Отново за БАН или дойде ли краят на науката у нас?
Отиди на страница:
| Част II Надига се от публиката некъв ръб и вика намусено: „Аз не разбирам що кандидатът е смятал по тия стари формули, тук от неколко години нещата се смятат по едни нови формули” – и си сяда със сумтене (що бил смятал по старите формули – ми щото когато се цанил за аспирант преди десет години, формулите били едни, пък той докато смятал, те станали други) . Надига се друг чвор-теоретик и вика: „Аз пък не съм съгласен с интерпретацията на резултатите от Глава еди коя си на дисертационния труд – това изобщо не може да бъде вярно”. Надига се трети, задава кален въпрос, инженерчето нещо мутолеви, оня недоволен, гледа ехидно. Надига се четвърти – и той със скептично-отрицателна преценка. И така почва едно брожение, изобщо работата върви на провал. Инженерчето гледа с пепеляв поглед на потенциален самоубиец към проф. Х, но последният не само не туря край на заколението, ами продъжава да окуражава аудиторията: „Питайте, другари, коментирайте, сега ви е паднало”. Накрая се надигна едНА дядка от СНС-то и с досада рече: „А бе какво сме седнали тук да си губим времето? Работата е ясна. Претендентът за научна степен трябва да поработи още (?!!!) и като придаде що-годе завършен вид на дисертацията си, нека да заповяда пак”. Останалите членове на СНС с облекчение се рамърдаха и закимаха утвърдително глави: „Ми да, така е, какво само си губим времето?”. Физиономията на нженерчето стана резедава на цвят, жена му, която беше приключила със софрата и до този момент седеше в ъгъла, не се сдържа, избухна в плач, рипна и хукна навън да се нареве на воля. |
| Част III Тук обаче най-после се намеси хитроумният и вещ в игрите проф. Х. и рече: „Другари! Всички ние в момента сме участници в една много интересна защита. Вижте само колко мнения се изказаха. Ако дисертационната работа беше обикновена и безлична, нямаше да предизвика такива разгорещени дебати. Признайте си честно – коя работа няма трески за дялане? И има ли изобщо съвършени дисертации? Това е науката! Трябва да има спорове, несъгласия и различни мнения, зщото в спора се ражда истината. Лично аз намирам работата на претендента за стойностна и смятам да гласувам твърдо „ЗА”. Почна гласуването. И о, чудо!!! Освен единствените задължителни една-две бели бюлетини (= нямам мнение), всички останали бюлетини – „ЗА”!!! А до този момент всеобщото мнение беще – „НЕ”! Инженерчето – ни живо, ни умряло, с вид на препикано мушкато, почва да мънка разни благодарности, но никой вече не го слуша, тъй като аудиторията, начело със сичкия СНС, става на крака и започва бурно и доволно да му ръкопляска. |
| Част IV Народът се изсипа вкупом и с настървение в съседната зала, където върху маси с бели покривки бяха наредени купища мезелици, ракии и чудесии. Отпочна пиенето. Като подпийнахме, отидохме да поздравим новоизпечения „кандидат на науките”. Тъкмо в тоя момент към нас се приближи проф. Х., също вече добре почерпен. Кандидатът на науките, с все още неукрепнал от преживения ужас гласец, смънка: „Професор Х., благодаря Ви за подкрепата, ама сепак да попитам – защо допуснахте целия тоя цирк да се разиграе? Ми аз бях на границата на инфаркта!” Тогава проф Х. ни прегърна вкупом, избута ни настрани до прозореца и ни рече доверително: „Момчета, вие сте млади, не познавате живота. Нека да ви разправя една много стара и поучителна приказка”. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/12/2010 г/ 01:21:55 |
| Част V Поучителен разказ-притча на проф. Х Веднъж, в стари времена, един евреин-търговец отишъл с керван в далечен град, продал си изгодно стоката, спечелил цяла кесия с жълтици и решил на другия ден да се отправи с кервана за вкъши. Трябвало обаче да пренощува в керван-сарая на града. Тъй като го било страх да не го оберат докато спи, решил да си остави парите на съхранение в синагогата. Речено – сторено. Влязъл търговецът в синагогата и гледа - Главният равин седи, заобиколен от дванайсет равини. Поклонил се търговецът и рекъл: - Ребе, Господ беше милостив към мен и ми прати цяла кесия с жълтици. По стар обичай, дарявам една десета на синагогата. Имам обаче една молба – може ли да оставя кесията с жълтици на съхранение при вас, че ме е страх да не ме оберат в керван-сарая. Главният равин със задоволство приел дарението и рекъл: - Ама разбира се! Тури кесията ей в тая ниша, храмът се пази нощем, тия тук равини са свидетели, че си оставяш парите на съхранение при нас. Утре, по изгрев слънце, ела и си прибери кесията. Оставил търговецът парите си, пренощувал в керван-сарая, а на сутринта, шом изгряло слънцето, отишъл в синагогата да си ги вземе. |
| Част VI (финал) Влязъл в храма, видял, че Главният равин и останалите равини вече били насядали по местата си, и рекъл: - Добро утро на всинца ви. Дойдох да си взема парите. Главният равин го изгледал с почуда и попитал: - Какви пари, страннико? Ти май нещо грешиш. Търговецът притеснено обяснил: - Не, Ребе, не греша. Вчера оставих тук при вас на съхранение една кесия с жълтици. Ей тия дванайсет равини са ми свидетели. Главният равин се обърнал към другите равини и попитал с досада: - Какви ги плещи този явно луд човек? Вие да сте виждали да е оставял някакви пари? Всички равини тутакси завикали в един глас: - Не, не сме виждали такова нещо! Тоя нечестивец лъже! Тогава Главният равин добавил: - Не само лъже, ами и се подиграва с нас, като ни изкарва измамници. Я да дойдат тук слугите и да му ударят петдесет тояги на голо, че да се научи! Дотърчали слугите, хванали търговеца, измъкнали го на площада пред синагогата, свалили му гащите, донесли дебела тояга и запретнали ръкави да изпълнят наказанието. В този миг Главният равин вдигнал властно ръка и заповядал: - Спрете! Пуснете човека! После сам отишъл в храма, взел кесията с парите, върнал се на площада при търговеца, дал му я и рекъл: - Хайде, човече, върви си по живо, по здраво. Търговецът, ни жив, ни умрял, си прибрал кесията и попитал тихичко равина: - Ребе, защо направи така с мен и защо беше целият тоя цирк? На което равинът още по-тихичко му пошепнал на ухото: - Направих го нарочно, ЗА ДА СЕ ВИДИ С КАКВИ П*ТКИ СИ ИМАМ РАБОТА! Те не гледат Божията правда, ами гледат и слушат мен – какво АЗ ще им кажа. ---- Та, завършвайки разказа си, проф. Х. рече: „И аз, момчета, съм нещо като Главния равин. Тия другари от СНС не гледат научната правда, ами гледат и слушат мен – какво АЗ ще им кажа. ---- ПП: Сега ше се появи Караваджо и ще каже, че той тая лакърдия я е чувал под пет други редакции. ППП: Неотдавна мярнах в „Сега” следното изказване на некъв „немец същи”: Ако например Бойко Борисов се появи загрижен пред парламента и обясни на депутатите си, че казаното от него вчера вече не е валидно и поиска да гласуват точно обратното, това се прави веднага Та, прескачайки от миналото незабравимо в мрачното настояще, да кажа и аз като проф. Х. по повод на кахърите на немеца: тия господа от парламента не гледат народната правда, ами гледат и слушат ББ – какво ще им рече той. Ин кънклужън, единоначалието, единодушието и единодействието не са от вчера. Те си имат дълбоки исторически корени. То единодушието и единодействието съвсем не предполагат единомислие, ама пита ли те някой какво си мислиш? Пък и да те пита – има ли значение? |
.... някой тук спомена за Института по оптика в БАН и черната му съдба ... ама забрави да каже, че преди и заедно с това имаше ИСО, "Оптикоелектон", "нещичко" в Панагюрище .... в бялите стаи на ИСО, де невга раснеха кристали, сега пекат сухари, а кокарачите са като костенурки ....такива работи ...  |
| Даскале, аз умреФ. От утре ще пиша от отвъдното! Историята е МНОГО поучителна! А вы, как всегда, прав! (тоз цитат също е част от една красива руско-италианска история, може да я разкажа някой път)  |
| Инженерче начи..и със светло-цикламена риза.. Някаква завист усещам у тебе Даскале, без майтап.  Свестните инж.точка, не ходеха из подобни сбирки, а просто си вършеха съвестно работата. В резултат на което, 21 години вече, все още има какво да се крадне из тази "обрулена" Държава! |
Die Hexe: Даскале, аз умреФ. От утре ще пиша от отвъдното! Ди Хексе, сакън! Стой си, душо, в тукашното, мани го отвъдното - за там нема точни данни, а тукашното поне си го знаем... Дето е рекъл Елинпелиновият дедо Матейко: В пъклото, истина, е зло, ама аз съм научен: ще тегля, па в добър час- ще си пийна и то ще ми олекне. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/12/2010 г/ 00:52:34 |
OLDMAD: Някаква завист усещам у тебе Даскале, без майтап. Нема такова нещо, Олде. Малко ти е пиенето за тази вечер, затуй и усещанията ти такива... като на недопил си човек. Дето викат руснаците, "Лучше недоперепить, чем перенедопить". |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| ух, здорово! Мисля си за превода на тази сентенция, жонглираща с глаголните представки. Лучше недоперепить, чем перенедопить По добре малко да не препиеш, отколкото прекалено да си недопиеш. Може и с буквален превод на представките, но звучи изкуствено. - 'недопрепил и пренедопил'.  |
| Само един пример Даскале, елементарен - как ше накараш да "щръкне" метър и половина телескопична стоманена антена(съвременните телескопични въдичарски пръти ги знаеш), при положение че пиропатрона не тряба се задейства от изстрела. Не се напиняй, отговорът е във Въпроса - Опит-Проба-Грешка, Опит-проба...и т.н., до към над 10 000 проби-грешки! Нарича се Емпиричност! Няма "Чиста нАука".. има само акъл и хъс! |
| Математик, А аз съм чувал за обратния случай. Некъв тарикат с много слаба дисертация, знаейки предварително, че няма да мине, две-три седмици преди защитата почнал да обикаля членовете на СНС по домовете им и най-унизително да се моли: "Така и така, професор еди кой си, знам, че няма да мина, ама да Ви замоля чисто човешки, поне Вие да пуснете едно "ДА" - поне едничко "ДА" да имам, ей така, за едната чест... И като почнали да гласуват - пълна кутия със "ДА"-та! Редактирано от - Даскал Цеко на 19/12/2010 г/ 12:09:25 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Математик, Сещам се за една друга "перфектна" защита на мой приятел. Той беше кадърно момче, работяга и освен това - човек на председателя на СНС, проф. Б. (който му беше и пряк шеф в института). Разбрало се обаче, че неква шайка от вражеска научна група е решила да го провали на защитата, за да си отмъсти на шефа му. Отпочва защитата, приятелят си казва песнИчката. Става един от шайката и задава коварен въпрос. И докато приятелят се чуди какво да отговори, проф. Б. отговаря вместо него, отсичайки като с балтия: "Този въпрос няма нищо общо с темата на дисертацията. Други въпроси?" Става втори от шайката и задава друг, още по-коварен въпрос. Проф. Б. го отрязва: "Тия работи ги пише в учебниците за втори курс, прочетете ги там. Ние тук сме се събрали да обсъждаме научни материи, а не учебникарски въпроси". Надига се трети от шайката - пак кален въпрос. Проф. Б. вика: "Това, дето питате, все още е спорно в науката, така че трябва да се поизчака с точния отговор. Други въпроси?" Е други въпроси нямаше. |
| Гледам ги тук, при мен, западняшките докторантчета - че то туй тяхното защита ли е? Сичко културно, регламентирано, стерилно и безлично. Няма една защита да съм запомнил с нещо по-така, по-серт. А в БГ съм бил поне на 20 защити (особено на "големи" докторски) - не шоО, не цирк, ами геена огненная! Хората до бой стигаха, ей! Помня веднъж, на една нашенска защита, двама от публиката едва не се сбиха. Единият, дето беше на страната на дисертанта, докопа другия за вратовръзката и почна да го тегли за нея, сякаш дърпа за юлара заинатило се магаре, а оня, дето беше против, фанА една папка и тресна първия по главата. Едвам ги разтърваха. Е на туй му се вика публична защита, а не като на тукашните докторантчета. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/12/2010 г/ 02:26:53 |