Отиди на страница:
| "Какво стана със суперкомпютъра ни?" Той умря. Технологичните оазиси, където тези продукти бяха създадени и произвеждани, бяха едни от първите подлежащи на задушаване и унищожение. Кой спечели от това? Май никой. Каква е била тогава пряката мотивация на разрушителите? Изминалото време и станалите събития вече обрисуваха някои отговори в мъглата. Тук може би ще свърши повече работа обратният въпрос – не, какво стана и кой спечели, а какво не стана и кой не спечели? Отговорът му поне е ясен и загубилите също, защото именно тяхната загуба беше нечия цел: - така базата на технократите, които можеха да спрат погрешното движение на държавата и много добре знаеха как да пренасочат във верния път "преустройството" на българските пазари и индустрия беше унищожена! За някои - пазарната позиция на българите в системата източно-социалистическата икономическа “взаимопомощ” беше най-после променена и те най-после бяха заслужено преместени на онова задно място, което наистина им се полагаше. За други – реваншът срещу комунистите слава богу (или по-точно – благодарение преврату) беше най-после постигнат. Но, за радост и на двете страни - "реформите" на местна почва бяха станали вече необратими. Победата, изградена върху това разрушение, се считаше отвсякъде за пълна, нищо, че джобовете и хладилниците на хората веднага започнаха да се изпразват. И какво от това? На "отличниците в реформите" и "реститутките в историята" (сумарно – около 5% до най-много 10% от населението) нали им се случи точно обратното! Това, че хората останаха без работа и държавата без поминък било … странично явление. За него тия дето нямат какво да си връщат, но си мислят, че тепърва ще имат много какво да си взимат, казват, че ще то щяло да бъде кратко и бързопреходно. Тези нещастници, обаче, са от ония дето си въобразяват, че новите оранжерии ще пораснат сами около новите лимони. Това безумие трябваше да бъде спряно - този начин на действие щеше да унищожи всичко и всички в държавата. Но, никой не го спря! Някои от нас също отдавна ги няма. Ние много добре знаем какво стана и кой е виновен за всичко това! Някой ден и той ще си получи заслуженото. Редактирано от - ламбен на 22/11/2010 г/ 18:35:34 |
| Би било добре да ценим и малкото, което сме постигнали в областта на науката и техниката в миналото. И да уважаваме онези, които са допринесли за успехите. Още повече, че сега почти няма с какво да се похвалим. Добре че са парите на родните емигранти, чуждите туристи и чуждите инвеститори, защото да сме умрели от глад до сега. При тази наша пълна неоправия, какво друго му остава на редовия сънародник, освен да върти бизнес с произведени в чужбина стоки? Много тъжна история. |
| Митко Денков в средата на 80-те беше превел нещо малко от Хайдегер във "Философска мисъл" и написал предговор. Хайдегер е "балканджия", от Шварцвалд. Денков пишеше с такова възхищение от Европата, какво щастие било да се родиш в подножието на Алпите. Всъщност животът на Хайдегер общо взето е бил доста ужасен. Преживял е най-страшните времена и общо взето винаги е реагирал по грешен начин. Преди няколко седмици именитият жив немски философ Юрген Хабермас (от друго направление, марксистко, т.нар. Франкфуртци) написа голяма статия в НЙ Таймс за съвременната ксенофобия в Германия и Европа. Хабермас направо ме шашна с късогледството си. Ксенофобията няма да се оправи с проповеди. Когато питката му изтънява, на европееца веднага му идват наум неща като "три милиона евреи (негри, араби, турци) - три милиона безработни арийци". Истината за Европа, хиляда пъти съм го писал вече, на стара Европа без американската помощ и влияние и съветската заплаха, според мене е "Крепостта Европа (Festung Europa)" от 31 декември 1940 г. |
| Преди разпадането на СССР никой не можеше да им попречи да правят каквото си искат с вътрешно-административните си граници. Апцелутно никой. Сравнението с Югославия и Милошевич, макар и радостно за теб, сравнява несравними неща. Кръв при разпадането имаше - пред Белия дом (и в Москва има Бял дом), във Вилнюс преди това, Армения и Азербайджан все още се гледат през окулярите на прицелите. Формалното запазване на границите няма нищо общо с мирната раздяла. Тя пак щеше да е мирна, но по новите граници. |
| Казвате преходът на Горби бил мирен. Но не броите милионите умрели от глад, мизерия и болести. И в Русия, и в България. Всички те бяха убити от побеснялата от алчност номенклатура. Нима това е мирен преход? |
... младоците не знаят ...| Лимузината №0001 е произведена на Запад и след 2-3 години ще я сменят, а след още 5-6 ще прилича на автобуса "Чавдар" и дали изобщо ще върви не се знае. Ей, аман от глупости...  |
| Ламбене, добре направи че на много вятърничави и лековати хора, тука у форума, малко им открехна какво се съграждаше в България която загубихме !! Ако може и малко детайли по това ие много добре знаем какво стана и кой виновен за всичко това! Някой ден и той ще си получи заслуженото. С радост ще се включа към групата дето да им раздаде заслуженото - на рушителите на съвременна България, ама да оставим тая работа на Бога. Единствения изход от положението дето се самонавряхме е яко бачкане и разчитане на собствения ни здрав разум и никакво, ама никакво поемане на външни акъли Редактирано от - Гладиатор на 21/11/2010 г/ 09:03:06 |
заводите ЧАВДАР бяха съсипани от професор Янчулев, демократичният кмет на София - Янчулев купи Мерцедеси втора употреба от Турция и загърби българските. Монтене, Янчулев нямаше какво да "загърби", просто по това време вече нямаше български автобуси. За да се сглобят "Чавдар"-и, трябваше да се внесат над 60% от възлите и агрегатите им, при по-високи цени, отколкото за цели рециклирани автобуси от Турция /отделно, че изобщо нямахме съчленени/. Ни ВАМО, ни "Мадара" - там оборудване за 450 млн. долара така си остана в сандъците, докато не го "приватизираха" - ни "Бета" в Червен бряг вече можеха да дадат двигатели, скоростни кутии и друга "механика" на Ботевград. |
| Ако трябва да обобщим, развиването на специално машиностроене в затворен цикъл е неперспективно за нас... пък и не само за нас. Някой вярвал ли е, че "Дженерал Мотърс" ще фалира? Коопериране с големи машиностроители - да, общо машиностроене - задължително, но специализациите ни следва да бъдат други. Преди всичко, затворени цикли и клъстери в селското стопанство и ХВП. Те, от своя страна, са дългосрочните потребители и базата за устойчиво развитие на общото машиностроене - хидравлика, електро- и изобщо енергийно оборудване, подемни и транспортни машини, хладилна и складова техника, ГАПС, електроника. |
| "Казвате преходът на Горби бил мирен. Но не броите милионите умрели от глад, мизерия и болести. И в Русия, и в България." . Чак пък "милиони умрели от глад"!? |
Четири във Финландия – монтираха ги на едни изследователски кораби.  "едни изследователски кораби" е доста мъгляво все пак. Редно е да се каже кой е поръчал корабите: СССР! |
| Някой беше казал: Убийството на един човек е престъпление, а на 100 000 - просто статистика. Та така за Горбачов, както и за Ирак, Афганистан и т.н. |
Орльо, не се дръж по кофти начин с хора съграждали държавата ни, или викаш язе отде да знам кво е туй съграждане я моем само да лафим по StrikeEagle-ьовски  Редактирано от - Гладиатор на 21/11/2010 г/ 09:57:42 |
| Виждаме, че черното тиксо все още стои залепено на машината, с която нашият "суперкомпютър" бил напълно съвместим и ХИЧ не си приличал. Хайде да го разлепим малко и да надникнем: Натиснете тук Машината с тиксото, с която нашият "суперкомпютър" се оказал напълно съвместим, е в първия абзац и не е наречена суперкомпютър, а другояче. Attached array processors were usually used in facilities where larger supercomputers were either not needed or not affordable. Това надолу беше с ASIC и беше напълно недостъпно за "съвместяване". |
| Копирането на FPS си беше ПОСТИЖЕНИЕ и нема нужда да се пишат глупости с недомлъвки за изненадани американци. СССР ни ги даде за копиране като по-дребна работа. Рашките се изхвърлиха да копират направо Cray и си строшиха главите. След това купуваха от маленкий брат... После дойдоха големите интегрални схеми и всичко умре... |
| Неверни Тома, По време на гласността на Горбачов излязоха данни че по време на колективизацията в Украйна са умрели от глад 8 милиона души, защото всяко зрънце жито се е реквизирало за градовете, а колхозите са довели до пълен срив в селскостопанското производство, както у нас доведе до срив унищожаването на ТКЗС, АПК, ПАК и други що годе работещи структури . Тогава е имало скитащи тълпи от гладни селяни, градовете са се охранявали от тях от постове с картечници. У нас никой не е броил хората, които тихо изгаснаха поради глад, мизерия и липса на средства да си купят лекарства. Това , което се установи в България не е било никога.КАТАСТРОФА. |
| Гладиатор, В грешка си или не си ме разбрал, или аз съм създал поради някакви мои непремерени писания такова впечатление. В прав текст: Прекланям се пред тези, които 45 години съграждаха България и проклинам тези, които я разрушиха и окрадоха за 21. Прекланям се пред тези, които изведоха България сред първите и проклинам тези, които я върнаха 100 години назад и унищожиха човешкия й потенциал, а оттам и бъдещето й. -------------------------- "Всички прогреси са реакционни, ако разрушават човека." (Андрей Вознесенский) |