Отиди на страница:
| Не ми се пишеше, но Манроко е казал За Манрико  Тва дето в Америка нямало малки магазинчета не го вярвайте. На всяко кюше има по едно. Говоря за градовете. Малките бизнеси могат да оцелеят само като се специализират в тясна ниша. Дали ще е луксозни стоки, допълнителни услуги или превъзходен сървис, няма значение. Малкият не може да се конкурира с големият просто копирайки бизнес моделът на големият. |
| А и още нещо, специално за хранителният бизнес. Времето в което човек минаваше през магазина да напазарува за вечерта, на връщане от работа (щото си е тръгнал с един час по-рано) ОТМИНА. Хората търсят удобството, да има къде да паркират, да не изразходват толкова много време с ходения до магазина всеки ден. Един път в седмицата и тва е. А до бакалията... само ако закъсаш за нещо... |
| Ама вие съвсем разплакахте авторката! Не е хубаво да сте толкова коравосърдечни. То момичето едва ви се похвали, че е станала софиАнка, че я харесват повече от шопите от София и т.н., а вие я нападнахте. Нападате я, ама вижте колко мнения е събрала. Значи има нещо в нея, умее да подбира интересни проблеми, макар че коментарите й по тези теми са малко екзотични. А може би това е, както писах , нейната цел е да ви провокира. Аз, примерно, ако кажа колко онеправдани са циганите в БГ, и ви напиша някакъв репортаж за това, как циганско семейство с пот на челото си изкарва хляба, ще ме вдигнете на балон и ще имам 500 коментара с псувни по мой адрес. Ама ще са 500. Та така прави и авторката. |
| За спора между Жана и Хексето: Жана предлага да се спасяваме поединично. Начи, да се Юрваме по селата и да търсим баби и дядовци, дето да ни снабдяват със суровини за манджата, произведени с мотика и сърп. Или сами да копаме земята и да си произвеждаме. И това, значи, е ИЗБОРЪТ на Жана: да се върнем към самозадоволяване или дребна (почти натурална) размяна. Като през Средновековието. Жана, ти ходила ли си в бяла страна? Къде си видяла там хората да се самозадоволяват сами с храни и да копат земята (освен за кеф)? А особено за избора: ти направо ме разби. Там Хексето е напълно права. Ако наистина си имала избор да живееш нормален живот, а си се забила в някое забутано градче или село да копаш земята - тогава ти си за едни санитари чийто основен инструмент са здрави бели ризи с дълги ръкави. Ако (както предполагам) си нямала никакъв ИЗБОР, а просто животът те е изтикал там, тогава си просто една от многото лузъри. Нищо ново. |
| Жана: "Но ако не съществуваше обективната необходимост, т.е конкретните обстоятелства, не би било необходимо да решаваме каквото и да било и не бихме правили избори." Точно тук е разликата между умният и мъдър човек, от една страна, и лузърите, от друга. Хората отдавна са го казали: "Не се копае кладенец когато си жаден". Когато "конкретните обстоятелства" те принуждават да правиш избор, тогава ти си провал. Когато ти предвиждаш какви биха могли да бъдат обстоятелствата в бъдеще, и направиш избора далеч преди да са настъпили, вземеш решения и реализираш адекватни действия, тогава си умен човек. А да предвиждаш правилно, ти помага твоя мозък, и твоя жизнен опит. Ако ти липсва едното или другото, си аут. И копаш земята (не за кеф, а по "конкретна необходимост"  . А за виното, ракиите и т.н.: ами не пийте алкохол. Лесно и просто. |
| ще си купувам само български вина от кварталния магазин. Това мога да направя, за да подкрепя родното производство. ще си купувам само български вина от кварталния магазин. Това мога да направя, за да подкрепя родното производство. Това момиче кой знае защо смята хипермаркета за олицетворение на дивата пазарна икономика, а кварталния магазин – за нейната противоположност. На базата на какво е скалъпено това „заключение”? Ами че човек може да си купи боклучива стока и в малкия магазин и причината за целия бардак в държавата е липсата на контрол (оня, на който бяхме свикнали, докато „45 години живяхме в контролирано от държавата комунистическо стопанство”. А понеже тя самата не е живяла във въпросното стопанство и черпи сведенията си за него от писанията на „демократци”, явно не знае, че става дума за „социалистическо” и че „комунистическо стопанство” никога не е съществувало). |
| П.П. Моля за извинение за объркването с цитата в предишния постинг. - *** Редактирано от - sybil на 13/2/2011 г/ 13:39:44 |
| И аз си мисля, че контролът над производителите е важното нещо, а при нас отсъства. Щяло да има доброволен стандарт за хляба, то само тази приказка на министъра стига та да сме на ясно колко контрол ще има. То при соца, когато наистина имаше контрол, та пак се ядяха боклуци. Но сега като се замисля, може би сме яли по-малко боклуци тогава, защото производителите не са имали достъп до постиженията на голямата западна химия, а не толкова заради това, че са спазвали стандарта и са били екологично настроени. Та даже и тъй наречените еко-продукти - кой ни гарантира, че наистина са еко?! Истинското еко е там в двора на майка ми...Докато са живи и могат все още да отглеждат доматки, краставици, зеле, картофки - колкото за тях си, та и за нас има - добре. Ами после? Като ми е дворът на 100 км от мястото, където живея, пък до пенсия има още време - не знам, ще успяваме ли в съботи и недели да поддържаме стопанството. Пък и сме градски чада, хал хабер си нямаме как стават нещата. Нещата са обречени. Жал ми е за внуците, щото нашето поколение все пак отрасна с общо взето чиста храна. |
| Leni, при соца не беше проблема в липсата на познания по химия, просто не се гонеше печалба на всяка цена ! Предприятията бяха държавни и общински, какъв зор има един директор да си подритва трудовата книжка, произвеждайки ментета ? Има си план, спазва си някакви стандарти, изпълни ли ги - вземе си заплатата и премиалните. Е, и квото там пооткрадне, но да прави "химии" не му се е налагало. |
| Два дни опити да се обясни, че не може да се сравняват несравними неща. Патриотизмът е духовност, храната материя. Духовност в избора на материята...В избора на материята на първо място са интересите. А онова - да четем само български журналисти - грациан - ------------------------------- ----------------- Блогът на Генек |
| Айде стига рИвахте по екологичната храна. Искате да работите в града и да правите кариера - ще дишате замърсен въздух и ще ядете, каквото се продава в магазина. Който иска, да зарязва града и да ходи на село да пасе патките. Или да дава луди пари за еко- и био- зарзават в специализираните магазини, и да вярва че е такъв. Изборът е отдавна известен. Това хем да работиш и живееш в големия град, пък уикенда родствениците от село да ти носят прясни яйца, заклана кокошка и сирене - няма такъв филм, прожекцията свърши. Просто временно явление, съпъстващо урбанизационния период на всяко селско общество. Трае само докато две поколения се застъпват - едното в града, родителското - на село. |
| По тая тема Динаин и маринчо изказват учудващо логични мнения - ------------------------------- --------------------------- Блогът на Генек |
| Нени Миноно, не знам защо са те "редактирали", но се досещам. Е, бива ли да "попържаш" такова мило създание (при това, очевидно много интелигентно), само защото не е родом от пъпа на София и не обича да го правят на бедала. За търговските вериги няма какво да говорим, само се разходи малко по-наюг да видиш, как една нация, която е измислила търговията, не допуска почти никакви търговски вериги на своя територия! |
| Освен това, тезата, че видите ли, в големите вериги продавали евтини и некачествени продукти, а в кварталните бакалии - там е (родното) качественото, екологичното, здравословното - е пълна порнография, ще ме извинявате. Всеки търговец ще ви каже, че колкото по-оборотен е един бизнес, толкова по-малък шанс има да ви пробута стока с изтекъл срок на годност. Което редовно става в малките бакалии, като им се залежи стоката по регалите и трябва да я шитнат бързо, преди да замирише. |
