Отиди на страница:
| Каролингское возрождение — было ли оно? Для возрождения у него отсутствуют те количественные показатели, которые предполагаются самим этим понятием. Да, повысился уровень культуры детей аристократов, учеников дворцовой школы, тех из клириков, кто обучался в немногих крупнейших монастырских и епископальных центрах. Но одновременно Каролингское возрождение практически положило конец остаткам начального образования, которое меровингские монастыри распространяли среди детей из окрестных деревень. Во время великой реформы бенедиктинского ордена 817 г., на которую императора Людовика Благочестивого вдохновил св. Бенедикт Анианский и которая заключалась в замыкании на себе самом первоначального бенедиктинского монашества, «внешние» школы монастырей были закрыты. Ренессанс для замкнутой элиты — крайне малочисленной — должен был послужить клерикальной Каролингской монархии небольшим питомником, выращивающим чиновников и политиков. Республиканские учебники французской истории заблуждаются в своих восхвалениях Карла Великого (кстати, неграмотного), делая из него покровителя школ и предшественника Жюля Ферри. Ж. Ле Гофф, Интеллектуалы в средние века[/b] Редактирано от - Chreston на 29/11/2010 г/ 04:51:41 |
Търновград през 1393 г. .... вече е световен град, равен на Цариград - по население, по значение, по архитектурен изглед. Да де, и ако продължат да строят "Търново от 1393" със същите темпове, скоро ще надмине Лос Анжелис и ще прелее в Румъния. Тоя Петрински определено не си пие редовно хапчетата. Аман от комплексарщина. Познайте, коя е общата черта между всички най-велики нации в историята? Шумери, вавилонци, египтяни, римляни, древни елини, византийци - всичките са изчезнали. След бляскав разцвет неизбежно идва залез. Не искам България да е велика като тях. |
| Хммм... струва ми се, че използвах думата "ренесанс" в кавички. Колкото и да уважавам Льо Гофф, все пак статистиката показва, че за първите 800 години от Християнството в Западна Европа имаме около 1700 ръкописа фрагменти от западни ръкописи. От друга страна, имаме на 7000 ръкописа и франгменти от ръкописи от 9ти век. Дори да припишем на обстоятелства загубата на по-стари документи, разликата е впечатляваща. Несъмнено по-доброто качество на ръкописите, по-добрия латински, по-добрата четивност поради Новото минускулно писмо - са част от тези обстоятелства. Огромната заслуга на Карл Велики и Каролингите е, че те гарантират на Църквата достатъчно ресурси и и вменяват в основна роля да се грижи за образованието и за писмовността. Това се отразява в качеството на съхранените ръкописи. Доколко образованието е било достижение единствено на елита, не зная. Един чест цитат в учебниците по история е този: "И така всеки манастир и абатство нека да има (свое) училище , където момчета да бъдат обучавани на Псалмите, на музикалните ноти, на пеене, на аритметика и граматика". Adminitio Generalis (капитуларий на Карл Велики) от 789 , глава 72. Еволюцията в приложението на образованието се вижда 70 години по-късно (859 г.), когато Съборът от Savonniè res пък се произнася за "полезното учение, за божественото и за човешкото, чрез което плодовете на Божията Църква да се множат". Разбира се, френските Анали-сти, (барабар с Льо Гофф) няма как да подминат тази еволюция. Що се отнася до неграмотността на самия Карл Велики, прекалено много се спекулира с нея. Ето думите на неговия летописец Айнхард (от когото знаем за тази неграмотност): "Charles....While at table, he listened to reading or music. The subjects of the readings were the stories and deeds of olden time: he was fond, too, of St. Augustine's books, and especially of the one entitled "The City of God." "Charles had the gift of ready and fluent speech, and could express whatever he had to say with the utmost clearness. He was not satisfied with command of his native language merely, but gave attention to the study of foreign ones, and in particular was such a master of Latin that he could speak it as well as his native tongue; but he could understand Greek better than he could speak it. He was so eloquent, indeed, that he might have passed for a teacher of eloquence. He most zealously cultivated the liberal arts, held those who taught them in great esteem, and conferred great honors upon them. He took lessons in grammar of the deacon Peter of Pisa, at that time an aged man. Another deacon, Albin of Britain, surnamed Alcuin, a man of Saxon extraction, who was the greatest scholar of the day, was his teacher in other branches of learning. The King spent much time and labour with him studying rhetoric, dialectics, and especially astronomy; he learned to reckon, and used to investigate the motions of the heavenly bodies most curiously, with an intelligent scrutiny. He also tried to write, and used to keep tablets and blanks in bed under his pillow, that at leisure hours he might accustom his hand to form the letters; however, as he did not begin his efforts in due season, but late in life, they met with ill success." |
| Хубаво, ама Симеон сам е книжовник, инициатор на създаването на нова азбука, въпреки авторитета на св. Кирил и учениците му. Днес на тази азбука пишат над 200 милиона. |
| Тук не става дума за сравнение на учеността на двамата владетели, Фичо. Иде реч за подем на писмовността и образованието в цяла Европа през 9ти век - както на Балканите, така и в Западна Европа. Споменах за "Каролингския ренесанс" по повод доста непредпазливото изказване за "Карл Велики ..., който не е можел нито да чете, нито да пише? Поне така донася до днес историята. " . Подобни изказвания в стил, "когато Карл Пети е говорил на немски само с конете, в България Кирил и Методий ..." са просто неверни, глупави и безсмислени. И както вече споменах, с целия си подем на културата и образованието през 9ти век, барабар с Каролингския и Македонския "ренесанси", Европа по образованост, култура, бласък и богатство не може да се сравнява с Абасидския халифат, както нито Цариград и Рим, а още по -малко Преслав и Аахен могат да се сравняват с Багдат по това време. Льо Гофф с немалко основание критикува прилагането на термина "ренесанс" към 9ти век, за да подчертае качествените разлики с "ренесанса" на 12ти век, хела па с класическия Ренесанс, но същата критика важи и за нашия "Златен век". По същество става дума за подем на СРЕДНОВЕКОВНА култура. А това, че кирилицата била "нова азбука" е твърде спорно, а още по-спорно е, че Симеон е инициатор за нейното създаване. Не ми изброявай историци, които го твърдят - те не могат да го докажат. Всъщност, както и да го гледаме, кирилицата е културен компромис и своего рода културна капитулация на България пред Византия. Редактирано от - бонго-бонго на 30/11/2010 г/ 15:49:18 |