Отиди на страница:
| ***** ------------------------------------ Блогът на Генек |
| *** Цензурирано от nikola_tsanev 29.09.2010 21:17 Редактирано от - nikola_tsanev на 29/9/2010 г/ 21:17:33 |
| Такова несъедобно вариво отдавна не бях чел! Оттук малко, оттам малко, започваме за кризата през 11–12 век, разхождаме се през вековете като зоопарк и..... в резултат– нищо. Яд ме е за времето което загубих да го прочета! |
 Днешното Решение ли чакаш , Валерка ? Не забравяй , че досега имаш разбирателното отношение на песа ми към твоя милост ...  |
типични икономически войни, водени за снабдяване със суровини. То други причини за войни почти няма. От икономически интереси избиват на политически пазарлъци и като не се разберат - война. Всякакви други измишльотини като причина за война - било за светлото комунистическо или демократическо бъдеще или пък за хубавата Елена са смешни историйки за балъци. |
Представителите на висшите класи, които заемат държавни длъжности, още от римско време нямат право да се занимават с търговия. No comment! Цената на виното, което е било истинско, дали не е била по-ниска от сега? |
Бе, тоа - Безкесийният - не му ли остана некоя пара у партуфейля?...Да съ откупи?  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 30/9/2010 г/ 09:30:53 |
| Неграмотно друг път, Х - ХІ век е период за който се смята, че столичната аристокрация е на власт и тя упражнява властта като не държи много сметка за нарастващата власт на динатските фамилии в провинцията - та до тука с аналогиите с днешна България. А причините за икономическата криза и обезценяването на парите са комплексни - все пак тогавашната финансова система не е толкова развита като днешната и за да имаш огромни разходи е трябвало да имаш и огромни приходи. виж - Angold, Michael (1997). The Byzantine Empire, 1025-1204. Longman. ISBN 0-582-29468-1 |
| Некой питаше дали историята е наука. Да прочете горната дописка и да си отговори. Особено заразителен е лошият пример. В случая - момзеновско-холивудският прийом - да тълкуваме миналото от днешни позиции. Редактирано от - StrikeEagle на 30/9/2010 г/ 10:24:34 |
| До historian Значи според вас днес е въможно да имаш разходи без да имаш приходи т.е съвременната цивилизация най-накря е изобретила перпетум-мобилето което е търсила през цалата си история ?!?  |
| Първо, кризата не е свързана само с XI век. Тя тогава започва. И второ - авторът да беше обърнал внимание на значението на харистикарят и пронията. Именно тези практики водят до свръхконцентрация на средства в столицата и изсмукването им от провинциите, с всички произтичащо от това (стопански, демографски, военни) последствия. И не на последно място тази криза до голяма степен е породена от политическата нестабилност в Империята и военните поражения, довели до загуба на територии (т. е. ресурси, данъчни приходи, нерентабилни военни разходи) а не е нейно следствие. Е, да - Маркс как всегда прав, но понякога се случва политиката да влияе в по - голяма степен върху икономиката отколкото обратното. Иначе да беше проблема само с двама - трима слабограмотни императори - с мед да ги намажеш. |
| Моите уважения към Георги Острогорски - пронията наистина е изиграла съществена роля в историята на византийската армия, но не мога да приема като по-старата историография, че това е началото на развалата. В частност поне в тоя ранен период те нямат такова отражение върху динамиката на икономическите процеси. Номизмата се обезценява по ред причини, много от които не са политически. Векове наред тя е била една от най-силните валути в света, но навлизането на католическия Запад в средиземноморската икономика и увеличената търговия в Леванта, в много случаи дело на дотогава васалната на Византия Венеция, постепенно подриват силата на византийските пари, които губят доста и бързо от съдържанието на сребро и злато. Парапинак идва от пара пинакион, че монетата е стигала за една четвърт по-малко зърно /и това в момент на недостиг/. Колкото до политическите проблеми, появата на нови врагове по границите като Селджукските турци, това за Византия не е нищо ново. Все пак Византийската реконкиста е съвсем прясна и византийското оръжие наскоро е завоювало най-големите си победи срещу арабския халифат в древните християнски земи на Кападокия, Киликия и Армения. Та Византия скоро навлиза в нов период на подем, този при Комнините, в които надеждите на българите за възстановяването на царството още остават илюзорни и до времето на следващата политическа криза в края на ХІІ век без реален резултат. |
| А и нещо, което показва че хората все са си едни и същи - пара пинакион всъщност означава /не четвъртинка/ - че с една и съща монета в благополучните времена си купувал медимна зърно, един голям чувал, а в кризата един пинакион - една паница. Само че монетата е обезценена, а житото е силно поскъпнало. Какво да се прави хората винаги преценяват нещата по джоба си. |
| И на мен с нещо ми напомня съвременна България. Но кой ли трябва да бъде българският Василии II от близкото минало. Страх ме е дори да си помисля. |
| Аз първо прегледах последната страница („После”). След това прочетох тази статия. Предварително искам да се извиня на авторите – те са писали, каквото е известно. Но на мен цялата тази история ми прозвуча като фейлетон от наши дни. Като фейлетон може би трябваше да бъде озаглавена не „Неграмотно управление води Византия до тежка криза през XI век”, а „Неграмотно управление доведе България до тежка криза през XXI век”. Просто аналогиите са твърде много и не е смешно, а тъжно. |
Andaril, авторите може би щяха да обърнат внимание на ХАРИСТИКИЯ (НЕ ХАРИСТИКАРИЯ, от гр. "χ α ρ ι σ τ ι κ ή δ ω ρ ε ά , χ α ρ ι σ τ ί κ ι ο ν " , ако този тип отстъпване на земя беше от решаващо значение за ХІ в. Истината е, че човекът, който въвежда широко практиката да се дават по този начин земи на светски лица, е Алексий І Комнин (1081-1118). Дотогава както Македонската династия и императорите около нея, така и толкова обичаните от историчарите "столични императори", избягват да дават икономическа независимост на когото и да било. Никога не ми е било много ясно впрочем, какво "столично" има в династията Дука? Те са също толкова военни аристократи, колкото Комнините.Също така кризата е породена от невъзможно голям брой фактори - това, което изброяваш (както и това, което изброяват авторите) е само много малка част от тях. Икономическата стагнация в Империята е причинена не само от вътрешни фактори, още по-малко от военни неуспехи. Такива в особено голям мащаб нямат нито Роман ІІІ Аргир, нито двамата Михаиловци, нито двамата Константиновци, нито Исак І Комнин, нито Михаил VІІ Дука. Единственият, който прецаква нещата военно е Роман ІV Диоген и към него Арс Арслан се отнася по-добре отколкото собствената му жена. Битката при Манцикерт (1071 г.) е по-скоро стратегическа недомислица и следствие от историческото развитие тюркските народи, отколкото причина за каквато и да било криза вътре в Империята. Според мен (а и не само, прочети книгата на Каждан и Епсън, която излезе и на български) Византия е обречена от момента, в който на Запад намалява интензитетът на нормандските нашествия, установява се известна политическа стабилност и културна кохерентност и се развива търговията в италийските градове. Положението и тогава не е било особено различно от днешното. Балканите никога не са можели да предоставят достатъчно жизнено пространство за каквото и да било икономическо или друго развитие и поради това са поставяни толкова често на колене от всевъзможни сили. |