
| Всъщност някой знае ли къде, какво и кога е завършила Цачева? Университет, дето произвежда такива като нея, според преобладаващото форумно мнение, направо трябва да се закрие, а? _______________________ АБВ - Аутсайдери Бълнуват за Власт Блогът на Манрико |
| Аз па не мога да разбера за кво ги харчат тия пари по университетите -- А па биолчев към е мазник... |
| Рабфаковете бяха закрите, но сега са пре-открити - в Пернишкия Бизнес РабФак Цецка от РабФака затова люби СУ амбивалетно |
"Недоволни сме от отношението на правителството към висшето образование. Необходими са належащи промени и изпълнението на тези искания не подлежи на дискусия, а има ултимативен характер, защото висшето образование съществува първо заради студентите и след това заради всички останали" Верно много тежко е положението с образованието. От друга страна, заслужават си Цецка. ![]() |
Цецка Цачева Данговска е родена на 24 май 1958 г. в с. Драгана, община Угърчин, област Ловеч.[1]. Завършва е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1992 г. работи като адвокат в плевенската адвокатска колегия. Натиснете тук |
| Най-насетне д-р Грубер хвърли светлина кой бил тайнствения РабФак - ми това бил юридическия факултет на СУ. Колко ли още синеоки стругарки са излезли от там |
| Цачева дава указания на проф. Илчев: Вие от СУ ще метете плаца от тук до обяд, а останалите варосайте бордюрите в черно и бяло. |
| Ганюго, [/quote]рабфак мн. рабфакове, (два) рабфака, м. Истор. В близкото минало – специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит. колко точно стругари са завършили ЮФ на СУ остава да гадаем. или да питаме партията майка на Цецка Цачева |
| Във форума всички знаете за рабфака. В българската образователна традиция това навлиза като една от многото съветизации - по времето на соца. В т.нар. "работнически факултет" са били приемани членове на БКП, работили няколко, най-малко 2 години в т.нар. "материално производство". Хора, които иначе не биха минали през цедката на кандидатстудентското състезание. Или - както е в случая с госпожата ЦЦ - опитали са се, но на два пъти са се проваляли и като са видели, че не могат да се мерят с връстниците си по интелект и познания, решили все пак да успеят в живота и да смачкат по-умните, по-знаещите и по-талантливите от тях. Като партийци. Като не може с ум и знания да станат студенти, "по партийна линия" да станат. *** На жените на гербаджиите, с изключение на Кристалина Георгиева, това им е общото. Всичко в живота си са го постигнали "по партийна линия". Не чрез талант. Не чрез труд. Не със собствен успех. Не в честно състезание с останалите кандидатстуденти. С тройки от следването. Писани пак "по партийна линия", защото студентите-партийци са участвали във факултетните партийни събрания. По времето на соца - в БКП, а сега - лазене по корем пред ББ. Но най-големият виц е: председателят на Народното Събрание на Република България не знае, че е противоконституционно да се забранява на пълнолетни български граждани правото на мирни шествия и демострации! Не е чела даже Конституцията! Що ли пък да я чете?! То в този живот тук и сега се успява само по партийна линия. |
| не изглеждат чак толкожа зле тези момиченца на снимката, дори много добре като за бъдещи селски даскалици с 5 декара задник. сега много искат да учат, но освен това трябва и да се постараят да се омъжат сега докато са в софич, че то на село като идат изборът е между тракторист и овчар. не е никак голям. |
| Простотията си е простотия. Може да излезе от всеки университет. Имам познати, които следват в НБУ и учат много. Имах и такива в Софийския, които не си даваха зор. И няма такова нещо, че новото поколение са глупави. Водя упражнения в софийския и виждам какви са първокурсниците - повечето се справят със задачите, интересуват се и учат. Тук там има някой който да изпитва затруднения. Но няма глупави. Така че това че днешното поколение било такова или онакова е глупост. Да, сигурно повечето слушат чалга, но това си е техен избор и не им пречи да са умни с свестни. |
| Рабфаците са съществували навсякъде, към всички наши университети, технически институти и полувисши учителски. Мисля, но не съм сигурна, че не ги е имало само към медицинските и институтите по изкуствата. Обучението в рабфака е било едногодишно. Цялата работа е била замислена, за да може по същество справедливия меритократичен принцип на подбор на студентите чрез писмени и анонимни приемни изпити, да бъде подсигурен с достатъчно хора с най-най-правилен класово-партиен светоглед (или по-правилно и казано по съветски "мироглед" |
| прави впечатление че в тази антихуманна проява не участват студенти-медици и от МЕИ, тоест там където постъоват най-силните ученици от средните училища. защото освен че са умни те са и с висок морал. тръгнали разни недоносчета от инкубатора на селски даскали и даскалици наречен СУ(винаги е бил такъв, освен като даскали друго не могат да работят) да искат пари. от кого? ако в бюджета има пари, те трябва да се раздадат на бедните, а не на разни особи със съмнителни интелектуални качества. как не ги е срам да искат да отнемат залъка от устата на гладните деца сирачета, да лишат инвалидите от помощи, да разплакват бедните майки че няма какво да сложат на масата?! отвратително е , още повече че утре обществото ще повери възпитанието на децата на такива алчни и нахални типове и типки. |
| По-важното е, че подобни неща са се случили още през 1894-1897 г. Студентските бунтове след убийството на Алеко Константинов, например. Човек се чуди да плаче ли или да се смее, като прочете какво пише в статията за "Съдбините на нашия Университет". Там доктор Кръстьо Кръстев пише: “... ний не би се подвоумили да кажем: колкото бруталното затваряне на университета и разгонването на професори и студенти да е скърбен факт като признак: - и за ужасающа дивота и безкултурност в висшите политически сфери на страната, и за безсилието на общественото мнение и въобще на всеки духовен фактор в нашия живот, - но от него трябва да бъде доволен в висша степен всеки, който е способен да гледа на обществените събития от по-високо културно-историческо гледище и да цени великото възпитателно значение на създавани от тъмните сили случаи на борба за висшите културни блага.” Блазе му на доктор Кръстев, че е бил толкова наивен да вярва, че всичко това има велико възпитателно значение. Той, бедничкият, се е надявал, че това никога вече няма да се повтори! Че никога повече няма да има такава ужасающа дивота и безкултурност в висшите политически сфери на страната. Ех, докторе, ех, Кръстев... Какво ли би казал, ако можеше да види на какво заприлича родината при бабуините? |