Изкуството на флирта
Отиди на страница:
| Колко е хубаво, когато прекрасни стихове станат песен... Натиснете тук Редактирано от - letec55 на 07/11/2011 г/ 22:01:44 |
Колко е хубаво, когато прекрасни стихове станат песен... Защо от възможното красиво боли? Па макар и почти... Защо красиво (в изкуството) е само нещастното, невъзможното? И ето шест години вече оттогава… Никога не съм разправял тая случка. Другарите, които ме намериха, бяха много доволни, че ме виждат жив. Аз бях тъжен, но им казах: „Това е от умората…“ Сега малко съм се утешил. Тоест… не съвсем. Но зная, че той се е върнал на своята планета, защото на разсъмване не намерих тялото му. А то не беше толкова тежко тяло… И нощем обичам да слушам звездите. Досущ като петстотин милиона звънчета… Но ето, че стана нещо необикновено. На намордника, който бях нарисувал за малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той никога не ще може да го сложи на овцата. И се питам: „Какво ли е станало на неговата планета? Много е възможно овцата да е изяла цветчето…“ Но веднага си казвам: „Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цветче със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата…“ И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко. Друг път си казвам: „Човек е разсеян понякога и това е достатъчно! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък овцата е излязла безшумно…“ Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи! … Това е една голяма загадка. За вас, които също като мене обичате малкия принц, нищо от вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно де, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза… Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя… И никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това! За мене това е най-хубавият и най-тъжният пейзаж на света. Той е същият пейзаж от предходната страница, но аз го изрисувах още веднъж, за да ви го покажа добре. Тук малкият принц се яви на земята и след това изчезна. Разгледайте внимателно тоя пейзаж, за да можете със сигурност да го познаете, ако пътувате някой ден из Африка, в пустинята. И ако ви се случи да минете оттам, умолявам ви, недейте бърза, почакайте малко, точно под звездата! И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал… Изглежда, авиаторите имат сходна дълбока чувственост и светоусещане... |
| Уважаема Johson, недейте, моля, да слагате моите невчесани мисли редом с литературни шедьоври и да правите обобщения... Не съм достоен за такова нещо... Усещането за нещата е едно, умението да го изложиш в стих или проза е съвсем друго. Едното, това как възприемаш живота в неговото многообразие, е повечето въпрос на характер, динамичен стереотип, и на житейски опит и ценностна система, формирани от различни фактори (семейство, училище, среда), другото е талант, дар от природата... Талантът е присъщ на избрани хора, независимо техните професии... Може нещо от първото да допринася за разгръщането на таланта, но не е определящо... А този край на Малкият принц... Преди години го сложих в един файл заедно с текста на "Тears in heaven" на Клептън... И го изпратих на един човек с голяма мъка... Чувствам го много близък и исках да помогна, да облегча една адска болка... Не знам дали успях... Може би... "Любовта е храм, в който понякога ни карат да пълзим" (малко перефразирано...) - Натиснете тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: letec55 |
| В този случай, Малкият принц може да се приеме и като тъжна терапия(или успокоителна таблетка) против тъга... Скъпи Летецо, убедена съм, че сте успял да утешите поне мъничко вашата близка. *Уважаема Johson, недейте, моля, да слагате моите невчесани мисли редом с литературни шедьоври и да правите обобщения... Не съм достоен за такова нещо... Усещането за нещата е едно, умението да го изложиш в стих или проза е съвсем друго.* С удоволствие бих откликнала на ваша молба, но в този случай, през различен поглед на призмата, сте приел постинга ми... за което съжалявам! Цитирах ваши мисли и откъс от литературен диамант, не за да ги сравнявам по художествена стойност на изказа, а по същност, за да покажа близостта в мисленето. Това си е мое мнение и стоя зад всяка дума от написаното. Както схванах вашите думи, накарала съм ви да се почувствате неудобно... ако наистина е така, уверявам ви, от моя страна се е получило съвсем неволно. "Любовта е храм, в който понякога ни карат да пълзим" Да видим, какво мисли по този въпрос, един от класиците ни, възпяващ най-вълшебното чувство... Пейо Яворов ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло … А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина. И ето усъмних се най-подир в невярата тревожна - искам мир. И с вяра ще разкрия аз прегръдки, загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. И нека съсипни се той окаже! (Веднъж ли съм се спъвал в съсипни, залутан из среднощни тъмнини?) Аз бих намерил и тогава даже обломки, от които да създам нов свят за двама ни, и свят, и храм. |
| Здравче, с тази клюмваща розичка, навярно искаш да ни подсетиш, че сме попрекалили с минорния лад... Ще помисля, как да преминем в друга, по жизнена тоналност   |
Това за храма бе малко изменена извадка от прекрасния текст на "One". Клипчето е плах опит да изляза от минорния лад, вината за който поемам изцяло, и да се върна към темата на темата... Редактирано от - letec55 на 10/11/2011 г/ 19:36:42 |
| Оставете и на мен, да поема поне едно атомче от вината с Ноктюрно N3 в ла бемол мажор... Franz Liszt: Liebestraum cello and piano |
| Уважаема Johson... това Ноктюрно... Как го усетихте, че да го пуснете... Сънувах го преди време... Някой път като събера настроение ще го разкажа... Много е ... Лично... Тия дни съм в революционно настроение... Да му мисли шефът как ще се оправя с мен... Затова за два дни куп домашна работа всърших, а във форума написах само нещо по скандала с Балкан и се израдвах на една рок новина... Но пък покрай последната се оформи идеята как да продължа темата, че вече става невъзпитано да си мълча... Звукът не е добър, но го пускам заради текста - Натиснете тук |
Как го усетихте, че да го пуснете... Сънувах го преди време... Навярно онези импулси, за които веднъж бяхте споменал... приемам, като обяснение за това усещане, Летецо... а сънят, бих изслушала с огромно внимание и удоволствие! Не съм забравила думите ви за търпението и не приемам мълчанието, като липса на възпитание. За мен очакването е приятно, което в никакъв случай не бива да ви ангажира  Вие сте почитател на Блек Сабат, споделям вашето вълнение около новината за възраждане на групата. Дриймър е чудесна и като мелодия и като текст... , другата ми любима е *Mama, I'm Coming Home* . Избрах да ви я пусна само като звук, което означава - слушайте я със затворени очи като мен... Black Sabbath - Mama, I'm Coming Home |
Добър вечер приятели  Как са Вашите флиртуспехи? Има ли разбити сърца или напротив?  Не ми отговаряйте - виждам, че се забавлявате. Цветя и рози разбира се за дамите, чест и почитания за майсторите на флирта, които умело тренират и пращат акорди от миналото за да галят нежно женската душа. Ще попитате, каде бях и какво видях. Всичко и нищо по различно от разкрепостената двуличност, на шепа самозабрави ли се майстори на словото. Бях оценен по достойнство и отсвирен жестоко. Сега съм тук отново и се наслаждавам на свободата на духа и словото. Дамата на темата е също там и страда обсипана от хули и клевети, но скоро ще се появи за да ни радва. |
| Е, вече не сме сами... Нещо имах нотки на притеснение - ще вземе да ни излезе име с уважаемата Johson... На стари години... Върви доказвай, че само си искал да погалиш нежно сродна душа... Не бива така лекомислено да ни оставаш, Замислений... |
| Уважаема Johson, ... което в никакъв случай не бива да ви ангажира ... това бих го коментирал с цитат:Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ференц Лист... Навремето студентската ни квартирата беше на баир и с източно изложение. Имаше чудесна гледка. Още първият път като видяхме да игрява луната... Специално издирих и записах на касетка Лунната соната и това Ноктюрно. Имахме навика с моя съквартирант (и досега сме си близки семейни приятели) вечер да правим разбор на деня. А при Луна... Гасяхме лампите, пускахме желязното Хитачи и слушахме... Всеки с мислите си, които и с най-близкия си приятел не си склонен да споделиш... Та Ноктюрно именно това ми напомни - състояния, мисли и сънища, които са твърде вътре... |
Не бива така лекомислено да ни оставаш, Замислений... - Нито за миг не съм Ви изоставил, но понеже съм се увлякъл нейде в излишни обяснения и бях сурово наказан, та отскочих до съседен форум и там "заграждам" покрай доста по-можещият керп 1 и неговите щури опоненти, които нямат грам задръжки и свян и се веселя на техния ентусиазъм. От осведомени разбрах, че чаровната Джо, също е станала жертва и мръзне горката .......Тия маскари там, начело с некакъв си анонимен идиот се гаврят с ретро музиката и насищат темата със СПАМ, но това не плаши душите наши.  |
Мани го анонимния идиот, той е най- малката гавра, ами що трябваше да намесваш ника ми, каква връзка имам аз пък там  |
той е най- малката гавра, ами що трябваше да намесваш ника ми, каква връзка имам аз пък там - ми само съм ти благодарил, за постинага в темата - или не трябваше? Това, ако е намесване.....???? Съжалявам!  Светулке. |
| Не е добре да се говори за форумни личности в тяхно отсъствие! Те нямат възможност да се вкл. в разговора.....даже! |
| Натиснете тук Turbo Lover -  |