Отиди на страница:
| Миналата седмица разбрахме, че някои от селянчета са се почувствали столичанчета - нещо повече - софиянчета. Сега остава от българчета да се почувстват европейчета! За виното - чилийското вино от големите супермаркети е много по-качествено от българското на същата цена. Това се отнася и за сирената, и за колбасите, и за козметичните продукти. Въобще, прав е този който за парите си предпочита качеството а не шовинизма. А, ако има претенциите за патриот - нека сподели не какво е лошо навън, а какво е хубаво в България. |
| Да ме извиняват Бг. винопроизводители със своите боикоти, но отдавна съм на запад и нашите вина имат МАЛЪК успех, защото не са в Час за колко да продават вината си , дори Французите проумяха Че трябва да свалят цените защото Австралиа, Аржентина , Чили и Америка продават на низки цени при високо каЧество , затова тук можеш да намериш каЧествено Френско вино на много по ниска цена от Българското. |
| Една тънкост. Казах, че в Манхатън дръгстор-овете са вериги, Но има и малки бизнеси. Житомир (Zitomer) е неголям старовремски дръгстор на Медисън и 75 ул., снабдява богаташите от Апър ийст сайд с лекарства, имат деливъри. Наличието на свръхплатежоспособно търсене ражда дребни бизнеси. По Медисън повечето дюкяни са бутици на големите модни фирми, но и има и доста дребни бизнеси, особено за шоколад, цветя, козметика, оказионни магазини за скъпи дрехи, специални дрехи - детски, за бременни, има делита и дайнери. В малките туристически градчета бившите градски търговски улици сега са само с дребни бизнеси - сувенири, вехтошарници, хипи гъзарийници, а хората си пазаруват в моловете. Затова варненските търговци на дребно да не се тревожат твърде много от моловете. Като паднат приматите и се развие порт Варна изток, ще има много мегдан за развитие на дребни бизнеси и по кейовете, и по вътрешните пристанищни улици, дето ще са вехтошарниците. По Цариброд със старите маази ще стане нещо като на Монастираки в Атина. Постепенно ще се заселят пак с дребни бизнеси и Княз Борис, и Преславска, и Симеон, и долният Владислав. Възраждането на градовете и упадъкът на събърбите в САЩ ще бъде мощен фактор за възраждането на малкия квартален магазин. Събърбите ще опустеят, градовете ще се населят по няколко неумолими обективни причини - цената на енергията, промяната на климата, икономическия упадък на средната класа от индустриалната ера, възходът на съсловието на symbolic analysts, които носят нов стил на живот, и общата "джентрификация" на градовете и населението им. А накъдето САЩ, натам след едно-две десетилетия - и Европа, най-сетне и България. |
| Die Hexe, Неизвестно ми е как този коментар се обърна към мен, след като аз говорих за местожителство, а не за снабдяване и пласмент Добре, ще започна отдалече: снабдяването и пласментът са процес, който изисква повече хора, организирани в структури, да доставят от производителя в место Х до потребителя в место У дадената стока срещу печалба. Нерядко, този процес на транспортиране и пласмент /понякога и производство/, както е видно и от статията, и от другите мнения, е нелишен от мутренски краски и печалбите са прекомерни, а изгодата за първичния производител и крайния потребител - съмнителна. Начин да избегнем това е чрез неорганизиран, т.е личен пласмент и транспорт от домашен /нелицензиран/ производител. И тъй като става въпрос често за големи за нашите стандарти разстояния, начин /един!/ да потребителят да минимизира влиянието на този фактор е с местожителство в близост до домашния производител. При едни това се случва с късмет, при други с избор. По-горе Вие оспорвате значението на "избор". Да, избор е дали ще предпочетеш любимата професия и призвание, дали ще търсиш други пътища, дали ще потеглиш с куфарите към терминала /не вярвам, Die Hexe, да не Ви се е налагало да правите и този избор/. Избор е всичко това, както е избор дали да преядеш когато ти е вкусно или да спреш. Избора правим под въздействието на обстоятелствата. Вие може би искате да правите избор между привлекателни и непривлекателни алтернативи /в конкретния случай: за професия/. Това би било добре и лесно, но в живота на възрастния рядко е така: обикновено избираме между по-малкото зло на две неприятни възможности или между ОТНОСИТЕЛНАТА ЗА КОНКРЕТНИЯ ИНДИВИД ЦЕННОСТ на две примамливи такива. Може би Ви се ще да вземаме решения не под НАТИСКА на обстоятелствата. Но ако не съществуваше обективната необходимост, т.е конкретните обстоятелства, не би било необходимо да решаваме каквото и да било и не бихме правили избори. В примера, който давате за "Парите или живота!" има поне три алтернативи: да прецениш, че парите са по-голямата ти ценност, да запазиш живота си или да защитиш честта си. Три алтернативи. Вземането на решение си е точно избор. Да, избор на момента и по принуда, но мисля че горе стана ясно, че правенето на избор се налага и по външна необходимост. Освен това, жертвата предварително е направила поредица от свободни избори, включващи от това дали да е на това място в този час до това в кой град и страна да пребивава в дадения период. Би било по-просто и ако правихме само един избор в живота си, но всички ние сме продукти на ПОРЕДИЦИ по-малки и по-големи избори. За да не звучи всичко това съвсем абстрактно: избор е това дали човек ще приеме описан чужд опит, дали ще го отмине мълчаливо като неадекватен за неговата ситуация и дали ще го отхвърли с коментар: доста превзето. Както и това дали да спазва неписания етикет: във форум да се говори на съфорумци на "ти" /така както продавачката е прилично да говори на Вие на клиентите/ или да избере да не не се съобрази с тази установена традиция, но същевременно да комбинира "скъпа" с "Вие", което не се вързва много, що се отнася до сравнително непознат или не непременно уважаван от нас човек, освен ако не се цели демонстриране на снизхождение. Да, въпрос на избор ... и не само. Ей това вече е превзето. До известна степен.  |
Аз съм българче... и ще пазарувам в кварталния магазин Тази статия яко ме разсмя. И аз съм българче, но пазарувам от Била и Кауфланд. Иманно защото съм българче... Този смешен плач ми напомня онзи на тютюнджиите. Ама дами и господа производители! Като не можете да произвеждате ефтино, е! още Маркс го е казал - чупката от пазара! Била и Кауфлан ще си намерят какво да сложат по щандовете и без вас. Май на някои хора много им се иска да е капитализъм, ама нещо като социализъм да е? Нали помните - дето от половин декар двор триетажни къщи дигаха... |
| малко бекграунд инфо за обстановката около бг производителя; и не само. Новина от днес: "Стотици роми разграбват бившето млекопреработвателно предприятие в Казанлък "Маркели", предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. Мандрата вече е собственост на гръцка банка, тъй като старите собственици са я заложили там. На мястото, където ромите с каруци, колелета и колички разграбват предприятието, има около 20 полицаи, които безсилно стоят и наблюдават ужасяващата гледка. Съседи коментираха пред БГНЕС, че само за около час ромите са успели да демонтират около 300 метра метална ограда и са нахлули в двора на предприятието, където са се качили върху ламаринените покриви и с чукове и брадви свалят всичко, което е от метал. Те са започнали да разрушават стените на предприятието, за да вадят арматурата от бетонните плочи. На мястото на инцидента дойде и конна полиция, но безчинството на ромите продължава. Хората ужасено наблюдават от терасите това, което се случва и казват: "Това е България". /БГНЕС / |
| Авторката е направо умилителна. Качеството на българските вина е като качеството на българското кисело мляко, сирене, кашкавал, колбаси - тоест никакво. А цените им са по-високи от вносните. "Изберете българското!" - ми нанай... |
| КИРИАК СТЕФЧООЛУ, /:/ "...Качеството на българските вина е като качеството на българското кисело мляко, сирене, кашкавал, колбаси - тоест никакво. А цените им са по-високи от вносните..." ............................... ............................... ............................... .......................... За отпреди Демокрацията ли ти е думата или след като тя дойде?!  |
Кириак Стефчоолу Качеството на българските вина ... От кога в 'българските вина' има и вино, че да му коментираме и качеството?!  Вино има само във вината за износ. Никой ли не ви е казвал, че българско вино се купува само извън България? |
| Госпожа Кодинова ПРЕДЛАГА ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ВСИЧКИ БЕЗОБРАЗИЯ В ДЪРЖАВАТА, които ни натресоха продажните “ демократични “ правителства ПОЕДИНИЧНО, като започнем с бойкот на чуждестранните вериги. Госпожа Кодинова, ами как да се борим срещу масовия внос на зеленчуци от Турция, след като насила съсипахме цялото си производство на зеленчуци със смешно ниски изкупвателни цени?. Как да спрем всякакви бандитски игри на нашите новоизлюпени бизнесмени, които например купуват житната реколта по 250 лева и я продават по 950. БАСТА, НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СЕ РЕШАВАТ МАЩАБНО, А ТАЗИ РАБОТА НЯМА ДА Я СВЪРШИ И ФУТБОЛИСТА БОРИСОВ. Конкретно за вината, ами винопроизводителите да си отворят специализирани магазини за алкохол, като в други страни и чак тогава да се види въпроса с качеството и цените. |
Не, не, не и не.  Статията е добър пример за ниското ниво на икономическите познание у нас. Тя не е нито анализ на проблема, нито лична позиция. Зе-Мария, Гозамбо, Манрико, Биричката и други вече са показали как аргумента на авторката издиша в много отношения. Аз ще допълня: 1. Защо винопроизводителите започват своята акция при положение, че могат да включат таксата за предлагане на стоките си в цената на крайния продукт (по авторката)? Не е така - скачат имено защото не могат да прехвърлят таксата върху крайния потребител.  2. Не могат, защото като виното е скъпо, нашенецът ще си купи друг алкохол. Нямаме традицията да пием вино навместо вода... 3. Не могат, защото ако решат да бойкотират големите вериги, големите вериги ще предлагат още повече вносно ЕВТИНО И СРАВНИТЕЛНО КАчЕСТВЕНО вино. Истината е, че от 5-6 години има все по-голямо поризводство на вино в света, а потреблението не се мърда и като резултат световните цени падат. 4. Малките магазинчета печелят от местоположението си у нас - по-близо са от големия магазин в случай на извънредни покупки. Следователно те се зареждат с потенциални извънредни покупки, а не с набор от вина  . 5. Следователно няма какво да намери в тези магазинчета уважаемата авторка освен винен оцет.  Какво да се прави? 1. Малките магазинчета могат да се специализират в обслужването на свойте клиенти - хем да им вземат поръкчките, хем да им предлагат продукти, от които клиентите се интересуват, но да нямат времето да търсят и проучват. Така е примерно във Франция и заради това малките магазинчета там са живи. 2. Винената индустрия у нас е раздробена и от там нито има потенциал да поддържа едно и също качество, нито има потенциал да заеме някаква ниша на родния или чуждия пазар. Тъй като е раздробена, то тя е и в слаба позиция спрямо разпространителите и големите вериги. Следователно последните вземат по-голяма част от добавената стойност при производствения процес. 3. Винарите и лозарите не са едно и също нещо у нас и това е другият структурен проблем, който възпрепятства развитието на сектора. Не може един винар да поддържа едно и също качество през годините и партидите при положение, че гроздето е различно. От там произвеждаме само евтино вино за износ и оцета остава за специални случай на българската трапеза (за онези, който си нямат домашно винце, де...) 4. Големите вериги имат или искат да станат местни монополисти. Или държавата трябва да ги регулира, или трябва да направи основаването на нови вериги по-евтино или трябва да подпомогне производителите да се укропнят, при което те ше придобият възможности да се противопоставят на разпространителите. 5. Наред с лошото, големите вериги имат много много добри страни - богат асортимент и бързо текучество на стоките, поради високия оборот и голямата складова база. Тъй че полека!  Редактирано от - rbb на 12/2/2011 г/ 23:52:35 |
За малко да забравя: какво наскоро са направили за мен българските винопроизводители, че аз да ги даря с част от доходите си? Или може би ще направят нещо за мен в бъдеще?  |
| Лично аз ще избягвам да купувам гръцки стоки защото почнаха да ми лазят по нервите с блокадите на границата за щяло и не щяло! |
| Явно тезата на авторатката е тотално и безапелационно разбита от съвкупното форумно мнение. Аз съм доволен. Установявам, че сред българското народонаселение започва да пониква икономическото мислене и недоволно мучащите пролетарии стават намяват. Рано или късно всички ще стигнете до закономерния извод - спасение няма, ще трябва да се бачка.  |
Омаян от патриотарското слово на другарката, аз обещавам от сега на татък да чета само български журналистки (и никакви други)...щото и те къща хранят, в края на краищата...тъй де...ако не сме ние...кой ще им чете гениалностите.  |
Аз пък си мислех, че журналята и фюлюсофите би трябвало да учат плебуса на туй-онуй, а то се оказа обратното - плебусът е по-ербаб и по-отракан от тях по въпросите на свободния пазар.  |
Карамфилов:"Всеки знае, че евтиното си е евтино и е за сметка на качеството. И в соц времена беше така, можеше да си вземеш салам от месо, а можеше кучешка радост." Прав си Kарамфилов, така беше! Спомням си, защото често купувах "кучешката радост" - радвах и се аз на скарата, радваше се и кучето, което много я харесваше! Сега купя сравнително скъпа наденица, сложа я на скарата, а тя, като се запече, мирише лошо, дам я на кучето - то я подуши и отмине! Вярвам и ти това искаше да ни припомниш!... |
