Отиди на страница:
| Извинявам се. Поправка за данните за М. Константинов Results found: 38 Sum of the Times Cited : 203 Average Citations per Item : 5.34 h-index : 8 Това не променя много нещата |
| Изобщо тази титла " доктор хонорис кауза" едва ли някой ще разгадае какво е означавала в началото или какъв смисъл се влага в нея. Тя има за основа името на един император HONORIUS който не е бил лишен като баща си и брат си от правото да притежава земите на Римската империя. Сиреч, "за причината - каузата на Хонорий". Не ми е известно кога Меркел е била поне съавтор с някой от видните професори от РУ. Тази инициатива на признателност, според мен, е извоювана от бившият ректор Марко Тодоров , немски възпитаник / говорящ/ и поклонник на всичко германско и немско. |
| правилното е доктор хонорарис кауза, за принос в развенчаването на митичния ореол на науката и утвърждаването на паричния. обаче не разбрах какво е това ръу - да не е бившото вим метесе - русе?  |
Марко Тодоров , немски възпитаник / говорящ/ и поклонник на всичко германско и немско. Е, той е наполовина немец - по майка. |
Признавам си, че не съм много в час, но има ли някой, който до ме открехне по темата : Този професор М. Константинов дето го ръбате тук, има ли нещо общо с оня, експерт по изборите де  |
| Уважаеми колеги, за импакт фактора изчакайте форумния спец баба ви яга. той/тя ще ви осветли детайлно що е то научна дейност и има ли почва у нас. Досега си мислех, че има два вида бг научни работници. Едните действат на фронта с лабораториите и експериментите (те стават все по-малко и се изнасят на запад по обясними причини), другите - щъкат из страната, цитирайки наизустени лекции с цел максимално кеширане от всички възможни университети и паланки. Те са "отраканите" в бранша. Бизнес - лошо няма. Както се вижда, колегата Мишо даже е горд от факта, че е разширил бизнеса и в П.У.Т.К.А. Има ли смисъл при това положение да се опитва да парадира с импакт фактор? ... :-) А... пропуснах третия вид бг научен работник, клечащ на минимална заплата или на западни стипендии, обаче върл привърженик на развитото соц общество. Той в лаборатории не работи, но и бизнес не развива, поради мързел или некадърност - по избор на клиента. Вместо това е назначен някъде (понякога - към някой световно известен университет (кат шуменския например ; -) и преписва от време на време статийки от тук от там, за отбиване на номера. Основното си житейско призвание този индивид вижда единствено във форума на сега, където може да се оплаква от живота, от капиталистите, от липсата на пари и от арменския поп, и да се жалва за сладкото социалистическо битие едно време и отминалата младост. Типичен представител е маркс с двата плюса.  |
| Сигурно ставам досаден, но освен базата данни на ISI има още поне 4 сериозни бази, примерно Scholar Google, MathSciNet и т.н. Там може да се види, че само монографиите ми са цитирани над 400 пъти. Не е хубаво един преподавател да се оплаква от мат'риала, но когато ти идва студент и пише 1/(a + b) = 1/a + 1/b, няма какво много да се направи. И това са студенти от елитни университети! Същото е в Перник. Бъдете здрави! |
1/(a + b) = 1/a + 1/b, Голяма работа, пропуснали са да съберат и числителите. Правилното e 1/a+1/b=2/(a+b). Ja ja!  |
| Бай Мишо се ядосва, но какво да правиш, като тука всеки втори е Риман, а останалите имат повече титли от Меркел и Борисов сумарно. |
| Веднъж четох в списание Космос, че Декарт разделил ъгъл на 3 равни части само с пергел. За да го направи, му отнело цялата 30-годишна война. |
| Бармалей, Ми то тук - у Форума зе да ми става страшно - професор до професора...учен до учения..Баняджия до баняджия Не обиждай наред! Аз съм си нормален човек - ни учен, ни професор...Дори не съм математик! |
че Декарт разделил ъгъл на 3 равни части само с пергел. Сега, ако си спомниш прочетеното и ни го разкажеш, цена няма да имаш |
| Е не го помня точно, но статията беше много интересна и ме заинтригува. Сега го нямам при мене списанието, понеже го четох едно време във външните тоалетни на полигона в Шабла, които включваха параван от зебло и изкопани дупки. Въобще, науката е интересно нещо. |
Професор Константинов е голям математик, човек с широка обща култура, ерудит. Но статията не е за неговите постижения в науката, а за дереджето на нашите университети. Ако някой в УАСГ смята, че 1/(a+b)=1/a+1/b, това означава ли, че трябва да откриваме нови университети? Или идеята е да има университети за кандидати с това ниво на математически познания, че в УАСГ, ТУ, СУ да учат само добрите студенти.  Професор Константинов, съмненията не се отнасят до вашите качества като математик. Просто се питаме има ли нужда от такъв университет като Пернишкия и дали той не е създаден за пране на пари или/и за лично обогатяване на някого. |
| Константинов просто си каза мнението, че напоследък и със свещ да търсиш образован човек, трудно ще намериш. Денков говореше повече за подлизурството, за това, че тези от Русенския още малко и щяха направо да пратят диплотата на Меркел в Германия, вместо тя да се мъчи да идва дотука. |
| Някои бележки относно броят на статиите, спорът за броят на цитиранията, за импакт фактора и др. 1. Бройката на статиите: могат да се пишат много статии, които са на доста рутинно ниво. Има много активни в тази насока. Статии могат да се произвеждат, като се прилепите към други учени, или ако сте в позиция да ръководите уникална апаратура и да допускате до нея или срещу заплащане или вписване в статия. Знаем, че Ботев е велик поет, но той написал само 20 стихотворения. И в науката е същото. Доколкото си спомням Айнщайн има само 25 статии. Всичките ми покани за чужбина са на основата на няколко статии, които бяха в най-реномираното американско списание в моята област. 2. Цитиранията: Както споменах може присламчвайки се към други учени или ръководейки уникална апаратура е възможно да съберете много статии и цитирания, както и импакт фактор, и в същото време нищо особено да не сте направили. В някои страни, като Великобритания учените не е прието да се гледат цитиранията, тъй като се счита за самоизтъкване. При тях се гледа същността на научната продукция. В САЩ най-важното е ученият да може да печели проекти. През 80-те най-цитиран беше един метод за анализ при правене на сирене. Авторът не считал за нужно да го публикува, но колеги са го помолили, за да не го описват постояно, а да отпращат читателите, към източника. Нобелови лауреати сигурно са имали по-малко цитати. Цитиранията също зависият от това колко лаборатории по света работят върху една такава тематика. Имах колега, който разработваше изключително интересна тематика, но само една, две групи работеха в тази област и от тук той не моежше да получи много цитати. Някога цитатите идват много късно. Знам учени, които са световно известни, но за това, което са известни е предлоижено и развито от редица техни сътрудници. Чисто и просто тре са добри администратори. |