Отиди на страница:
| Моля, Друг, но благодари на Посейдон - той пръв написа, че V е от "Vergeltung" - разплата. Младежи, и друг път тук е ставала дискусия за американските бомбардировки; даже имаше и снимки на разрушени ЖП линии в София. |
| По моето скромно мнение има и друга гледна точка, която се изразява в следното: къде е паметника на жертвите дадени от гражданското население - глави на семейства, майки, малки дечица. Така или иначе героя Списаревски е професионален военен. В смъртта си той се изравнява с другите 20-30 американски момчета - също професионалисти, вероятно не толкова герои, но вече мъртви. Въпроса ми е докога паметниците ще се издигат за да служат на политическите елити за да поднасят венци. Има и други паметници, които по трудно могат да се използват за политически PR. Примерите които ще дам са само илюстрация, без да считам, че са аналогични: Вашитгтон - паметника на загиналите военнослужещи във Виетнам и Берлин - паметника на загиналите евреи. И двата паметника са под нивото на земята - което иска да внуши нещо. Така или иначе това, че в Българско се издигат без изключение PR-паметници си е наш проблем. За съжаление не си спомням нещо подобно което да е на английски или на български: "Нет, и не под чуждым небосводом, И не под защитой чуждых крыл, - Я была тогда с моим народом, Там, где мой народ, к несчастью, был" С други думи, политиката и войната са дело на политическите елити - но друг плаща сметката. |
| За бомбите играчки и аз почвам да се чудя, дали са падали над София. Но за бомбите-писалки няма никакво съмнение. Потвърждава го не само Джимо в този си материал, но и много софиянци, които са преживели бомбардировките. Аз лично го знам от една стара софиянка, мир на праха и, която беше хазяка на мой приятел в центъра на София - на Иван Вазов. Двама нейни съученици са изгубили пръстите си от такива писалки, спускани от американските "герои". |
| Имало е писалки-бомби тчк За играчки не съм чувал. Иначе "V" съм го чел преведено като"възмездие". За какво обаче? На 24 Август 1940 г. един германски пилот обърква целта си, която била някакви нефтени цистерни или газ-холдери в покрайнините на Лондон. Той хвърля бомбите си над жилищен квартал . Твърди се, че Хитлер е изпратил още същия ден извинителна нота до английското правителство. То обаче не приело извинението и след една пламенна реч на Чърчил на "мегдана" се издава заповед за бомбардирането на цивилни обекти в Германия. Още на другия ден на 25 Август се бомбардира Берлин. Така се започва. "V" или "Възмездието" е по тази причина. |
| Такива бомби във всевъзможни форми са съществували. https://www.mi5.gov.uk/output/disguised-b ombs.html Използвани са главно от разузнавателните служби. За в България съм срещал следното в книгата на Румен Руменин "Летящи крепости над България" През април 1943 германците предупреждават, че "напоследък англииски самолети са хвърлили кутиики кибрит или други малки предмети за ежденевна употреба, които при отваряне избухват и нараняват войниците" Първоначално тези малки "адски машини" са хърляни над германските окопи на фронта, но по късно самолетите ги разпръскват и над населените пунктове, включително и БЪЛГАРИЯ.Над страната са хвърлени ДЕТСКИ ИЗБУХЛИВИ ИГРАЧКИ, часовници и писалки.Предупредени са воиската и населението.На 16 юни 1943 в околностите на село Киселица 17-годишният Кирил Стаменов намира на полето луксозна кутия с бонбони.При отварянето и тя експлодира и откъсва пръстите на двете му ръце.Десет дни по-късно в околностите на село Новоселци 14 годишният Геро Павлов Вутов намира в гората западно от селото красива писалка.При отвинтване на капачката писалката избухва със страшен трясък, откъсва пръстите на двете мъ ръце и обезобразява лицето му.През лятото на същата година продължават съобщенията за намерени хвърелни играчки, и други предемти пълни с експлозив.Сатанинското в конструирането на хвърелните предмети е това, те да не убиват, а да осакатяват.Античовешката система е проста-осакатеният е по-голяма тежест за обществото, отколкото един труп!Хвърлянето на замаскирани експлозиви е в противоречие с международното право и опровергава опитите на редица лица и среди да представят въздушните бомандировки над страната единствено като чисто военни операции. Редактирано от - dibo на 14/10/2010 г/ 14:22:25 |
| Сега в цялата история с играчките-бомби в България обаче съществуват няколко неясни моменти: 1-во - от много години следя темата, но не съм срещал документи, а само вестникарски публикации. Няма или поне не съм чувал за оцелели образци, които да са оцелели до днес на наша територия. 2- ро - логиката сочи, че ако такива бомби са били използвани срещу България, то би следвало да се използват и срещу останалите държави на Оста. Не съм срещал подобни публикации, извън посочените в самите вестници през войната. 3-то Бомбардировките в България започват есента на 1943. А посочените от Руменин случаи са от лятото 1943. Всъщност обаче това не е чак толкова важно, защото прелитания и отделни бомбардировки от съюзническата авиация има още от април 1941 и през цялата 1942г. Тоест напълно е възможно подобни предмети да са били разпръсквани над България през лятото на 1943г., но няма как това да е било масово, защото влитанията са били на единични самолети. 4-то По време на войната е много вероятно подобна "блестяща" идея да е хрумнала на съюзниците и тя да е била даже частично осъществена. Обаче аз все още не мога да си обясня как и досега са скрити за историците производствените мощности, които са произвеждали подобни бомби масово, за да могат да се разпръскват от самолети? Едно е да произвеждаш единични екземпляри за спецслужбите и друго да разгърнеш масово производство на такива модели, които при това трябва да се разпръскват невредими и без да избухнат на земята от самолети. |
На 24 Август 1940 г. един германски пилот обърква целта си, която била някакви нефтени цистерни или газ-холдери в покрайнините на Лондон. Всъщност бомбардировките при които основни цели са цивилни обекти (а не "запасни"  на англичаните започват през 1943, благодарение на сър Артър "Бомбения" Харис. Негова е фразата: "Някой хора твърдят, че с въздушни бомбардировки война не се печели, но аз бих казал че докато не го изпробваме не можем да сме сигурни". Негов е и Дрезден. Факт е обаче, че английските летци за първи път получават заповед да не връщат бомби у дома, ако не успеят да намерят основната си цел след бомбардировката на Луфтвафе над гр. Ковънтри, където успяват да сринат 3/4 от града, при това с нефелните си двумоторници. Даже и такава дума се появява "ковънтрирам". Тоест от 1940 до 1943 англичаните бомбардират граждански обекти неофициално. След това - официално, работата е поставен на научна основа и съставът на бомбения товар е специално подбран за бомбардировки на гъстонаселени жилищни райони (повече запалителни, по-малко фугасни и бетонобойни).„ П.П. Фика - по повод подводниците - 237 души екипаж на подводница, няма даже и на "Тайфун". Една подводница клас Щ е имала около 30 души екипаж (по памет). |
| ..."Churchill knew of Hitler's instruction, '......that London was not to be bombed...unless on my sole instruction'. This attack on the August 24th 1940, was this another blunder by the Luftwaffe bombers. Most reports state that the bombing of London was an accident, and that it was not a planned raid. The explanation was that the Luftwaffe bomber crews that were involved, were to bomb the storage oil tanks at both Rochester and at Thameshaven, but they had overshot the target area and continued on towards the City of London. While most of the bombs landed in the dockland area of East and West Ham and others fell in North London and as far west as Esher and Staines, one of the Heinkels left his release of bombs far too late , and it was these that landed in Central London that was to have immediate consequences in the days following. ..." Натиснете тук |
Българската православна църква почита днес църковния празник на преподобната Петка - Параскева Търновска, наричан от народа Петковден  Честит празник на именниците. Редактирано от - потребител,07 на 14/10/2010 г/ 15:51:24 |
| Димитри Иванов е колумнист №1! Много хора четат в."Сега" само в сряда - заради неговите "приказки". Да е жив и здрав, да ни радва дълго още! |
| Натиснете тук Това е за Ковънтри. Месец след официалната "победа" на RAF в Битката за Британия. Мисълта ми беше, че след Ковънтри английските пилоти са били официално инструктирани да не връщат бомбите ако не открият целта си, тоест давано им е разрешение да бомбардират граждански обекти. |
| За бомбардирането на Ковънтри Чърчил е бил уведомен няколко часа по-рано, но недостатъчно за евакуирането на града. Евентуалният опит за евакуация е щял само да предизвика паника и едновременно да убеди немците, че англичаните са разбили шифъра им. Чърчил е взел трудното решение, известно на всички. |
| paladio, прав си, че може и така да се преведе. По принцип-отмъщение, разплата, отплата, възмездие. Специално отмъщение бих изключил от групата, защото не звучи така "възвишено" или претенциозно (отмъщение се превежда точно Rache, die-f.). Останалите - по избор. |
| От тогава е описан за първи път и Ковънтри-синдром, още crush-syndrom, синдром на размачкването, който масово се е срещал у пострадали, затрупани под бомбардирани сгради. Същността му е размачкване на обширни мускулни групи, разкъсване на мускулни клетки, след което миоглобиновите молекули навлизат в огромни количества в кръвта и запушват "дисталните тубули" на бъбреците (извинявайте, ама как да го кажа на не-медицински български?) и от там - остра бъбречна недостатъчност. А през ВСВ не е имало изкуствен бъбрек, пък и при масовостта на пострадалите това е било почти винаги смъртоносен проблем. Смъртта-няколко дни до седмици по-късно, ако е бъбречната недостатъчност. И сега се среща при затрупвания от сгради, в мини, при ПТП и т.н. Е, подобно е на хемотрансфузионната бъбречна недостатъчност, само че там виновен е хемоглобинът, не миоглобинът. |
| Преди няколко месеца коментирахме с шефа ми един пациент с обширна мускулна травма и аз изръсих "Ковънтри-синдром". Уф, поправих се бързо-бързо на "кръш-синдром", ама после, след няколко секунди неудобно мълчание, шефът ми разказа, как неговата майка като момиче преживяла бомбардировките над Лайпциг, които са били по модела на Дрезденските, и как в Германия също го имало този синдром. Абе мръсна работа си е войната. |
