Отиди на страница:
| Фичо, скоро гледах по някаква чужда телевизия репортаж от Афганистан. Даваха един "раздрънкан" автобус как пъпли по баирите. От прахоляк и мърсотия не личи даже цвета му. В един момент камерата се спира на радиатора и там пише "Чавдар". Още се движат пущините! (снимка: натиснете тук) |
индивидуална програма и 2 години за една, с изпити без изпитване на 4 очи не по време на сесия, като по този начин им подаряваха дипломите. -- А знаете ли колко време е учила тета Цеца след първата година РабФак? Май е минала по процедурата 1 година за 2. |
| „ ... хем никой не купува нещо, което непрекъснато се троши”. Ти не си виждал какво продавахме на руснаците. Мислиш си, че си виждал но, не си. Онова беше със 100% западна комплектация. И поради това работеше желязно, като котлон. В България не го продавахме изобщо. Тук имаше само макети, дори нямаше опитни образци – те също веднага заминаваха за Съюза. Защото тук просто нямаше кой да ползува такива неща. Съжалявам, че го казвам, но – тука нямаше нито компетентност, нито търсене за това. Ние се опитвахме да предизвикваме интерес и ти си виждал част от тези опити. Клиентите ни, обаче, бяха само голобради радиолюбителчета, при това – зорлем натегнати от началниците си. Нямаш си представа изобщо в същото това време какви клиенти имахме при руснаците. Затова ние загубихме интерес още в началото. „ ... хем не може в цивилизована страна да продаваш нещо, в което интелектуалната собственост е ако не 100%, то 99% крадена.” Това също съм го обяснявал няколко пъти. Мисля, че и в този форум. Както и да е. Ще се постарая да бъда кратък. Една наша машина по американска покана беше изпратена в Щатите с цел да бъде изпробвана там с американски геофизичен софтуер за търсене на нефт и газ. Американците се уплашиха от моята покана да си донесат софтуера в Съюза, за да го пробваме там. В Щатите нашата машина предизвика голям фурор, защото беше напълно функционално съвместима с един известен ембаргов суперкомпютър, но ... никак не му приличаше. В резултат на това американците се самопоканиха тук. За да били издадели експортен лиценз за американския геофизичен софтуер с нашата неембаргова машина, те трябвало било да видят как се била произвеждала машината. Добре. Дойде делегация от шест човека и стоя цяла седмица. Ние им показахме всичко. Всичко! Бяха на достатъчно високо ниво – шефове на отдели и експерти от – американското министерство на търговията, американското министерство на отбраната и американската секретна световно известна лаборатория, където е създадена водородната бомба – тя е нещо като официален полигон за суперкомпютри. Между другото, руските им съперици по водородни бомби в лицето на самия академик Гапон не харесаха нашата машина и ми поискаха машина с двойно по-голяма точност. По-късно, когато ние тамън я бяхме направили, всичко около нас се срина лавинообразно. Недоразумението Горбачов. Но, да се върнем към американците. Аз бях този, който им представи машината и всичко останало. По-късно шефът, който имаше две служебни коли и двете без предни номера – от Политбюро и от Министерския съвет, ми каза – уплаших се по едно време да не получиш някой инфаркт. Както и да е. Американците много ни харесаха и станахме добри приятели. Ние се гордеем, че се запознахме с вас, ни казаха те накрая, когато си тръгваха. Като се върнаха, те веднага ни издействуваха шанд на изложбата на американския суперкомпютърен конгрес в Ню-Йорк. Не знам дали някой знае какво е това, но там изобщо не може да се влезе от улицата. И не знам дали някога изобщо в обозримо бъдеще някоя българска фирма ще попадне на такова място, дори и в качеството на обикновен посетител. Както и да е. Веднага след своето завръщане американците джентълменски ни изпратиха незасекретената част от своя доклад. Тя гласеше – дълбоко в тази машина има вложено американско ноу-хау, но то е толкова дълбоко и многократно преработено, че е добило право на свой собствен самостоятелен живот. Разбра ли, бе такъв-онакъв, няма да казвам точно какъв? Колко пъти да ти го обяснявам? Редактирано от - ламбен на 20/11/2010 г/ 21:36:36 |
защото беше напълно функционално съвместима с един известен ембаргов суперкомпютър, но ... никак не му приличаше  Предполагаме, че вече нема нужда да лепиме лепенки с тиксо на името на "известния ембаргов суперкомпютър". Още повече, че не е точно "суперкомпютър", а и фирмата производител е дала отдавна фира. Редно е да се напише името, па публиката да преценява кое на какво не приличало... |
| „ ... Не са ти ясни основни неща, ” „ ... ще те довърша утре” Айде няма нужда да ме довършваш – аз съм си добре така. Довършен съм си и клиентите ми винаги са били и сега са много доволни от мен. По-добре довърши себе си – „е”каш като първи селянин. Няколко пъти го забелязах, но реших да не те унижавам и обиждам. Ама ти стана много нахален. Не се опитвай "утре" да ми обясняваш неща, в които аз съм влизал много по-дълбоко от тебе! Имам предвид, примерно, така наречените коефициенти на съответствие. Защото никога една наша стока не беше точно съответна на друга стока от международния пазар. Винаги, и това е много естествено, имаше разлики. Понякога малки, понякога огромни. Понякога фини, понякога груби. Тук трябваше да си голям майстор в тази игра. И познай от един път - кой най-много лъжеше в нея? После - така наречени цени на стоките от международните пазари. Този момент също е много тънък. Познай от един път - тези цени винаги едни и същи ли са? През годишните времена, например? Или пък - на различните пазари? Има ли ги някъде постоянно забити и като ги погледнеш и край - всичко е ясно? Друг път. Така, че - тук е другият "майсторлък" на тази игра. И познай от един път - кой решаваше спора? И как? Не си ли гледал спортни състезания с определяне на точки за състезателите и със съдии руснаци? Почваш да се сещаш, нали? Но, има и още! Редактирано от - ламбен на 22/11/2010 г/ 18:33:46 |
| Ламбен, Не всичко е точно така. Все едно ми говори Стоян Марков за неговия "суперкомпютър-чудо".  Дори само затова, че руснаците са ти поискали компютър с "по-голяма точност", а не с по-голяма скорост, оперативна памет и т.н. навежда на мисълта за нещо аналогово, а такива животни в България никога не са отглеждани. |
| „ ... не е точно "суперкомпютър", а и фирмата производител е дала отдавна фира” Айде още един голям разбирач. Ами, като „не е точно суперкомпютър”, защо дойдоха чак от Ливърмор американците? Защо после ни уредиха изложбен щанд на конгреса за суперкомпютри, бе? Не на дупер, на супер компютри. Айде ти иди някой ден там и ми се обади после. Или оттам ми се обади, може и аз да дойда да те гледам как влизаш и излизаш. Фирмата "дала фира". Тези фирми, драги мой, никога не "дават фира"! Правителството задължава конкурентите им да ги изкупуват, за да не се загуби „ноу-хау”-то. Иначе щели били да ги бият японците. Те това си го казват в прав текст на конгресите, на които ти не си стъпвал никога и никога няма да стъпиш. Там цървули не пускат. Въпросната фирма, дето била "дала фира", беше погълната от най-големия по онова време играч на пазара. После и той „даде фира”. Ама, друг път. Редактирано от - ламбен на 20/11/2010 г/ 22:12:18 |
| " ... навежда на мисълта за нещо аналогово." Леле братче! Знам, че си инженер. Да си жив и здрав! Моите почитания. |
Все едно ми говори Стоян Марков за неговия "суперкомпютър-чудо" A, позна  За същото добиче си говорим. Сега разбрах, че можело да го продават и на свободния пазар, но колко са продали, не се каза._______________________ АБВ - Аутсайдери Бълнуват за Власт Блогът на Манрико |
| Змей, сигурно помниш, че заводите ЧАВДАР бяха съсипани от професор Янчулев, демократичният кмет на София - Янчулев купи Мерцедеси втора употреба от Турция и загърби българските. Скоро те фалираха. |
| Ламбене, добре разказваш за суперкомпютъра. Ще ми бъде интересно да кажеш какво стана по-нататък с проекта ви. "Е"-кането е намек, че джентълмените не следва да стигат до фалцет по политически теми. Радвам се, че си го забЕлЕзАл |
| „ ... обясни какво значи "компютър с недостатъчна точност".” Добре, бе – брат ми! Ето: Единичната точност (стандартът се казва IEEE 754) е 32-битово число с плаваща запетая. В него 8 бита е порядъкът (степента нa 2-ката, по която се умножава мантисата – тази степен мести запетаята на мантисата). Мантисата е 24-битово число по-малко от 1. Неговата запетая е винаги веднага след старшия разряд и за тази цел числата се задължително се нормализират. Когато се работи с много големи и много малки числа едновременно, порядъците им се изравняват към по-големия порядък, като за тази цел се мести мантисата на числото с по-малкия порядък. При това местене, обаче, точните знаци на мантисата излизат извън разрядната решетка и така се губи точност. Може дори цялото малко, но точно число да излезе извън решетката и да се започне да се работи с нула, вместо със самото число. Това се нарича загуба на точност. Някои изчислителни методи не понасят 32-битовата загуба на точност. Затова в стандарта са предвидени други числа с плаваща запетая – 64-битови. Те имат много по-голяма мантиса, която много по-трудно изпада извън разрядната решетка при местенето на мантисите за изравняването на порядъците. Ние имахме леко разширена нестандартна мантиса – 28, вместо 24 бита, но за някои хора това беше недостатъчно. Това е. Бъди здрав! Редактирано от - ламбен на 21/11/2010 г/ 18:20:05 |
| Абе сънородници, стига сте се джавкали. В статията се пише, че в Родината действа "Разделяй и тъпей" От един линк от тук стигнаха до песните на "Диана Експрес", където под тях жужят коментари на нашенци, пръснати по цялата планета. Чух ги песните след толкова години и настръхнах. Минали са толкова години, нашенците по света си обичаме българското, и полето и морето и планината. Стана така, че се загубихме в простанството и времето, и защо?! Много се питат как така стана. Ама отговорът е старшно лесен и грозен - за да има Цецки и Фидоски, за да се упражняват в управление децата на ЦК на БКП, за да са приватизирали едни КДС главочи, за да може многодомци да ни гледат нахално и лъжат, за да може някой комунез с три нервни окончания да бръщолеви и си развива демократичния егоцентризъм. А вие за за българското ИТ и компютри си се крънкате. Много сме умни, при толкова завършени тъпоегоисти-комунисти в управлението за последните 20 години. Не се спряхте. |
| „ ... но колко са продали, не се каза.” Четири във Финландия – монтираха ги на едни изследователски кораби. И една в Индия – монтираха я в техния космически изследователски център. Срещу тях взехме милиони чисти долари. После се сгромоляса всичко. Айде стига толкова информация. Аз да не съм ходещ справочник? Край. Редактирано от - ламбен на 20/11/2010 г/ 22:53:51 |
| Водопроводчик, Разпадането на СССР благодарение на Горби стана почти безкръвно по административните граници, колкото и произволни да бяха. В такива времена правният формализъм е най-правилният подход. Ражда абсурди като Крим, но запазва мира. Милошевич пък тръгна да мести "вътрешни" граници - и предполагам си спомняш какво стана. Не са справедливи и обвиненията ти към Горби, че уж имало някакъв таен хитър план, но той не го изпълнил, щото бил страхлив или продажен. В такива времена никой не знае "казва ли ти некой", дето викаха старите чиновници едно време. Сега е много лесно да кажем, че трябваше да има конвергенция на две сравнително разнопоставени системи, а не рухване на едната, което повлече след две десетилетия и рухването на другата. Но тогава владееше с пълна "рейгънизъмът" - и нашите сини, пребоядисани овърнайт от червени, и досега друго не знаят. Това беше историческият ни малшанс. И в двата случая най-лошото беше деградацията на инфраструктурата и физическата икономика, макар по съвсем различни причини. И сега САЩ и България (и Русия) имат сходни проблеми. В източна Европа не беше приложим китайският НЕП (китайският модел не подлежи на износ никъде по света). Китай е изолиран от запада географски, ментално, езиково, има и съвсем друга политическа култура и традиция. При нас либерализацията още в началото беше неизбежна. Заблудата ни беше, че идейната и политическата либерализация означават и икономически хаос (или неоконсервативни реформи, което се оказа същото) и че политическата либерализация автоматично значи и благоденствие. Всъщност благоденствието на западна Европа, която така ни очароваше тогава, беше конкретен исторически резултат от преодоляването последствията от Втората св. война, от американската помощ и ядрен чадър и от съветската заплаха. |