Отиди на страница:
Яз за работа говоря ти си леко луда. искаш да седиш по 3 часа на ден в задръстване и да си докарваш на всеки няколко месеца прединфарктно състояние. Стой си в БГ на топло и слънчево. По-бавно се остарява в БГ. |
| Ай ся.. Сядаме и почваме да плачем, щото нали: "Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти.. Аре стегнете се малко в кръста де! То бива "Жалба за младост", ама толкова дена не бива!  Земе се гътне някой, и после Сега виновни! Че и да му търсят място под Темата за "паметниците".. |
| Даскале, ето още един класически казионен: Двама в лудницата- в отделението за кротки - си говорят: -Ти за какво си тук? -Миии, ни знам... -А ти? Исках да бягам през границата... -А, чи тия, не ги ли слагат в затвора? - Е, да, ама аз исках да бягам през източната  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Вижте сега, с тези уточнения за стари и т.н. вицове. Както казва мой колега, няма стари вицове, има стари хора |
Ако влезнеш и сега в същите гащи без да ти пречи шкембето цена няма да имаш! Круела, за какво шкембе приказваш? Той човекът толкова студентки около себе си изпитва и препитва, кви шкембета, моля моля.   |
| "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!" в практически план е толкова общ, разтеглив и неясен лозунг, че в никакъв случай не може да изразява една единствена идея, дори каквато и да е идея. Във философски план и този лозунг е повторение на религиозното разбиране за човека като господар над всичките останали живи същества, господар над живата и нежива природа. В древни времена са се чудили как човекът да се освободи от зависимостта на природните сили, днес трябва да се чудим как да освободим природата, особено живата природа, от разрушителната роля на човека. В общи линии, нищо работещо. |
| Че социализмът прекъсна нормалното ни развитие и направи хората негодни за оцеляване е вярно. Че социализмът спря развитието и трябваше да си отиде и това е вярно. Някой тук се изказа, че социализмът бил много хубав, защото имало много ракия и банкети!!!А като имало ракия и банкети, нуждата от западна техника отпадала!!! Но е вярно и, че Тодор Живковия социализъм беше сравнително мек и думата "ужасен" едва ли е подходяща. Също така е вярно, че типа капитализъм, който се изсипа на главата на българина в доста голяма степен реабилитира отминалия социализъм. Излезе, че диктаторът Тодор живков е бил злато човек и е мислил за всички, в сравнение с всички следващи идиоти, на които не им пукаше колко ще измрат от глад, от болести и липса на лечение, колко ще се разведат вследствие настъпилата мизерия, колко ще емигрират и никога няма да се върнат. В момента Тодор Живков изглежда като един голям националист и патриот, в сравнение с всички дребни политически човечета след него, които са на път да ликвидират българската нация. Не може да се говори вече за соца, като се сравнява соца с мечтите на хората по време на соца. Вече социализмът може да се оценява единствено по това, което дойде след него. При соца българите нямаха западни потребителни стоки, при днешната система са на път да се загубят като нация. Не хваля соца, а оценявам сегашното. |
| Гозамбич, А парадоксът е, че за Тодор Живков започнаха да се говорят хубави работи отдясно (условно казано), а откъм БСП - неловко мълчание и само от време на време използване на името Живков като попръжня срещу някой политически опонент. |
| Некои съображения за цоциализъма: 1. Цоциализъма връхлетя нашата държава неочаквано, без да е бленуван, мечтан и сънуван от широките народни маси- Сталин ни нагази с 3-ти украински фронт, шумкарите наизскачаха от храсталака и при това положение Чърчил и Рузвелт махнаха с ръка и ни харизаха на Лудия с мустаците. 2.Цоциализъма от своя страна е един социален експеримент, чиято цел е да се види докъде може да докрета едно общество, ръководено според утопичните видения на Маркс и от изпълзелите от села и паланки партийни ръководители, секретари, агитатори, активисти и т.н. 3. Резултатите от тоя социален експеримент са като при самосрутваща се конструкция , построена върху пясъци, НО интересни са отраженията на о бозе почившия цоциализъм в съзнанието на хората. Част от хората осъзнават целия абсурд на експеримента и негативите му за държавата и хората. Има и една не малка част, които се държат като доволни морски свинчета, защото в инкубатора на цоциализъма имало хляб, сирене, кашкавал, пионерски лагери , москвичи, вефове и кореком/не за всички/, който да им показва колко лошо се е живеело по широкия свят, извън експеримента "цоциализъм".  |
Драги Езопе, Ами... ставало е вече. Същите икономически врътки са съборили Римската империя. Уважаеми Сократе, За стоково паричните отношения в онова време парите са били сечени най-вече от злато и сребро и са носели удобството за всички без да генерират измама, което не е монетаризъм. Доста по-късно Медичите откриват банкирането - за да се стигне свободата на щатите да се роди в борба за освобождаване от английската банка, като водещо е било желанието за собствена безлихвена валута. Т.е. в основата си щатската свобода е била с антимонетаристична мотивация. Подигравка на историята и триумф на недалновидността е фактът, че наченките на съвременния монетаризъм възникват когато свободната вече Америка много скоро чрез собствената си финансова система губи собствената си свобода ! И днес само непрогледналите там - и/или с промити мозъци - все-още са мислещи си, че са свободни. Физическото робство изчезва и много бързо на негово място се загнездва дебитното робство на създаваните от нищото пари... което вече в глобален мащаб днес е лицето на монетаризма. Не е повод за гордост развръзката от студената война и за изтока, и за запада, и за цялото човечество. Защото бнковите оръжия на монетаризма сега са напълно разюздани, което ги прави не по-малко опасни от оръжията за унищожаване . Сегашната "криза" го доказва, а тя е само началото - и дано песимизмът ми да е неоснователен. Редактирано от - Езоп на 12/10/2010 г/ 13:51:16 |
генек: Хиксе, работата ми е такава, че всеки ден слушам обяснения за миналото от хора, дето са били най-много абитуриенти в 1989 година. Но са убедени, че помнят и знаят ВСИЧКО. Аз кво казвам, че само по работа се чуват такива неща, във форума, като не ми плащат да пиша, аз хич не чувствам душевен порив да ви обяснявам какво сте видели преди да се родя, а виж като чета за 20-те години демокрация, постоянно ми идват такива пориви. Макар че и тогава рядко се обаждам, само Настрадин ходжа е можел да ограмотява магарета, ние, обикновените хора, можем, най-много, да ги впрягаме. Та идеята ми беше, че родените през 70-те вече се интересуваме от комунизма като част от историята, освен някой като кака Хилда, дето още пробва да изкяри нещо от него или да обясни, че някога е кярила справедливо. |
| Езопе, Вярно е, че докато монетите са носели стойността си, всичко е било горе-долу наред. Но първите зачатъци на монетаризма идват когато Нерон започва да върти игрички с теглото и състава на монетите. Новите монети са с повишено съдържание на сребро и се въртят в обращение, а старите биват трупани в мазета, сандъци и делви. Отделен много тежък натиск върху римската икономика идва от усиления внос на луксозни стоки - най-вече коприна и пурпур. Срещу тия стоки се изнася злато, което няма откъде да се вземе - златните находища в Европа са оскъдни, златото от Египет е обрано. Веспасиан спасява временно положението като отмъква златните запаси на юдеите, но след това кризата отново настъпва. (А Калигула като един сущий Виденов разкатава фамилията на чорбаджиите и изедниците. Мнозина историци изказват най-сериозно хипотезата, че не е бил луд, а под маската на безумец всъщност е провеждал жестока политика на санкции спрямо най-големите потребители на вносни луксозни стоки.) |
| Много съжалявам, че ще разочаровам някои форумци, но всички нормално мислещи хора мислят сравнително. Т. е. сравняват "какво беше тогава и какво е сега". При това държа да отбележа, че сравнението никак не е в полза на т. нар. Демокрация. Какво стана през последните 20 години? Нагледахме се на закрити предприятия. На ликвидирани производства. На съсипани цели отрасли. Безработните вече никой не се наема да ги брои, толкова са много. И без да искаме си припомняме времето на болшевизма. За недостига на работна ръка, за свободните работни места, за търсене на специалисти. За непрекъснатото изграждане на нови фабрики и заводи. Ама тогава заплащането било мизерно? Що сега да не е по-добро? Преди двадесет години минималната заплата в България беше 140 лв., а цените общо взето бяха по-ниски. Особено тези на електричеството, на бензина, на транспорта. Хората днес на много места работят за по 50 - 60 лева на месец. Отново следва извод, че преди е било по-добре. Къде са защитниците на демокрацията и техните аргументи? Днес липсва всякаква сигурност. Сигурност за утрешния ден. Сигурност за хляба. Сигурност, че няма да те пребият и оберат. Сигурност, че няма да те заколят на първата пресечка. Сигурност, че детето ти ще се върне живо и здраво от училище ... Обикновеният, нормално мислещият, разумният човек не се интересува как се нарича обществената система, в която е принуден да живее. Не го интересува и името на управляващата партия. За него единствено важно е животът му да става все по-добър. Човекът от улицата, който до вчера крещеше и скачаше по митинги вече не иска демокрация. У уморения човек е останало единствено желанието да подобри своята окаяна участ. "Да, трудно е, но пък има свобода!" - ще възразят демократите. Свобода ли, каква свобода? В днешна България има свобода за мафията, свобода на порнографията и проституцията, на хазарта и безконтролното ограбване. Останалите свободи - на словото, на печата, на убежденията, на съвестта, на сдруженията - практически не съществуват. Както преди обявяваха за най-тежко противодържавно престъпление всяка критика срещу управляващите комуняги, така и днес несъгласието с управляващите "демократи" е обявено за фашизъм. Диктатурата, безконтролната власт е зло. Независимо дали се нарича фашизъм, национал-социализъм или само социализъм. Но рухването на Живковия режим бе последвано от такава УРОДЛИВА система, пред която започваме да изпитваме носталгия към ужасите от близкото минало. След двадесет години "успехи" и исторически "победи", мечтите на хората по твърда ръка преживяват разцвет. Българите вече искат диктатура!!! В България вече мразят самата дума "демокрация". А можеше да не е така.... ... Ако сравненията бяха в полза на демокрацията! |
| Айде още 1 виц(соц +). Един джурналист му поръчали мат’рял за лудницата(психодиспансера). Тъкмо въдворените били в залата за дискусии. Залепил ухо журналюгата за вратата и чува силен вик „Седемнайсе” – следва гръмък смях. После някой вика „58” – следват бурни ръкопляскания. Псле „37” и радостна глъчка. Нашият човек изненадан се вмъкнал вътре и с все гърло извикал „двайсе и шест” след което изял ноо як бой и куцукайки влезнал в кабинета на директора да се жалва. „Ама, другарю от радиото, как така я огелпихте” рекъл човека . „№17 е виц за милиционери, №58 е за еб*не, ама №26 е виц за лудите. Как можахте?” |
| Сократе, едно уточнение - и със среброто е имало проблеми, Нерон е девалвирал сребърните пари с по-висок процент от златните. Наследниците му са продължили по същия начин, това е водело, естествено, в началото само до известна инфлация, с времето, постепенно, останалият свят спрял да приема римската валута като световно платежно средство, после и самите римляни, в римската икономика възникнала продължителна депресия, която може би е основната причина, или поне основната предпоставка, за краха на империята. Та някак ми звучи като нещо, дето се е случвало и с кредитните пари. А и със други звонкови. |
| Дихексето, какви са тези чуждестранни марципани? Сочно родопче е това, което е седяло в магазина по-малко време от периода между два конгреса на БКП. Това не важи за байкалчето. |
Българите вече искат диктатура!!! В България вече мразят самата дума "демокрация". И какво сега? Тоя чичко ли да си викнем? Натиснете тук |
| Ерго, ако разказването на вицове е очевиден лритерий за свобода, то соца е бил по-свободен от ся. Накой да цитира некой виц от „демокрацията? Примерно „Боко, Станишко и бай цар се качили на един самолет .. и прочие” . Вицове разказват само хора, които се чустват свободни. Другият критерий за свобода е да те пускат да идеш където си искаш по света и ти да не щеш. По тая точка сме пълен аутсайдер, както и по всички други сега. |