Отиди на страница:
Пазел се от куршумите? Ахъм. И е засядал в асансьора. В блок от съветски тип. Ужас и неизличим кошмар. Поне да беше с приятелката в лифта. Тогаз може би щеше да е благодарен, макар, че едва ли.  |
Не само липсва логика, ами и показва неубедителност и вътрешно усещане, че аргументи нямате, поради което минавате на псуване. Аз коментирам онова нещо отгоре на недо..."революционерче". Тез двете изречения барем малко да се беше засрамил да ги сложиш под една и съща тема. И после, ама що сме викали, че сте зелени чорапи? Ми щото само ей такива смръдни пускате. |
| М, да... Авторът необективен, а неговите критици като паднали от луната. Какво да се прави, това е което ражда the land of confusion. |
| Божкей, екземплярите от резервата и не разбират за какво им се смеят зрителите отвън! Че се и обясняват. |
Значи, за режима на тока. Единият беше 85-86, а вторият беше през тъй наречената Луканова зима - зимата на 1990. Нали затова правихме стачки да го сваляме, мръсника. Ама наистина, прав е Змея да цитира Оруел. Живяхме го онова време - просто това, което пише момчето за периода 88-89 си е лъжа отвсякъде. За къде 58-59-а - е вярно, поне доколкото съм чела и са ми разказвали, ама за 88 и 89, пък и за юношеския революционнен плам, как не се прибирал, пък едва ли не куршуми. Хайде сега. Ходили сме по митингите, знаем как беше. То и мойта дъщеря голямата ходеше по сините митинги заедно с нас, беше на 10-11 години детето. Ама не вярвам да има такива страшни спомени  , трябва да я питам |
И е засядал в асансьора. И го е затискала врата на препълнен тролей и е пътувал така три спирки. Краката отвън, главата вътре. И пасажерите са го ползвали да си дупчат билетчета. |
| Ми ша го затиска ми! И тролеят е бил по съветски модел построен! Петимна съм да узная и тоз блок къде е сега, може и паметна плоча да се постави, в памет на жертвите на социализма. |
...Краката отвън, главата вътре. И пасажерите са го ползвали да си дупчат билетчета... Ндааа Раззскажжи Снегурочка, где бЫла...Раззскажи Снегурачка, как дела? Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Ее, тавариш, по-добре ли щеше да е главата отвън, краката вътре, и да го ползват за разни други неща пътниците  Дет се вика, винаги може и по-зле да е. |
| Ех, припомнят ни тука кринолините за класическата българска мъдрост - " подръж ми, мари копилето, да се посмея на таз к.рва". |
| А спомняте ли вицовете;"На български вестник само датата е вярна", "Филма хубав ли е, или съветски" и други. |
| –– Граци, прочетох! Как ти се е писало толкоз? Ама ще остане. Всеки пееше, кой как чуе и запомни: Тошо комуниста --забрани туиста. О-о-оооу! Kенеди фашиста --разреши туиста! Е-е-еей! ....... Джип, джип, джип Белене джип ол дъ уейс... с джипката на МеВеРе-- всички сме във Белене! Джип, джип, джип, джип - Белене много си е гот! Три години бачкане, карти и белот. ~Не виждам защо някои форумци се почувстваха толкова засегнати, сякаш някой е посегнал на вярата им в дните честити, та ни заляха с примери и доказателства за соца. -Каранфилов Редактирано от - D-r Zvezdnikov на 15/2/2011 г/ 04:24:11 |
| „В България, както и в Египет, революцията бе осъществена предимно от младежта” Това момче да не е било във Франция вместо в България по това време?И е сънувало някаква революция и то осъществена от младежта???? Този дришльо ги плещи също като щерката на Вили Казасян в едно интервю, където пролича колко загубено е това момиче. И двамата /почти набори/разказват тежки спомени?!?Много бяха простотиите, но трябва да се обясняват съответстващо, иначе „Тогава разбирах, че не съм обяснил нещата както трябва.” Така и не става ясно дали въобще е успял революционера.А сравнението с Египет говори, че и до сега революционера е останал обикновен задръстеняк. На къде отиваме с тази неграмотна „революционна” младеж-всички пълни с информация, която не могат да обработват.А вече не са и младежи!Добре, че този е във Франция. Представям си романите, които ще напише този вундеркинд.А още по-прости са редакторите на „Ню Йорк таймс” щом са допуснали наивното материалче. Прилича ми на пробутваната информация в тукашните вестници на времето за пияни американски войници напили се с кока-кола. |
| Набора се е олял Девети клас ял бой, че свирил джаз Това е `88-ма - `89-та. Не си спомням да съм ял бой, че слушах Слеър тогава  |
| Трябва да си признем истината: Америка никога не се е интересувала от/не я е била еня за държавата България. В последните век и половина тя никога не ни е смятала за приоритет в държаваната си политика. Поради тази причина могат да се допускат дори в NYT такива удивително слаби дописки за страната ни. Явно никой не се интересува, нито проврява, още по-малко оборва "фактите" на този т.нар. писател. След Уикилийкс (съветите на предшествениците на Уорлик, например, са на България да не се дават пари за въоръжаване и да се продава само старо военно оборудване) знаем, че без значение дали посланик в България е глупакът Уорлик или някой от по-умните вараинти като Джон Байърли, Пардю etc., САЩ винаги е била прът в нашите колела на Балканите. Причината е доволно прозаична: САЩ и досега гледа на нас като на сателит на Русия, без значение какво ще кажем, направим или обещаем. В този смисъл, американските интереси са, например, България да не строи втора АЕЦ, а българските са да има такава. Да се политизира този въпрос както правят жалките остатъци на СДС (те са твърдо против втора АЕЦ) е дълбока антибългарска позиция. Ако някой е за нова АЕЦ той не е непременно руска подлога. За такива като мен, позицията ни трябва да е не проамериканска или проруска, а САМО пробългарска. Това е голямата трагедия на онова, което се наричаше СДС у нас - заради болезнено русофобство, те станаха болезнени антибългаристи, уви. Какви са начините САЩ да бъде по-позитивна към нас: 1. Да водим по-активна външна политика с тях и да им повтаряме и преповтаряме твърдо исканията си. При това българско правителство това е невъзможно. 2. Тъй като от (1) едва ли ще има полза, България трябва да се държи с достойнство: след като й се продава само стара бойна американска техника и се спъва умишено икономическото й развитие (включително се бойкотира всеки изгоден за нас руски проект), като същевременно се толерират активно режими водещи директно към ислямизъм като този в Турция (и не дай Боже, в Египет), то българското правителство съобщава на Уорлик, че американските бази в българска територия са нежелани и се дава срок за тяхното изтегляне. Ако все пак тези бази им трябват, нека да се съобразят с националните ни интересни, които са такива и такива. Относно фактите в статията. Имам много приятели тук, в САЩ, на годините на това момче. Имам дори близки завършили софийското музикално училище по негово време. Е те, такива головодни неща, представени за факти, от тях не съм слушала ни-ко-га. Музикантите обикновено са хора аполитични. Ако сме малко по-откровени, те често са абсолютно неориентирани в политическата ситуация в България. Извинения на Рицаря от форума (той е изключение). Виждам, че тук са се оформили два лагера: на обичащите всичко до 1989 и на мразещите това време. Истината е винаги по средата. Малки уточнения на фактите: 1. Лен, в 1985 в магазините имаше всичко. Сватбата ни беше през август 1984. В 1985 наистина нямаше ток, но останалото си беше на място. В 1986 г. бяхме на летен стаж в Москва/Ленинград/Киев, където нещата бяха наистина страшни - в Москва и Ленинград беше мор, в Киев имаше всичко, но за това път Чернобил току-що се беше совершил. Студентите от Москвския университет ни върнаха визитата в София през август 1986. За тях България беше западен рай - много, хубава, изобилна и евтина храна. В Студенския град в София имаше дори синьо сирене, да не говорен за любимите на руснаците пушени кокошки. Едно парти за над 30 човека струваше на нас, домакините, 55 лева. Синът ни се роди в 1987, никакви проблеми с продоволствието. Нещата рязко се измениха в 1989, главно след ноември. Но това го знаем всички. В допълнение - измислицата за девствеността на момичетата, доказвана с медицинска бележка, е наистина комична. Със сигурност знам, че това го е нямало не само при мен, но и при барат ми, който е с 8 години по-голям от мен. Да, застригваха битълските им глави (той беше китариста на гимназиалния им випуск) от едната страна и това ги принуждаваше да се стрижат нула номер, биеха печати по голите крака на момичетата, но медицински бележки за девственост??? В 1975 брат ми, вече студент, не се върна една цяла година в Пловдив и аз, макар и малка, знаех защо. Беше пуснал коса до раменте си и беше невъзможно да се покаже в този си вид пред дядо ми и баща ми. Приятелят му ми е разказвал, че излизал по улиците на София само вечер, за да не го острижат. 2. Граци, в нашето детство имаше много неща - орнажада, швепс, алтай, кока-кола, разтворимо кафе, петлета на клечка, дори шоколади на клечка. имаше и шоколадови дядо Мразовци за Нова година. Аз съм от родените в 60-те - охолни и хранени деца. Имали сме голяма къща (апартамент в къща, де), но не и кола. Имахме радио, но не и грамофон. Имах кънки за 25 лева, но не и Балканче за 85 лева. Имахме телевизор от 1967, но не и касетофон. За това пък имах уокмен още в гимназията, японски сгъваем чадър, черно/бежов/бяло поло в 8-ми клас и дънки "Бруклин бридж" още в 7-ми. По пловдивските зеленчукови магазини никога нямаше малини (доставяхме си ги като крадяхме по градините на комшиите). Вместо това имаше неизчерпаеми количества сушени смокини (които никой не купуваше, Пловдив е града на смокиновите дървета) и фурми (и досега ги мразя). 3. В заключение, писала съм го много пъти. Най-непоносимото за мен до 1989 беше нашето закрепостяване към града в който сме родени. Ужасно ме възмути и начина по който ни дадоха паспорти за месечното ни пътуване в СССР в 1986 и после ни ги взеха още на границата, като се върнахме. Тази средновековна зависимост беше най-страшното нещо на режима до 1989. Още веднъж, аз съм от родените в 60-те. Горните неща само ме възмущаваха, но не успяха да попречат на амбициите ми или кариерата ми защото дойде 1989. Стана гладно за година-две, но за това пък СВОБОДНО. Синът ни е гледан от 2 до 4 години, след ноември 1989, в почти обсадно положение, с минимални хранителни запаси в къщи и на границата на глада, но не си спомня за това. В края на 1991 трябва да е станало вече по-добре, след като сме решили да имаме и втори дете.  Иначе съм била учена от по-големия си брат на свободомислие. Винаги сме се смеели на горката ни майка, която ни слушаше с ужас и завършваше сцената с повтарящ се през години трагизъм: "Това което говорите с батко ти го казваха най-големите фашисти в Брезово" (тя е родена там). След което не беше рядкост да се прекръсти и да додаде: "Божке, и двете ми деца ще свършат в затвора". Мама беше и е вярващ член на БКП, добър и мил човек. |
| А още по-патетично (на английски) американското мейнстрийм-медийно уишфул възприемане на събитията в Близкия изток - тук Таймс робко следва официозно-паническата пропаганда на Обамовото правителство. В Близкия изток има хлебни бунтове, каквито избухват периодично заради високи цени на храните, които бунтове са силно заразни по телевизията. Бл. изток по начало си е врящ котел под налягане. В тия бунтове няма помен от организирани искания или някаква готовност за "демокрация" в западния смисъл. Египтяните искат омразният, крепен от САЩ 30 години тиран да се маха. Но това не е главната цел на бунта - а да се наядат. Никаква организирана прозападна политическа опозиция не води бунтовете. Доколкото в Египет има организирана политическа сила извън войската, това е Мюсюлманското братство, което при що-годе свободни избори ще получи над 50% от гласовете. Политиката на неговото правителство ще е антиамериканска. Няма почти никакви смислени паралели между египетските гладни бунтове от януари 2011 и българския дворцов преврат от ноември 1989 г. Освен че и в двата случая хората имаха преди всичко материални искания - в Египет да се наядат, в България - да имат достъп до западни стоки и чудесии. Опитите на Таймс да измисля други паралели са безпочвени. Объркването на демокрацията като качествено състояние на обществото с формалните процедури на демокрацията е характерно за американското мислене за "традиционни" страни като Египет. То е израз на колониално високомерие. Да се "радваш" на "демократичния" бунт срещу тирана, който довчера си крепил ревностно с много милиарди пари, оръжие, военни съветници и икономическа помощ, е израз не толкова на лицемерие, колкото на постколониално безсилие и резигнация. След 30 години вашингтонски консенсус САЩ не може да вдъхнови вече никого да поеме пътя на Източна Европа в 1990 г. В самия САЩ водещите икономисти сочат вашингтонския консенсус за еднозначната причина за икономическата катастрофа от 2008 г., която няма никакъв признак да е преодоляна. Засега Обама сякаш не го разбира и вчера (озни ден за вас) предложи бюджет със силен кост кътинг най-вече от социални програми само месец след като удължи данъчните облекчения за най-богатите. Вижте колонката на Кругман от понеделник в Таймс, за да не мислите най-лошото за любимия ни вестник. Редактирано от - Чичо Фичо на 15/2/2011 г/ 03:51:54 |
особено първата част. | Нели, не твърдя, че в България е нямало нищо. Имаше разбира се разни неща, но когато контрастът с онова което "твоят връстник на Запад" ( както обичаха да казват тогава) притежаваше, някак си се чувстваш "насран". Той беше презадоволен не само материално, но и беше свободен да прави каквото му се ще ( дори и студентски бунтове и да скандира "Хо Хо Хо Ши Мин на младежкия фестивал ) някак си ти става кисело. Ако бяхме тотално изолирана държава като Албания иза база на сравнение ни служеше само комшията, то тогава и апетитът не би ни се бил отворил, но когато си една туристическа страна и гледаш как хора от западните страни идват на почивка със социалните си помощи, когато виждаш как твоите сънароднички се "продават" за чифт чорапи с ръб и когато ти текат лигите когато гледаш как някакво си гостенче на комшиите дъвче онова незивестно нещо наречено ДЪВКА (тук говоря за началото на 60те), има шушляк и ко(л)умбойски панталони (тогава още не се наричаха дънки) и ти става някак си криво. Особенно когато си в онази крехка възраст и не знаеш нищо за икономически лостове, петилетни планове и всичките онези работи за големи. Ти си дете, мама му стара и ти се иска да имаш...не нещо крупно и недостижимо като "велосипед -бегач" например, ами една най-шибана дъвка. Онзи ден, по радиото слушах едно интервю на един от най-некадърните (според моя вкус) музиканти, но пък от своя страна изключително ерудиран бизнесмен и безспорно уникален плейбой - Gene Simmons, който изказа доста интересно мнение за египетската революция, както и за революциите в Източна Европа. Според него основен катализатор е именно западната и специално американската поп култура ( от Фейсбук до Кока Кола, Лейди Гага, Рамбо и всичките онези на пръв поглед нищо и никакви си ежедневности които тригерарт в съзнанието на нищо ( или почти нищо ) нямащият просто елементарен апетит и желание за притежание. Както Франк Заппа казваше в книгата си "The Real Frank Zappa" : In every language, the first word after "Mama!" that every kid learns to say is "Mine!" A system that doesn't allow ownership, that doesn't allow you to say "Mine!" when you grow up, has -- to put it mildly -- a fatal design flaw. На беден човек и апетита му е беден, мечта за някакви си маркови маратонки да речем...семпло и глупаво, но доволно да тригерира омраза към онзи който го спира да ги притежава и като се съберат много такива: един иска плазмен телевизор, друг мотопед, а трети даже и за кола мечтае, а няма и не може да има и ей ти рецепта за народно недоволство и "революцийка"...човешкото око е в общи линии ненаситно...когато в България се гледаше само първа и втора програма хората си трайкаха и си гледаха там "Робинята Изаура" и "Богат - беден" в захлас...сега имат стотици канали и се мръщят, че само боклуци давали по телевизията, когато донесох за пръв път Оруел от Югославия, предавахме си го от ръка на ръка и със сърбохърватски речник се опитвахме да уловим някои пасажи които ни се измъкваха...сега има всякакви книги, а хората си се мръщят и не четат, когато едни дънки струваха една трета от запалатата те се носеха не за удобството им, а заради престижността, когато имаше само 3 вида хляб ядеш та ти пукат ушите, сега когато има стотици, мръщят се, че не било като преди! Изобщо - човек е доста странно животно. Ти му даваш ръка, той я иска печена. |