Отново за БАН или дойде ли краят на науката у нас?
Отиди на страница:
| И обратното – да речем, проверяваш си тотофиша и виждаш, че си ударила джакпота. Да, ама не знаеш колко още късметлии са го ударили. Чака те добро, но непредсказуемо. Дали сама ще прибереш, да речем, няколко милиона, или ще ги делиш с друг(и)? Пък и почваш трескаво да мислиш (ако си в БГ) как да се укриеш, че да не те споходят някоя вечер мераклии с настойчивото предложение да си поделиш с тях парАта. Ето ти пак ситуация, когато знаеш, че те чака добро, но то е непредсказуемо. Не му знаеш размера. И не знаеш дали няма да се обърне на зло. Демек, хептен непредсказуемост. Тук в страната, където живея, имаше неодтавна тото-джакпот 8 милиона евро. И го удариха 7 или 8 души. Ти представяш ли си на всеки късметлия каво му е било разочарованието? Не че да прибереш 1 милион е зле, ама пък да очакваш 8 и да ти наброят само 1 милион е наистина кофти работа. |
| Виж сега какво, Многострадална. Аз не искам да противореча на моите избраННички, на удостоените от мен с възможно най-високото форумно отличие за една жена, ама, както е известно, „Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа”. Та и за твоя случай е така – искам моите лауреатки да са винаги на ниво. Както виждаш, тезата ти накуцва откъдето и да я погледнеш. Мога да ти приведа още куп убедителни примери, че нещо може да е лошо или добро и ПАК да е непредсказуемо, но ще се огранича само с горните бегли илюстрации, надявайки се сама да се усетиш. Ин кънклужън, непредсказуемостта изобщо не се изчерпва само с това да можеш да кажеш дали нещото, което те чака или ти предстои, е добро или лошо.  ПП: Хексето е напълно права по въпроса за институтите. Няма непредсказуемост. Няма неопределеност по Хайзенберг. Има предказуемост и определеност по Игнатов-Дянков. Номерът е ясен - ше е*ат попадията, както е казал дедо поп в оня виц за попадията и номера. Редактирано от - Даскал Цеко на 18/12/2010 г/ 23:25:57 |
| ради красного словца, има руски израз. В момента, когато написах 'непредсказуемо', си дадох сметка, че това изключва квалификацията му. Затова рекох - теоретично. Иначе по оста са наредени много видове непредсказуемост, някои от които - много лоши. |
| Много брадат и известен е вицът, бе, душо. Чух го още навремето, като пионерче - можеш ли да си представиш кога е било това? Аз сепак гледам да разправям по-свежи и/или по-малко популярни вицове у форума. Редактирано от - Даскал Цеко на 18/12/2010 г/ 22:50:59 |
| Надявам се да ми простиш, Даскале, но няма как да не цитирам свой колега: няма стари вицове, има стари хора Давай сега вица! |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Ще си говорим след пет години и ще видите вие хорър ли е било или тълковен речник. Като знам съдбата на Института по оптика - мога да си представя всякакви други съдби. |
| Аз пък не виждам кой знае какви макабри при Даскала. Вярно, започва с лоши картинки, но последната е тази на една ощастливена попадия. Кво лошо? |
| Геновева, Виждам че се надявате на някаква непредказуемаст да ви ощастливи. (Под формата на попадия, може би?) Приемете обаче моя лаконичен съвет, и предупреждение - Натиснете тук  |
| Нещо сте объркали ролите. Ако трябва да ме ощастливи нещо под формата на попадия, аз ще съм значи активното начало, смятай, почти Дянков... |
Die Hexe: Викаш, да се радваме, че дянковците ни е*ат? (извинявам се за езика, не бях такъв човек) Ди Хексе, Относно езика - С каквито се събереш, такъв ставаш (народна мъдрост). |
| Даа. Спи Народа Форумен... ...велик, велик, велиик! Издухан, сговнен, изморен, без отдих бил се ден и нощ! И Форум цепи разярен, със страшния си вик... А бре, какъв Ви беше "Страшният Вик"?!  |
| А бе я аз за разведряване да взема да ви разпрявя една комична и поучителна лакърдия от моя бурен и красив академичен живот в БГ. Така и така сме в тема за БАН, а и по-горе станА дума за съвременни защити на дисертации, та по тоя повод се сетих за въпросната лакърдия, която ще ви пусна, за да се знае и помни какви защити имаше по наше време, какво шоО падаше. Сегашните докторанти ряпа без сол да ядат. Когато се наливаха основите – какъв живот живяхме ний! |
| Част I Веднъж преди години, като млад начинаещ специалист, отидох с неколцина колеги от БАН на една защита на т.н. „кандидатска дисертация” в N-ския (или N-ското?) ВУЗ. Дисертантът беше некво стандартно инженерче на т.н. „свободна аспирантура” - някъде към 40-те, сиреч вече попревтасало аспирантче, което не се отличаваше с нищо друго, освен с това, че носеше светло-цикламена риза (а, да не пропусна - беше близък приятел на един от колегите ми, та по тоя повод се замъкнахме всички на защитата, с конкретното намерение после да участваме активно в кьор-софрата). За инженерчето обаче се знаеше, че шефът му е човек на известния тогава проф. Х. – председател на съответния СНС и голям чешит, чието име от уважение към паметта му ще спестя. По древна академична традиция, момчето беше донесло и яко пиене с мезе, че да почерпи венага след (несъмнено) успешната защита, та жена му вече шеташе и редеше софрата в съседната зала. Защитата отпочна, инженерчето си изпя с монотонен глас песнИчката. Дисертацията – непретенциозна, момчето смятало некви ретификационни колони, едни потоци вървят нагоре, други - надоле, а бе средна работа, ама общо взето става. Мина се към въпроси и изказвания. |