Отиди на страница:
| Мете, на Хексето съм и слабост.Не ни разваляй работата../Хексе, мила, нямам ударено "и", та затуй съм го турнал това "и"/ Ама друго ми е чудно Защо заядливците тук /Караваджио, Донмихаля, Мето от Факултето/или интернето-все тая..../ и др. са с никове от римски, пардон ромски произход ?  Редактирано от - dude3075 на 06/2/2011 г/ 15:36:41 |
Което си е вярно - вярно си е  Ще ти простя и неудареното и.А двамата римляни, споменати от тебе, са по-скоро ... стрелци Натиснете тук |
| Ако София не беше столица, сега щеше да е с размерите и значението на Кюстендил или Перник. И сигурно щеше да е много по-приятен град, с минерални води и ски писти. Както се каза вече няколко пъти, в 1878 г., след сравнително бурния икономически период на бълг. Възраждане, София е третоешелонен бълг. град с 11 хил. жители. Големите градове са пристанищата на Дунава и морето, селскостопанските средища, занаячийските центрове. София изсмука живота на цяла западна и северозападна България. Премести артериите на националния живот на югозапад на пътя за Цариград, далече от Дунава и Черно море. С фиксацията си към Македония загуби десетки хиляди кв км безспорни земи на изток, много по-ценни стопански от Македония. |
София изсмука живота на цяла.... Чиче, а ти колко години смука от тази София, преди да се провъзгласиш за реднек? |
| Бургас (Ахело Бургаз) е нов град, реално формиран след Освобождението (когато имал 3 хил. жители), единствен от черноморските ни градове без стара история (селището възникнало в 17 в.), до началото на 20 в. нястото се смятало необитаемо, помним, че Стамболийски в 1919-23 г. искаше да заточава там комунистите да пресушават блата. Бургас като голям град е в най-голяма степен изкуствена креатура на столица София - заместител на загубения (по вина на македоноцентрична София) излаз на Бяло море (в Тракия). Пример - в 1944 г. там (сега на Атия) беше преместена морската ни част от Кавала, дотогава в Бургас не е имало военна база. До ден днешен (поне допреди месец-два Р. Плевнелиев с приказките за транспортния възел "супер Бургас" и значението на м-ла Тракия) София изкуствено помпи Бургас, често напълно безсмислено (като японския кремиковски насипен терминал 2А), за да "чеква" (checks аnd balances) развитието на Варна. Самата "наредена двойка" "Варна и Бургас" е пар екселанс софийско изобретение. При герберите то стигна до истински пароксизъм. В ЕС Бургас загуби значението си на пристанишето на София, която му беше дадено изкуствено след загубата на излаза на Бяло море. Кремиковци фалира и бургаското пристанище замря. Логично - там пристанище никога преди началото на 20 в. не е имало - и никой не е умрял от това. Туристическото значение на бургаския регион за софиянци също намаля с отварянето на границата - софиянци могат да ходят в по-близката им Гърция вместо в социалистическата ерзац-Гърция на Несебър и Созопол. (Аналогично букурещката летовищна тълпа се насочи към Варна, която им е горе-долу на същото разстояние (ако не смятаме висенето на русенския мост) като Мамая. Но Варна и Бургас са два съседни (с м-ла Черно море ще са на час растояние с кола) приятелски и роднински града със сходно по етнически състав население - предимно източностаропланинско и "маджурско", с много роднински, професионални, бизнес и други връзки. Доста хора живеят в единия град, а работят в другия, ходят при съседите на пазар, да учат, да раждат и т.н. Тази близост ще расте в бъдеще. Световна тенденция е населението да се концентрира по крайбрежията. По въпроса за чайките (сребристи), както се казват по български белите птички с грозна лат. номенклатура "гларус", те са част от първите спомени на всяко морско дете (но се срещат - малко по-малки - и по Дунава, че и в Пловдив ги има). Валери Петров: ...След индийската треска нощеска в мойта стая, лъх морски, ела! Пърпа радостно лека завеска и със блясък на ангелска фреска плеска покривът в бели крила. "Ка-ка-кааа!" - викат чайките смели и действително какат навред, но дори тез неща им са бели, сякаш стъпкал е туби дебели пейзажист, от омая обзет. И в това би бил прав пейзажиста - сам аз гледам захласнат навън, как сред южната местност хълмиста Варна свети, чудесна и чиста, като сбъднал се в утрото сън... Ето така реагира добре възпитаното софийско (и друго провинциално) дете, а не като горния колега. Освен ка-ка-ка те викат и чао-мао - децата смятаха, че се се казвали чайки, понеже казват чао. Най-доброто известно ми визуално представяне на чаешкия материал може да се види на стенописите на Ванко Урумов във варненския партиен дом (общината). |
| Дуд, Със закриването на Варненския ун-т (създаден като частен от варн. търг.-пром. палата в 1921 г.) от централното ни правителство в 1954 г. нямах друг избор освен да уча в СУ. Ожених се, децата се родиха, аспирантура и работа в БАН, работа във външно - общо 12 години. Във Варна съм живял 19 г., в Ню Йорк - 15 и половина, в Плевен и в Странджа планина на тур. граница по 1. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| БЪРНИНГ ДЕЙЛАЙТ, Средец винаги си е бил там, което не му пречи в навечерието на обявяването му за столица да е прашен шопски сокак. Какво им пречеше на турците да обявят София, а не Русе за център на Туна вилает, обхващащ земите от Тулча до Белград ? Нали София е по-близо до Белград? Голям град се прави наистина на пристанище, морско , речно, на кръстопът, на голям път, сред плодородна земя. Кое от тия достойнства го има в София ? |
| SS, у Бургас има ли толко злобни папатаци, колкото у Варна? Искам автентично мнение, шото ми се струва, че чичи просто лъже, че във Варна немало комари. Дори и курортисти от миналата година, ми казаха, че има. Огромни комари. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| " Как беше: "Малка съм, ама съм от Плевен!" -- Тц Толкова Малка, А Виече от Плиевен... придружено с облизване, засукване на мустаки и крайно нецензурен поглед  |
| Гледайте сега. Този билборд е безвкусна реклама на агенция за недвижими имоти, виждате фотошопа (зацапаните места горе и долу) на снимката (имам предвид долната снимка). Тази реклама е частен случай на естетическата и морална селяния, на селското в смисъла на селската проява. Макар че това явление е свързано с по-дълбоки трусове в културните пластове, то въобще не изразява мнението на обикновения човек, както статията ни подвежда да мислим. Проблемите, които авторката описва на битово ниво, отдавна не стоят в същата степен, както през ранните 90 г. Днес никой не дели хората на софиянци и такива от провинцията, освен ако не са истински селяндури като Митьо Пищова, Пацо от Гълъбово и подобни... творци. |
Предишните - не.| Аз пък, да си призная, си мислех, че тоя "Селинджър" е свързан с писателя и чак на коментарите разбрах за какво се отнася Явно за такива като мен трябва да има бележки под черта с превод. |
