Отиди на страница:
| Още един опит за социологически анализ: "Страхливецът е враг, спящият престъпник! / Тежко на тези що вървят / по средния житейски път / и подлостта е вечният им спътник!" - твърди един от великите български поети. 40% - подлеци бродят по средния житейски път на България и обезсмислят всяко разумно начинание. + Страхливците + Спящите. И какво остава!? Поне половината от тях се дърлят по форумите и за друго енергия нямат и - като ги чета - никога не са имали. А КОЙ ЩЕ ПРОМЕНИ БЪЛГАРИЯ!? А моят живот прошумя и си отива!?.... Но! Кой ако не ти! Кога, ако не сега! Къде, ако не в България!? |
разомагьосаните привърженици на ГЕРБ, напускащи панически кораба на управляващите Отново мантри и заклинания!!! Манрико,  На народите с къса памет, преходите им са много дълги! - Д-р Тони Филипов ------------------------------- ---------- |
Гласува се за бъдещето - нека възрастните не определят бъдещето на младите. 21 - 65. Работиш - гласуваш. Пенсиониран - чест и слава, но не се занимавай с не твои перспективи. Генек, прекланям се пред твоята демократичност!  ПП. Никога не е късно човек да стане за резил. Даже и когато има блог. |
| Да се говори за избирателен ценз в Европа в началото на 21 век е само чесане на езиците. Не защото е лошо, а защото е нереално. Ако зависеше от мен, бих въвел ценз: 1. Уседналост 2. Функционална грамотност 3. Сума на платени преки данъци Обаче не става. До началото на 20 век е ставало, в края на 21 може и пак да се получи, но сега - не. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| а най-добре е да се въведе имущенствен ценз (над 1 000 000 лева), така хем изборите ще бъдат с най-малко разходи, хем няма да има терзания в народа, че все се избират измамници с фалшиви обещания |
| Статията показва, че е време да се назначи пожизнен Човек-глас (или да се ползва сегашния Човек-глас), който да гласува на всички видове избори вместо народа, осигурявайки определената от закона избирателна активност. Предимствата са съкращаване на време и разходи за избори, за броене на бюлетините, за рекламна кампания и за осигуряване на реда по изборите. В деня за избори Човекът-глас отива да гласува (трезвен), един милиционер го охранява да не нарушава изборния закон (да прави скрита реклама на партии), пуска бюлетината, преброява се бюлетината и се обявяват резултатите по телевизията (с коментари на социолози). |
| Аз от много време твърдя, че в България симпатизантите на дадена партия са много малко и всичките социологически изследвания, са доста смешни, когато започнат да твърдят какво било станало с симпатизантите на партиите. Винаги съм твърдял, че в България има два най-многобройни електората - на негласуващите и на тези, които гласуват за поредния спасител, защото са се разочаровали за пореден път от предишния спасител. Статията докосва този проблем, но го тълкува по един насочен предварително начин, което я прави лъжлива. Тук има и втори интересен момент - за реалните симпатизанти на партиите или както ги наричат - твърд електорат. Както много пъти съм писал, тук има две класации - по относителен дял и по абсолютен брой. ДПС го изключвам, защото е друг случай. По относителен дял от гласуващите за дадена партия, най-много симпатизанти имат "сините", после са АТАКА, след тях БСП и най-накрая ГЕРБ - по обясними причини. По относителен брой води БСП пред АТАКА и "сините", а ГЕРБ пак са най-накрая. Това в никакъв случай не са лумпени, каквото определение се използва в статията. За всяка една от тези партии си има обяснение за по-голямата част от електората им защо са им симпатизанти. |
| XYZxyz много точно всичките социологически изследвания, са доста смешни не е важно че са толкова смешни, най-вече е ясно, че се правят за пари и влияние, което пак дава пари |
| Димитрова, шапка ви свалям за последното Ви мнение! Изключително точно, право куме у очи, макар и твърде нелицеприятно! Липсата на псувни и други подобни реакции срещу него потвърждава, че срещу истината аргументите са безсили, особено когато е болезнена!...  |
| Лумпени, лумпени, ама дайте да не ги слагаме в един кюп. Едно е да гласуваш за СДС след Виденов, друго е да гласуваш за царя (някои да ме прощават, че го пиша с малка буква) след Костов (други да ме прощават, че го пиша с главна буква) и трето е да гласуваш за Станишев след царя. След което историята се повтаря (дано да не е като фарс). Вярно, Бойко не е Костов, но дано и следващият да не е като царя. |
| Как изглежда(ако се нарисува сега) колелото на живота и Страшния съд? Както вече отбелязахме, още първото изречение е грешно. Изводите са още по-трагично грешни, че имало количествено натрупване на лумпен-хелекторат, че тия дето не гласували били най-майцепродавни лумпени. Истината е там отвъд(засега още не е в отвъдното). Каква е диагнозата? Има тотален срив на системата(хората му викат системна грешка). - Стопаджията политюга е притиснат да „връща с лихвата 300-3000%” брашното дето са му дали „спонсорите” и вместо политик(служещ на всички) става монотик(служещ на малка бройка тарикати от обръчите ). - Стопаджията журналюга за да печели дебне като хрътка политюгата за да го изнуди и му отмъкне 1-2 хапки от баницата. Така нямаме журналистика която да отразява новините, защото почва да ги съчинява. Или както Бареков казва ‘произведохме новина” Така стигаме до извода, че между тия дето уж стопанисват държавната кошара, тия дето обясняват какво аджеба ставало в кошарата и КОШАРАТА(хелектората) има не само цепнатина, не само дупка, ами зее дълбока пропаст. РЕАЛНИЯ сектор е оставен на самооуправление и самоспасяване, с изключение на наличното в джобовете. |
| Всеобщото избирателно право е инструмент на Демокрацията а не способ за нейното достигане. То при Соца е израз на Диктатурата на мнозинството над малцинството. При неравноправен достъп до средствата за производство и неулегнал капитализъм, при нас кримо-капитализъм, единственият път да се въведе накаъв ред и отвори бъдеще е да се даде съдбата на дтраната в ръцете на зрял разум. Такъв какъвто се предполага да имат хората с образование, плащащи си данъците и с доказан интерес от прогреса на държавата, с грижа за имот и деца. |