Отиди на страница:
| Руски Дудук - това (вече) звучи гордо! При тоталния материален и морален колапс на противодудуците, да си дудук е привилегия. С гордост заявявам, че съм руски дудук, макар и да не съм стъпвал в Русия (поради идиотските цени на екскурзиите) и в СССР. Аргументите са ми чисто практични и са съместими с историята, културата, езика, породатата и интересите на племето ми. Идеален отпор срещу педерунгели.  |
| Я читал Толстоя, но не в оригинале. Пидораси читали ево в оригинале и патом храчат по Русия. Вот такая ситуация, дундьо, язък ти за авто-мотото. |
Я читал Толстоя Читал кого? Толстого | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
| Вземиии във този хубав ден една бистришка баба от мен нека тя да ти напоомня с атоналния сии глас за Балкана, за мореето и за фсички нас фсичкии нааас |
| Бачо, ти си прав, срам ме е. Трудна работа тоя език, с падежите му. Но и ние си имаме падежи - ето, например, архаичен дателен : "ю": Най-обичам Вела, мамо, Nай-обичам Вела, Oти е дебела, мамо, Oти е дебела. Я я фанем за баджако Она вика оти? Я ю кажем, че те ебем Oна се кикоти |
| Нема нищо срамно. Всички българи слагаме падежните окончания в руския не по правила, а по благозвучие. А за Вела  . Бях слушал само първите три стиха. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |