Отиди на страница:
 .  Доц. Денков. Добрия философ като него има едно свойство - да кара хората да се замислят. И Доц. Денков го е постигнал на 100%. Подплакатното от политическа суетня около темата остана скрито за редовия гражданин. Радвам се да прочета токлова смислени коментари от форума тук, защото за мен целта на Денков не е била да дава песимистични или оптимистични чувства със статията си, а да ни раз-мисли за родната наука. Да ни даде шанс да потърсим път, а ако дай боже намерим такъв да го споделим помежду си. Науката в своята основа се нуждае от обмен на идеи т.е. от общуване. Научната методология е основна за правилното полагане на раз-съжденията за да бъдат ясни за всеки докоснал се до тях. Ето колко малко трябва за да се прави наука - дори като за начало да е само в главите ни. Така, че пишете форумци, споделяйте и обменяйте идеи - това е началото. По-късно ще споделя и моето скромно виждане за проблема с науката /за мен по-скоро глобален отколкото национален/. |
| 1. В настоящия закон за БАН: Чл. 1 (1) Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена. (2) Българската академия на науките обединява академиците и член-кореспондентите от страната, хабилитирани учени от академичните институти, както и чуждестранни членове. 2. В изтегления законопроект Игнатов-Дянков ("Стоилов"  :Чл. 1. (1) Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за сътрудничество в областта на научните изследвания. (2) Българската академия на науките обединява академиците и член-кореспондентите от страната. 3. В новия проект Игнатов-Дянков: Чл. 1. БАН се състои от Събрание на академиците и член кореспондентите, Настоятелство и институти и самостоятелни научни звена. Състав - освен бившия председател на БАН и двама видни учени - общественици (очевидно бивши- от рода на Сендов, защото на активни учени от БАН е изрично забранено да участват), се предвижда да участват 4 политически лица (2 министри, или техни представители и 2 депутати) и 2 представители на бизнес-организации. Следва описание на Настоятелството и неговите функции - накратко: всички функции, че и повече, които в изтегления законопроект се вменяваха на министъра на МОМН, сега са прехвърлени на Настоятелството. С две думи - пълно унищожение на академичната автономия. Или, "жестът на добра воля" се свежда до това, че вместо овцете да се оставят в гората на вълчето благоволение, то вълкът направо се вкарва в кошарата... И вместо да се тюхка и да се жалва, че "нормалният изход за всички, освен "Терминал 2", е спорадичното, оазисно оцеляване", доцентът по философия от СУ д-р Димитър Денков можеше поне да направи нещо елементарно самият той - да се подпише (и да убеди и други свои колеги да направят същото) под петицията в защита на науката в България http://www.science.nauka2010.co m/ , в която сред над 7500 подписа от цял свят има и повече от 50 подписа от философи от научни институти и университети... Да не говорим, че като редовен автор на в-к Сега д-р Денков можеше и повече да допринесе за преодоляване на "оазисния " манталитет на българската интелигенция, като например беше посветил една статия на писмата в подкрепа, изпратени на управляващите. Ето цитат от едно от последните такива писма, всичките публикувани на страницата http://www.science.nauka2010.co m/pisma/index.html: "Научният съвет на Масариковия институт и Архив при Чешката академия на науките обсъди на своето заседание на 9 декември 2010 г. актуалната ситуация на БАН. Научният съвет изразява пълна подкрепа на мнението на множеството научни сътрудници от различни институти на БАН, които изразиха несъгласие с новия законопроект за БАН, внесен в Парламента от народния представител на „ГЕРБ” Румен Стоилов. Ние, научните сътрудници, членове на Съвета при MÚA AV ČR сме на мнение, че законопроектът означава на практика промяна на същността на институтите на БАН като научни средища а впоследствие в по-далечна перспектива ликвидиране на БАН като основна научна институция в България, институция разпознаваема със своите високи научни постижения в европейските научни среди. С внесения законопроект не можем да се съгласим не само защото той засяга нашите български колеги, с които имаме дългогодишно сътрудничество и с които сме напълно солидарни, но и поради това, че подобен, напълно уникален закон за науката, ако бъде приет, това би означавало, че може да се превърне в прецедент и лош пример за ликвидирането по подобен начин и на Чешката академия на науките." |
| Tim Ти изложи един друг щрих, нюанс на нашата народопсихология, който също играе определена роля. Има и един друг, който се породи след 1989г. Тогава възмъжа едно ново поколение, което търси себе си. В края на 40-те и 50-те е било поколението, което е намерило смисъл в бригадирското движение и комунистическите идеи. За сегашното поколение, пък и за моето този бригадирски ентусиазъм е необясним, но представете си едни младежи, които много рядко са излизали от село и най-много познават околийския град (тогава България е била около 85% селско население). Изведнъж те намират нова, младежка среда, която осмисля тяхното съществуване. Това за тях е нещо ново и вълнуващо, както сега за студентите, които ходят по бригади в Англия и САЩ. По-голямата част от нашата интелигенция се формира впоследствие от тях. По-после те, но и нашето поколение имахме някакви цели, да усвоиш науката, изкуството - само колко творци се появиха тогава, да допренесеш нещо от себе си. Поколението на 80-те и след това вече нямаше тези цели, то прегърна идеите на демокрацията, но те се оказаха ялови - безработица, ниски доходи несъответстващи на желанията за модерен живот и най-вече липса на възможности вътре в страната. От там идва недоволството и разни обвинения за ченгета, комунисти, феодални старци, които уж пречели (това са епитети за последните, чийто имена са познати по света, които имат световна известност с 200-300 статии в реномирани списания и с по над 2000 и повече цитати също в реномирани чуждестранни списания). За българинът не е било характерно да не уважава възрастните и още повече тези, които са допринесли с интелектуалния си труд. Викането срещу БАН е също израз на недеоволството на тези младоци, като че ако закрият БАН ще цъфнем и завържем. Разрушаването на науката обрича България на безпросветност, ниска техническа и интелектулна култура и пълен регрес до обслужващ другите нации народ. |
 Мрксе++ мили , Не ми повтаряй песа . Да беше продължил с предложение да изведем читавите звена на БАН и ги "трансферираме" по финансово мощните научни звена и лаборатории от страните на ЕС . И в Науката ни имаме Бербатовци и поне тях да опазим ... Редактирано от - beagle на 05/2/2011 г/ 14:09:46 |
Да беше продължил с предложение да изведем читавите звена на БАН и ги "трансферираме" по финансово мощните научни звена и лаборатории от страните на ЕС . И в Науката ни имаме Бербатовци и поне тях да опазим ... Явно знаеш за науката и за БАН, колкото знае кучето ти Бигъл-мигъл. Бербатов играе в чужбина, а не у нас (затова и футболът ни е такъв), но за да има Бербатовци, трябва да има у нас и по-слаби футболисти. Това е диалектиката - Бербатов е върха на една пирамида от различни по сила футболисти (научному той е в частта на най-силните, но с най-малка честота на Гусовото разпределение на възможностите на наште футболисти). Така е и на Запад, ако мислиш, че всички в науката там са силни, жестоко се лъжеш. Ти просто не знаеш колко посредствени учени на Запад използваха труда и таланта на източноевропейци, включая между другото и моя, след 1989г., за да се издигнат в тяхната иеархия. Но ако там имат някой много силен в науката те си го коткат, а тук нашите зорлем ги гоним, а тези, които са на възраст ги обиждаме, като "феодални старци". За да се формира тази пирамида и на върха да се появят много силни трябва да се инвестира в науката. |
| В света вече няма национална наука. Такава национална, ако може да се нарече наука, има само в КНДР (Северна Корея) - в най-големиа затвор на света. Наука, особено фундаментална, се прави там където има пари за нея. Където има повече пари (не само за наука) има и повече наука. Всеки, който има и малката заложба да прави наука отива (или се издърпва) там където парите дават възможност за това. В България няма пари и не може да се прави наука (не бъркайте образованието с наука, въпреки многото им допирни точки). Няма български учен, който да има и малка стойност за науката да е останал в България. Хората занимаващи се (защото правещи няма) с наука в България са само едни специалисти, голяма част от тях чисти чиновници с титли, вързани за бюджета. От една малка част от тях държавата има нужда и то не като научни работници, а като висококвалифицирани специалисти в областа. По голямата част от тях и то най вече тези с големите титли и сбирщината клакьори покрай тях са абсолютни паразити. В България се бъркат понятията висококвалифициран специалист и научен работник, така както се бърка образование с наука. Проблемът на България не е в науката, а задържането на необходимите висококвалифицирани кадри. С разпиляване и на малкото средства за издържането на измислили си се "научни работници" се ограничава възможноста за добро заплащане (за задържане) на нужните висококфалифицирани специалисти, които да задвижат икономиката и да обучават кадри. |
| Мрксе++ мили , Никой не те агитира , "фронт" на Национална наука да отваряш . Сляп ли биваш , за случващото се наоколо ??? Бай Иване , , че и разгеле ... Редактирано от - beagle на 05/2/2011 г/ 15:06:23 |
| "Рано стана бай Иван, с.... до таван" и се запенил за науката В света вече няма национална наука. Ти пък ще кажеш, че няма национална наука. Има се германска наука, има си френска наука, има се японска наука, и руска и китайска наука, и т.н. Всяка държава се стреми да поддържа някакво научно ниво и отделя някакъв процент от бюджета си за наука. Това не е и философията на ЕС, която изисква да се отделят около 3% от бюджета. Науката и сега е може би много повече национална, отколкото по времето на Галилей и Нютон. Наука, особено фундаментална, се прави там където има пари за нея. Където има повече пари (не само за наука) има и повече наука. Пита се защо у нас няма пари. Това е основният въпрос. Нъл като дойдеше КАПИТАЛИЗЪМЪТ щяхме да плуваме в пари като в Хамериката. А парите отиват там където има наука. Инак започва спиралата - няма пари, няма наука, а от там няма пари и пак няма наука, и т.н., до пълно обедняване. Всеки, който има и малката заложба да прави наука отива (или се издърпва) там където парите дават възможност за това. В България няма пари и не може да се прави наука (не бъркайте образованието с наука, въпреки многото им допирни точки). Ех много умен тоз наш бай Иван, значи ние да обучаваме младежи да могат да правят наука на наши разноски и след това те да отиват наготово при богатите. Това си е пак източване на пари от по-бедните към по-богатите. Няма български учен, който да има и малка стойност за науката да е останал в България. Хората занимаващи се (защото правещи няма) с наука в България са само едни специалисти, голяма част от тях чисти чиновници с титли, вързани за бюджета. Ти пък откъде го знаеш това. Случайно да си бил на Запад, да видиш как учен над 50 години може да започне кариера в науката там? Точно науката се прави а не е занимание през свободното време, като ръкодекието например. Или правиш наука или не правиш. Аман от такива дето нищо не отбират от наука да се изказват. |
В България се бъркат понятията висококвалифициран специалист и научен работник, така както се бърка образование с наука. Че се бъркат, бъркат се , ама точно от такива като бай Иван дето не им е ясно какво е наука. Ето един пример за висококвалифизиран специалист е наш Маринчо-Манерко-Манрико. Той напуснал КЦИИТ, защото при науката се иска творчество, във всяка статия в реномирано списание трябва да има нещо творческо. оригинално, докато програмирането е рутинна работа. И затова Маринчо мрази науката. А от Запад ни източват не само научните кадри, а и висококвалифизиран специалисти. |
Ти просто не знаеш колко посредствени учени на Запад използваха труда и таланта на източноевропейци, включая между другото и моя, след 1989г., за да се издигнат в тяхната иеархия.  Е, ти нали лапа два-фунтова пържола в Америка? Га яди пържолата ни рива, сига що ривеш?  [/b] |
| . Mrx++: "Има се германска наука, има си френска наука, има се японска наука, и руска и китайска наука, и т.н." - не си прав - справка Карл Сейгън - "хамерикански" учен - "...без обмен на идеи науката е невъзможна, тя нетърпи нито граници нито секретност..." - другото е "са само едни специалисти, голяма част от тях чисти чиновници с титли, вързани за бюджета - по Бай Иван"... |
| Mrx++, Големият проблем на България, в някаква степен наложен от динамиката на международните събития, е, че през 40-60 години преобръща социалните пластове и почва отначало. В такива моменти много бързо за 1-5 години маса народ от селото и махалата внезапно по не зависещи от тях обстоятелства се оказват в съвършено друга, непозната тям среда и те се маргинализират. Те за 3 години излизат от село и се настаняват в града, но после 3 поколения селото не им напуска манталитета. И така до следващия революционен поврат. И всеки път изхвърляме от село в близкия град, от него - в големия, от големия в столицата и после и по чужбините. Това перманентно поддържане на огромен контингент от маргинали, формално заемащи всевъзможни служби по йеарархиите, но никога не усвоили моралния кодекс на градската цивилзиация е бедствие, което е на път да ни затрие. |
| Комаре, може ли да си копираш постинга в темата за БАН? Тъкмо мислих утре да пускам отрязъци от този документ, но щом така или иначе си го направил - да си отиде към мястото. Марксе, учудвам се на търпението ти да обясняваш елементарни и очевидни неща на комплексари-слепци. Само пълен невежа в научно отношение може да си мисли, че е възможно "възпроизводство" на високо квалифицирани кадри без наука. Такива като него мислят, че ако са ти нужни 50 специалиста - трябва да имаш 50 студента |
| По спомени - оригинално формите са били единична, двойна, множествена, после обаче се преобразуват на единична, такава с число и множествена (без определена бройка). Де го Правописеца? |
"...без обмен на идеи науката е невъзможна, тя нетърпи нито граници нито секретност..." - другото е "са само едни специалисти, голяма част от тях чисти чиновници с титли, вързани за бюджета - по Бай Иван"... Обмен на научни достижения и идеи е съвсем друго нещо. Това го е имало и през вековете - по времето на Нютон и Галилей- латинският е бил общ език на науката, преди 2-та световна война - немския е бил езикът на науката, след войната е английският. Това не прави науката по-малко национална. Обмяната на идеи става чрез списания, сега вече някои на Интернет, книги монографии, конференции, взаимни гостувания. Обмяната само на идеи прави само специалисти, трябва да има и научна работа - разработка на оригинални идеи. Вие не правите разлика между обмен на идеи и национална наука. Германия развива своите национални центрове, като Макс Планк, Юлих, Мюнхен. Там даже има тясно национална наука вътре в Германската нация, така например има съревнование между баварската наука и т.н. пруска - другата Германия. Каквото направят в Юлих (т.е. прусаците), това бързат да направят в Мюнхен баварците. Например, когато бях там в Юлих закупиха най-бързият компютър в Германия (те и сега имат един от най-бързите), веднага от Мюнхен побързаха да закупят нов по-бърз. Франция също има своят национална научна организация Center National de Recherche Scientifique (CNRS), Канада има своят Center for Scientific Research, САЩ имат тъй наречените Национални Лаборатории и Национални институти (NIH, NIS, Лос Аламос, Ливермор и др.), много от които са секретни и няма обмен на идеи от тях. Как ви ви звучи това постоянно повтаряне на НАЦИОНАЛЕН, за какво ви говори? Нещо повече националният характер на науката спомага за обучението на студентите в дадена страна, както учените служат, като консултанти на съответните правителства. Нещо повече много научни открития се засекретяват от правителствата или от компаниите. Именно тези аспекти правят науката национална. Друг е въпросът е, че поради Хитлер и Мусолини, които подгониха научният елит на Германия и Италия (повечето евреи, които емигрират в САЩ) американците се научиха да разчитат на чужди учени и запяха песента за глобалистичния характер на науката. Те я пеят защото от това им, ат огромна полза - друг да им създава учените, а те да ги използват. В момента, когато на тях тази доктрина стане неизгодна те ще запеят друга песен. |