Отиди на страница:
| Много е важно и ефектът от инвестициите да се мултиплицира в икономиката, за което приказваше още Т. Живков. Дадох пример с едно "Беляне" - колко пъти ще се превъртят парите в стопанството през заплати на 10 хил. работници, храна и облекло за тях, превози, оборот на пристанища и железници, производство на строителни материали, съпътстваща инфраструктура в изостанали региони и т.н. - преди да стане изобщо дума за цената на тока, за растеж чрез износ, за нац. сигурност, за нови технологии, за оптимистичен пример и т.н. Много е важна и индустриалната политика на държавата. В сравнение със сегашната малоумна стратегическа безпътица на т. нар. правителство на Герб и на вицепремиер Невдянков като гост на форума, матрялите на юлския пленум (1976) на ЦК на БКП светят като същ шедевр на стратегическия мениджмънт. Там се говори за биотехнологии, за роботика - и сега модерни теми на запад, едва що зачекнати. В сравнение с Man on the Moon, която държавна програма роди цялата днешна техническа цивилизация - от мобифона до сателитната чиния, от интернета до айпода и айпада, сегашното потриване на Обама с бюджета е да не казвам какво. За съжаление и БКП в 1976 г. правеше огромни грешки в стратегическия си мениджмът. Не само политически обусловените тогава, които са ни ясни, но и такива, породени от липса на обща цивилизованост и връзка с главния мозък. Пример - липсата на адекватно възприемане на важността на морското (и Дунавско) стопанство, бум! веднага пак сравнение с Румъния, а не с Япония, славата на Холандия или владетелката на моретата Британия. И тогава София гледаше инфраструктурно на юг към Турция и Гърция, тогава вражи страни от НАТО, а не север към Европа и Русия (която реално ни плащаше сметките и с която беше май 80% от търговията ни). И т.н. |
| Стига с мантрата за чуждите инвестиции, бе, Чичо! Как мислиш да ни излъжеш, че капитал(чужда инвестиция) би дошъл в България с друга цел, освен печалба - колкото се може по-голяма и навреме изнесена от България?! Дори и в инфраструктурни проекти - португалските и "Дедови" амбиции за концесия(две съдрани кожи) на магистралата как ще ги коментираш? А засрамете се малко, па спрете с тия напъни за чужди инвестиции - знаем, че лобистите на чуждите инвестиции се борите за процента си от тях! Като нямаме пари - по-добре заем с предвидима лихва, отколкото чужди инвеститори като...който и да си избереш от настоящите!...[/quote] |
| Караваджо, Мисля, гражданското ни общество ще се роди, когато като напиша нещо интересно, ти го коментираш по същество, изразявайки съгласие или несъгласие с аргументи, а не ме опплюеш според обичая си, хвърляйки нещо унизяващо (според тебе) за емигрантите, реднеците или дявол знае какво. Тесните хоризонти (кръгозор на жаба), завистта и самоизяждането ни НЕ се дължат на това, че сме лош човешки матрял, какъвто не сме, а на това, че нямаме простор за действие, за прилагане на енергията си. Това е малтусиански проблем, подобен на тоя, що предизвика клането в Руанда. Той няма решение освен с растеж. |
| Т. Живков, Това не е мантра, а си е така. И съветският НЕП в 1921-1929, и китайският НЕП се опираха на чужди инвестиции. И азиатските тигри, и всеки друг, който е забогатял бързо. Ако забеляза, слагам отпред индустриалната ни политика и публичните инвестции, а след това чуждите. Чуждият инвеститор (става дума сериозният) търси печалба, какво друго, а ние пък търсим растеж, т.е. повишаване на производителността, създаване нови работни места, усвояване нови технологии, които нямаме или сме ги загубили, обучение на кадри, развиване на наша инфраструктура, за което нямаме сами пари и опит, развитие на изостанали региони, което не ни е по силите, положителен пример за бълг. фирми и население и т.н. Търси се взаимна изгода. Търговията не е пре*ебаване на единия от другия, а взаимоизгодно дело. Освен това чуждият инвеститор винаги ще има и по-тънки финансови сметки. Но и ние също: за подобряване на капиталовата ни сметка - компенсиране на търговския ни дефицит, увеличаване на износа, достъп до екзотични пазари, по-благоприятен курс на нац. валута (ако е плаващ), по-благоприятни условия за международен кредит за развитие. Вносът на капитали автоматично балансира търговския дефицит. И обратното - Русия има най-висок търговски излишък, ама не защото е много конкурентна, а защото изнася много олигархически капитали. Следвана от Китай с Хонконг. |
| Ревът с/у чуждия инвеститор, че дига цените, също много ни обърква понятията. В енергията дерегулацията и приватизацията често води до повишаване на цените и влошаване на обслужването и ефективното използване на ресурсите - като в Калифорния в началото на 21 в. Това трябваше да е добре известно на бълг. правителство! (Ама то дори не си даде труда да проучи кой е Гед Зееви.) 2008 г. пък демонстрира катастрофалните следствия на дерегулацията във финансите. Но всичко това хич биля не отменя необходимостта от чужди инвестиции. Друг рев, с/у алчия чужд инвеститор, който експлоатира нашия работник като роб в суетшоп. Също работа на държавата (общината) е да гледа предварително какъв чешит е тоя инвеститор и да има политика по труда и начин да си я провежда на практика. Ако държавата ни е кьорава, ама играе карти, или тихо си прибира рушветите и си затваря очите, повредата не е у теорията за чуждите инвестиции. Идеята е те да създават работни места, по-високоплатени от обикновеното за това място, да внедряват по-високи технологии от съществуващите, по-висока ефективност, да отварят чужди пазари за произведеното у нас. |
| Караваджо, Повредата комай е у тебе. По-умни и по-справедливи (най-вече - по-малко комплексирани) от тебе люде намират и доста интересни за себе си неща из постовете ми, пишат ми почти всеки ден на мейла. Виж гредата в своето око преди да кълнеш как сме нямали гражданско общество. |
По-умни и по-справедливи (най-вече - по-малко комплексирани) от тебе люде намират и доста интересни за себе си неща из постовете ми, пишат ми почти всеки ден на мейла.  |
| Четох и се наслаждавах на споделени истини Так надо! Сетих се за един виц от ранните 60 г. на миналия век.Сталин като умирал казал на ЦК, че оставя три писма , в които е дал заръки какво да правят, ако нещата тръгнат зле.Така и станало и в ЦК отворили първото писмо.Указанието било- Другари, хвърлете всичката вина върху мене и продължавайте.Да, ама нещата пак се влошили, та отворили и второто писмо.В него Вожда заръчвал да се преструкторират икономиката и обществените отношения и да пробват.Вярно, много неща се подобрили, но пак настанал застой в темповете.И тогава отворили третото последно писмо.Там пишело:Щом нищо не се получава, Почнете пак по Сталински! Как мислите, прав ли е бил мустакатия.Помня, че ние в прогимназията плакахме заедно с учителките, когато умря Сталин, а баща ми ядосано напсува, когато Хрушчов развенча култа към Сталин.По-късно Андропов опита да я подкара по Сталински, но не му стигнаха дните.Та така минава световната слава. |
| Бай Любен-е, Новак си и Новак ще си останеш! Ти изобщо каза ли нещо? Легенди за Сталин... боже-е-е... божке... |
| Жалка работа! Една шепичка самонавиващи се...., хм, хм, ... хора.  Съре, зарежи ти "седерастията", ами дай отчет кво стана с точките за файдите от влизането ни в ЕС?!  |
...тов. Бай Любен... Нцъъ -... Дядо Либен се изкикотил и захванал да се плези на хаджи Генча, т. е. да му показва езика си. - Не е то така, хаджи, не е то така! Хиляди пъти ти казвам, че това не е тъй - рекъл дядо Либен. - Аз видя, че ти от тия неща нищо не отбираш... Когато дохождаха московците, то аз с очите си видях как тия купуват турски сабли, купуваха и пушки. Вземат тия турската пушка в ръката си, повъртят я, повъртят я и рекат: "Харашо". А тая дума ще да рече на техния московски език хубаво.  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| У нас демокрация не може да има. Ние сме нещо по средата между мюсулманската дивотия и слаборазвитите европейски държави, а демокрация даже и в последните няма. |
| Бел. на модератора: Моля, пишете на кирилица или Натиснете тук Редактирано от - sybil на 22/2/2011 г/ 12:08:16 |
За статията  Намери се човек да сложи точна диагноза на умиращия народ. Диагнозата е подивяване. Подивяването е получено следствие липса на държавност в продължение на 2 десетилетия. Която и маскара да "изберем" на избори, няма да изберем държавник. Липсва в листата с менюто. От 2 десетилетия щем - не щем сърбаме попарата, която сме си избрали от предлаганото меню. А там - само помия. И така, сърбайки попарата от помия, подивяваме. И лаем като улични псета всеки, въздигнал глас за държавност и ред, с предтекст че са застрашени демократичните ни права. |