Отиди на страница:
| ...А в нормалните държави тези хора са в затворите. Това е фаталното. Тук вече няма значение дори кой те управлява, стига да не са комунисти, разбира се... * Още една антибоковистка май?  * А сериозно, има доста истина, макар и да е попресолена манджата. Малко неубедително от лична гледна точка, чак пък толкова ужас, нямам спомени да са били гонени нещо. И що така, малко кофти, стане ли дума за оня строй, за свободата, и тем подобни отвлечени понятия и интелигентщини, веднага дотърчава някой да вика "и банани нямаше". Айде, дежурните милюцинери, как да е, то друго и не очакваме от тях... |
Май това заглавие е сложено за да збере нашего брата форумната гилдия и от там отчет за много посетители на вестника.  Иначе, ако беше нещо, кото за изкривения вкус (музикален) на младото поколение, за което повече говори Хилда - на дали. Пък и лаф не се казва, какви са били "ужасите" на соца, защото е ясно, че и тя е забравила защото май не е имало, какво да помни по темата  |
защо си спомняме за соца много хубави неща? Ами защото, Генек, "в зелените чорапки потропва Дедо Мраз" Хубаво си е отсекъде Редактирано от - Мор, Томас Мор на 09/10/2010 г/ 14:56:01 |
| Жив ужас си е това, дето го разправя момичето. Банани никакви нямаше и такива корифеи на българската култура, подобни на днешните Азис, Дим Дуков и други мекоръки си умираха прави. Хора имаше, близо 9 милиона, но банани нямаше. Сега банани повече от сливите, пък хора няма - за 20 години ги свалихме на 6-7 милиона. Право е момичето - някои съвсем забравиха и се самозабравиха...Има ги от всички поколения, май. |
| И Кидика сме слушали, ама и такъв джаз сме слушали, дето на теб сега нищо няма да ти говори, бащата на девойката знае за какво иде реч. Така че могло е и в ония години да слушаш гигантите на куул джаза например, без особен ужас. |
| Късният социализм в България имаше две лица. Историческата ни трагедия е, че и двете беха много човешки и много привлекателни. Лицето на братушката Альоша... този, който още до 1949 ни подари 48 000 комплекта най-съвременна техническа документация. Този, с чиято могъща помощ, през следващите 30 години постигнахме невъобразими неща... и лицето на Тодор Живков. Лицето на най-хуманния и прозорлив български водач. |
| Между другото, дори и аз си спомям оркестъра на Вили Казасян. Имаше некъв вампир на саксофон. Само Клинтън е по-дОбър. Horror, horror, horror!  |
| Ударни инструменти начи. И още като пионерче, с барабанчето и байряка, по разни партийни събрания... Наистина си е било ужас, съчувствам и.  |
| За Бадема говориш, още Емануил Димитров, надявам се. Жив и здрав е все още и е във форма, верно, свири отвреме навреме по разни частни прослави и юбилейни тържества. |
| Има и по-страшни истории - една позната, симпатично младо момиче, родено през 1985 г., се опитва да ми "чете лекции за социализма" и да ме учи какъв е бил. |
| Що се отнася до поколението, родено през 70-те (смея да твърдя най-добрите в социален аспект години в модерната история на България) значима част от него е извън България. Отговорете си защо? |
| Убав беше цоца, ама фалира... Иначе, мойто си беше мое, а чуждото общо. Имаше си кого да мразим за да си чешем провинциалния шовинизъм, имаше и на кого да се кланяме, че да култивираме чувство на благодарност... И екзотична еротика имаше като се цалуваха старците пред самолета... Сигур от радост, че ще го вдигнат...После измислиха виаграта... Градеше се ценностна система, плодовете на която още берем и ще берем... Ндаааа.. И тя като соца - хубава, ама фалирала. |