в невероятната красота на изгрева или залеза, когато си направиш труда да ги видиш, без да си мърмориш - ох, толкова рано съм тръгнал на работа, или - уф, и тоя ден мина. Щастието е да СИ. Да не живееш в миналото, нито в бъдещето, защото животът ни винаги е сега, всичко друго са проекции на мозъка ни. Винаги съм се възхищавала на Скарлет О Хара - тя казваше: няма да мисля сега, и утре е ден. Tomorrow is another day. Нашата западна цивилизация е прекомерно разсъдъчна, умозрителна, тълкуваща. Предпочита да обяснява живота, вместо да го живее. |
| Привет, len, явно яхаме една и съща вълна. Берия, реших, че си "фен" заради сходния начин на мислене. Ако си стигнал самостоятелно - моите почитания. Което ме прави леко скептичен към дълбокия смисъл на упоменатата от теб "тренировка". Ако не си чел нищо от Норбеков, ще ми е наистина трудно да ти обясня какво имам предвид. Със сигурност изключвам наркотиците и другите външни дразнители/стимулатори. Наистина не знам какво са имали предвид по времето на Мао с този лозунг, но Китай става това, което е, малко по-късно - при Дън Сяопин. Предишните концепции очевидно не са свършили работа. Натиснете тук Бъди сигурен, че слагам ясна граница между конфуцианството, будизма и даоизма. Ама това си е друга тема. Мислех си и затова, че моментите щастие задължително не се сливат в безкрайна броеница и дали това пречи на щастливите по някакъв начин. Ако моментите щастие са като зрънца (или камъчета, или каквото ти харесва)с различна големина, отделени едно от друго, а живота е чувала, в който те се събират, то нали в края на пътя важното е колко е пълен чувала?Колкото повече, толкова по-добре. И няма никакво значение дали се прекъсват... Това си е мое мнение.Ако откриеш диамант, нали не му връзваш кусур, че не е на пръчка. ; ) [/quote] |
Buda Iskariotski Ако моментите щастие са като зрънца (или камъчета, или каквото ти харесва)с различна големина, отделени едно от друго, а живота е чувала, в който те се събират, то нали в края на пътя важното е колко е пълен чувала? ОК, горе-долу това имах предвид, когато цитирах историята за японското гробище и българския специалист, който поръчал да му напишат на надгробната плоча "мъртвороден". . Иначе метафората за зрънцата е много приятна - и всъщност противоречи на това, което беше писал преди и което ме накара да напиша цял по-горе цял ферман - "Нали все някога сте виждали щастлив човек? Той определено ВЕЧЕ има всичко, от което се нуждае и не се стреми към нищо повече.". Ми - напротив, стреми се: да събира зрънца, по твоята метафора. А че преди това трябва да си е набавил чувал, да знае къде да ходи за да събира зрънцата, как да ги пази от недоброжелатели - ами това са те проблемите на имането. Иначе казано, щастието изисква усилия... |
| Съгласен съм, че щастието изисква усилие - така е с хубавите неща. Но не съм съгласен, че някой може да ти го открадне. И тъкмо за това аз подарявам на ценените от мен хора нещо, което никой не може да им отнеме - уникални изживявания. Явно не съм бил достатъчно точен за щастливия човек - той наистина няма нужда от нищо в този именно конкретен момент на щастие. Всъщност за него не съществува нищо извън тоя момент. Точно като децата - когато са погълнати от някаква игра, нищо друго не съществува и няма значение. Разбира се - по-късно ще се изморят, ще огладнеят, ще имат нужда от цялата любов и грижа, които могат да получат от родителите си. Но това е без значение, щото зрънцето е вече в чувала  . За вечни времена. |
| Аз пък не мисля, че щастието иска усилия, точно обратното, когато полагаш усилия да го постигнеш, ти го обезмисляш. На щастието трябва да разрешим да дойде, да го допуснем, да не го пропуснем, защото в мига, в който полагаме усилия уж да го стигнем, току виж сме го подминали. |
Buda Iskariotski Съгласен съм, че щастието изисква усилие - така е с хубавите неща. Но не съм съгласен, че някой може да ти го открадне. И тъкмо за това аз подарявам на ценените от мен хора нещо, което никой не може да им отнеме - уникални изживявания. Нямам предвид кражба, като говоря за недоброжелатели; те са част от живота, и е естествено да се съобразяваме по някакъв начин с този факт. Ето, и ти подаряваш на "ценените от теб" хора, а не безразборно; т.е., не всички ти цениш еднакво - както и ти не от всички си еднакво оценяван. . Иначе с уточнението, че "щастливия човек - той наистина няма нужда от нищо в този именно конкретен момент на щастие" нещата си идват на мястото и съм съгласен. Благодаря за разговора, който се получи. |
len Аз пък не мисля, че щастието иска усилия, точно обратното, когато полагаш усилия да го постигнеш, ти го обезмисляш. Aбе има и такава гледна точка. Нещо като разликата между ловеца и риболовеца - единият гони Михаля, докато другият го чака сам да дойде при него. . Но дори когато чакаш Михал да дойде сам при теб, е редно да си застанал на правилното място, с правилната екипировка и инатрументариум - което си иска усилия в аванс. И ако тези усилия са положени както трябва - трабва само да внимаваш - когато дойде моментът да го допуснеш, да не го пропуснеш... . И за да не витаем само из сферата на възвишеното, ако минем в сферата на ендорфините с 5 пункта - да не стане като с оня, дето казал - "аз, тъкмо да й го вкарам - и тя взе, та не дойде на срещата". Ми лоша подготовка... |