Отиди на страница:
| Проблемът с циганите не е че искат да живеят волно, ден за ден, а че искат да го правят на гърба и за сметка на гаджосите (обществото)!!! |
("Гаджо" на ромски е нециганин Ето нещо интересно! Значи оттука идва "гадже". Казваме "Имам си гадже" тоест, момиче на което държа и искам да бъда с него. А не уроспия за една вечер...  |
| Значи, този автор е попрочел доста работи, ама или не ги е разбрал, или не е чел достатъчно. Циганите стават обект на литературата - Юго, Пушкин, Мериме и пр., по време на романтизма, чиято концепция се обръща към т.нар. "природен" човек - цигани, араби, индианци, като освободен от фалшивия еснафски морал на буржоазията, срещу който романтиците въстават. Това обаче е само етап (отминал) от развоя на литературния процес. А литературните герои са фикционални и не могат да служат за аргумент в спорове за реалностите на днешния ден. Виж ако "Парижката Света Богородица" или "Цигани" бяха написани от цигани, тогава - може би. Редактирано от - SvSophia на 25/9/2010 г/ 06:56:25 |
| С уроспиите понякога е опасно.Особено ако си надипил определен брой годинки. Както в следният случай: Любовни ласки в стая на мотел "Йорго" в благоевградското село Бистрица Любовниците пристигнали към 19, 00 часа и си наели стая. След приключване на маратона момата и по-старият й кавалер влезли в банята да се изкъпят. Тъкмо се облекли, за да си ходят, когато едрият мъж се строполил на пода. Уплашената девойка веднага изтичала до рецепцията, където съобщила, че партньорът й е издъхнал. Ама ей това е вече е супер: "Мотелът разполага и с три стаи за отдих в сградата на кметството на село Бистрица. На втория етаж на постройката е кабинетът на кметския наместник Георги Бочуков, а на първия са въпросните помещения, които са собственост на съдържателя на "Йорго". "Никога не съм чувал някакви пъшкания изпод кабинета ми! - заяви кмета- ако ги бях чул , веднага щях да взема отношение!!" Та въпросът е отношение към сношението ли щеше да вземе г-н кмета, или отношение към местонахождението на мотела? Редактирано от - ivo kunchev на 25/9/2010 г/ 07:15:47 |
| Катунари П.П. Славейков Край брега на тиха Струма спре се закъснял керван; скитниците катунари ще стануват тука стан. Ето лумнаха огньове; сенки трепнаха край тях. И далеч в полето екна врява и безгрижен смях. Пламъци се борят в мрака, свет и мрак - и в мрака свет - тук изпъква лик разчорлен, татък дрипав силует. Мудно отстрана цигулка пробуча и сръчно сви в миг - чевръст и кръшен танец като вихър се изви: повъзпре и пак залюшнат свий, извий и полети - глухо татък топот сепнат като под земя ехти. А с усмивка благодушна гледат старци отстрана и лулите им светулкат в околната тъмнина. Днес са тук. А бозна утре де глава ще прислонят... За бездомните безгрижност прави лек световний път. **** Зимни вечери Хр. Смирненски ... Сякаш плачът и дочули са, сякаш са ехо в снега — звъннаха в сънната улица песни на скрита тъга. Трепка цигулка разплакана, сепна тя зимния сън, мигом след нея, нечакано, хукнаха звън подир звън. Пак ли са старите цигани? Пак ли по тъмно коват? Чукове, сръчно издигнати — сръчно въртят се, гърмят. Трепна в бараката сгушена пламък разкъсан и блед; а от стрехата опушена спускат се змийки от лед. Пламва стомана елмазена, вие се, съска, пълзи — с тежките чукове смазани, пръска тя златни сълзи. Синкави, жълти и алени снопчета пламък трептят, в огнен отблясък запалени, черни ковачи коват. ... Край синьото море Валери Петров ... Солно езеро вече светлика ту във ляво, ту вдясно от мен, една лодка, две лодки, тръстика, после млада жена тъмнолика нещо вика от шлепа червен ... Двама тъмни и стройни хамали малеби край количка ядат; втора толкова пъстра едва ли бих открил по стъгдите заспали на безкрайния източен път. Шербетчия във алена риза с гюма тънък и звънък дрънчи; с толкоз пястри пиринчът е низан, с толкоз варненско слънце олизан, че ме кара да мигам с очи. |
| Двама тъмни и стройни хамали малеби край количка ядат;   Айде и от мен малко: А до тях неотменно застанала тъмна и яка девойка ръфа пуешки бут! Аве поезия, кво да прайш... Редактирано от - ivo kunchev на 25/9/2010 г/ 07:49:42 |
или "Цигани" бяха написани от цигани, тогава - може би. Или пък Винету от винету.Ама няма как да стане - почвата е слаба... Това според нашите представи , де... |
| Йовков е най-"циганският" ни писател - Индже, Шибил, Божура. Христо Динев, Атанас Славов след него. "Макар Чудра" (McCar Choudhra) и филма на Емил Лотяну "Табор уходит в небо". |
Йовков е най-"циганският" ни писател Нещо питието май в повече дойде, а? Я не се цигани повече, take care... |
| Уф, арабският корен е фамилна легенда, романтична закачка в Яворовия артистичен род. Редактирано от - Simplified Solutions на 25/9/2010 г/ 08:16:03 |
| Ако някой иска да се интегрира с циганорисите, да задоми детето си с някой мангал/циганка. Останалото са празни приказки... Според мен двата народа, българския и циганския, са твърде различни във всяко едно отношение. |
| Тъмна вечер, духа вятър, циганин отива на театър. Имаше една такава песен навремето, когато съществуваше циганския театър в Сливен. Стават ли циганите за интеграция? Стават, разбира се. Ами че то си има майстори, които опитомяват най-опасните зверове. Не ме разбирайте неправилно - не сравнявам циганите със зверове. Интеграцията е обединение на разнородни части в едно цяло, при което обединение разнородните елементи запазват своята специфика. Големият въпрос е как да стане това -хем душата в рая, хем... Иначе статията е написана добре. Очевидно авторът познава ромите, но не и ромската проблематика. А и Атанас Славов не е прав. Всяко стадо си има мърша. На този етап никой не иска да приема другия, различния. Възприма го като враждебен елемент, чужд. Като такива които застрашават спокойствието му. Иначе, никой не може да отиде там, където не го приемат. С турците проблемът е аналогичен. Доган и ДПС унщожиха позитивната представа за българския турчин. И поради тази причина интеграционните процеси буксуват. |
| Даскал Цеко и Слънчо - най-точни! Туул, аз знам друг вариант /е, как няма да знам - всеки българин знае "друг" вариант на вица/: В близката далечина нещо черно се белее. На дървен камък млад старец седи и реве, та пее. ------------------------------------ Блогът на Генек |
| Спомняте ли си Дейвид Кореш и неговата "Вейка Давидова"? Човекът също искаше да живее волно с невръстни момиченца и да ги посвещава в своята божествена мъдрост. А накрая ФБР взе, че го изгори барабар с момиченцата. |
романтизма, чиято концепция се обръща към т.нар. "природен" човек - цигани, араби, индианци, като освободен от фалшивия еснафски морал на буржоазията, срещу който романтиците въстават. Само една дребна поправка - май беше "благородния дивак". Иначе, всеки от нас изживява моменти "ще скъсам синджира, ще хвана гората...", в които една или друга романтизирана представа за циганския живот ни привлича.... |