Отиди на страница:
а пък гогол изгорил за една нощ 2я том на мъртви души над който работил 11 години. не е имало явно манаджер да го управлява Яко, а? Що не правеха всички творци така. Нямаше да създават проблеми. |
Мисълта ми беше, че човекът, отдаден на изкуството, го твори без да се интересува особено дали ще му се плати или не. Докато твори, да. Творчеството е цел сама за себе си (по Кант). Въпросът е какво правим, след като творбата е завършена. Вариант а): потупваме твореца по рамото; вариант б) даваме му добро заплащане, за да може спокойно да напише нова творба; вариант в) изпращаме го в Сибир, за да пише от дъното на душата си, както намеква тук един форумец. Не всеки истински творец твори въпреки света. Това е заблуда, измислена от романтиците през ХІХ век. Има и такива, но те не са правило. Да не говорим, че проблемът значително се усложнява, ако излезем от чисто индивидуалните изкуства и отидем в едно доста по-сложно като процес изкуство, каквото е киното, или дори театърът. Ами там без пари просто не става, уважаеми. Това са скъпи работи. Ако смятаме, че са ни прекалено скъпи, дайте направо да го кажем ясно веднъж завинаги, да закриваме НАТФИЗ и който иска да се занимава с театър и кино, да ходи в Белград и Букурещ. |
| ами ако им трябват пари на кино"творците" да си намерят. какво ще чакат от държавата, тоест да окрадат залците на бедняците. в холивуд чакат ли? то пък киното едно изкуство... |
Ама ако пишеш на гръцки, унгарски, български - не е вярно. Щото езикът ти е с малка публика и тя не може да те издържа. И к'ва стана тя сега - малките народи не можели да имат собствено изкуство защото били малки. Има известна логика, разбира се, но аз си оставам с едно на ум. Защото (пак) заобикаляме въпроса с ефекта от изкуството - ако плащаме на някой не защото хората го харесват и гледат, а само защото смятаме, че прави изкуство, то какъв точно ефект постигаме от това ( освен, че ще го "нахраним" )? Защо данъкоплатеца да плаща за "творческите" напъни на някой ако не харесва (и съответно не гледа) това, което този някой прави? И защо се (само)заблуждаваме, че по този начин правим нещо за България (като цяло)? Да, правим нещо за една тясна прослойка хора, но нищо повече. Това е много подобно на парите давани за показния спорт (този който се показва по телевизорите, а не масовия, който е в девета глуха). Това, че нашите телевизии показват някой наш спортист надълго и нашироко, само ни помпи с измамно самочувствие, защото чуждите телевизии, по абсолютно същия начин показват техните си спортисти и изобщо не се и сещат да отразят "върха" постигнат от някой от нашите спортисти (примерно завоювал световна титла в категория до 62.525 кг.). _______________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция Редактирано от - Пенка от Прокатния на 30/11/2010 г/ 11:03:39 |
| Aма и вие с вашата аритметика. Година горе година долу - това ли е наи-вайното. Тези дни чета за великата сталинска стройка на 30-те години- БеломорКанал. Историците и до днес не могат да определят колко лагерници са загинали. Казват че са между 20 и 200 хиляди. ама колко точно. Вечер след края на работния ден са минавали да посъберат и складират труповете от деня. А те са достигали до 700 на ден... Аритметика ... |
| В Холивуд се създават много повече високи културни продукти, отколкото в цялото държавно кино в Европа. Извън блокбастърите, които плащат сметката. Културата трябва да се остави на пазара, и тогава ще процъфти. Това сега не е култура, а е култура на корупцията - кой ще измисли по-корумпиран продукт, за да вземе субсидията... |
| Това за безпаричието и малките народи е вярно, но не ми се прави тема. Художникът се нуждае само от малко рабиране и да не му дерат кожата от данъци, което обаче е приказки по водата и никой не ще да чуе... Колкото до държавата и обществото - да му мислят, да умуват и да решат как и с какво ще правят изкуство и т.н. И да забравим големите претенции - дай пари, пък да видиш какъв съм гении! По-скромно, човек трябва да изпитва удоволствие от работата си, а не да задоволява лакомията си. Менаджерите да си гледат другите работи, защото си е направо смешно да ми говорят за изкуство и то у нас. |
| Нели, нямам нищо против да учат два езика, но защо български?! Български се говори от 10 милиона максимум на света (не ми разправяй приказки за кирилицата. понеже ако някой знае български, не значи че може да разбере нещо на руски, примерно). Ако е в УСА: да учи английски и испански; ако е в Япония: да учи японски и китайски; ако е в Германия: да учи немски и френски или испански и т.н. Да учат руски пак е полезно. Но да мъчиш децата да учат български и само да си губят времето с един ненужен език - това не е добре. |
| Изобщо тези истории с български училища се крепят само на необходимостта да се намери работа на някой даскал по български, като Нели, примерно. |
| Стига сме се вайкали за културата. В крайна сметка, ако някой има нужда от този продукт, то той ще го консумира. 20 г. не се научихме, че това което си заработим, това ще ядем. Демокрацията не е раздаване на всички, а правото да си избереш как да умреш. Как да е съгласи човек с написаното, когато най-печелившия филм за сезона (нещо невиждано по тези ширини вече 20 г) изобщо не го селектираха за разглеждане (не за наградата) за най-добър български филм за годината. Прекалено трудно си изкарвам парите, за да се съглася да се дават просто защото някой смята, че нещо му е интересно да го прави. Преди много години, на Копола, Лукас и Спилбърг им се правело друго кино, не като тогва приетото. И те тръгнали да си търсят пари. Каквото намират, го дават на Копола. Със спечеленото от него прави фил Спилбърг. След това е ред на Лукас. И така по 3-4 филма за всеки. Не знам дали това е култура според някои форумци, но в този свят така се прави. Другото е изграден комунизъм за един малък елит (... на всекиго според нуждите, от всекиго според способностите ...). |
| Нели, нещо да кажеш за боксофиса на филма иначе преплитането на датите и годините във филма явно дразни, дядо Дан е на видимо не повече 30-35 години от внука си |
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е заснет по едноименния бестселър на германския писател от български произход Илия Троянов. Романът има две издания в Германия – 1996 и 1999 (изд. Carl Hanser Verlag, Мюнхен), преведен е на 11 езика, включително и на български (изд. Народна култура – 1997, Сиела – 2008). Какво му гризете лентата на филма! Той е създаден по роман (написан на немски) от Herr Илия Троянов, който едва ли говори бъльгарски и едва ли е пребивавал в Бульгария по-дълго от eine Woche. Докторанката по мениджмънт на културата ни е написала една поучителна статия за да вденеме, че без мениджмънт на културата ще сме същите простаци, както и с мениджмънт на културата. Който иска да кОнсумира кОлтура да си плАти за мениджмънтА. О-О-А-А-..... |
| Драги ми Лукчо, българските училища зад граница са граждански организации и много от учителите в тях работят там на доброволни начала. Такъв е случая с мен, от 2005 съм всяка неделя с тези деца, доброволно. В началото водех щерка ми на хор (2004), а после се превърнахме в хор-училище (2005) и започнах работа с децата, които половината време пеят български песни, а другата половина учат. Има български училища по света, които събират такси за тази си дейност, но нашето (хор и училище "Гергана) не е от тях. Такси нямаме най-вече поради моето лично настояване - смятах, че така пеещото ни училище да е достъпно за всички пожелали да го посещават. Но не ме разбирай погрешно, не съм срещу онези, които събират такси за труда си. Всеки има право на избор как точно да ръководи и менажира организацията си, да не говорим, че определени тип хора ценят не безплатните възможности, а онези за които дават пари. Вижда им се по-солидно и сериозно, някак си. Надявам се да получа извинение за онова, което си написал за мен. Мязаш на героя от песента от някогашен български мюзикъл от 80-те години на 20 век дето обясняваше на публиката, че ако видиш някой да вдигне поглед нагоре трябва да си сигурен, че "иска да отмъкне кръста златен от кубето". Щото, мислят такива като теб, кой би вдигнал поглед за да погледне или се пордва просто на небето и обалците, които плуват над него, нали? Това е големия душевен и нравствен проблем на "вътрешниите" българини от твоя сорт (под "вътрешен" разбирам онези, които живеят в географското понятие България) - единственото обяснение за човешкото алтруистично поведение е "тоз/таз ме/ни използва/употребява". BTW, хора като теб, които твърдят, че родният ни език е мъртъв, са най-честите почитатели на човешки недоразумения като Волен Сидеров - етнически ербапи на маса, в кръчмата, но национални нихилисти в реалностт. За такива "наразумни" като теб беше писал някога Паисий. Да бе живял в 18-19 век би говорил само на турски (а при нашествието на фанариотите само на гръцки), щото това е езика на империята, да? BTW, хора с такава душевна настройка оплюваха някога Петко Славейков, предаваха Левски и застреляха в гърба Ботев.  |
| Да, чука, разликата във възрастта между дядото и внука е не само дразнеща, тя олеква целия филм и претенциите му за някаква историческа рамка в която се развиват събитията. Ако се замислиш, разликата между дядо и внук в България е обикновено 50-60 години, в зависимост дали си първо, второ или следващо дете. Не е 30 или 35 - подобмна разлика повече прилича за син и баща. Ако под "боксофис" разбираш приходите на филма, не, не знам какви са приходите им. Изказах личното си мнение като зрител - филмът е разочароващо плакатен и примитивен в много свои части. Това беше единственото нещо, което казах. Не съм мислила за финансовата страна на тази продукция. Разбирам, че цифрите са интересни и е добре да се интерпретират, но в случая говорим за нещо далеч по-важно - за вярното отразяване на епохата в която аз лично съм живяла. Много пъти съм писала, че съм убеден антикомунист (но не по противния начин на т.нар. сини в България, които имаха наглостта да обявят и Ботев за комунист), но едно от нещата, които откровено не харесвам и не толерирам е липсата на искреност и справедливост към близката ни история, участниците в нея и живота ни. Хората създали "Светът е голям..." правят огромната грешка да неглижират факта, че такива като Нели все пак са родени и са живели по същото време, когато са родени и техните измислени герои. BTW, таблата е голяма част и от моето детство - играла съм часове наред от трите й варианта. Дори този толкова "важен" психо детайл във филма ме дразни с неискреността си. В играта на табла няма нищо езотерично - смятам за примитивно да ни се налагат идеи с подобни похвати. Всяко дете с математически наклонности, начални елементи на мислене с няколко хода напред и малко късмет в заровете може да те победи. Не отричам, че таблата може да остави приятни спомени за щастлива връзка на дядо-внуче, но от собствен опит знам, че "Не се сърди, човече" има същата сила. Лично аз имам приятни спомени и от едната , и от другата игра. Поради което бих предпочела да ми разкажат историята на филма по по-интелигентен начин.  |