Отиди на страница:
Като се вижда от горната картинка в най-незавидно пложение са Германия и Франция. Най-незавидно е положението на Гърция за която "няма данни". Следва Италия, след това Португалия. Има и едни съмнения в рапортуваните числа за Франция. То това е и една от основните ричини за кризата. Дълговете стигат до такива нива, че кредиторите започват да се съмняват дали ако продължават да дават ще си видят парите обратно. Когато тези съмнения изчезнат, тогава ще има излизане от кризата. |
Аааа, много молим, ама ни закачайти кредитъ! Кредитъ е инструментъ, с помощъ на който всички сме взаимообвързани, а дръжавата е майка кръмилница, която се грижи всички да можем да си плащаме дълговете. А ако не можем, тя ги поема и ни облекчава от бремето. Кредитъ е пътъ към плановата икономика - банките планират цените на активите напред (и нагоре), а ако нещо се издънят в плановете, централната банка винаги е отзад и поема централната и ръководна роля. Накратку - долу ръцете от кредитъ - он ке ни укара у социализъма и комунизъма.  _______________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция |
| Тиме, много си е добра демокрацията. Само че, когато са се събирали преди хиляди години на атинските площади едва ли са се занимавали с проблема как да изхранят бедните граждани, за сметка на по-заможните. Защото правото да гласуват и се наричат свободни са имали само тези които могат да изхранят семействата си. Другите са били роби и са нямали право да гласуват, както е известно. Естествено, че когато демократично избраната власт почне да се занимава с икономика, а в смисъл как да помогне на изпадналите от каручката на свободните и независими граждани гладни такива и вече не свободни за сметка на по-богатите, нещата се извращават и нямат нищо общо с демокрацията, а с добре познатия ни социализъм. И понеже хората съвсем не са тъпи и винаги търсят на хляба мекото и на работата лекото започват сами да слизат от каручката на свободните и независимите. Защо да се потят все пак като може и по-лесно? И ето ти го сегашното положение, когато всеки върти сучи гледа да прехвърли на бъдещите поколения да платят сегашните му сметки. Е, няма как да стане това. |
Ами проблемът е, че "инженерингът" в случая е опит да се измисли сложна машина, основана на някоя и друга очевидна аксиома от типа на акселерацията на Кейнс. А то за сложни инженерни решеншия си трябва познаване на разни сложни физически закони, при икономическия инженеринг е и по-сложно, щото в случая проблемът е промененото поведение на икономическите агенти, а не, че чак толкова пари просто са се изпарили и изгорели, та като си направим други, нещата да се оправят. Абе, идва интересно време, че старото интересно се беше поизчерпало.  |
| Shako, Аз говоря за "масовата потребителска" демокрация. Атинската засяга около 20% от населението - останалите слугуват безправа Като се има пред вид, че жените не са допускани до вюучастие в дебатите - остават около 10% свободни граждани с демократични права. Но дори и тази демокрация го избива на тълпокрация, уви. |
"Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия". А аз се страхувам, че г-н Хърсев във всеки от "анализите" си ни заблуждава по фундаментални въпроси. Било сам, като нарича "депресия" една от малкото икономики-образци за устойчиво развитие, било с помощта на поръчкови драскачи като Стиглиц или Кругман. В дългосрочен план, натрупаният растеж на японската икономика е по-висок, отколкото на Щатите, при абсолютно структурно и качествено превъзходство. Профицити и резерви вместо постоянни дефицити и дългове за поколения напред, 2-3 пъти по-ниска безработица, 10-20 пъти по-малка ножица в разпределението на богатството, перфектни социални системи и значително по-високо качество на живот Натиснете тук |
| Кое доведе до японското, а и германското чудо? Еднозначно - моделът на държавен социализъм. Модел, обоснован философски преди повече от век от немските катедер-социалисти, доказан на практика от Бисмарк и останалите държавни дейци, само за няколко десетилетия развили сравнително неголямата и бедна Германия до безспорен световен лидер, теоретично доказан от икономисти като Парето и математици като Неш, категорично възприет от най-развитите икономики като японската и континентално-европейските. В основата на този модел стои разбирането на фундаменталния факт, че свободният пазар е ефективен на микро-равнище, но на макро- не може да поражда друг резултат, освен пазарно фиаско /Market failure/. Това е правило без изключения, а кризите са негов частен случай. Изходът? Запазване капиталистическия начин за производство, но и примат на държавното планиране, регулиране и - при необходимост - администриране на пазарите. |
| Системата съществува благодарение на кредитите, които водят от своя страна до задлъжняване на икономиката. Благодарение на тях икономиката се развива. Ако спрат кредити, спира и икономиката. |
| Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия". Абе това не се ли казваше всъщност "устойчиво развитие"? |
Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия". Абе това не се ли казваше всъщност "устойчиво развитие"? Защо "казваше", Попангелов? Казва се, така е на практика и така съм го посочил в по-предишния си постинг. А ето още веднаж статията на Стивън Хил Натиснете тук. Кратко и ясно, пък има и мнения от "наши" форумци |
| Колко мнения са се натрупали, които дават рецепти със замах и за демокрацията и за икономиката, без да познават и двете. - В древна Атина свободен и богат не са синоними, както и роб и беден. Мнозинството граждани са били бедни, а развитието на демокрацията е решавало точно икономически проблеми, но в основата им - въпросът за разпределението на собствеността върху средствата за производство (земята)и набавяне на нови (колонизацията). Имаме и опростяване на дълговете със закон (реформите на Солон), и преразпределението на земи, и търсенето на нови земи (колонизацията). |
Tim 15.11.2010 10:20:08  - Прогнозата наистина не е добра, трябва ни Нобелов лауреат в областта на вразумяването. |
| Подреждането по дърржавен дълг е Гърция (126.8%), Италия (116.0%), Белгия (96.2%), Унгария (78.4%), Франция(78.1%), Португалия (76.1%), Германия (73.4%), Малта (68.6%), UK (68.2%), Австрия (67.5%), Ирландия (65.5%), Холандия (60.8%). Теорията за прекомерното държавно харчене като причина за кризата не е приложимо за Ирландия. Преди кризата Ирландия имаше бюджетен излишък, а държавният дълг беше 25% от БВП. След кризата отново даваха Ирландия за пример на смели мерки за фискална консолидация, но вместо да спадне дефицитът се удвои от 7% през 2008 на 14% през 2009 г. |
| Големият проблем на днешната икономическа система (капитализма) е структурен. Капитализмът се крепи на частната собственост и размяната. Производителността на една частна собственост трябва точно да съответства на това, която тя потребява. Пряко и посредством размяна. И като размер и като структура. - Всичко което някой произведе, трябва да може и да го изяде. Още в същият цикъл на размяна. - Когато някой концентрира прекалено голяма производителност и може да произвежда много повече, отколкото потребява, то тогава настъпва диспропорция в размяната. И понеже размяната се осъществява, чрез парите, то тази диспропорция се изявява, като диспропорция на паричната маса в обращение. - Този, който е концентрирал производствените възможности или трябва да свие производството до собственото си потребление, защото иначе няма на кого да продава, или отстъпва, срещу обещание за бъдещо връщане, непотребяемата от него част от продукцията си (кредитирането), за да може да продава. - Разбира се причините, довели до това да се кредитира за да се продава са структурни и са в дисбаланса на производствените възможности и потребности и не могат да бъдат отстранени по този начин. Затова се стига до кредитна спирала, която допълнително е утежнена от лихви, такси и други утежнения от посредничеството на банките. |
| Депресията е дълбока и продължителна рецесия, а не нисък икономически растеж. Редактирано от - galia2 на 15/11/2010 г/ 15:34:29 |
Всичко което някой произведе, трябва да може и да го изяде. Още в същият цикъл на размяна. Брайтмане, ти за капитализма при австралопитеците ли пишеш? |
| Хърсев право пише, но е пропуснал една много важна дума в своето определение - става дума за класическа глобална КАПИТАЛИСТИЧЕСКА депресия. То не може хем капитализъм, хем да няма кризи и депресии. Това трябва да е ясно не само на политиците. |
| И да завърша. Изходите са три - или сега и периодически преразпределяме равномерно собствеността и производствените възможности за да пазим равновесието на размяната, или кредитираме до безкрай и неутрализираме с инфлация, или наливаме парична маса на пазара по други некредитни начини. - Идеята за свиване на разходите е безумие от макроикономическа гледна точка, породено от егоизма на някой да предпазят натрупаните си пари (станали отдавна мъртви) от обезценяване. - Лошото е, че в този си егоизъм, те дори не осъзнават, че концентрацията на собственост и производствени възможности е достигнала такова ниво, че ако свият търсенето, чрез свиването на държавните разходи, то това ще удари в най-голям мащаб точно тях, защото ще трябва да свият икономиката до натурално стопанство на своя голф клуб. |
Изкуствено създаденото търсене увлича бизнеса да вдигне разходите си да посрещне растящото търсене. Това е акселерацията на Кейнс. Вдига и цените, които обаче не падат, когато стане ясно, че търсенето е изкуствено. Това пък е "ефектът на храповика" /The Ratchet Effect/ на анархо-капиталистите Натиснете тук. Приема се, че вторичното покачване на цените без раздвижване е непосредствената причина за стагфлацията, демек "двойното потапяне". Кои са правите - кейнсианците или анархо-капиталистите, доколкото последните изобщо имат някакви антикризисни идеи? Нито едните, нито другите, въпреки че се отричат едни други. Съзерцаването на потъналата в яма кола не е по-различно от държавна "намеса", изразяваща се само в доливането на бензинец. |