Отиди на страница:
| Изобщо, хубава дискусия се е получила тук. Засегнат е за пореден път един от главните екзистенциални въпроси - рокът vs. чалгата. За рефер/жури е поканен Дон Кихот, а Санчо Панса подава репликите и прибира от бойното поле строшените на две саби.  |
Ди Хексе: за съжаление ще се окаже, че и от симфонична музика не разбирам. Ми опитай да свириш на симфоничен оркестър и ще се убедиш в правотата на думите ми. |
Ето например, ти мен ме цениш, без да си ме потребявала, нъл тъй? Потребявам те, как да не те потребявам? Всички тук те потребяват. Тя, потребата, е разни видове - духовна, интелектуална, виртуална, а не само груба физическа сила. |
| Ди Хексе, Преди много години прочетох в неква руска книжка (или газета?) един хумористичен разказ, който започваше така: Неплохо в погожий зимний денек сыграть на фортепьяно с оркестром, По-нататък следваха конкретни инструкции как да стане номерът. Първо, трябва да избуташ пианото от ъгъла, където то обикновено стои, на сцената, и да му отвориш капака. После да седнеш на столчето зад пианото и да потриеш доволно ръце. След туй - да намигнеш на диригента: "Пшел". И така - до благополучното завършване на забавлението. Както виждаш, лирическият герой не само е бил ценител, ами и се е опитвал да свири на пиано с оркестър, което автоматично го прави още по-голям ценител. |
Всички тук те потребяват. От тук до алюзията с руло тоалетна хартия, висящо в градски клозет, има само една крачка. |
Тя, потребата, е разни видове - духовна, интелектуална, виртуална, а не само груба физическа сила. Тя, потребата, не се ли сведе в крайна сметка до физическа такава, пиши я непотребена. Или непотребна - според както ти харесва. Така поне пишеше навремето в учебниците по марксистко-ленинска философия. |
| За тоалетната хартия, и по-точно за рекламните аспекти на потребата й, ето тук: Натиснете тук и Натиснете тук |
| Не мога да се начудя какво разбира от органова музика онзи нещастен индивид, дето никога не е удрял поне един клавиш на органа, не е сядал пред петте или шест мануали, не е натискал педалиерата с екстаза на млада мома, мачкаща насипаното в чебъра грозде, не е бил оглушаван от рева на могъщите метални тръби, не е дърпал с трепет ключовете на регистрите, не е пробягвал с очи по плетеницата на нотните знаци, не е изпадал в екстаз от сложните спирали на контрапунктите... Що за балък е подобен тиквеник и как може той да претендира, че разбира нещо от подобна музика? Да не говорим пък пълното аналфабетство на човека, който никога не е скачал ски-скок, а пък има нахалството да разправя, че си има понятие от него, без да е прелетял поне 150-160 метра със ски на краката! Изобщо не ми се говори за такива диванета! Нали, даскале?  |
| Усмивки от старите ленти ( 1 ) БЕДНИ БИЛИ, ВИКАТ, ДУХОВНО Понякога когато влезна във форума и ме лъхва един мирис на носталгия в четивата на някои списващи. Един такъв смесен мирис, който ми напомня стаята на прабаба ми Мария, лека и пръст. Един такъв композиран аромат от множество индивидуални смърдежи. Малко избива на газ, малко на кандилно гориво, малко на лимонови резенки и коняк( които са, разбира се, само за гостите ), малко на лавандулов спирт и доста на камфоров спирт за разтривки плюс още там десетина минорни компонента, незаслужаващи споменаване даже. Мирис на отминали времена, мирис на живот във вчерашния ден и копнеж по онзиденшните ценности. Но пък да не си помислите, че това е мирис на пасторална носталгия в монешеска роба. Не, не, не...това си е мирис изпълнен с протест и желание за МЪСТ ( интересно ми е само срещу кого ) Недоволствува народонаселението и това си е. И най-вече иска. Бунтува се вербално, та чак пушек се вдига. Ние – таковата, ние-онаковата. Лошите политици ни разгониха фамилията на нас интелигентните и сега ние страдаме, защото...ъъъъъ...сме духовно бедни и нямаме интелектуалните храни на вчерашния ден. Вместо да седим и си говорим като едно време за възвишени неща, ние сме принудени да бачкаме непривлекателен труд или да мизерствуваме с мизерна държавна заплатичка, еба ти. Лошо, ти казвам, лошо. Гадните империалисти и капиталисти ни почерниха животеца. Всичко девалвира, всичко избледня, всичко загуби човешкия си вид! Вместо смислени съветски филми с актуална тематика сме принудени да гледаме блудкави американски бози, вместо книги повдигащи нашето самочувствие и доказващи ни че сме солта на Земята ние трябва да четем бълвочите на “Арлекин” и безвкусните трилъри на третокласни автори пишещи с комерсиални цели. Вместо да слушаме песни-химни за утрешния ден, нас ни мъчат с рап-бълвочи натякващи ни боклучавия квалитет на днешния. Няма ги вече онези постановки с истински Народни и Заслужили артисти. Даже и заслужилите художници, заслужилите циркови артисти и всичките онези ЗАСЛУЖИЛИ вече остаряват и с тяхната смърт ще си отиде едно ЗАСЛУЖИЛО поколение. Мизерно и студено ти става на душата. Пустош, бе, пустош. Плачат аристократите на мисълта, скубят си косите и проклинат този ми ти гаден живот. Това ми ти вегитиране и цялата онази ПСЕВДОДЕМОКРАЦИЯ. За това ли, скачаха те толкова бодро по площадите преди 15 години? За това ли пееха с цяло гърло: “ЛЕТ ИТ БИ! ЛЕТ ИТ БИ!ЛЕТ ИТ БИИИИ! ЛЕТ ИТ БИ!”? Тръшкат се значи много от моите набори и комшийските поколения, чак ще си кажеш като ги четеш: Горките хорица. Загина си мърцина туй ми ти поколение.Брях, брях, брях... А и във форума тук, гледам присъствуват на ангро. Ще се поразходят така, ще се потюхкат, ще се намусят и ще декларират там нещо охулващо техния МОДЕЛ. Ако не бях живял в България през онези така ВЪЗХВАЛЯВАНИ ДНИ НА ПОДЕМ, да си кажа: Ами сигурно животът е бил прекрасен, в края на краищата. Сигурно е имало нещо което на мен ми е убягвало. Сигурно е имало там някаква паралелна на моята реалност в която те са си живеели и са пърхали от възторг. Та дай, викам си да си направя тук един дървенофилософски паралел и да видя къде, аджеба, ми се губи нишката на истината. Кой, в края на краищата е ВИНОВНИКА ЗА ПЕРМАНЕНТНИЯ МАХМУРЛУК НА МОЯ ВРЪСТНИК В РОДИНАТА.? Кой, да го еба, му издуха духовната сфера? Аз, както знаете, не живея в България, но пък за сметка на това съм си идвал веднъж през 1998 и веднъж през 2000 година и видях разликата. Сега, може би не съм надникнал във всяко кюшенце, не съм разровил всички аспекти на културния живот, но пък видях достатъчно за да си направя своите изводи. Видях, че от гледна точка на духовносферна информация нещата са коренно различни от това което бяха през 1988 година (последната година в която аз, лично, бях постоянно пребиваващ в страната), но за тяхно (на подсмърчащите ) учудване според мен нещата бяха променени в положителна посока. Книгите по лафките на “Славейков” включваха освен познатите ми заглавия, още тонове от нови такива, които с положителност никога нямаше да видят бял свят в условията на развито социалистическо общество (да не говорим пък за дисковете с пиратски софтуер, който намигащи тарикати ми предлагаха на ушенце ). Музикалните магазини пращяха от дискове с музика, която през годините на соцестрадния възход не само че нямаше да бъдат на лавиците, а биха дори били конфискувани и унищожавани. В кинотеатрите можеха да се видят същите филми, които можеш да видиш във всеки нормален световен град. Да не говорим, че дори и днес посредством това чудо – ИНТЕРНЕТА(чрез който дори аз, мога да чета чак от Канада не само най-доброто от днешните български автори, но и да следя ежедневната преса и дори да участвувам във форумни дискусии като настоящата) родният потребител на интелектуален продукт има бездънна яма за експлоатиране. Никога в многовековната си история човечеството като цяло не е имало такъв широк достъп до информация каквато има днес! Който се интересува от даден проблем, литературно течение, дадена биография, новела, разказ, фейлетон, античен текст, пророчество, научна информация и какво ли още не ( включая и аудио и визуална такава ) ще го намери. Интернета срути бариерите на ИНФОРМАТИВНА ДИСКРИМИНАЦИЯ. Който иска да намери – ще намери. Да не говорим, че за хората с по-скромни изисквания се появи и алтернативна информационен пазар, немислим през годините на ЧИСТА КУЛТУРА. Ако случайно не си падаш по Всеволод Иванов, Хайне, Бунин, Еко или някои от тия “по-завързаните” – няма страшно: ей ти Волен Сидеров, ей ти “Тълковник на сънища”, ей ти “Тайните на извънземните”. Ако не обичаш опера и балет – те ти чалга. Радвай си душата на воля. И най-важното: тази ми ти чалга, не е внос от съседна балканска страна, ами си третира точно проблемите на твоя бит. Кеф ти песни за раздяла, кеф ти песни за руйно вино, кеф ти даже такива за любов и кинти. Ей ти, братче, кеч. Ей ти и авангарден театър даже, с голи пички. За всеки влак си има пътници. Ако си падаш по блуз – ей ти в онзи клуб свири Васко, ако си падаш по джаза – в онзи ще чуеш традиционалистите, пък в другия- бибопаджиите. Рок енд ролът пък да не говорим: по-жив от когато и да е било – дънят по радиото ония ми ти Пърпъли и Цепелини, та чак кооперацията тресат. Кеф ти класика – ами има си и класика. И по радио и по пльонки, а пък и на дискове можеш да намериш. Ако си там, дори и някакъв смотан чикиджия и си падаш по “гимнастически филми” – няма страшно! И за твоята смутена душичка пазара се е погрижил даже - отиваш, значи, в махаленската видиотека – и там: кеф ти духане, кеф ти какички с цици като мичурински любенци, кеф ти даже разни хептен не за пред хората мискинщини. Само кажи какво искаш. Какво викаш? Ти си си бил падал по футбола. Ами, какво по-просто от това. Ей ти значи английското първенство, ей ти го немското, ей ти го италианското, ако си падаш и малко по-перверзен – има си и родни мачове даже. Какво ти, братче, душа сака. И какво сега? Сравни го с онова което беше само преди 15 години. Годините в които беше престижно да имаш позната КНИЖАРКА, познат КАСАПИН и познат ЗАРЗАВАТЧИЯ. Годините в които се редеше на опашка за всичко което си заслужаваше да се купи. Няма да забравя, как щях да си изпочупя крайниците за да си вдигна антена на покрива за да мога да видя “нещичко” по-така от Белградската телевизия което “нещичко” пристигаше опаковано в снеговалежна буря от смущения и почти без звук. Ама така си беше, кой каквото ще да ми разправя. Една видеокасетка с второкачествен филм се предаваше като щафета от ръка на ръка, да не говорим пък за “забранените четива. Когато нелегално внасях “1984” с корици на “Клим Самгин” през Калотино, само се кръстех да ми се падне някой по-аджемия митничар, за да не ми я отнеме ( в най-лекия случай). Слушането на радио беше изкуство. Потенциометрите и антените се въртяха като пумпали в ръцете ти. Само и само за да можеш да чуеш НЯКАКВА СИ ИНФОРМАЦИЯ РАЗЛИЧНА ОТ КАЗИОННАТА. Да де, ама седнали значи, Хекубите, и си скубят косите: Нямаме, вика, духовен живот! Ха сега де! Какво можеш да му кажеш на такъв човек, а? Забравихте, дами и господа ( или може би другари и другарки? ) какво значи глад за култура. Забравихте как си изпочупвахме краката за да чуем някакъв си ерзац на “Оркестъра на Глен Милър”, забравяхте как се “куфееше” на третодивизионен рок ( от сорта на “Балуунс” и “Раундабаут”), забравяхте как се предаваха от ръка на ръка изпомазнените самиздатни тетрадки с такива елементарни от днешната ви гледна точка и невинни четива като интервютата на Буров, самоучителя по бридж и диетата на Аткинсън. Забравяте как се зъзнеше на опашка дори и за такива наивни четива като томовете на лечителя Димков. Забравяте какви кръгове на ада трябваше да се минат за да се влезне в заветния киносалон на кинодейците за да се видят филми като “Тенекиения барабан” и “Шофьор на такси”. И какво сега? Кой, да го еба, ви изцеди културата? Кой ви отне правото да се радвате на поетите си, драматурзите си, художниците си, балерините и естрадните си певци? Кой? Американците? Талибан(ц)ите? Марсианците? Или узбекистанците? Не знам, но като чуя мъркащ социнтелектуалец и направо ми иде да му купя еднопосочен билет за Източна Корея. Да се радва там на монолитна култура и да не ми пили глупости на главата (предполагам че в Източна Корея достъпът до форума на “СЕГА” е контролиран от съответните съвестни органи – стожери на ИСТИНСКОТО ИЗКУСТВО) Създадено: 30.12.2003 г. 22:19:38 |
| А сега за "десерт" няколко постинга от дискусия във "Фейсбук" на подобни вълни: Постинг 1: Когато чуя някой да венцехвали "златния век на българската култура" то веднага ми става ясно, че той е бил храненик ( или потомък на такива) на "държавната копанка", където се нареждаха строго подбраните КУЛТУРТРЕГЕРИ ( ако си спомняте тогава не можеше да си музикант, ако нямаш "категория", не можеше да си художник ако не си завършил Художественната академия, не можеше да си артист - без ВИТИЗ, не можеше дори да си нищо без да си минал през някоя от онези школи за възпитаване на "социалистическите ценности". Да де, ама както гледате - резето хлопна.Няма ги вече онези клубове където на евтина водка се седеше и всеки се правеше на голямата работа...художника А хвали балетиската Б, тя от своя страна се прекланя пред перото на писателя В, който пък умира за малките пластики на склуптора Г, който пък е най-големия почитател на режисьора Д...и така в един затворен кръг - аз на теб, ти на мен...се въртеше колелото. За съжаление същите тез Вежди Рашидовци, Нешки Робеви, Свилен Русеновци и Любомир Левчевци все още са на "алтернативната канела" и си имат своите тълпи от "инерционни почитетели". Хей, нищо лошо не намирам в това. След като доставят удоволствие на хората - нека си продават изкуството, в края на краищата. Никой никого не спира да твори днес! Татуирайте си го това на челото. Никой не гони "вещици", никой не преследва някого за това че неговото творчество е АНТИПАРТИЙНО ( да речем). Просто много от тези "инерционни" бабачковци не са в час, и туй то. Не можеш с пръдня боя да правиш. Ясно ли е? Ако наистина имаш някакво творение с комерсиален потенциал, повярвай ми - ще се хапне като топъл хляб! ( много са хората които оценяват хубавото. Вярвайте ми!). ХУБАВОТО СИ Е ХУБАВО. Никой не е виновен, че творците са ялови и че голяма част от народонаселението на България си е избрало "алтернативна" забава ( било то турски сериали, реалити ТВ шоута, клюкарски вестници и турбо-фолк музика. ТОВА ХОРАТА ХАРЕСВАТ и туй то. Не можеш да кажеш на никого: Това е тъпа музика, тъй като той ще ти каже: А бе, оди се пери с твоите цигу-мугувщини...и си е напълно прав човека. Вкуса е нещо което не можеш да вкараш принудително в релси. Разберете го, веднъж за винаги. Направете нещо стойностно и вярвайте ми дори и да е най-авангардно и "абстрактно" ценителите на хубавото ще го надушат. |
| Постинг 2: Виж тук не съм съгласен. Самото понятие "добър вкус" е изключително субективно.За едни "добър вкус" е Лили Иванова, за друг е Кинг Кримзън, за трети Майлз Дейвиз, за четвърти Берлиоз, за пети - Кемал Монтено и т.н.т...и т.н.т...колкото жители има на тази планета, толкова и различни вкусове съществуват. От личен опит ( да...композирането на музика е едно от моите най-любими занимания) мога да ви кажа, че музиката която даден творец създава е отражение не само на неговите "напластявания", а и на неговата чувственост, настроение, желание за "следене на коловозите на даден стил" и най-вече " х-факторът" ( това е онази "божествена" интуиция, която тласка мелодията, ритмиката и хармонията без дори и ти да го съзнаваш...интуитивно следвайки "сигналите от горе"  . Не намирам нищо лошо в това при някои творци да преобладава ориенталската закваска и те вместо да изпозуват ладовете на темперираната музика се впускат в мистериозните дълбини на макамите. След като това им диктува сърцето и разума, то нека си се изразяват по начин най-близък на тяхната си чувственност. В края на краищата българските корени са си в Азия и не виждам нищо лошо в това да твориш "маанета" и да изпозуваш онази "бавна румба" ритмика в 8/8 ( 3/3/2) след като това е най-естественния начин да облечеш в музика онова което чувствуваш.Да не забравяме, все пак, че функцията на музиката е да забавлява ( като отварям едни много широки скоби за термина забавлява - за един е забавно да си друса гъза, докато слуша музика, за друг - да го побиват тръпки при следенето на дадена мелодична линия, за трети-да се потопи в атмосферата която музикалният тапет създава, за четвърти- да разнишва тъкънта на произведението и да анализира използуваните от композитора "нюансировки" . Музиката, в края на краищата е звукова картина, която композитора гради с познатите си краски. Аз, лично, слушам с удоволствие всякаква музика: Като започнеш от Шабан Байрамович, минеш през ФСБ, Ерик Сати, Битълс, Ерик Клептън, Чарли Мингъз и стигнеш до Елгар, Стравински и Франк Запа. Когато композирам, аз никога не мисля дали някакъв си азиатски ген в мен ме дърпа да извия мелодията в ориенталски мелизъм...не ми дреме, аз просто следвам онова което идва отвътре и толкова. Разбира се, аз обичам и да слагам частици "хумор" в произведенията си ( то си идва също натурално, без да сядам и да си викам: Дай сега да сложа нещо смешно)...за илюстрация можете да чуете на 10 февруари от 1:30 следобяд по радио "Христо Ботев" в предаването "Артмедия" с Невена Праматарова, две мои композиции ( Торнтовско право хоро и "Solid ground" ). Докато първото произведение е "поклон" пред гения на Дико Илиев, с шеговито вмъкнат пасаж от канадския национален химн, то второто е песничка по текст на дъщеря ми и изпълнена от една от детските рок групи които ръководя.  Приятен ден и до нови срещи. about 10 months ago · Delete Post |
| Постинг 3: Gratzian Kolev Руси, ето това е то правдата на "българаните" (това са патриотите на маса, които само размахват хоругвите, календарите, тангриствуват и се мислят за "солта на Земята" : АКО ИМАХ ПРАВА ЩЕ ИЗТРИЯ ПИСАНИЯТА ТИ. Не те знам, Руси, дали си комунист, атакист, тангрист или някакъв друг ...ист, но за съжаление не си роден за демокрация и би се чувстувал много по щастлив в лоното на тоталитарноста, където ще размахваш конската опашка, ще режеш глави на гърци, сърби, турци, цигани и македонци, само защото не са като тебе. Разбери едно: НЕ МОЖЕ ЕДНА КУЛТУРА ДА СЪЩЕСТВУВА ВЪВ ВАКУМ. КУЛТУРАТА НЯМА ГРАНИЦИ. И наистина: Всеки трябва да прави каквото си иска ( стига с това да не нарушава рахатлъка на околните). Ти да си продаваш календарчетата, аз да си свирукам любимите песнички. Това е то свободата. Култура не се насажда - това е фашизмо-комунизъм. Културата се култивира и включва в себе си и толерантност към инакомислещия. Аз вече над 20 години живея в Канада и се радвам на истински културен рай. Тук се дава пълна свобода на всеки да прави каквото си пожелае и можеш да срещнеш арабска и еврейска култура, врата до врата, сръбска и хърватска, английска и ирландска, българска и македонска. И никой не смята, че неговия "сорт" култура е по-заслужаващ внимание от другите. Културата понякога има привкуса на "генетичния код" на твореца и е белязана със специфичноста на неговия "background", но много пъти е наднационална. Културата е НАДНАЦИОНАЛНА. Толкова. Радвам се, че не са ти дали право да размахваш гумичка... Такива като тебе са опасни с ПАТРИОТАРЩИНАТА СИ и вредят повече отколкото невежите. Но това си е само моето лично мнение. Аз, за разлика от теб смятам, че никой не трябва да бъде трит (освен ако той не заплашва живота и свободата на околните). Пожелавам ти успех с календарчетата. Предполагам, че това е твоя допринос към БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ! И кои са тия дето рушат и влагат средства и усилия за наркотици, порно и оръжие? ( евреите? капиталистите? мутрите? ) и кой си ТИ да ЗНАЕШ КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА, да го е*а? Редактирано от - sybil на 28/11/2010 г/ 20:02:33 |
| Постинг 4: Г-н Бенев, ние нямаме моралното право да поставяме етикети на това кое е ЦЕННО и кое е БОКЛУК, тъй като целта на изкуството ( от най-долното, до най-възвисеното е да доствя естетически оргазми на потребителя ). Фактът, че един се радва на "пембено", а друг на "сиена печена" е неоспоримо. Не можем да отречем фактът, че Стратиеви от съседния вход изпадат в екстаз когато чуят първите акорди на "Зошто су ти коси побелеле друже" и това за тях е МУЗИКАТА. Накачените из целият им апартамент вилерови гоблени, пък покзват тяхните вкусове относно "изобразителното изкуство". Това е. Колкото и да им пускате Онегер, Пендерецки или Веберн, то те ще Ви гледат с онзи стъклен поглед и като се обърнете гърба ще започнат да правят онези движения с дясната си ръка, които наподобяват завиване на електрическа крушка и даващи нишан на наблюдаващите ( ако има такива ), че Вие не сте с всичкия си, за да се радвате на такива абстрактни скрибуцания и идиотщини. Е, как сега да му отнемете удоволствието на този човек! Това е което го радва. Точка. В дните на "развитото социалистическо общество" нашите другари със "сивите костюмчета" забраняваха определен род музика ( както гледам по снимката си и Вие сте били свидетел на тези времена). За мен това беше отвратително! Гадно! Идиотско! Варварско! По същия начин по който аз намирах пролуки, цепнатини и хлабавости в системата за да достигна до "забранения плод", то и гореспоменатите "фиктивни герои" Стратиеви ще си доствят своето АЛТЕРНАТИВНО удоволствие. Именно заради това ние не трябва да сме квесторите за добро и лошо. Ето, например тук в Канада, едни си слушат кънтри музика, други - джаз, трети - рок, четвърти -класическа музика и никой, абсолютно никой не смята онзи който се радва на нещо различно от неговата "чорба" за по-ниска категория човек. Това е. Културата е и отношението един към друг, и толерантността и даването на право на всеки да се радва на онова което му доставя естетическа наслада. Ние не сме еднакви, и това е хубавото. Изваждането от духовна криза не значи - налагане на ДУХОВНОСТ с ЕЛИТАРИСТИЧНИ ОКРАСКИ. |
| Хе-е-е, че кой не се е изпускал волно или неволно понякога тук. Защо да драматизираме толкова нещата? А и никой не се е бил в гърдите, че е интелектуалец. |
| Кой прави с пръдня боя, питам аз? Ти ли, бе, Грациане? Голям пърдеж, голямо нещо, ей! Редактирано от - Туткалчев на 28/11/2010 г/ 17:35:42 |
| Последен ( слава Богу, писна ми да копирам и лепя, но пък само по този начин мога да защитя позициите си) Като доста добър познавач на родния, а и на международния фолклор мога с чисто сърце да ви кажа, че той винаги е отразявал точно това кето отразяват и "неофолклорните" творби. Анализирайте който и да е текст от фолклорна песен (било то наша или "вносна" и ще видите, че те в повечето случаи не са ПОЕЗИЯ, а повествование. Красотата на фолклора е именно отразяването на действителността през призмата на "безименния творец". Нито "Сяла Иванка праз", нито "Скъсал си Черньо чехлите", нито "Брала мома къпини", нито дори и "Полегнала е Тодора" са някакъв си пинакъл на поетичността и именно в това е тяхната примална красота. Абсолютно по същия начин и днешните творци на фолклор отразяват в творбите си явленията които са присъщи на днешния ден. Именно заради това слушате песни чиято основна идея е актуален проблем: "левовете в марки", "трики, трики, три мастики" и "за кокошка няма прошка"...това е то ФОЛКЛОРЪТ. Еротицизмът също е част от фолклора и много от изворните песни ( ако наистина познавате родния фолклор) са свързани с възпяване на еректирания фалос. Фактът, че дадена творба има еротичен привкус не я прави некачественна! Погледнете световната музика: Cocksucker ball, Dinah-mo hum, Why does it hurt me when I pee, Honky tonk woman...хиляди са примерите в които се обрисува един такъв естествен акт като съвокуплението и в това няма абсолютно нищо нередно. След като всеки (или почти всеки ) човек е извършител на този род актове, то нормално е и изкуството да им даде съответна трактовка. Има много произведения ( литературни, сценични и музикални) които са блестястщи, без да са "кастрирани" от цензуранта на ПУРИТАНИТЕ, а има също таки и милиони произведения написани на "най-изчистения" и политически коректен език, но скучни, досадни и направо неупотребими. В интерес на истната има много от тези "неофолклорни" песни, които са по-стойностни от досадни и изпразнени от субстанция творби на класическата музика, джаза и "естрадата". Човек не може да живее само с миналото! Аз не знам от къде се е насадило у вас това предубеждение, че някой си "пресушава корените" на самобитната национална култура...напротив именно тази чалга, която толкова много заклеймявате и обрисувате като болест. Има, разбира се, посредственни образци, клишеобразни сивотии и изпокрадени теми и мотиви ( те като че ли преобладават), но има и нео-фолклорни песни с висока художественна стойност ( барем, според моя вкус). Певици като Емилия и Десислава ( да речем) имат по-красив и школуван глас от много от естрадните, джазовите и класическите ни певици. Както има и боклучава класическа музика, така има и качествен турбо-фолк. Въпрос на вкус, разбира се, традиции и широта на възгледите и честност при оценките. Човек трябва да е свободен да прави своя избор. * * * Гошко, ти за гражданин на света разбира се че не стваш, моето момче, то е повече от ясно. Развявай конската опашка, движи се в "затворения кръговрат" и се радвай на "ограничения си кръгозор" ( нищо лошо в това, стига да не тръгнеш да чупиш глави и да пречиш на другите да се радват на "тяхната си свобода" на потребители. |