
| Нагледен, очебиен пример за морално падение! Какво ли трябва да носи в душата си човек, за да бъде толково грозно и брутално неискрен! Какво ли се учудвам - подобни са ежедневно на поста си и в този форум!... |
| Да допълня момичето. И GSM-и нямаше и плазмени телевизири, а най лошото и магистрални работнички. Ужасно беше! |
Бех една година на пион. лагер. Караха ме да спя от 2 до 4 следобед. Ужас, страшно беше! Лагер! И кво? Не беше ли страшно? Секи един момент от 2 до 4 съм треперил, че ей сега ще додат, ще ме насилят... верно, че тоя лагер беше средношколски... ама случваха ли се въпросните насилия? Върху човека! Непрекъснато... Тогава, де. И сега, ама малко по-редко |
| не беше проблем при съвсем малко късмет да намериш банани в показните магазини например в този до детмаг в столицата но виж защо забравихте за режима на тока: 2 часа има два часа няма това си беше ужасно нещо а иначе животът бе по добър от сега каквото и да говори хилда |
Тогава още не слагаше жената "омекотител" ЛЕНОР , като ми переше слиповете и...резултатите бяха други!Мдаа !Да не отварям дума за това какъв беше шоколада и ставащото след него...! |
| Много напоителна тема се очертава за събота и неделя, пък и при това кофти време навън.. Носталгия и ужас! |
| А баща й, лека му пръст, какъв слънчев човек беше. На въпроса, как си обяснява факта, че той е гениален писател, а дъщерите му с нищо не блестят, Толстой отговорил: "Природата, все пак отвреме-навреме трябва да си почива." |
| Ахъм. Не съм фен на джаза, но Вили Казасян го харесвах. Правеше ми кеф да го слушам и гледам и като музикант и като разказвач на разни истории. |
| *** Да се срамуваш от баща си, от детството си… Тодор Колев казваше в едно шоу: „Аз познавам фон Караян, те за някакъв Казасян ми говорят”. Сигурно съжалява, че не е щерка на фон Караян, но това да отричаш детството си, държавата си (и с това баща си, който беше любимец на „оная” власт), говори, че се срамува от себе си. И сега избива комплекси. ** Редактирано от - sybil на 09/10/2010 г/ 01:08:08 |
| Геновева, това е смътен спомен, но и колкото смътен да е, почти съм сигурен, че нема нищо общо с джаза, такъв, какъвто го знаем. А па за соца - тази жена не е много обективна. |
Що се отнася до поколението, родено през 70-те (смея да твърдя най-добрите в социален аспект години в модерната история на България) значима част от него е извън България. Отговорете си защо? Наистина, що ли? Какво ли си мисли човекът, заспал в приказка и събудил се в пролога на ада |
Ми да! И като се събудехме ни караха да закусваме! "Закусваме"... Ето така се ражда носталгията по гадното минало... Закусвали, били. А нас ни караха да вечеряме |
| А пък в училище имахме зъболекарка - др. Иванова. Тя ни мъчеше с машинката да ни ремонтира зъбките - боуеше мноо - при това беше садистка, защото ни пломбираше зъбките безплатно. Т.е. за кеф ни мъчеше. |
| Да негодуваш, че си се оказал(а) в неправилното време в неправилния тестис и заедно с това да се хвалиш с успехите си, говори за комплекс на непълноценност. Обзалагам се, че великият Вили Казасян не е дал и стотинка държавни такси, за да я изучи тая джазова певачка (така беше за всички, впрочем). „Самите ние, хората от площадите, започнахме напоследък да омаловажаваме ужаса на онзи строй, да не помним колко страшно беше тогава, как живееха родителите ни (?!) и отчасти ние”. Как живееше родителят ти, **? И къде се научи да пееш? При „хората от площадите ли”? Впрочем Хилда фон Караян няма да станеш. Редактирано от - sybil на 09/10/2010 г/ 01:17:48 |
| Много ми е интересно къв е процентът на хората слушащи джаз от неиното поколение и от осакатените от предишния строи 40-50г. |
На въпроса, как си обяснява факта, че той е гениален писател, а дъщерите му с нищо не блестят, Толстой отговорил: "Природата, все пак отвреме-навреме трябва да си почива." Гьоте, Змейко |
| Мор, Чел съм я за Толстой и даже поне един път вече съм цитирал тази мисъл във форума. Но не съм я почерпил от оригинал за да мога да твърдя и посочвам източник. |
| Пичове, моля ви за малко кротост. Хилда е слънчице, имам удоволствието да го зная. Но представете си, какво й е...какво им е... щом на нас, каишите, ни идва в повече |