Отиди на страница:
| Сократе, трябваше да му цитираш "Рекоха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околни пътеки..." |
| "Оттегляне" не означава "сбъркан живот". Оттеглянето е свързано с настъпването на отегчение, скука, изчерпване. Но промяната в живота може да идва не само от проблемите в настоящия живот, а и от привлекателната сила на нещо ново. В този случай промяната не е "оттегляне", а "запалване" по нещо ново. Най-трудна е промяната на стереотипите, на които си подвластен. |
| Сократе, как кой си ти, та да поправяш Коелю? Паоло Коелю е слаба двадесет и два градусова ракия, на чийто етикет пише "екстра". |
| Витлеем, благодаря за линка. Ще се възползвам от преводите, ако не успея да си набавя и тези заглавия на английски език. На теб, специално, препоръчвам разказите заради похвата на писане, но май не са преведени. На едно-две места в линка забелязах, че пребивават в едно изречение имената на авторката и тези на Даниел Стийл, Сандра Браун, Нора Робъртс. Не съм чела творчеството на последните, но все пак /интуитивно/ не ми изглеждат съвместими в едно изречение. |
| viva, Самият факт, сам да можеш да решиш, кога да кажеш "край", те прави свободен (а не други да решават вместо теб). И колкото пъти решиш, да можеш да го направиш. Не са много тези хора ... Карамфилов,  |
| У всеки от нас "дреме" един Боби ! Забележка: вероятно пенсията му не е лоша, за да е толкова безгрижен. |
| Калин Донков е великолепен както винаги! И аз да благодаря отново за подаръка от човечност! Дали Боби е живял два правилни живота? По-скоро - не. Първия му е бил внушен. Както на повечето от нас. Но, трябва да се отбележи, че той го е живял "така както трябва", бил е точен. Както е точен и в истинския си живот. Аз всъщност направих като Боби. Истината е в простите неща. Когато го осъзнаеш животът ти олеква и придобива смисъл. |
Бе то и аз съм си наумил, ако някой ден завъртя някой лев да си дигна чуковете и да се заселя на вилата в Ковачевци  Пасторална идилия - ще си садя домати и картофи, ще завъдя някоя друга кокошка за яйца, пържолите ще грухтят в кочинката а овошки за варене на ракия, компоти и сладка - дал Господ. Социалните контакти се свеждат до селската кръчма и купуването на хляб и вестници. Под леглото - заредено чифте, за да прогонва прекалено любопитните. Имах веднъж удоволствието да поговоря с Паулу Коелю. Покрай другото стана дума за житейските пътища. Той твърдеше, че съдбата се старае да ни попречи да постигнем истинската си цел. И постига това като прави пътищата към нея най-трудни. А аз си помислих (но не му казах, кой съм аз, та да поправям Коелю), че още по-трудно препятствие са леките пътища, които водят настрани от целта. Сократе, Да беше го поправил. |
| Мдам, както верно са отбелязали и други преди мен, има сериозно несъответствие между примера с Боби и въпроса от последния абзац. Въпросът обаче е много важен сам по себе си и в него се крият част от съществените проблеми на българското общество през последните 60 г., а именно - сбърканите животи на много хора, цели поколения. Под сбъркани разбирай следването на чужди представи, невъзможността за промени и гъвкавост, наличието на дълбоки семейни и обществени коловози, в крайна сметка - липсата на свобода и реален избор. |
| Мао, не знам дали знаеш, но човек няма как да надскочи себе си! Героят в един роман разказ или какво и да е друго не може да бъде по-умен от автора си. А авторът в случая(и не само в този) е един мъдър и чувствителен човек. Моите уважения, г-н Донков! |
| И се питам, както може да се очаква: какво ще стане с нас, ако - след всичките ни надежди, след планините от труд и жертви, след скъпоценните ни загуби и сбъднати с борба мечти - изведнъж се окаже, че сме живели погрешния живот? Тогава? Аз пък мисля, че във всички случаи живеем погрешни животи. И като се обърнем назад, все има нещо, за което да съжаляваме. Само идиотите са напълно доволни от себе си. |
Калин Донков  Ти живееш истинския си живот, Калине, за повечето от нас това не може да се каже.Редактирано от - Зауя Мафани на 10/9/2010 г/ 14:57:26 |
| Тъй, тъй...и тов. Фидел рече: край Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| ..."Пиян съм се клатушкал през нощта... И днес тъгувам за неспастрените дни. Като куршуми, неизстреляни в целта, отидоха те накъде встрани, прахосани с врага без бой. И кой ще ми ги върне, кой?"... |
| Толкоз рев за едно ченге? Ма не, бе, кви ти ченгета в Министерството на външната търговия? Я па тоя! |