Отиди на страница:
| Чичо Фичо: ...Нашата преса дава оскъдна, противоречива и най-често погрешна информация за САЩ. Това е лошо - САЩ е все още световен хегемон, още повече, че и проблемите му в момента са сходни с проблемите на България, особено за нуждата от реиндустриализация....  *Пояснение: Под "нашата преса", Чичата има в предвид българската, а не Американската!!! |
| За какво ли са му давали "Пулицър" на този? Статията му е на равнището на начинаещ и не много ориентиран български журналист от средно жълт вестник. И що дза имперска мания у тия американци за лидерство и за управление на света! Те наистина ли си мислят, че ако Колумб не бе открил Америка, светът е щял да загине? Нямало сега "ястреби" в САЩ и пари за нахлуване в Гренада /за Югославия, Ирак и Афганистан имаше/. Има само мераклии за всеобхватно лидерство и управление на света. Китай и Русия, за други да не говорим, нямали нужните качества, те са непълноценни в сравнение със САЩ. Да му имам учителя на тоя изтъкнат журналист, дето го научил да мисли така. |
| Натиснете тук и също така може да Натиснете тук Редактирано от - rossenf на 26/10/2010 г/ 17:45:11 |
| И, на фона на залязващата Америка, афро президентът им харчи на поразия: Натиснете тук Посещението на Барак Обама в Индия ще предизвика негодувание в Америка, тъй като по всичко личи, че ще е едно от най-разточителните до сега. Делегацията на Обама е резервирала над 800 стаи в луксзони нотели в Мумбай. Редактирано от - nikcv на 26/10/2010 г/ 18:04:03 |
| Ню дилйлът ренесансово се завърнал на мода. Добре че е само в мокрите сънища на червенопрашковците. Индустриализация на всяка цена  Старата совецка партенка обу славните обамстки, регистрирано либерални крачоле.Глупости на търкалета с патос. |
| Моделът на бъдещето на САЩ ще се развива в четири направления. Специализация в отрасли които не могат така лесно да се изнесат. Поддържане на сравнително високи нива на петрола, така че за страни като Китай, Индия и Бразилия ще е невъзможно да се доразвият при толкова скъп енергоизточник. Запазване на доларът като основна валута и достъп до евтини кредити. Четвърто - разбиване на илюзиите на дудукиядата по целото земно кълбо. |
| Ти за Чикаго не се грижи ами 'оди рини боклука в Неапол, че приказката за кочината и устатите прасетата много приляга за там дето живееш. |
Написано от дедо Бармалей  11.6.2007 г. 07:44:10 Америка на четиридесетте години строго се придържа към изолационизъм. Това носи определени изгоди и позволява отделяне на по-голям % БВП за развитие на икономическият и потенциал.От друга страна ползите поставят преграда пред финансовия капитал да се реализира в междудържавен план. По- голямата част от анализаторите на ВСвойна посочват именно това, като мотив за намесата във войната. Тогава Рузвелт (ФДР) застава- образно казано- в позицията на днешните бъл.политици - центърдясно - (какво ли означава това?).Минавайки през Кенеди и стигайки до Форд, американската политика се развива в глобализация на едрия капитал. Но през цялото време - и до днес- гласът на изолационистите не е преставал да се чува. Струва ми се, че инвазията, прегряването на икономиката, почти неудържимият натиск на платежния баланс, пораждащи несигурност в данъкоплатеца, както и все по- голямата съпротива на Европа - макар и не дотам явна- могат да инициират процес на обратно броене и Америка отново да приеме тезата за смодостатъчност. Това, че може би ще излеза прафф, хич не ме радва... P.S. Умирайки, слонът смазва по себе си твърде много нищо не подозиращи живинки...  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
..Умирайки, слонът смазва по себе си твърде много нищо не подозиращи живинки... Да, гаргамелчета, чичифичлета, кунчкънчици...  |
Социализмът не можа никога да пусне корени в Америка, защото бедните там не смятат, че са експлоатиран пролетариат, а че са само временно затруднени милионери. Джон Стайнбек |
| Истина е, че почти всеки американец се смята за потенциален бъдещ милионер или поне баща на милионер, но също е истина, че в Америка по начало работникът бил е високоплатен, защото е рядкост - до началотo на 20 век всеки здрав човек е можел да вземе безплатно земя, homestead. Високоплатен, с висок - направо невъобразим по европейските работническо-селски представи от началото на 20 век - стандарт. В това се изразява американският народен социализъм. И за него гласуват с краката си милиони европейци, чиито опашки за влизане на о. Елис помним от началото на филма Кръстникът. И досега гласуваха - познаваме няколко семейства италианци, които са емигрирали с голям зор в последното десетилетие. Повечето (62% в 2001 г.) млади шведи също доскоро искаха да си намерят работа в САЩ, и французите не са по-различни. Затова в американската революция, разлика от френската и октомврийската, изобщо не стои социалният въпрос (въпросът за земята, как да нахраним гладните и т.н.) - всички (т.в. всички бели мъже, освен пияниците) са имали достатъчно земя, грижели са се само за доброто управление, как да се предотврати корупцията на правителството, тиранията, как всеки гражданин да взима участвие във властта, да не се отчуждава от нея. Но екстензивните възможности за растеж се изчерпиха до края на 20-те години. Спря свободната имиграция, удари Голямата депресия и американците за пръв път масово научиха безпаричието, опашките за супа, бездомността, живота в бидонвили (шантитаунс) за бели или скиталчеството по спирачните будки на влаковете. Дойде веднага Ню дийла и войната и пак народният оптимизъм отиде в облаците, и тъкмо такава видяха и обикнаха Америка европейците след войната. След 1980 г. "утрото в Америка" на Рейгън очерта нови екстензивни хоризонти, в които уж всеки може да стане богат, които отначало взеха облика на технологична експанзия, но след 2000 г. се изродиха с жилищния бум. Това доведе до катастрофа. Редактирано от - Чичо Фичо на 29/10/2010 г/ 15:59:22 |
| И аз, дет не съм ни банкер, ни адвокат, ни лекар, ни гениален програмист, ни селебрити артист или спортист, се виждам в някои по-оптимистични планове като "бъдещ милионер" и работя по въпроса, а колкото до "баща на милионер" - вече има и по-реални предпоставки. По време на хаузинг бума милиони работещи американци се чувстваха милионери и харчеха като милионери на вересия. |