Отиди на страница:
| Виж, Граци, ние тези неща 2 петилетки ги пишем тук, но пак да ти кажа: преди 1989 за чифт чорапи са се продавали точно толкова сънароднички колкото и сега се продават (днес просто не са чорапи, а чифт ново балконче etc.). Което иде да ни каже, че продажбата на сънароднички е константен брой, който не зависи от вида строй или политическо управление. Ако аз и 95% от българските жени сме минали без чорапи с ръб, и сме живи, здрави и в добро състояние на духа днес, значи онова за което ми говориш е по-скоро въпрос на възпитание, образование и семейна среда, нежели насъщна необходимост. BTW, смятам за абсолютно допустимо у подрастващото поколение да се поддържа известо ниво на глад, бил той духовен или материален. Това ги прави по-целеустремени и желаещи да успеят в живота. Защо да му пробиваш ушите на детето на бебешка възраст, а да не го оставиш само да го пожелае и преследва упорито и в захлас? Нали това също е част от всяко детство - неистовите желания за подобни дребни свободи? Нашата щерка получи разрешение да си сложи обици на 12-13 годишна възраст. С това се отложи достатъчно дълго във времето желанието да си пробие нещо друго по тялото, нали? Което и стана. На 18 си проби още две малки дупчици над първите, на ушите, и с това експериментите в тази област привършиха. Желанието за ненужни неща изтля. За какъв дявол муе нужен Блакбери Кърв, последен модел, айпод и айпад на едно 11-12 годишно дете, да кажем? За престиж? Или за да може на 14 вече да ти поиска Порше? Що не му подариш един скромен черно-бял Киндъл и да го оставиш да мечтае за останалото? Онова, което затрива в момента белите деца на Запад е тяхната материална преситеност и всеизволеност на всякакви хайтек гаджети на невръстна възраст. Това създава леност на ума, пренаситеност на желанията и липса на каквато и да е мотивация за живот и напредък. На тази почва китайчета и индийчета преуспяват в тукашните училища и престижни университети, и това е жалко, защото се губи инертцията на онези, които някога създаваха прогреса на човечеството. Колкото и да е забавно да виждам как в денонощния магазин на Епъл на 59 улица и Пето авеню 2-годишни деца, които се надигат на пръсти, за да достигнат айпода, поставен за разглеждане, боравят с машинката със завидна ловкост, не ме напуска тревожното чувство, че нещо пропускаме с тези деца, не им даваме нещо много съществено - глада за знание, добиването му и събирането на плодовете от това знание. Ако трябва да съм честна, най-неистовото желание на моето детство и младост беше не за притежаване на дънки и поло блузи, а мечтата ми за колело Балканче. Тя никога не се осъществи. Не смятам, че това се е отразило зле на развитието ми. Напротив, създаде една нова страст в живота ми: за да ме удовлетворят по някакъв начин, майка ми и баща ми ми купиха кънки с гумени колела (нещо рядко тогава, евтините бяха с пластмасови и возеха ужасно). Току-що бяха асфалтирали улицата от страни на къщата ни. Асфалтите някога ги правеха гладки като масло. Лятото на 1974 година беше моя махленски триумф - не само бях най-добрата на кънки, но ги раздавах гордо на десетки деца да ги карат. Бяха хубави - нищо не им ставаше от постоянното въртене на бурмичката със специален гаечен ключ (така се увеличаваха или намаляваха размерите им, според това, кой ги кара). Тези мои червени кънки (купени от универсалния магазин в Сливен, където брат ми беше войник, а ние го посещавахме) бяха любими и на голяма ми племеница поне до 2-ри клас. |
| Росенфф и Зевзека, благодаря! Просто компенсирате словесна немощ с пуберски изпълнения... Аз пък нямам зад гърба си неща, които трябва да замазвам с яростно плюене срещу миналото. Вие се напъвайте - но надали някой ви вярва. |
| Ходили сме по митингите, знаем как беше. То и мойта дъщеря голямата ходеше по сините митинги заедно с нас ------------------------------- --------- Аз пък бях ученик по 1990.. но пък ОЩЕ преди промяната бях в едно дружество за възстановяване на Българската История.Точно 1989 веднага след Дворцовият преврат, тръгнахме да се обединяваме покрай проф.Николай Генчев..Да ама не, той човекът нещо се уплаши, отдръпна се."Демократите" ми станахте ясни, като почнахте да събирате подписи, да се пуснел Ахмед Доган от затвора, и като той седна до вас на Кръглата маса.. Именно тогава, в патриотичните среди, се появи звучното име "СЕДЕРАСТ"! Явно беше, още от 1990 че това не е никаква алтернатива, а сте си все същите национални предатели-интернационалисти! ВИЕ, вие сини лумпени бяхте агресивни, вие драскахте по нашите плакати, ВИЕ когато имаше шествие на ВМРО за Илинден викахте от тротоарите "У-у-у-у" вие даже и физически нападахте активисти на БНРП , БНДП или ВМРО ! |
, поздравления...| Иска ми се да направя по-широк обзор, но форумът не бива да се ангажира с много място, а и аз често си позволявам да отнемам повече място – както ще направя и сега.Позволявам си това защото е засегнат много важен въпрос, а написалият „Вундеркинд” е обикновен глупак.Поздравявам реалната оценка в разсъжденията на тези форумци, които не се поляризират излишно с вдигане на лозунги за само лошото или само доброто в България преди, по-преди, сега, сравнено с тук, там или някъде си.Но имаше и не толкова лоши неща по времето на „соца”, което не бива да се премълчава.Въпреки, че символ на „соца.” беше един неграмотен каскетаджия – стопроцентова послушна агентура на съветските служби. И е смешно да се приказва какво било по времето на Т.Живков-не той определяше каквото и да е, а системата- абсолютно управляема от Съв.съюз. Просто трябва да се обединяваме в това какво ще правим нататък защото никак не сме добре!! Аз съм от поколението, което растеше в наложената в България обществено-икономическа структура на държавата веднага след ВСВ. Както всички подрастващи не знаехме много неща и естествено не разбирахме много. Просто растяхме и се развивахме в обстановката, която съществуваше.Винаги за възпитанието на децата в семейството отговорност носят родителите-на моите съм благодарен, че бяха разсъждаващи хора.В родовете по двете линии имах близки роднини – царски офицери, държавни служители, както и истински комунисти, които всъщност се обединиха накрая в становището си, че България е станала жалка губерния на една чужда и за руснаците фалшива „демокрация”.Не така се изявяваха обаче нароилите се фалшиви комунисти, които бяха вербувана съветска агентура и от това пострадаха и много от тези истински комунисти.За това и сега сме силно разединени и целта на Големия брат е постигната.Новият Голям брат е също щастлив от силното ни разединение.Това е!Върху това трябва да се разсъждава, а не да се поляризираме с различните глупости на търкалета!!Родителите могат да се окажат безсилни във възпитанието на децата си, ако държавата е безотговорна към процеса или упражнява насилие към установяване на целенасочено идеологическо възпитание.Всъщност последното е валидно за всяка държава, но се прави по различен начин!! И понеже стана дума за идеология, за тези, които не знаят напомням, че САЩ отказват виза на великия певчески бас Борис Христов, въпреки че той е поканен от Метрополитен опера!Б.Христов е изключителен българин- патриот, по това време дори в лоши отношения с българската социалистическа държава и живее в Италия.САЩ обаче приемат /по тогавашния закон/, че той е гражданин на държава от Съветския блок?!Сигурно присъствието на певеца в операта е било много опасно за американската демокрация.Смешно, нали!Във филма „Мръсни танци” с Патрик Суейзи всъщност става дума за подобна реакция, но все пак надделява липсата на насилие към свободното волеизявление. Виза и агреман за САЩ обаче за абсолютни български отрепки в новото „демократично” време в България не са проблем.Също интересна тема. Какво ще стане, ако подрастващият не иска да ходи на училище, по-меките родители не се справят с ината на идиотчето, а държавата не се интересува от проблема?По това време образованието в България, макар и натъпкано с идеология и погрешна история във всички степени на системата, беше добре организирана дейност.Не мога да кажа същото за образованието в днешно време, като дори умишлено преподаваната фалшива българска история отново е факт.И какво сме направили тогава? В България идеологическия натиск по онова време беше усилен повече отколкото в другите соц.страни, но причините за това са друга дълга, широка и дълбока тема.Забраните винаги дразнят най-вече младите хора.Какво значи да забраняват тесните панталони, трандафорите, дънките или дългите коси на тези, които не са ученици?Или да не ти дават да слушаш модерната налагаща се музика, която е атрактивна най-вече за младия човек.Не можеш да забранявош нещо без да създаваш заместител на интереса.За това и българската естрада още не може да се отърве от наивитет в композициите.Ще посоча мръсния, но успешен модел в България /особено в градските райони/чрез забрана на интересното за младите да се намрази играта на хора и ръченица – изисквано в часовете по физическо възпитание. Съвсем целенасочено /но невидимо/ се създаваше негативно отношение у младите към родния фолклор-заради забраната на интересната музика!!Така с идеологическия натиск от Съв.съюз се убиваха с един куршум два заека. Това насилие роди и много вицове – ето един:”Каква е разликата между капиталистическия свят и социалистическия лагер? Разликата е в това, че едното си е свят, а другото е лагер!!”Или друг виц:”Попитали радио Ереван – Може ли в Швейцария да се построи социализъм? Отговорът на радио Ереван бил-Може, но жалко за хубавата страна!”. А за „водещата демокрация”в Съв.съюз имаше важен виц: ”Съветски милиционер от КГБ се появява на площада пред Белия дом в САЩ и спори с американски милиционер от ФБР - къде има по-голяма демокрация. Американецът казал-Всеки американец може да изреве срещу Белия дом „Долу американския президент” и никой няма да го арестува за това. Руснакът казал:Ами и у нас можеш да застанеш на Червения площад и да изревеш „Долу американския президент” и никой няма да те арестува за това”. С тези вицове растяхме и се обиждахме от ставащото в България.Обидно беше наличието на „изходна виза”????Как да не сме били в лагер. Това е липса на доверие към народа, а властта се наричаше народна?Още повече за някои беше по-народна и тази липса на равенство и баланс в обществото вече беше консумирано и безнаказано престъпление.А най-обидното е, че всички пазители на идеологическата простотия и идеологическите демагози осъществиха „революцията”, която неграмотният млад писател си представя, като младежка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: В.Каменов |
Нда, много хубаво експозе - сочно и оригинално! Трандафорите - да! възмутително!! Но нищо не се споменава за бананите, поради което съм леко разочарован. |
| Ми, търпях, търпях и аз, ама толкова народ се изока, че бил репресиран, да споделя и аз. Веднъж в коридора на 20-то у-ще ме спипа завучката, че съм била с неприлична прическа. Понеже бретонът ми беше пълен, а не половин, а плитката (в която трансформирвах дългите си до раменете коси, пускани след училище и в комплект с въпросния бретон звучащи ала Марина Влади) ми била вдигната високо, от темето и така наподобявала конска опашка (друг буржоазен атрибут). Та ме заведоха в кабинета на директорката, където ми беше дадена заповед да се среща като българско момиче, с две плитки, с една не можело, упадъчно било. Та се наложи всяка сутрин да сплитам две плитчици и с лимонада да закрепвам бретона настрани. Директорката беше все пак по-либерална и не ме накара да се подстрижа нула номер, нито печат са ми били някъде (не че е нямало площ за това, де). Ей на, затова след **** години и аз съм скачала по площадите. Това просто не се търпеше!!!!! А тук някои се подиграват с нашите страдания под този гнет.  |
| С прискърбие трябва да ви съобщя, че и аз съм жертва на режима - като невръстно пионерче ме насилиха да играя Митко Палаузов в едноименната пиеска. Аз, обаче, като истински демократ, интерпретирах ролята с изкусна симулация на липса на талант. Съмишлениците пионерчета в публиката аплодираха с тънка ирония. После ядохме тулумбички в сладкарницата, щото друго нямаше - празни рафтове... пардон... тави... |
А пича как е забравил бригадите?  . Трябва да е изкарал поне две - лятото на 88-ма и лятото на 89-та, освен ако не е бил някой връзкар  . Но да пропусне да напише как с робски труд са го карали да бере домати, срамота |
| Като сме тръгнали да се изповядваме... В годините непосредствено преди 10 ноември 1989 г. бях обвинен, че съм скрил обстоятелството, че съм зет на национализиран фабрикант. При това ставаше дума за не за тъста ми, а за неговите дядо и прадядо. Естествено, това повлия на кариерата ми в някаква степен и ми струваше доста усилия да докажа собствените си възможности. Веднага след 10 ноември 1989 г. бях обвинен, че съм номенклатура и че произхождам от комунистическо семейство и баща ми е полковник и отново трябваше да се доказвам. Е, в крайна сметка се доказах, но оттогава не не скачам по площади и не гласувам. А "червено-синьо-реститутско-жълто то" ми семейство е здраво и сплотено повече от 40 вг. и се радваме на 4-ма внуци. Репресии, к`во да прави човек  |
| Няма ли някой форумец/форумка, дето да е стриган, да е бръснат, да са му рязани гащи, да му е рязана пола, да му е слаган печат на баджак бе! Да се обади! Как се борите с червените прашки с тия мижави биографии, не знам. |
| Ако няма повече желаещи за изказвания, събранието да премине към последната точка от дневния ред: Гласуване на протестна телеграма до NYT.  Напомням, че събранието е открито партийно, но право на глас имат само партийните членове..  Редактирано от - dude3075 на 15/2/2011 г/ 15:41:15 |
| Момичетата никога вече няма да бъдат подлагани на назначени от държавата лекари, проверяващи дали са загубили девствеността си. -------------------- Е, на това момченце мечтанията му малко перверзни падат. Това и по време на "Османското присъствие" го е нямало. Отгде ли му е хрумнало? Сигур го е сънувало в някой мокър сън.  |
| НЙТ за съжаление е пътник. Вече не притежава даже и сградата си с/у Автогарата (Port Authority Bus Terminal). Има ги още само заради един мексикански милиардер, собственик на супермаркети, който има даде малко пари. А жалко - като махнеш България и още стотина страни, които просто не са му на радара, НЙТ е чудесен вестник. А да ти пусне НЙТ "мнение" в Op/Ed е изключено да стане случайно. Те получават по 500 и повече "мнения" дневно, а пускат три-четири, от които две са на техните колумнисти. Това е договорено от литературен агент с редактор на вестника и египетският момент е поръчков. Ниските качества на публикацията не са имали значение - България е извън радара, има значение само сравненението на Египет с кадифените революции е източна Европа. Досадно е също, че няма място за коментари под самата колонка. Колумнистите на НЙТ имат свои форуми със стотици постове на много високо равнище под всяка от по-силните им колонки. Да пишеш до редактора е от умрял писмо - трябва да поставиш под съмнение редакционната им политка за Египет - няма да те чуят. |
| Виж, ако Таймс има намерение да пусне някъде и проза от този автор за България на такова равнище, няма да се размине писането, пък нека си приказват за българския казан. |
| В общи линии червените прашки могат да бъдат резонен партньор в диспут, за разлика от червените кюлоти които са безнадежно вярни на каузата и запушват амбразурата и са готови да умрат с "Рот Фронт" на уста...просто няма сми...дето имаше една дума на времето. |
| Самуиле, не обобщавай с такъв лош тон. Не всички, които скачахме по площадите, сме седерасти, опазил ни бог. Всеки си изживява заблудите, а тогава синята идея беше красива заблуда. Като всяка заблуда де, докато се осъзнаеш, че те работят Нели, в София сигурно е имало всичко 1985 и нататък, ама провинцията беше доста обрулена. |
| Партийни членове - само БКП/БСП ли да се броят? Като не съм била нивгаж? Ако става дума за други партии, имам само едни мижави 3 години като член на партия в СДС, координационен съвет на СДС в най-голямата софийска община, председател на ППО (в същата тази община). Дали ще ми ги признаят? За общинското ми съветничество от същата политическа сила не смея и да промълвя, сигурно няма да ми се признае.  Да, и да си призная. Не съм скачала, само съм викала по площадите. Не за друго, ми щото и тогава си бях тежичка...  Редактирано от - Геновева на 15/2/2011 г/ 16:07:52 |
| Раньше это делали верблюды, Раньше так плясали ба-та-ку-ды, А теперь уже танцует шимми це-лый мир... |
| Другарки и другари, да не забравяме едно основно нещо: Демокрацията не е Дядо Мраз. Тя е просто възможност за "относително" праведно управление на избрани чрез гласуване партии, парламенти, камари и всичките му там други такива инструменти за общественно регулиране. Фактът, че разни хитреци успяват чрез мимикрия да сменят всички цветове на спектъра и да са винаги от онези дърпащи юздите на народа е нещо с което избирателят трябва да се съобрази когато отива с трепереща кунка да си пусне бюлетинката в урната. Много по-различно е от потомственната аристокрация, или "псевдодеморатичните" избори по времето на развитото социалистическо общество, когато изборите се печелеха винаги с над 90 процента и винаги от едни и същи хора които ти нито си виждал, нито си чувал, нито пък те са имали някаква алтернативна платформа (както е при всички останали тоталитарни режими). Нищо повече. Демокрацията няма да ви донесе нито нов шлифер, нито пък еженденвна порцийка от филе миньон в сефиритасче. Тя само ви предоставя свободата да изберете кой да ви ръководи...ако изберете коня на Калигула, ами...конят на Калигула ще ви управлява...ваш избор си е това. Това викане и скачане си е свършило работата, сривайки диктатурата на пролетариата, но за съжаление за вашето лично благосъстояние и "дето му викат тук well-being ефективното и креативно бачкане би ви свършило много по-добра работа. Trust me, believe me. |