Ямбол, градът за отдих и развлечение
Отиди на страница:
| най-сетне успях с клипчетата. Не е трудно, но обясненията ме оплетаха. Трябваше още отначало да видя какво правят другите макар, че не съм свикнала на този мурафет. Редактирано от - rodengrad на 03/3/2011 г/ 18:12:26 |
| Честит празник, Натиснете тук |
| Баскетболът е гордостта на ямболци. Натиснете тук Редактирано от - rodengrad на 03/3/2011 г/ 19:08:22 |
| Ямболии обичаме италиянската музика защото се ражда и пее от народ, който е античен като българският.. Нищо, че тази песен се класира на 2-ро място в Сан ремо, но е най-слушаната и обичаната. Поздравявам ви. Натиснете тук |
| Един голям български театрал и приятел си отиде преди години, но искам специално да го спомена, макар да не намерих негова снимка - обичаният от ямболии актьор - Груди Кадиев Ще се радвам, ако намерите негова снимка и я покажете в темата си. |
| idproxima: " Нека дъбилинци си решават дали са ямбуллии, щоту тъка си се зоват. Похвален е интересът ти към темата. Само не се опитвай да имитираш характерния говор, това е абсолютно невъзможно. Индикатор на принадлежност към говора е неподражаемото А. То не може да се произнесе от човек, неизрасъл в града. Всеки може да каже, че говорът е югоизточен, мек, отворен и тем подобни. За "щоту" се съгласявам. "Тъка" издава тотално непознаване на спецификата на говора. А-то никога не се потъмнява, а напротив, именно то създава неподражаемостта. Това А няма как да се опише. Може само да се чуе. Понякога се събираме приятели от Ямбол и си превчлючваме на нашия си език. За околните звучим много странно. В ежедневието не употребяваме това говорене, приема се с насмешка, както и всяка различност. Като основни характеристики варненският говор не се различава особено от групата на югоизточните говори, вероятно защото в града след Освобождението са заселени много тракийски бежанци от погромите на турците след македоно-одринското възстание. Различава се обаче от добруджанския говор, който е най-лесно охарактеризуем с ъ-кането. Една моя леля севернячка ни плашеше така : "ши тъ хванъ зъ глъвътъ и ши тъ зъмъкнъ у мъзътъ". Редактирано от - Райко на 04/3/2011 г/ 19:57:26 |
Аха, неимитируем, значи  Все едно да се опитваш да изобразиш графично плевенското Л, дето със сигурност не е нито Ль, нито.., абе, не може да се напише, трябва да се чуе.  Какъв пропуск, че не съм била в Ямбол. Сега не мога да сравня кой Ъка повече, ямболлии, или русчуклии, които харесват ВарнЪ, но не могЪт да пият водЪтЪ . |
| Докторе, ОК ще потърся снимка. Райко, най-смешни са онези ямболлии , които се напъват да не екат. Няма нищо по-хубаво от естествеността. Нека да ги питам тези, които изкълчиха имената на бабите си и им ги умалиха и днес, написани с латиница, по Шенгеня, в много от случаите означават и мръсна работа. |
| роденград, що да е смешно да говориш праволно? Без диалект, като телевизионна водеща например. Телевизионните водещи, като се върнат по родните си места, превключват на местния диалект вероятно, за да се чувстват комфортно с роднините и бабите от махалата, дошли да ги поздравят и да се конущисат с тях. Като отидат на работа, превключват на литературен. И така, никой не им се смее. Спомням си Камелия Тодорова, беше се върнала от Амеурика след две-три годишно отсъствие и говореше на развален български, че и за някои думи даже и не се сещаше как са на роден език. Е това вече си беше и смешно и жалко. После пак отиде в Амеурика, ама като се върна след развода си, що така и' беше изчезнал амеуриканския акцент, не знам. |
| Корените на диалектното говорене са много дълбоки и много здрави ... колкото и да се е изучил човек да говори "правилно" все ще се изтърве... Макар , че ... дайте го този , дето е определил правилния говор в България , ама пак ще влезем в безмислени спорове. Всеки говор щом го има той си има право на съществуване и е равен на другите. Книжовният език затуй е книжовен ...от книга... Има ли книжовен говор? Когато баща ми (Мир на праха му!) беше на смъртно легло заговори на такъв архаичен диалект , че само аз и майка ми разбирахме... в края на живота му бариерите бяха паднали и беше останала основата ... всичко беше отнесено... |
| И какво му е особеното на ямболския говор? Аз лично източните говори (и от двете страни на Балкана) не мога да ги различа. Не познавам кой откъде е, единствено на запад от ятовата граница се различават отчетливо произношенията. А имам един познат, от деца се знаем, той е роден и израсъл в Ямбол, от доста години живее във Варна, и все още не казва Л, ами нещо като УЪ - така си говореше и едно време, и сега. За ямболлии, единственото което съм забелязал е че някои не казват Ямбол, ами нещо като ИАмбол. |
И какво му е особеното на ямболския говор? ми нищо не му е особеното... Говор като всеки друг от многото в България. Ама не е "правилен" говор според някой печенежки учени , както не е "правилен" и варненския. Понастоящем " банкянският" говор си е най- правилен и най -актуален...  |
| Ми Керпи питам щото и аз съм от Тракия, макар че съм живял и в София, но не различавам чак градски особености в говорите на различните тракийски градове. Кой е от Пловдив, Бургас, Загора, Ямбол, Сливен или другаде, не мога да определя на слух. Нито пък дали не е от Търново, Русе, Варна. Може би защото хората с които контактувам повечето са живяли и те в повече от един град и им се е размил говора. Редактирано от - Чарли Дарвин на 04/3/2011 г/ 21:53:24 |
| И пернишкия, и пернишкия! Я, Керпеден, речи спА, четА или не щА, ама след 3 ракии. Как е, бие ли ти в небцето? Редактирано от - Райко на 04/3/2011 г/ 21:55:49 |
| Само в бургаско сякаш малко повече И-кат. Пример - Натиснете тук - тия са бургазлийчета. айди ... ийдиот .... вьъй ... чуек .... залипим |
| Райко, разгеле присети ме. От ямболлия съм чувал - не обличам се, ами облачам се. И излазям също. Симпле, не е в РусИ. Това лек накрая издава всичко!  Редактирано от - Чарли Дарвин на 04/3/2011 г/ 22:06:31 |
М-м  ублачАм сА и излАзам. Тъй сА гувори правялну пу ямбулски. Ши ва пупраям тука, ма ма истрах да ни са сърдити. Ми дукуга ш' сти живи дА вА уча, мА? Това последното мА е форма на особена връзка и космическа любов, така да се каже. Това обръщение са употребява само към най-близки на душата хора. |
| Я вижте какво намерих у нетя. Натиснете тук В детството ми беше обичайна гледка цяла фамилия мечкари да обикаля по улиците и една сюрия хлапета да подтичват след тях във възторг и уплах от опита си да пипнат мечката. Последно видях такъв колорит в Ямбол, когато моите деца бяха в прогимназията. Мечкарите слизаха от котленския балкан. Или така ни казваха. Не знам. Били ги ловели мечките по тамошните гори. Е, в туй пък въобще не вярвам. Може би отколе са се раждали в плен танцуващите мечки? Ами че мечките си бяха членове на фамилията. Никой не ги е мъчел и не са страдали. Поне не повече от животните в цирка. Даже в цирка отношението към животните е къде-къде по-комерсиално. А при мечкарските фамилии - междувидова любов. Но, който не го е виждал. няма как да му се обясни. После, таз кукавица Бриджит Бардо... а бе знаете. Голяма защитница на животните, щото махнала от г*зо си леопардовата кожа и се фотографирала дибидюс. Е, сега мечките по-щастливи ли са? Нито диви, нито питомни, затворени зад телени мрежи като концлагеристи. И всяка мечка сънува в своя зимен сън волния цигански живот, катуна, голото цигане, гушнато в кожуха и в хладната планинска нощ... Спомням си една такава картина - в една автобусна спирка се бяха скрили от следобедния зной стар мечкар с гъдулката, малкото цигане и мечката. Отнякъде се зададе млада циганка с червен надиплен фустан, бяла широка риза и атлазено елече. От турбето извади цял хляб и го подаде на мъжа. Той отчупи малък залък на хлапето, а останалото даде на мечката. Цигането бръкна между челюстите на звяра и отчупи голямо парче. Ех, че като скокна дъртия мечкар, ех че като му люсна един шамар, малкото изхвърча от пейката. Мечката хвърли хляба, стана, щото тя си седеше дотогава на пейката като всички, вдигна предните лапи нагоре и нададе страховит рев. Циганинър хукна, та взе циврещото дете на коленете си и започна нежно да го теши. Чак тогава мечката се успокои. Всички пиха вода от една дамаджана и у фамилията отново се въдвори тиха обич и семеен уют. |