Наш'та е сравнително лесна, защото сме се формирали преди времената на какафонията. Но тези, които са родени последните 20-ина години, трябва да се научат да ползват филтър, именно заради възхваляваното изобилие от информация. Как се научаваш да ползваш филтър? Или в семейството (дай боже), или - в най-масовия случай по линията на най-малкото съпротивление. Затова свръхизобилието не е a priori качество само по себе си. Качество е само в комбинация с правила на отбор (да ме простят колегите). А за едновремешната трудно достъпна информация - можеш ли да отречеш удоволствието от това да се сдобиеш с дългожеланото с цената на много усилия? Можеш ли да отречеш всичко, което научаваш докато търсиш? Можеш ли да отречеш ценността на хората, които срещаш, докато търсите едно и също? Всеядността не е качество. |
Благодаря ти Енчо, за "палеца". "Велик" е малко по-як термин за мен, но със сигурност съм честен и откровен. * * * Die Hexe, припомни си аксиомата за давещия се. ; ) Не забравяй също и какво е казал великия чичо Франк: Without deviation progress is not possible. |
Туткалчев: Да не говорим пък пълното аналфабетство на човека, който никога не е скачал ски-скок, а пък има нахалството да разправя, че си има понятие от него, без да е прелетял поне 150-160 метра със ски на краката! Изобщо не ми се говори за такива диванета! Нали, даскале? Тъй, Тути, тъй! Ако още малко пофърчиш насам-натам, неминуемо ще кацнеш и на оня лоялен писател-соцреалист, дето заявил: „Я Пастернака не читал, но тем не менее осуждаю”. Ясно е като бял ден, че въпросният писател е можел да придобие пълна представа за Пастернак, без да го е чел. А ако отидеш малко по-далеч в мисловните си асоциации, ще стигнеш и до оная млада, плаха монахиня-девственица, която никога не е имала секс през живота си, но е гледала как в манастирската столова предвидливо им нарязват надениците и краставиците, и е чувала от старите монахини за междуженска нежност, а от младия кардинал – горещи уговорки за друг вид нежност. И с тази напълно достатъчна информация, компетентно е заявявала: „Аз знам напълно какво е секс, без да съм го опитвала”. Тук ти спестявам подробности за коренната промяна в мирогледа на младата монахиня, когато една нощ в килията й останала да преспи опитната сестра Изабела, а друга нощ – огненометният кардинал Алехандро Перес Родригес. Редактирано от - Даскал Цеко на 28/11/2010 г/ 19:12:44 |
Туткалчев, Историята с младата монахиня има драматично продължение, но сепак с хеппи енд. След като ражда незаконно дете в манастира и я натирват от там, тя става проститутка на градския пазар, и практикува тази най-древна професия десетина години, за да си изхрани детето, докато веднъж я забелязва един възрастен, почтен и заможен господин - дон Серхио Веластин, който я прибира от улицата и се оженва за нея. И едва тогава, след неговото бащинско покровителтво и умели любовни ласки, тя заявява: "Докато бях монахиня си мислех, че знам какво е секс, без да съм го опитвала. После, като опитах в манастира, реших, че вече съм наясно по въпроса. Още по-късно, когато се принудих да стана проститутка, бях убедена, че предишните ми представи са били наивни, защото чак сега имах секс в изобилие. И едва когато срещнах дон Серхио Веластин, разбрах какво значи истинска любов. Да ти кажа ли как се казва романът и кой му е авторът, или сам ще се досетиш? ПП: Та същото важи и за ценителите, дето не са опитвали. Колкото повече опитваш, толкова повече цениш - това ми беше пойнтът. Редактирано от - Даскал Цеко на 28/11/2010 г/ 18:57:08 |
Може да си прав, ама аз ... не ща да опитвам от грациановата чалга. Леките отгласи, достигали до мене против волята ми, са ми достатъчни. Някои неща е по-добре да не се опитват, особено в неукрепнала възраст. Ето това е най-гадното. Че простотията се натрапва върху децата. И да повторя за Грациан (за да няма излишни упреци) - има огромна разлика между демократичност и всеядност. |
Даскале, още утре си подавам молба да ме приемат в първия женски манастир! Само не знам, останаха ли? |
Имаш дар-слово, Грациане, грабваш сърцето на читателя! Ама чак па да се "караваджиме" тука с "монументален" - ебаа го, де! За писател ставаш - на криминалета или любовни романи! Не се наФащай, обаче, със словесни дисекции на обществено значими явления, щото, гледам, не те бива много - изписа цела газета, за да стигнеш до извода, че "Човек трябва да е свободен да прави своя избор", без ИЗОБЩЕ да си направиш труда да забележиш, че великото демократично право на избор на БОЛШИНСТВОТО българи е сведено до това да избира дали да гладува, мизерства и умира от болести в България или да хване "тая тежка чужбина"! Иначе наистина добре ги редиш и успешно отразяваш гледната точка на новата интелигенция - онези 5-6%, които обраха и осакатиха България!... Редактирано от - Т_Живков на 28/11/2010 г/ 20:10:01 |
Самото понятие "добър вкус" е изключително субективно.За едни "добър вкус" е Лили Иванова, за друг е Кинг Кримзън, за трети Майлз Дейвиз, за четвърти Берлиоз, за пети - Кемал Монтено и т.н.т...и т.н.т...колкото жители има на тази планета, толкова и различни вкусове съществуват. Да.... Има и мъже които харесват да ги таковат отзад, на други им харесва да го правят с животни.... Вкусове (защо ли пък на някои им изглежда странно). Въпросът беше: Като какъв може да бъде определен пичът с колата в която се дъни със страшна сила последният хит на Десислава: а. Умен и интелигентен б. НЕ много умен и интелигентен |
Туткалчев, Лично аз нямам нищо против да посъпиш незабавно в метох и да станеш по избор госпожа Серафима и кротка Херувима; черноока София и бяла Рипсимия; дебела Магдалина и сухата Ирина; прекрасната Еноха - светило на метоха (за справка - вж. дедо Вазов). И сепак, има неща, дето е по-добре да си ги опитал, за да ги цениш по-високо. Е, не не нужно да скачаш от десетия етаж, за да разбереш, че е кофти. Но е нужно да си свирил поне на някакъв иснтрумент, пък бил той и гребенче с хартишка, за да усетиш по-добре музиката. Това ми беше пойнтът. Останалото е сеене на корена му ряпа. |
А нещо за това слободно капричо? С извинения към дамите... и господата, ако има: Натиснете тук |
Абе, човече, дай там някви червени, черни точки, може ли тъй? И доверчивите тука пускат, цели 10-15 секунди докато успея от потрес да го изключа! Ма според Грациан тия, дето го слушат и се кефят, можело и да са много готини хора. |
Този корен на ряпа го използуваше един неизвестен варненски автор, повтаряйки един американски такъв, автор на една книжица издадена у нас на времето (къмто поне 20 лета по-рано). Редактирано от - dabedabe на 28/11/2010 г/ 20:00:22 |