Отиди на страница:
| Що ходите в молове, а? Ние си взимаме всичко за ядене от "Дар на боговете" на бул. "България", а всичко за пиене от магазините "Casavino". Спокойно, културно, бързо и качествено - няма колайдер, няма припряност. Спокойствие и силна храна... |
| А, понеже някой ще се изкряска, че много е скъпо да добавя. В мола ни излиза по-скъпо, защото се увличаме и пазарим ненужни работи и в големи количества. |
| Шъ въ замола, значи, щото аз съм простичък и само тук у форумо се отърквам у интеуектуалци, да ми обЯсните - що при соц-а като имаше ЦУМ (и ГУМ, РУМ), това беше убаво, пък сегашните молове са лошо нящо? Ся, верно, че "мол" е чужда дума, ама те интеуектуалците трябва да измислят хубава родна думичка, която да се прихване - па и у едната дума ли е проблемо? Верно, у соц универсалните магазини стоки нямаше, имаше опашки, сега стоки бол, ама това ли е лошото? _______________________ АБВ - Аутсайдери Бълнуват за Власт Блогът на Манрико |
| Когато някой твърди, че е прост - не е учтиво да му противоречиш. А сега сме вече в комунизма. Когато, както ни обясняваха, ще има всякакви стоки и няма да има пари. Е, дойде... Че и вождът е сталинистки полуфабрикат. ----------------------------------------- --------- Блогът на Генек |
| Не бива чак толкоз остро срещу моловете. Все пак гумът в Москва на Красная плошчад си е чист прадядо на днешните молове. Верно - царски, ама прототип! Пък и ставаше за поставка за Портретите... И по Европата има такива закрити чаршии от едно време, ама декаденсни от гума некакси... Редактирано от - Hugin на 03/1/2011 г/ 21:08:33 |
Не са проблем моловете, проблем е, че стоките там са чужди. Затуй Булгаристан е обречен да бъде вечно най-бедната държава в ЕС.  |
| Аз пък да си призная, досега не съм влизала в чудото, наречено "мол". Не само защото в нашата провинция няма такъв, ми не ме влекат подобни магазини. Преди години, като се появи Метро, вкупом народът ходеше да пазарува в Пловдив /там ни е най-близко/, та и аз съм ходила два-три пъти и толкоз - маса пари похарчих за общо взето неща, дето не ми трябват/то това е философията на такива магазини де/. Обичам да си пазарувам на главната улица в нашия малък град - то си е ритуал, този срещнеш, онзи, в магазините, в които пазаруваш, познаваш продавачките. Друго си е - някак по-човешко. В големите магазини - сякаш стадо невидели са се втурнали да пазаруват, като че ли утре ще свърши света... Може да няма промоции в магазина, в който пазарувам, но ми е приятно. Та така. |
| СТРАХ И ЛАКОМИЯ Ако поразголим онези напластявания с "опаковачноукрасителен" оттенък, то неминуемо ще забележим, че двата огромни двигателя на нашето битие са страхът и лакомията. От масата за покер, минавайки през борсите, междучовешките отношения и стигнем дори до "най-скритите ни пориви" тези два гигантски производители на поведенчески патерни ръководят нашите действия и определят дори и нашето отношение към околните. Независимо дали си богат или беден, красив или грозен, начетен или неграмотен, оправен или смотан вътре в тебе винаги работи онази везничка на която претегляш ситуацията и решаваш дали да влезеш "all in", да почукаш с кокалчетата си по масата или да хвърлиш демонстративно картите си. При едни тя е изключително добре балансирана ( главно от постоянното и настройване, благодарение на куп "нечактолкова" качественни измервания), при други е "горе-долу" в ред, а при трети си е направо кантар с топуз, та даже и с тарикатски "устройства" за преебване на системата инсталирани "криво-ляво" на "стратегически" места. Да де, ама колкото по се опитваш да изиграеш системата, толкова по тя ти разгонва фамилийката ( е...ако имаш късмет - минаваш метър тук и там, но дето има една дума: in a long run тя ще ти види сметката като стой та гледай. Предполагам всички си спомняте онези юнаци от първите дни на "бурно и хаотично натрупване на капитали". При тях лакомията беше надвила над страха и то до таква степен, че те дори и съзнавайки, че много скоро на вратата на техния дом ще бъде разлепена "тъжна вест" като упорни палета ринеха и материализираха де що е възможно. Както споменах по-горе, ако кантарчето ти не е в ред, рано или късно си плащаш за гяволиите. Както виждате, техния срок на годност се оказа доста кратък и сега техните вдовици им правят помени ( за тяхно утешение, помените са често разкошни). Така е, по целия свят. Едни са нагушили много повече от колкото им е потребно, но пък гушенето си е съпроводено с притежаване на ВЛАСТ, вияние и всичките онези пички майни свързани с притежаването на акумолирани благинки, други пък попълват като бесни фишовете на локалния тотализатор и мечтаят за мига когато и те ще могат да си позволят да живеят без да бачкат, а трети примиренчески си живуркат с онова дет' им дал Господ. Разни хора- разни идеали, дето вика "майстора". Наскоро "голямата кахуна" на нашата компания - доктор професор Райце ни държа един говор посветен на глобализацията, икономическата атмосфера и всичките там онези работи дето кокорбашиите споделят с раята и там той спомена между другото, че не е кой знае колко оптимистично настроен за бъдещето на западната част на света и то най-вече защото всяко семейство има по 2-3 коли, по 4-5 телефона, по 5-6 телевизора, къщи и почти всичко което му е нужно и по този начин той си е надвил над масрафа ( дето има една дума). Да де, ама онези милиарди от ( дето му викаха) третия свят не само че искат и те да имат джунджурийки, ами на всичкото отгоре гледат и да са МАРКОВИ. Бях си аз в България миналата година и онова което ми направи най-голямо впечетление беше мерака на най-редови хорица за притежаване на ПРЕСТИЖНА СТОКА. Не какъв и да е телефон, ами такъв дето ако трябва ще ти и свири ( и в пряк и в "преносен" смисъл), не часовник дето ще ти показва колко е часа, ами такъв дето струва барем колкото една заплата и има функции които той никога няма да използува, не някакви си прилични дрежки, ами такива дето имат ЕТИКЕТЧЕ със завързано име, което би събрало погледа на околните, да вози не там някаква си кола, ами такава дето ще бъде ПОЖЕЛАНА ЗА ОТКРАДВАНЕ. И той може да живее в гарсониерка с мама и тати, булката и двете си деца, ама гледа турските сериали на 60 инчова плазма, която гордо напоява ландшафта на гостно-спалньо-кухнята. Ами, к'во, вика, аз да не съм по-балама. И аз искам да съм като белите хора. А пък и децата му и двете имат мобифони и лаптопи които струват бая "спестени закуски". И така, иска си човека да е с ПРЕСТИЖ и туй то. Е, не мислете, че аз съм против мераците. Аз също си имам свои и когато донеса поредната китара в къщи ( вече имам 8 ) жена ми ме гледа с поглед на потенциален изкормвач. Тъй де, ако не сме ние, потребителите икономиката ще издъхне. Така че, моят съвет е: Балансирайте добре своите мераци и страхове и гледайте да не се окажете с кредитна карта напомпана с дългове на които ще плащате в бъдеще лихва с двуцифрени проценти, поставяйте си краткосрочни постижими цели, на които можете да се радвате след като ги постигнете и най-важното: Не забравяйте, че сте на този свят за толкова кратко (в сравнение с вечността през която или не сте съществували или ще бъдете храна за червеите), че животът е разкошно нещо и трябва да се изживява с максимум кеф. Вдишайте сега въздух...гот е нали?  |
Има и едни женички, те сякаш не излизат от МОЛ-а...Там се срещат, там обядват, там на кино ходят, там пазаруват, там живеят. Един път седях с такива, щяха да ме побъркат с разговорите си - кое е ново, кое е Зеня, къде било с 20 лева по-евтино, как чистачката се правела на важна вкъщи...Статията е хубава!  |
| Ха, разлика между ЦУМ и Мол! Мол-ът си е сборище от сергии, само че скъпи и без всякаква система за подредба. Друго си беше ЦУМ-ът. Първи етаж - подаръци, парфюмерия, козметика. Втори - детски стоки, Трети - платове, Четвърти - ... и т.н. Трябва ти нещо, отиваш си на етажа, какъвто избор има наличен в страната, целият е там. Същото си беше и в другите соц-универсални магазини. Спомени от Прага - Котва, Била лабуть, Май .... и още много. Първи етаж - подаръци, парфюмерия и козметика, Втори - и т.н. В Берлин - някакво Кауф---- и т.н. Същото. В Москва - ЦУМ, ГУМ, Петровский пассаж и прочие. Ако искаш кафененце или ресторант - молим, на партера или на последния етаж. Хранителни стоки - по правило в подземния етаж. Кво толкоз... МОЛ... тфу! |
| Абе полиглоти... МОЛ (?!?) няма нищо общо с ГУМ и ЦУМ. И не е абревиатура. Само приятно звуково съвпадение за тиквенишката и предтиквенишка епохи на Великия Преход. Натиснете тук |
Аман от молове и шопинг-тролове. Крайно време е и тук да се появи сайт от рода на http://www.deadmalls.com  |
| Нали презирахте "консуматорското общество" бе, Ентелекти яйцеглави?! Аре ся - първом ручайте жабета с бира, а после гълтайте на воля...разни голи олюви и проч. задморски деликатеси с шампанско. Нек' да ви е интелектуално блудкаво с променлив вкус, и най-по с това там - солено-сладко-кисело-горчиво-лютиво..зеле никакъв сос! . Навремето, "Хора на незадоволените градски госпожици" от Куртово Конаре, пееха една много поучителна песен: Пандишпан, пандишпан, свари бабо леща. Пандишпан, пандишпан, чорбата е гореща.. Редактирано от - OLDMAD на 04/1/2011 г/ 03:24:28 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Ами Бойко Ламбовски може да не е толкоз пък полиглот, ама е прекрасен преводач, верно, на руска поезия. Което не му пречи и той да вика МОЛ. Да не говорим пък за най-рейтинговия български сериал в момента - Стъклен дом, където кипят страстите в цели два!!! мола. Ойде коньо у ряката, вече така му викаме...  |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Не юродствай, Боци. Ще те прецитирам: Epitaph to a Dog Near this Spot are deposited the Remains of one who possessed Beauty without Vanity, Strength without Insolence, Courage without Ferosity, and all the virtues of Man without his Vices. This praise, which would be unmeaning Flattery if inscribed over human Ashes, is but a just tribute to the Memory of BOATSWAIN, a DOG, who was born in Newfoundland May 1803 and died at Newstead Nov. 18, 1808. When some proud Son of Man returns to Earth, Unknown by Glory, but upheld by Birth, The sculptor’s art exhausts the pomp of woe, And storied urns record who rests below. When all is done, upon the Tomb is seen, Not what he was, but what he should have been. But the poor Dog, in life the firmest friend, The first to welcome, foremost to defend, Whose honest heart is still his Master’s own, Who labours, fights, lives, breathes for him alone, Unhonoured falls, unnoticed all his worth, Denied in heaven the Soul he held on earth – While man, vain insect! hopes to be forgiven, And claims himself a sole exclusive heaven. Oh man! thou feeble tenant of an hour, Debased by slavery, or corrupt by power – Who knows thee well must quit thee with disgust, Degraded mass of animated dust! Thy love is lust, thy friendship all a cheat, Thy tongue hypocrisy, thy words deceit! By nature vile, ennobled but by name, Each kindred brute might bid thee blush for shame. Ye, who perchance behold this simple urn, Pass on – it honors none you wish to mourn. To mark a friend’s remains these stones arise; I never knew but one – and here he lies. |
| дядя Шломо, какви са тези среднощни форумни вълнения? Лягай си вече. едно парче на Свиридов специално за теб: Натиснете тук |
