Отиди на страница:
| Ето ви малко амброзия Натиснете тук |
| Не съм почитател на хард-рока, метълите и т. н. Но напълно мога да разбера тези, които харесват този тип музика. Абсолютно неразбираемо е за мен обаче харесването на звуковата инквизиция, при която музиката се възприема директно чрез гръдния кош. Един-два пъти по волята на обстоятелствата съм попадал в заведения, от които излизаш като в подводно безмълвие и ти трябват около пет минути, за да свикнеш с реалността. Не знам дали някой може да ми обясни причините да бъдат харесвани. |
| И Натиснете тук Това е силата на гения - с три замаха на четката измита прашасалите мозъци. |
| Caravaggio, Напомни ми ей този приятен филм, когато все още бяхме млади, бе събитие и го пуснаха само в "студийните кина" (аз го видях във "Влайкова" ): Натиснете тук Редактирано от - Mars Attack на 14/9/2010 г/ 15:15:01 |
| ако некой пред лъжата лази нашата милиция го пази  никой нищо интонационно не казА за в.маринов, дейба  |
Пета и Девета са най-известните и прочути симфонии на Бетовен, за които всеки, дори и неизкушен от класическата музика може да ти изтананика най-познатото. Аз също харесвам най-много Седма, пускам си я поне един път в месеца и не ми омръзва най-вече заради: Натиснете тук Някои ще кажат, че е най-мрачният откъс, но за мен не е така, нееее, вълшебно красиво е. |
Марсианецо  . Да спориш за вкус, казват че било проява на лош вкус! А болерото на Равел мога(и понякога го слушам) много дълго.Просто ме успокоява . Равел и Вивалди! А иначе наѝ –прав според мен е форумецът , коѝ то каза че не можеш в кръчмата да слушаш опера. |
| Ако ме питате кое обичам най-много - това е схватката във финала на "Лебедово езеро". (Да ме прощавате за невежеството относно музикалните термини.) |
| Валери, За кръчмата имаш право. Но Бах много добре върви с чаша коняк (или хубаво червено вино - въпрос на вкус) късно вечер. |
Въй...тюуу..нцъ..нцъ...Чета, чета, поспирвам и пак...Това - девета, десета...не си спомням Берлиоз дъл' споменахте? и ония двамата - брата и сестрата Хендел и Гретел...И както чета - нъл съм си проз - мъ напъва от вътря - насред целата тая извисена дискурсия да изтърся: Азъ пък слушам Гюрга Пенджурова  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| valeri59, Този анимационен филм тогава доста ме впечатли, музиката - отделно ! Сократе, Като спомена Бах, та се сетих за един стар (доста кощунствен) виц: в час по история на музиката, учителят пита децата: "А сега ми кажете, кой еБах ?" |
| Барми, Ако се отклoним една стъпка встрани от Гюрга Пенджурова , отиваме към "Магията на българските гласове", които завладяха света ("Полегнала е Тудора" ги побърква !). Още малко вдясно и сме при фолк-интерпретациите на Милчо Левиев... И все хубави неща ...  Редактирано от - Mars Attack на 14/9/2010 г/ 17:36:51 |
| лянча, 9-та-та не ми е от лбимите, падам си много по джаза, като пътувах за море с жигулата слушах народна музика, всеки ден слушам жабарите, обичам модерната унгарска, перуанците.от немците сега съм на неда, найдо, нина хаген(баща ми, като седнехме на масата да манджаме, все викаше:преди да си отвориш плювалника, се поспри, огледай се, като на жп прелез, и тогаз се изходи)но темата на поета я отплеснахме, пак я подкарахме по тангентата(това също говори мнго красноречиво за т.нар. бг ум) маркс спомена, че е преоценил по-късно една творба:няма гений, който да е написал една нота, ей така.напоследък ми харесва атоналната, нещо, което преди съм си го мислел, че е изчанчна приумица на композитора  |
| Май най-лесно се познава кой остарява по това как се отнася към музиката на едно поколение плюс. Говоря за емоционалното остаряване, по дух, не биологичното. Гага била това-онова. Чалгата била онова-това. А Бетовен и Вагнер – най-най. Ама недейте така грубо с брадвата. Музиката НЕ МОЖЕ да бъде обобщена и турена в един кюп. Имам чувството, че темата се измести в посока мерене на музикални п*шки, пардон, вкусове и ЕнтЕлектуалност, вместо някой да се вникне в същината на това, което авторът казва. А то е – музиката, като отражение на нашият глобализиран свят ни заля, преля и пресити. При това се наблегна количеството, за сметка на качеството. Ей това искаше да каже авторът. Три са проблемите: 1. МР3-ките. Те са олицетворение на комерсиализацията. Формат, който позволява да пълниш буре през сламка и да го пиеш под налягане после. И при двата процеса винаги се опръскваш. Разбира се, не говоря за истински качествените 256 kbs+ студийни версии и lossless, говоря за масовите макс 128 kbs бози, дето звучат като ВЕФ на макс. Куцо и сакато тръгна с телефони и iPod да слуша. А всъщност само чуват. Качеството преди 20-тина и повече години беше култ. hi-fi. High Fidelity (висока ВЯРНОСТ /с оригинала/). Имаше даже стандарт за техниката – DIN 45500. За аудиофили-ценители. Апаратурите бяха безбожно скъпи (имаше по Корекомите професионални Ampex ролкови магнетофони по $4, 200 – цената на два Вартбурга!). С една единствена цел – ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Сега се продават апаратури, наблъскани с DSP-та (сигнални процесори), които единствено осигуряват разгул за тъпанчетата – преекспонирани баси и високи, измити среди и никакъв динамичен обхват. Обаче мощност (електриеска, не акустична) – на корем – тътенът се чува от километри. Висока вярност ли? За какво? Ето идва вторият проблем: 2. Музиката вече.... не е музика. Не става въпрос за стил, става въпрос за същината, извора на музиката. Музиката, като изказ на ритъма на душата се реализира чрез ЕСТЕСТВЕНИ звуци – глас и инструменти. Гласът човешки е уникален и неповторим. Може да е на Лейди Гага (която уверено върви по стъпките на Мадоне, при това пее значително по-добре от нея), може да е Фреди Меркъри, може да е Ози, може да е Висоцки, може да е Клаус Майне, може да е Стефка Съботинова. Глас – ункален, неповторим. Съчетан с пиано/китара/ударни/струнни и пр. инструменти, в подходящ аранжимент (микс, дето му викат) – се получава музиката. Стилове има за всеки и не става на въпрос коя музика каква е. Стига да е ИСТИНСКА. Ама в глобалният свят вече НЕ Е. От поне 15 години масово музиката се „композира” с компютър. Стерилно, сухо. Готови синтезирани звуци се вкарват в ритъм (безпогрешен, сух и ужасяващо равномерен, без грешки) и това се нарича „музика”. От поне 5 години вече и гласът не е истински. Почна се с „чистене” с компютър на фалшивите тонове, докато се стигна дирекно да се използва вокодер (прекодиране на гласа в реално време). Е, питам аз – когато слушате съвременна „денс” музка (хип-хоп) – кое е всъщност музиката? Където 99% е направено на компютър? Тук няма носталгия по класиката и рока (например) – просто и двете бяха ИСТИНСКИ – музика, измислена от истински композитор и изпълнена от истински професионалисти с истински глас и истински инструменти. Няма значение дали е Бах, Бетовен, АC/DC, Ван Хейлън или Айрън Мейдън, Павароти или Ваня Балканска. Кой след още 5-10 години ще изнася концерти? Ми то не останаха Музиканти, които страдат и живеят с музиката, а комерсиални еднодневки, които без съответният маркетинг и компютърни корекции пеят като хубрид между жаба и хиена? 3. Третият проблем е именно Пренасищането. В Нет-а може да се намери всичко. Абсолютно всяка нота, изсвирена и изпяна някога. Всеки от нас има по 5-10 хиляди песни като минимум. Обикновено сваляни като цели директории, невероятна амалгама от вкусове и предпочитания. Със шантави тагове, с различно качество. На въпроса „Имаш ли еди-кое-си?” вероятно всеки би отговорил – абе, имам го... май, ама не знам къде. Пресищане. Пълно и всеобхватно. Със закономерният резултат – омръзване. След сто и първото пренареждане и сортиране на безкрайните директории, заглавия, артисти, тракове и албуми – накрая на човек му писва и иска да се върне към доброто старо радио. За съжаление и то е останало в миналото. Щото 60% от времето на радиото са тъпашки реклами. Остава интернет или сателитното радио. Може би това е музиката на бъдещето... Та такива ми ти работи. Не е проблема в музиката като епохи, стилове и нрави. Не е дали е рок/хип-хоп/чалга/класика/фолк и т.н. Който я ОЦЕНЯ по тези параметри е просто заядливец или просто остарял – хората и тяхното ежедневие са различни, допада им различна музика. Проблема е в усещането, качеството, оригиналността и посланието. Когато то е истинско, иде отвътре на автора/изпълнителя – то стига до хората. И това е именно магията на Музиката. А когато е правено от машини на конвейр – то произвежда звуков комерсиален отпадък, който създава зомбирани и объркани, осакатени слухово и емоционално роботчета. Ей това е тъжното.... |
| Кептън, За постинга ти те поздравявам ей с това, дано да ти хареса: Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук (за да има време да свалиме гаджето, ги записвахме едно след друго )Редактирано от - Mars Attack на 14/9/2010 г/ 19:16:48 |
| Айде, стига само класика. Ето ви малко любовен метъл. Натиснете тук Редактирано от - mercury на 14/9/2010 г/ 19:30:34 |