Отиди на страница:
| Зелените чорапи дали са били безплатни питай баща си, а и дали още си носи фуражката! Редактирано от - наско милев на 14/2/2011 г/ 16:06:27 |
| Когато няма морал, кой трябва да се погрижи за безморалието, ако не народната милиция? А, да, вярно - народният посланик Уорлик, който казва - използването на срс ще подсили правителството. |
| Абе, какво му придиряте на младежа толкоз. Може да е бил на 16 години и да не помни, ама нали е отгледан от българи. Това е типична българска черта. Питаш някой как е? И той, за всеки случай казва: "Абе, добре съм ама....!" Сакън да не би да си решил да му дадеш 1 млн. долара и в последния момент (като си разбрал, че е добре) да се разколебаеш!!! Това (което той прави) съм го наблюдавал многократно от българите в САЩ. Когато ги попитат как е било зад "желязната завеса", независимо дали са били добре (номенклатура) или зле - задължително разказват някакви истории в черни краски (по някога в първо лице, друг път "споделено" от близък човек), търсейки очакваната реакция. "Чужденците" започват да се вайкат и да ги съжаляват - болшинството смятайки, че България е съветска колония в Южна Америка (Боливия?). Много време трябва да мине докато започнеш да отговаряш: "България е една чудесна страна, която по стечение на исторически обстоятелства е била в противниковия лагер! Което не ми пречи да се гордея с произхода си, нито да бъда приятел с вас!" Но дотогава, си започнал да говориш на език неразбираем за сънародниците си в Родината. Те се стараят да живеят (говорят) като американци - а ти вече си!! Те се интересуват от Яне, срс-та, "абв"-та и Дали Боко Ще Падне?, а ти - от Египет, благотворителност, дълголетие.... Различни вселени!! На народите с къса памет, преходите им са много дълги! - Д-р Тони Филипов ------------------------------- ---------- |
| моят дух бе на площад "Тахрир".... Хвърлях камъни. Дишах сълзотворния газ. Хвърлях коктейли "Молотов". Пазех се от куршумите... защото аз вече бях правил всичко това през зимата на 1989-1990 г Как си го правил? Като душевна ч...кия ли? |
| И да бяха направили нещо хубаво, щяхме да им простим пренаписването на историята - а то: "И сега какво направихте, едно голямо л.а.й.н.о направихте"! |
| Това, че е написал дивотии е ясно. Има обаче едно нещо, което според мен е много важно - промиването на мозъци и как след да кажем 40-50 години, когато няма да има живи свидетели как е било, ще се представят нещата от преди 1989-та. В случая има две възможности - или автора лъже като дърт циганин или съзнанието му е толкова промито, че той вярва, че това, което са му внушили е истина. А какво да кажем за родените след него, които ще знаят като истина само това, което сега им се говори от хора подобни на този автор. Няма смисъл да се изброяват неверните неща в статията, важното е, че за хора, които не са живяли в България на възраст достатъчна, за да осмислят живота, тези писаници ще изгледждат като "истина от последна инстанция". Ако той беше написал, че в България преди 1989-та масово са се ядяли хора, повечето, които го прочетат щяха да повярват. |
| Хайде, и аз... Ами, почти всичко написано си е истина. Може би, само с гинекологичните прегледи се е изхвърлил. Казвам го, като помнещ от средата на 50-те години и преживял го лично. Дразнещото е, че това момче, на годините на дъщеря ми, не може да го е изживяло лично, а преразказва от първо лице, единствено число чужди спомени. |
Николай Грозни* (рожденото му име е Николай Гроздински) е роден в София през 1973 г. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков", още като дете печели международна награда за пианисти в Италия. През 1992 г. заминава за САЩ ... Ама и подходяща фамилия си е избрал ...  |
От самото начало на въстанието в Египет на 25 януари аз трудно се отлепвах от телевизионния екран. Бях във Франция, но моят дух бе на площад "Тахрир". Хвърлях камъни. Дишах сълзотворния газ. Хвърлях коктейли "Молотов". Пазех се от куршумите. Биех се с тъпите полицаи. Проклинах до прегракване всеки символ на режима. Защо? Защото аз вече бях правил всичко това през зимата на 1989-1990 г., Дразнещото е, че този още не е осъзнал, че с участието си в протестите от 1989-1990 е сложил на власт мафията в България и продължава да е горд, че е подкрепил мафията. Дразнещо е, че този продължава да има подобно отношение и към събития в други държави - биел с с "тъпите полицаи" и т.н.. Толкова ли не може да си представи, че биейки се с полицията, създава хаос, разрушава държавата, от което в крайна сметка винаги се възползват хората с криминални прояви и на власт идват хора с съвсем други идеи, най-вече за лично обогатяване. |
Спомням си, че в месеците след началото на протестите, аз нямах дом Това пък какво е? Всеки е бил на 16 години, но да си бездомник не е повод за някаква гордост, а и тогава все още ги нямаше - появиха се малко по-късно, заедно с демокрацията и пазарната икономика..... На 16 години със зашеметяващ адреналин и горящ от желание за активност, спях в жилищата на случайни хора или на улицата. |
| Всъщност дискусията тук е върху истинността на писанията на Ники Грозни, а не дали случайно, едва ли не (?!) все още има някой който да го гони носталгия по соца и простотиите на парт. номенклатурата |
| На въпроса на взводния за какво се разказва във филма, който ще дават в поделението, му отговорих, че е за простите съветски хора. Това ми изкара 2 непоряда. Взводният(старшина-школник) явно нямаше чувство за хумор. После той стана известен архитект. Не се смятам за репресиран. А колкото до събличане на военна комисия, то е по скоро да се види дали нямаш някакви физически недостатъци. Има го абсолютно във всички армии. |
За статията  , само не съм чул, че е забранен джаза.По време на социализма избори се провеждаха за формалност (за пред света), народа нищо не избираше, по принципа на стадото отиваше да гласува задължително, народа не разбираше и от политика пък и нямаше смисъл да разбира, всичко се диктуваше отгоре, имаше цензура, никой не смееше да критикува правителството и да пише истината.На народа не му се оставяше възможност да се замисля, тъй като го упойваха с алкохол и комсомолски и партийни мероприятия, стремеше се да се поддържа висок дух, като му се внушаваше, че е велика нация, че турците са кретени, лоши, черни и грозни, америкаците пък дебили, дори не се съобщаваше и за катастрофите по медиите, за да не се развали настроението на хората и много други неща.Хората особено корумпираните имаха пари донякъде, но нямаше стоки, сега пък обратното, стоки бол, но пари няма.Хората не са доволни от демокрацията, защото прехода в България е анормален. |
| Написаното от Николай Грозни е ИСТИНА от първата до последната буква! Реакцията на форума и обидите, които се сипят върху него, са разбираеми. Нищо не вбесява повече от истината, казана в очите. Поздравления за Николай Грозни! Срам за ругаещите го!  |
Зевзека 14.2.2011 г. 16:39:15 Написаното от Николай Грозни е ИСТИНА от първата до последната буква! Явно сме живяли в две паралелни държави. |
| Появи се отряд от тимуровци готови да се пльоснат пред амразурата на бълващата демократична пропаганда картечница на майкопродавни емигранти с промити мозъци и да защитават със зъби и нокти ( предимно зъби) квалитета на родната пържолка по времето на развитото социалистическо общество...другарки и другари, не забравяйте, че ние също сме живели в този рай за работническата класа, плащали сме си профсъюзните вноски (въпреки, че в една държава с диктатура на пролетарията защитата на работника трябваше да му бъде подсигурена от...мммм...диктатурата на работническата класа...ъъъъ...а бе...оксиморнщини там...разбирате накъде бия, де), били сме обект на обозрение от страна на "най-верните" синове в низините - другарите квартални отговорници и доблестните домоуправители, самоцензурирали сме се безброй пъти, преглъщали сме плесници, строили сме и бдили ангария за народа и на всичкото отгоре сме искали разрешение от правителството за сключване на брак с чуждестраннен гражданин/гражданка. Аз лично си спомням и много хубави неща от моето детство и моята младост, които изживях в социалистическа България, но за нито едно от тях не мога да благодаря на Партията-ръководителка, а на приятели, роднини, случайни доброжелателни хора и в общи линии на всички които не са се опитвали да алтерират моят живот. Разбира се, не е било чак толкова черно, аз си спомням дори и че съм ял банани, пък и дори имах възможност и да си купувам стоки от "Кореком" (с бонове). Така че, хубавите спомени които имам са не благодарение, а въпреки диктатурата на пролетарията.  |