Изкуството на флирта
Отиди на страница:
| Да се показваш се иска... Ето и нещо по темата - един флирт... С едно цвете... Натиснете тук |
| Ех, приятелю, това е най-красивата любовна история, пресъздадена някога на екран. Безкористна, без намек дори за секс, камо ли за флирт...  |
| Сега, като на теб, драги ми Ловкий, не ти се флиртува, щото се похарчи през април, (пу-пу за вас с г-жа Ловкова), то на похарчените през май (а про по - нали не говорим за година?) е позволено да им се флиртува... Виртуално... И тъй като тук има дами, които са принудени да четат в темата за флирта "... нещо не ми се флиртува...", значи някой трябва да отговори на очакванията... Флиртът не е на екрана, разбира се... Цветето, което поднасям с този линк, това е нещото, с което се надявам да откликна на очакванията, отправени към твоя милост... Приятел в нужда се познава... А бе казано направо - след като на теб не ти се флиртува, се пробвам аз. И като скромен волейболен експерт, първо обработвам с пас топката, очаквайки някакво следващо отиграване... |
| В този форум има много прекрасни дами. Може пък, докато преписвам стихчето да се появи някоя преди мен! Ако не... чест ми е, и късмет При другите на чай тя бе дошла. И стори ми се - както си седеше, тя по-различно чашата държеше. Усмихна се. Почти ме заболя. Най-после целият ни весел свят към стаите започна да минава и да беседва (говор, смях). Тогава я зърнах пак. Бе малко по-назад от всички, сдържана, като жена, която сякаш трябва да запее. Съзрях от нейните очи да грее като от извор бистра светлина. Вървеше бавно, сякаш тук не бе до тоя час над нещо надделяла. Все пак: след миг към чистото небе би махнала с криле, би полетята. 1906г. Р.М.Рилке Вярвам, че някак успях да отговоря на очакванията... сцената от Светлините на града е ПРИКАЗНО КРАСИВА   |
... или много съм закъсняла или не съм нацелила вярната тоналност, но най-вероятно е да не съм оправдала очакванията. Това ми се случва често Мили момчета, едно си мисля аз, а то друго излиза... може и от настинката ми да е. Ловък, разбира се, че имах предвид, да те виждаме тук, което не означава непременно да флиртуваш с някой от нас  Можем например... да обсъждаме други флиртуващи, пак в името на изкуството. Тук има място и за забавление и за романтика... темата го позволява!Тези дни ме мъчи мисъл за замразените ни приятели Замислен и Професор Дървингов. За тях направих нещо сладко и изкушаващо  |
... пък за свободните, донесох тортата. Без фокус е, но е еклерова. Хуне... идвай да я изядем, не ти ли изтръпна езика от тези солени риби и без узо?!  |
| O.... и на болна... но компресите помогнаха! Остава да избера и подходящата музика... само с торта и приказки за вампири и крилати кончета не се живее Спрях се на нещо любимо THE ROLLING STONES - Wild Horses Редактирано от - Johson на 20/10/2011 г/ 19:42:21 |
...най-вероятно е да не съм оправдала очакванията... Прибързан извод... За приятни неща човек би следвало да бъде търпелив... Животът е твърде динамичен и понякога сме в невъзможност да реагираме едновременно на предизвикателствата, които ни поставя... И трябва да сме позитивно настроени по принцип... "Очаквай и се надявай!"... Помните ли? Драга Jonson, в днешния конкретен ден, пълен с ужасии у нас и по света (на последните кой знае защо някои се радват, а аз нямам вече нерви да коментирам вихрещия се наивитет), наистина да се върна към снощния форум е направо мехлем за душата... Снощното стихотворение съчетава два момента, които ми се струват интересни за коментар. ...Усмихна се. Почти ме заболя... Защо от възможното красиво боли? Па макар и почти... Защо красиво (в изкуството) е само нещастното, невъзможното? Защо щастливото ни изглежда мелодраматично и блудкаво? Ей това се замислям... ...Все пак: след миг към чистото небе Поривът за летене е естествен порив на всяка красива и щастлива душа!би махнала с криле, би полетята. ПРОСТРАНСТВО, ШИР небесна, далечни мъгливи, от ранно детство вий помамихте очите ми, отровихте кръвта ми, неспокойно що прелива и тегли ме към вечно дирене и скитане. Ветрец ли тих надиплеше зелените жита на нивите, крило на птица ли прорежеше лазура на небето, керван от облаци ли, гривести и сиви, или платно на хоризонта на морето - ръцете се изтегляха като стебла нагоре - додето станаха прозрачни, изтънени, удължени, очите като птици полетяваха в простора и тъй останаха завинаги нататък устремени... Разбирам смътния копнеж и тайната ви жажда, летци, моряци, вий, велики Дон Жуани, които за живота земен чужденци се раждате - деца на въздуха, простора, океана! Разбирам всички скитници по всички пътища: и тези, що уплитат в паяжина земното кълбо, и другите, що водят мисълта в потайни кътища и спущат я от стратосферата на мъдростта до бездната дълбок на лудостта и на смъртта! Багряна, 1928-29-та.... Редактирано от - letec55 на 20/10/2011 г/ 21:15:31 |
Забравила съм да напиша заглавието *Ослепителната*. То навярно може да обясни почти болката от една подарена усмивка. Защо от възможното красиво боли? Па макар и почти... Летецо, боли, от до болка красивото... по подобен начин си обяснявам и откровения като * целувам те до болка* и *обичам те до болка* Уж чувство и докосване, което ни прави щастливи... или *разплака ме от щастие* крайните усещания водят до крайни емоции. И до разбити сърца! Вие обичате ли да съзерцавате слънцето? Аз да, и макар след това да съм сляпа и да ме *боли* се чувствам като на небето. Болката е сладка, не като от да ти е ранена душата... *Поривът за летене е естествен порив на всяка красива и щастлива душа!* Да, четейки го от последните редове, избрах за вас този стих. Прибързан извод... За приятни неща човек би следвало да бъде търпелив... По-скоро предположение... учудвам се от себе си. С останалото съм изцяло съгласна. Нима можем да се насладим пълноценно на хубавите мигове, ако не съществува очакването им и последвалите спомени?! ръцете се изтегляха като стебла нагоре що уплитат в паяжина земното кълбо Харесвам описания, които мога да си представя. И гласове, които мога да чуя. Вашият глас е улегнал и действа успокояващо. |
О, друже, прекрасна песен, благодаря  За тортата трябваше да обясня... едно от празнуванията на РД беше през вохенендето и ти с тези еклери, дето така ги желаеше, ме поддтикна да потърся еклерова торта. Ами ето я... беше много вкусна с лек и пухкав крем около еклерчетата, а самите те пълни със сметана и заляти с карамел и бадеми на люспички. На теб хареса ли ти |
| Уважаема Johson, да, така е - крайните усещания водят до крайни емоции. Но защо в тъжния спектър на дъгата? Защо творците се вдъхновяват от болката, от тъгата, за да сътворят шедьоври? Да вземем нашата класика - Шибил, Козият рог, Осъдени души... Невъзможната любов... Животът е толкова разнообразен, толкова срещи, раздели, разминавания във времето и в пространството, обаче именно невъзможната любов да става стимул за върховен творчески порив... И аз обичам да гледам небето... Но вечерното, със звездите. На село, т.е. на селската ни къщичка, редовно сядаме на тъмно с някой от многобройната рода (при мен е класика - от дето е жената, от там е и родата...), гледаме небето и си припомняме митологията. Спонтанно реагираме на падащите звезди и на спътниците... Аз ги назнайвам нещата, щото навремето като гимназисти сума си време изкарвахме в обсерваторията до Република. Бяхме една групичка трима-четирима, от даскалото (35-та на Милин камък в Лозенец) или от Армията направо в обсерваторията - докато ни изгонят... Вашият глас е улегнал и действа успокояващо Нищо случайно - и аз съм баритон...  |
Но защо в тъжния спектър на дъгата? Защо творците се вдъхновяват от болката, от тъгата, за да сътворят шедьоври? Това трябва да има логично или поне научно : ) обяснение... Ако приемем студената цветова гама за тъжна, а тя е вътрешната - душата, пазвата... е, нормално е върховното вдъхновение да стартира от там... разбира се, не е сериозно, а само опит, на шега да стигна до истината. А може би вирусът на жалната муза кара творецът да се събере, концентрира и блика шедьовъра?!... а радостта, копнежът, красотата са усещания, по-достойни за изживяване, отколкото за описание?! Но пък така приятно се чувствам като си припомня от Сън за щастие Тихо. Само ветрец вей и си шумоли с листата... Рог извил на небесата, ясний месечко се смей. Небето в ясна звездна вечер, безспорно е нещо уникално красиво и релаксиращо. Значи почти познах, че сте баритон, Летецо Да послушаме и един прочут бас ? Една звезда, която вече е на небето...Boris Christoff recording -Boris Godunov- Paris 1966 |
| Летецо... не ми даваше покой този стих на Рилке и го намерих в оригинал. Die Erblindende Sie saß so wie die anderen beim Tee. Mir war zuerst, als ob sie ihre Tasse ein wenig anders als die andern fasse. Sie lächelte einmal. Es tat fast weh. Und als man schließlich sich erhob und sprach und langsam und wie es der Zufall brachte durch viele Zimmer ging (man sprach und lachte), da sah ich sie. Sie ging den andern nach, verhalten, so wie eine, welche gleich wird singen müssen und vor vielen Leuten; auf ihren hellen Augen die sich freuten war Licht von außen wie auf einem Teich. Sie folgte langsam und sie brauchte lang als wäre etwas noch nicht überstiegen; und doch: als ob, nach einem Übergang, sie nicht mehr gehen würde, sondern fliegen. Когато имам повече спокойно време и звездно небе, ще го преведа с мои си думички и така както аз го усещам... |
Музика, гласове и хармония, от които човек като че ли полита... Божествен коктейл за сърдечните сетива, Летецо... поднесен с гласа на уникалния Борис Христов. До мен достигна днес - неделя, ден даден ни от Бога за наслада и почивка. пп. Емоционалността ми е подсилена и от факта, че като част от хор съм сливала гласа си с тези богохвалебствени песни в редица европейски катедрали. Спомени незабравими и чудесни...  |
...като част от хор съм сливала гласа си с тези богохвалебствени песни в редица европейски катедрали... Уважаема Johson, вие сте били професионал! Моите комплименти! Моя скромна милост също започна, но попаднах на прекалено амбициозен маестро... В един момент репетициите станаха по начесто от тренировките на студентския волейболен отбор и това ме постави пред тежък избор... Пък имаше и други ангажименти... Аз избрах волейбола ( а и тренирахме след дамския тим...)... А бе наистина "Спомени незабравими и чудесни", както казвате... Но и сега не пропускам случай да попеем... Ето ... Натиснете тук Сменям жанра, но и този поражда положителни емоции... надявям се... Приятна вечер... |
| Защо пък не, и за лека нощ да останем на тази приятна вълна, Летецо... щом по един или друг начин, пеенето ни свързва Зайди, зайди, ясно слънце :) С музиката, пеенето и пианото, съм от много ранно детство, но само за удоволствие А волейболът е интелигентен спорт. Мога само да съжалявам, че когато съм се развивала, не съм се докоснала до този начин на опознаване на високата топка и спортстменството. До нова среща с красивото, жизненото, благозвучното... Летецо! |