Ма тая тема още ли я дъфчете, ве. А аз си мислех че от години вече не е актуална. Явно съм се объркал. От всичките изказвания най ми хареса Die Hexe: "Голямото предимство на София - близостта до Рила и Пирин Но пък през лятото е твърде далеч от морето" От което разбрах, че София е близо до планините целогодишно, но с морето не е така. Жалко, че точно през лятото. |
наистина в провинцията има неистова омраза към софиянци Нямам такива впечатления. Може би навремето да ги е имало, може и днес да ги има спрямо някои, но то не е щото са софиянци, а по-вероятно защото някои лекенца от Люлин или Бусманци с произход шопските села, се опитват да да избиват комплекси, правейки се на голямата работа. А то си личи, че, (както пеят Ъпсурт) са си дришльовци. Нормална е реакцията, но тя е лично към тях, а не към населеното им място, което няма общо, освен, че го изтъкват. |
От випуска ни в СУ няма нито един софиянец защитил дисертация или занимаващ се с научна работа Което, Нели, за сетен път доказва превъзходството ни |
Не зная за кого би имало значение, но аз харесвам софиянците - делови, доброжелателни и ми прави кеф да работя с тях. За града - доста разхвърлян и износен, с леко палачорско излъчване. Но ми е приятно да кисна в разни кръчми и да наблюдавам публиката - има доста приятно вманиачени типове. Аз харесвам такива. Иначе планини, реки - не ме впечатляват, не съм такъв тип човек. Последното място на което може да ме види човек е да пъпля по някоя планинска пътека. Но хората си ги харесват. |
В спомените си за ранната младост - в почивните станции, пропуснах спомените от също така ранната младост, в учебните ми и научни успехи. Разделението на софиянци и несофиянци го усещаш за пръв път в университета, понеже дотогава си бил всред съграждани все пак. Усещаш го в разликите в бита - не сменяш квартири, не се бориш за общежитие, от лекции си се прибираш вкъщи, дето те чака мама и нейните манджи. А и колко ти е пътя - от СУ до НДК сега. Що е студентски стол - изобщо не си го помирисвал. Малко те притеснява разпределението, но до 5 курс все му намираш колая. А доста хора от моето поколение, та и от това на сестра ми, си изкараха разпределението покорно - учителки по френски в гара Левски, лекарки в Севлиево и т.н. Там вкусиха живота далеч от мама, при хазяйки и по столове. Все пак - само 2 години. Та в епохата на крепостното софийско жителство софиянецът си беше малко мързелив, понеже нямаше какво да гони. Имаш си жителството - вечно, имаше си жилището, за какво да се напъваш. Няма да забравя моя млада колежка в БАН, която със стиснати зъби се мажеше на шефа ни, пишеше трудове, на които слагаше и неговото име, вършеше му всичко. А неговото благоволение й беше нужно за да й пише някакви препоръки да се включва в строителни кооперации на БАН, а и да кандидатства за софийско жителство след 3 години стаж в БАН, пак процедура не обща, а индивидуална - малцина получаваха това ходатайство за пред Районния Съвет, като много ценни кадри с научни заслуги. Аз си свирках през това време, зъбех се на същия този шеф и когато си позволявах ирония към неговите научни постижения и сергията на привилегиите, които той беше разстлал на тезгяха, колежката ми казваше - лесно ти е на теб, с жителството и апартамента на Раковски, аз имам мъж и дете и трябва да остана тук. Без злоба и без завист, просто констатация за неравния старт. Аспирантурата също даваше 3годишно жителство и за нея трябваше подмаз (по времената, когато се искаше характеристика за това) и борба с конкурентите за 1 място - тогава бяха повече отколкото сега. Другата сага - за бракове със софиянци за жителство, не споменавам, понеже никак не ми е била в полезрението, гадже от провинцията не съм въдила, просто не ми се е случило, не друго. Навярно това чувство, основано на една наистина социална несправедливост, вече го няма, но твърде много години е подхранвано от идиотската система на жителство, та е оставило дамга и в следващите поколения. |
От всичките изказвания най ми хареса Die Hexe: "Голямото предимство на София - близостта до Рила и Пирин Но пък през лятото е твърде далеч от морето". От което разбрах... София е част от Главния Водоразделен Хребет на Балканите. В момента се топят снеговете и водите им бързат към Варна, покрай нас. А на по-малко от хиляда крачки от дома ми, приточетата на Струма потеглят към Бяло море |
Софиянец съм. Тук си беше бунището на Бг, стана много по-населено с червеи и попови прасета. Това пък цяла статийка друснало префрцунено. |
Я не се прай на Гявол! . P.S.По шопски ли го казах, или нещо сбърках? Редактирано от - OLDMAD на 05/2/2011 г/ 02:16:44 |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
Може ли и аз? Я съм си най-добре....не съм ни филибарец, ни софиянец.У неква маала на Родопите съм се пръкнал, с Родопите у сърцето ке си идем от тоа свет. Както казват философите...полето ражда тикви, планината-хора. А вий, атовете, пурдължавайте да спорите дъл от Искаро по-длибоко и от Витоша по-високо има или нема? За хубавата Елена... |
Ех, "ГЕНОВЕВА", върна ме в студентските ми години на "провинциалист" в София(впрочем, живеех на квартира на твоята улица-"Раковска"-91 точно срещу Пожарната), на 5 мин. пеша от Университета, "Ялта", столът на "Аксаков", Студентското кино на пл. Народно събрание, ...Бедни, но безгрижни и щастливи студентски години в "онази" София( наричахме я Народна Република София)...Понякога завиждахме на състудентите ни-софиянци за домашния им комфорт, те пък завиждаха на нас-провинциалистите, заради свободата ни от родителски контрол...Спомени, спомени...! Ех!... |
Брайти, Аз говорех за политика. България не е средиземноморска, а черноморска и дунавска страна. Но сега е обърната с гръб към тия два водни басейна. Погледни на Уикимапия една сюрмашка Румъния какво - става дума за транспортна и промишлена инфраструктура - е настроила по своето (нашето някогашно!) черноморско крайбрежие в последните 20 години и какво - ние (нищо), и по близкото си до морето дунавско крайбрежие. Черно море е най-бързо растящият (според СБ) регион за транзитни превози. Без Египет да затваря канала, СБ прогнозира до 2025 г. увличаване на контейнерите от 3-4 млн ТЕУ сега до 13-14 млн. А с назряващата ислямска умма можем да си представим. В момента работата на София е да пречи с всички сили да не би варненци все пак да направят нещо със свои сили и с чужди инвестиции. Това е факт, десетки пъти отразяван и на форума. Но това не е и новост. Защо например ние трябваше да ходим да следваме в София? Варненският университет, третият в България (първи извънстоличен, първи частен) беше закрит в 1954 г. Баща ми тъкмо бил почнал да учи строително инженерство от два месеца. Трябвало да се мести в София в ИСИ. С брат си. Това предизвикало голямо разбъркване в живота на семейството - сменяне на работа и кариера на родителите им, временно преселване на друго място. |
Проблемът софия vs провинция е изключително актуален и много подценяван от управляващите. Под мъдрото 130 годишно софийско управление най-бедният регион на ЕС е в БГ, следван плътно от още два. Преживяхме няколко национални катастрофи. Големи области като Добруджа са напълно забравени от шопята (по думите на един форумец там имало само фъшкии) . Северна България се обезлюдява, но единственото което можеш да прочетеш по форумите от столичани е радост, че те са добре, а онези там са зле. Най-страшното е, че върви разпадане на българското национално съзнание и единния български пазар. На юг от Балкана гледят към Турция и Гърция (бързо да стигнат до Солун да си изпият кафето). За северните им "братя", изолирани от юга поради липса на модерна инфраструктура и господстващия софиоцентризъм, шансовете за оцеляване са интеграция с Европа по Дунава и през Румъния. Двете части на БГ гледат в различни посоки. Въпрос на време е да се окажат в различни държави. Чуждите правителства ни наблюдават внимателно и си правят стратегическите планове. Имаме тема за СБ в гетото при форумните теми. * Много хора казват, че ако се смени столицата на БГ, ситуациятя ще се оправи. Може и да е така, но шопята властта няма да я изпуснат доброволно. Така, че БГ върви към жесток катаклизъм. |
Момето на снимката изглежда отлично. С малки, досадни изключения, пловдивчанките са най-красивите (статистически) жени у нас. Освен това страшно си падат по нас, кестените . Казвам го от огромен, дебел опит, далеч отпреди демокрацията, та до днес и продължава с всичка сила! Темичката, от друга страна, е доста безлична, но такива фитили винаги хващат по малко огин. Софето - върхъ! |