Отиди на страница:
| Gan(ю)гоТрий Ерго, ако разказването на вицове е очевиден лритерий за свобода... * Ама не е, Ганю, ами май е точно обратното. Когато нещата не може да се кажат по никакъв друг начин, тогава вицовете процъфтяват  |
| Има и друга версия. Когато нещата не може да се кажат по никакъв друг начин, тогава песните на Бийтълз процъфтяват |
| Въобще най-точно го е дефинирал: Мор, Томас Мор 11.10.2010 г. 09:45:14 ...всеобщи - т.е. признати за всеки човек, без изключение - неделими и основни права: - на сигурност - на труд - на дял от обществения продукт - на икономическа свобода - на политическа свобода Соц-ът гарантираше първите три и беше отхвърлен заради непризнаването на последните две. Сега у нас на практика са отхвърлени всичките 5 критерия. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 11/10/2010 г/ 20:47:04 |
Генек, нямам нищо общо със споменатия адаш.Смесваш постовете, приятелю...А пък моя последния си беше една измислица.Нито съм пренасял куфарчета, нито съм летял за Виената е онези години.Некой другаре обаче се вързаха  (нямам предвид тебе) |
 Мили Братци Фор-умници , Не се подвеждайте . Без да сетят , някой ни "модерират" в собствено темата , която ни събира . В кратко го казвам , но твърде евтино ще е , за хей тъй да се подведем . Мнението ми е , Стоп на тази тема и да продължим с вниманието ни над Основната тема на днешният ни Общ ден . Има тежка опасност , критичността ни към него да бъде третирана , като опит за лансиране на Реставрационни идеи , от което следва и със все сила , просто "шамаросване и отхвърляне" на всичко разумно , което споделяме . Не пресилвам тази опасност и ще се радвам , добре да схванете казаното ми . Твърде евтино е , а да не коментирам компетентността , както на водещия това интервю , така и на самата интервюирана особа . Хилда Казасян приемам , като една от нас , по всички правила на демократичното ни споделяне . Тъпотия ще е , да се окаже своеобразен Ван дер Любе в надлежния ни Фор-умен дебат ... |
| И аз четох за виенските куфарчета на Кънчев, ама викам сега, Брайтмана написа, че са давали парите в хартиени чували като тези за гевреците, и си замълчах. И без това нямам пари, пък и с моя късмет ще ми пробутат някой скъсан чувал. |
| Бийгъл, няма ли да е ефективно да дадат на Хилда една колонка да пише всеки понеделник-вторник? На мен ми допадна дискусията за соца. Дето се вика, на капитализъм не случихме, но голям соц направихме. |
| Нема нужда от колонки...Достатъчни са две заглавия - да се сменят през ден: а) Защо Капитализмът победи социализма б) Предимствата на Социализмът пред капитализма Гарантирам всеки ден по 500 удара - за рекламния блок - само с тези две заглавия ...за срок от двадесет години... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Да беше ужасно ужасен.Почти както сега.Не случайно още дълги години ще му сърбаме попарата.За това време други народи отидоха светлинни години напред.Ние обаче се заблуждавахме че сме добре.Е, винаги е имало и по-зле от нас. С тази залъгалка и до днес оправдаваме дивотиите на соца като пропускаме да отбележим че днешното е следствие от миналото и ако едни народи са били добре тогава, то те са добре и днес.А ние по същата логика сме били зле при социализма за това е закономерно да ни е гадно и сега.Не победилия капитализъм ни смачка довеждайки ни до днешното незавидно положение, а вината е изцяло на загубилия социализъм и неговата органична неустойчивост във времето.И преди и сега вършехме едно и също което не бих нарекъл добро.Въздишахме навремето пред празните витрини със същата нега в погледа с каквато днес въздишаме пред отрупаните но недостъпни искушения по равтовете. |
| Васик, черпя виртуално бурканче домашна лютеница! Сега, то соца го разнищихме, ноо, защо продължавам аз/ и не само аз/ да си правя домашна лютеничка, други да си варят домашна ракийка, бахур да си правят. Уж демокрацията по-добра и в магазините всичко има, ама нъц. Та според теорията за обществените строеве, ний таквоз, дето на домашно производство разчитаме /щот другото не ни харесва/ в кой строй сме? |
Бармалей: а) Защо Капитализмът победи социализма Бармалея, Ти ме подсети за едно точно обяснение на въпроса ЗАЩО. Веднъж около средата на 90-те години отидох за няколко дни в Копривщица на почивка. Една вечер влизам в неква пивница да му ударя две-три ракии. Гледам – кръчмата пълна, само на една маса седи некъв самотен стар чичо и пие „Облак”. Чичото беше явно местен, от ония хубави, здрави българи, дето не блестят с Бог знае какво образование, но са прирдоно интелигентни, имат остър като бръснач ум и са наясно кой пие и кой плаща в живота. Питам чичото-абориген свободно ли е, той ми кима утвърдително с глава, аз сядам, поръчвам си една ракия, гарсонът отърчава, носи ми я след минута, вдигам чашката, викам на чичото „Хай, наздраве, да сме живи и здрави”, той дружелюбно надига „Облака” и така му отпочнахме запознанството. Като подпийнахме и се поразпитахме туй-онуй, разговорът неизбежно отиде към политиката и най-вече към това, какво става в държавата и ЗАЩО. Редактирано от - Даскал Цеко на 11/10/2010 г/ 22:41:37 |
| Аз почвам да дипля на чичото разни потпури от Бжежиснки и Зиновиев, мъча се да му представя популярно разни модни теории и практики, а той ме гледа с насмешка и ми вика: - А бе момче младо (аз – момче?!! ма прав е Айнщайн, всичко е относително), ти знаеш ли защо се капична социализъма? Викам му: - Ми кажи ТИ, да чуем. А той ме забива с един гвоздей: - Навремето старите комунисти, дето държаха властта, искаха да пият сливова ракия и да е*ат знатни краварки. А сега синовете и внуците им искат да пият усики и да е*ат певачки и манекенки. Е за това. |
| Чичото излезнА прав. Социализмът не можеше да се капичне само с натиск отвън. При социализма, особено в злачни инфрачервени страни, като България и (бившия) СССР, затягането на гайки, колани и примки можеше да продължава до безкрайност. За пример – вижте Северна Корея (в Куба нещата се държат „на сополи”, както казват руснаците). Трябваше и „измяна” отвътре. И точно това стана. На най-активната част от номенклатурата и ченгесарството (под най-активната разбирай най-овълчената, най-безскрупулната и най-продажната) им стана ясно още през 70-те, че тоя „строй” няма да го бъде. Когато Горби дойде на власт, приготовленията по капичването на социализма и превръщането на тия чевръсти „юнаци” в бъдещи капиталисти бяха вече in full swing. Останалото го знаете. Редактирано от - Даскал Цеко на 11/10/2010 г/ 22:48:52 |
| Историята с природноинтелигентния чичо съм я чувал в поне двайсе варианта. Даскале, кога ще кажеш нещо свежо? |
| Оня ден, в службата, както се полага, за пръв път чух политически виц и ми хареса не толкова като виц, а като факт, че вече има такива вицове. Дълга опашка се извила пред здравното министерство, един минувач пита - за какво чакате? Отговарят му - за здравен министър сме се наредили. Че не сте ли множко, пита човекът. Ааа, казват, тя опашката бързо върви. |
| Караваджо, Полное спокойствие может дать человеку только страховой полис. Така че не се притеснявай. |
... Зад лъскавите витрини, фееричното улично осветление, под което нямаше нито един "Москвич", призраците на безметежното детство без компютри и частни уроци, на мириса на лютеница и есен, на първите трепети на тандурите, на приятелите и отиващото си девство , на дивия Балкан и работническата станция на морето с родителите ми, където се гмуркахме с Лилето - щерка на колега на татко, и тя успя да хване най-голямата риба във водата, та чак до края на смяната после не можех да я укротя и загащя, помахваха с ръка и преследваха безсънните ми нощи, в които спомените от миналото давеха настоящето. Нещо не беше наред, нещо бях забравил, нещо не бях взел със себе си. Спомените, бях забравил да си взема спомените. ... Батка, ти си все тъй гениален!  |