Отиди на страница:
Кафка - написал три недовършени романа, няколко повести и разкази - и нищо не публикувал. Преди да умре ги дал на приятеля си Макс Брод - да ги унищожи. А пък Балзак писал ден и нощ, за да може да плаща на кредиторите си и от изтощение умрял на петдесет години. При друга организация на нещата би могъл да печели достатъчно, за да се издържа, да живее още двайсет години, и да си довърши "Човешката комедия". Много ме кефи позицията: обичаме изкуството, но искаме да е безплатно и творците му да гладуват. |
| Нели, аз също съм от онези, дето смятат че малките деца трябва да се учат да говорят на английски в УСА, на испански в МХ, на френски във Франция и т.н. Друг, втори, език - разбира се, но полезен. За какво да му пълниш главата с български, къде ще го ползва, ако живее в Германия, примерно? Още повече, че децата които вече няма да са родени в България, едва ли ще имат желание да учат един мъртъв за тях език. Пък и за какво? |
| Постоянно чувам как в САЩ се отпускат от правителството пари за развитие на изкуството. Те сащо си имат БАН, тоест ААН и там те сащо държат маса некадърници и им плащат от парите на данъкоплатците. Те сащо използват различен подход към гражданите си и ги делят на нисши и висши. стари и млади, депутати и обикновени труженици. Вижте каква дума измислиха нашите комунисти и си правете заключения - труженик. Красота е да се живee в България. Ще ставаме все по културни, ще правим филми и ще смаем света, а също и песни-хитове! Интересно какво ще правим с тружениците? Аз знам  Ще ги изринем с лопата да не ни пречат.Така е в САЩ...! А ние знаем, Те не са хора..?  |
| Holdan, почети малко преди да говориш, когато слгаш паралел между БАН и ААН: Натиснете тук Mission Statement * Distribute scientific information to public * Organize academic exchanges among scientists * Promote engineering and commercial applications of important scientific findings * Advise governments and the United Nations on important issues such as science development, human health, and global environment * Elect AAS Academicians and AAS Fellows * Award the AAS Prize Това е което аз писах преди два дни че трябва да стане БАН. Ама между БАН и American Academy of Sciences има много разлики. |
| БАН би трябвало да се сравнява ето с това: Натиснете тук |
| "Светът е голям..." съвсем не е чак толкова лош филм колкото се е сторил на Нели. Когато се женят и правят деца млади не е невероятно дядовците-спортисти да са млади и младолики. Градът с къщите-музеи е Карлово. Говоренето с акцент не зависи само от възрастта на която детето е проговорило друг език. |
Много ме кефи позицията: обичаме изкуството, но искаме да е безплатно и творците му да гладуват. Защо да е безплатно?! Когато човек харесва нещо то той е готов да плати за него. Обратно, ако човек не харесва нещо, то и безплатно да му го даваш той няма да го вземе. Значи, изкуството, за да има ефект трябва да се гледа, за да се гледа трябва да се харесва, а ако се харесва то ще се и плаща. И обратно, ако не се харесва, то не се и гледа и като така е без значение за обществото. Защото с нищо не му помага, ако и създателите му да се мислят и имат за много важни. Просто е! Да намерят начин да правят хем стойностни, хем харесвани неща. Иначе просто няма смисъл и никой няма полза. _______________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция |
| Лукчо, моят опит с доста деца, не само с моите, показва, че двуезичието е голямо богатство за интелектуалното им развитие и очевиден плюс в кариерата им след университета. Да не говорим, че българският не е мъртъв език (както ти го наричаш) и че на кирилица пишат около 250 милиона по света. Може би не разбираш проблема, пак да ти обясня - всяко двуезично дете говори добре и без акцент и на двата езика (български/немски, български/английски и т.н.), ако семейството му говори на майчин език, а в училище (примерно) учи местния език. Предубеждение е, че децата изоставали в училището заради двуезичие - изостават само онези, които биха изостанали и при едноезичие. Зависи от децата и най-вече от семейната им среда, и заниманията им в къщи. Не случайно аристокарцията в Русия, да кажем, е възпитавала децата си на два или три езика едновременно от бебешка възраст. Същото се отнася до вискоите класи във Франция, Англия и т.н. Наскоро ми се наложи да дискутирам този проблем с една моя колежка от СУ, която е преподавател в тукашен унивеситет и която има чудесно момиченце, родено тук, но от двама родители българи. Детето е изключително интелигентно, схватливо, образовано, музикално, радост за нацията ни, но...говори само английски. Майката ми обясни, че й говорили само на английски за да не попаднела в програма за двуезични, когато започвала училище и за да не изоставала в програмата. Слушах и не вярвах - това невероятно дете, да изостава, в 1-ви клас? Няма да давам пример с моите деца (виждам, че на някои им се зловиди), ще говоря за едно дете от неделното ни българско училище. Дойде при нас на 4 и половина година - заченат в Германия, но роден в САЩ. До тази възраст в къщи му говореха само на български. На 5 години тръгна в предучилищна възраст, за няколко месеца говореше свободно и без акцент английски, след година и половина, във 2-ри клас, взе теста за надарени деца в Ню Йорк и в момента е в специализирано обучение за способни ученици. В къщи му се говори само на български в ежедневно общуване и се обясняват, ако е нужно (заради научната терминология) на английски, определени предмети. Кое е най-важното в развитието на едно дете? Домашното добро интелектуално възпитание - часове наред, всеки ден. Доброто умствено развитие на един език автоматично се прехвърля върху втория, при това детето вече има изработената нужда да знае високи материи и да ползува анстрактни понятия и на двата езика. Момченцето за което говоря чете гладко от 6 годишна възраст на български, в момента е на 9 и не прави разлика на какъв език са му книжките, няма предпочитания, и двата езика са му еднакво близки. По принцип, двуезичните деца в Америка са едно от нейните богатства. Единствените хора, които говорят добре чужди езици в тази страна са хора като нас и нашите деца. Днес към мен се обърна един господин от организация "Teach for Bulgaria" (по примера на тукашната Teach for America или немската Teach First Deutchland), който моли да разпространя обявата му, че има "нужда от талантливи българи" за програмата им. Става въпрос за учителстване в т.нар. "непривилегировани училища". Много американчета звършващи тукашните "либерал артс" започват кариерата си точно в такива организации по целия свят. Знанието на съответните езици е голям плюс при вземането на работа. Оракле, малко математика: малкият Алекс от филма "Светът е голям" напуска България в 1980, заедно със семейството си. Според създателите на филма след 25 години той, жител вече на Германия, попада в катастрофа, изгубва памет и се завръща към действителността с помощта на извънредно младоликия си дядо, който на всичкото отгоре знае немски (за да не се питаме на какъв език, галиба, говори с докторята в Германия тоз ми ти човек, на есперанто ли, що ли? :-) ). Алекс във филма е вече на около 32-33 години. Аз съм с около 10 години по-голяма от него и в 2005 моите дядовци биха били единия на 103, а другия на 110. Най-малката възраст на която можеше да бъде дядото на Алекс, дето мина цяла Европа на колело, е 80, но по мои изчисления трябваше да е поне на 85-90, защото по време на втората световна беше получил шампионска титла по колоездене и беше живял в Германия, нали? В допълнение, защо създателите на филма са сложили действието си в 2005, а не в 1996, когато е писана уж книгата, е също загадка за мен? Поне младоликостта на почти столетния дядо нямаше така да се набива на очи. Толкова за достоверността. След това - моментът с лагера в Гърция беше стереоптипен и до болка ни познат от мизерния филм от края на миналия век "Сезона на канарчетата" (имам особено неприятни спомени в 1999, когато го прожектираха в Ню Йорк и една стара благородна дама ме попита "така ли точно е било" - как да й кажа, че това е политически лозунг, а не животът такъв какъвто е?). Недостоверно, мизерно, плакатно. Тези хора не могат да разказват като човеци, всичко на политика обръщат. Светът е голям, да, само дето създателите на филма са забравили, че е и шарен, а не черно-бял. Пиша им слаб (2). И още нещо, Оракле, няма такова нещо като акцент добит на всяка възраст. Има нещо друго - може да се измени музиката на речта. Българите извън България по принцип говорят тихо, спокойно, без особено напиращи хормони в гласа. Приветливи са, добронамерени, в погледа им не напира недоизреченето "виж я па тая/тоя". Но...акцент нямат освен, ако не искат насила да го добият. В началото на октомври, вървейки с една група българи по тихите нощни улици на Милано, минахме покрай една много възрастна двойка, която ни проговори на български. Жената ми изглеждаше на около 90, мъжът на около 70. Може би бяха майка и син, не ги запитах. Живеели в Маями от 1952 - в начина им на говорене имаше нещо от старите български филми, нещо от музиката на речта на Аспарух Лешников като запее "Страшно обичам жените..." :-), но нямаше и сянка от акцент. Акцент може да се появи само при нашите внуци, децата на нашите деца. |
| Руританец, има и маринчовци, които искат за изкуство да се плаща - но което е до обувките им. Те да определят за кое колко. А "Светът е голям" е претенциозна боза - Нели този път е права /случва се понякога  /. Както, за съжаление, много нови филми. В които авторите се опитват да кажат всичко и не могат нищо.Бих изключил някои като "Шивачки" /историята, реализацията някак си...", "Хиндемит". ----------------------------------------- ------- Блогът на Генек |
| Не че нещо, ама дядото спокойно би могъл да бъде на възраст 60-65 години, на която да е достатъчно активен че да кара колело от Германия до Италия. Лагерът определено беше в Италия, а не в Гърция, а доколко достоверно е показан мога само да гадая. На мен лично акцентът на получилия амнезия внук не ми направи особено впечатление, та едва ли е бил прекалено тежък. Във всеки случай не е нещо за което си струва да се спори. Филмът пък ми направи впечатление като приятен за гледане без кой знае какви претенции и горе-долу така беше и оценен на фестивала в Палм Спрингс където го показаха. Редактирано от - Oraсle на 30/11/2010 г/ 08:16:19 |
| а пък гогол изгорил за една нощ 2я том на мъртви души над който работил 11 години. не е имало явно манаджер да го управлява |
| Вярно, Оракле, Италия беше - ядяха само спагети. Но дядото нямаше как да е на 60-65 години. Ако е на 60 и действието се развива в 2005, както се твърди тук, натисни "за филма": Натиснете тук това означава да е роден в 1945. Да, обаче малкият Алекс, внукът му, е роден според филма в 1973 (1980 напускат България). Само 28 години ли им е разликата? Как може и жената на дядото, и дъщеря му да са раждали на по 14 години. Такива неща в България стават само в определени махали, а не на китна музейна улица. Ако е на 65 пак същото - жена му и дъщеря му са раждали на по 16 години. Съгласи се, че не е достоверно. Как пък на един от екипа не му направи впечатление това? Може пък да им е все едно - подценяват българския зрител. Редактирано от - Нели на 30/11/2010 г/ 08:43:08 |
| Не намерих къде се твърди че действието се развива през 2005та година, но когато гледах филма не останах с такова впечатление- сцените в Германия и България ми приличаха повече на 90те. Редактирано от - Oraсle на 30/11/2010 г/ 09:01:55 |
| Значи, изкуството, за да има ефект трябва да се гледа, за да се гледа трябва да се харесва, а ако се харесва то ще се и плаща. Мисълта ми беше, че човекът, отдаден на изкуството, го твори без да се интересува особено дали ще му се плати или не. Ако не може да се храни с изкуството си, ще мизерства (като Ван Гог) или ще се препитава с нещо друго (като Кафка). Има много примери в това отношение. Разбира се, всеки който създава нещо, иска то да стане достояние на хората, а не да му се наслаждава сам. Затова и творецът иска творението му да види бял свят и за него е от особено значение как ще бъде прието то от хората. Но това няма нищо общо с плащането. Говоря за истинските творци - като Ван Гог, Кафка, Достоевски, Солженицин и т.н. - които творят въпреки света около тях.... |
Оракле, като отидеш на сайта трябва да кликнеш "за филма" (или просто "скролваш даун", както би казало някое дете от тукашното неделно школо ). Там ще видиш следния текст:
1980 +25 = 2005 |
| Хубаво, ама филмът го гледах преди две години, а това на сайта го чета сега. Във филма не се споменава конкретно 1980 г., а не си спомням и да става дума че автомобилната катастрофа е 25 години по-късно. Напротив - бягството от България няма как да е през 1980 г. понеже категорично е след смъртта на Брежнев (есента на 1982 г.). Значи най-рано през лятото на 1983 г., понеже семейството уж тръгва на море. - С други думи, позволи ми да съдя за филма по самия филм, без да чета разни сайтове. |
Значи, изкуството, за да има ефект трябва да се гледа, за да се гледа трябва да се харесва, а ако се харесва то ще се и плаща. Понеже почнахме примерите с писатели... Ако пишеш на английски, испански, френски, руски, немски... Казаното горе вероятно е вярно. Това са езици с големи читателски публики по цял свят. Ама ако пишеш на гръцки, унгарски, български - не е вярно. Щото езикът ти е с малка публика и тя не може да те издържа. Как се прави по-голяма публиката? С културна политика вътре и вън от страната (стимулиране на четенето вътре и стимулирането на преводи навън). Не е толкоз трудно да го схванеш, стига да искаш, разбира се. |