
Ямболлии, от днес ви почва фестивалът Кукерландия. ( има и кукерски групи от варненско, да са пофалим Да снимате еййй. Или тука пишат само (е))мигранти, а Редактирано от - Здравка на 05/3/2011 г/ 11:53:36 |
| На Ямбол туй му е хубавото, че обичащите го, не се забиват там завинаги и да чакат някой отвън да дойде да им реши проблемите, а тръгват като волни птички тук и там и оправят тези, които им се работи, че и тях си. От Ямбол са се пръкнали най-кадърните доктори, преподаватели, научни работници, инженери, бизнесмени, които днес заемат отговорни и неотговорни длъжности, но работят с чувство за ОТГОВОРНОСТ и не им пука кой какво лае за тях. На кой не му пука: който знае какво и каk да го направи. А за града не е чак толкова лошо да си имат ЛИЧНОСТИ тук и там. Емигрантство или Имигрантство, то си е друга тема и никой не я оправя, та как ще се разбере. Само едно е сигурно, че ги е имало и ще ги има вечно. Та кой ще спре онези, които живеят за да реализират мечтата си да пътуват, да обикалят, да проучват, да сменят местоживеенето си, да се завръщат, пак да заминават...Това е свободата, която не винаги искаме да разберем изцяло. Помните ли задължителното местожителство? А разпределението след Университетите и институтите? За мотивите не коментирам защото са различни както е различен светът:свят като цвят. Било владетел на територии, било откривател на континенти, било откривател на работно място, било откривател на компютри, било откривател на знаците и тяхната важност в общуването и т.н. Райко, да знаеш, прав си и то ВИНАГИ. И за мечката и за водачите им. Повечето от днешните природолюбители и природозащитници са истински лицемери. Особено платените от разни организации. Бриджитката /без бърдо/ и много като нея живеят цял живот бурно, така както ги влачела тогава системата, без да помислят за промяната , а после и сега, останали сами като техните сегашни помощници кучетата, започват да тръбят за нещо различно и индивидуално, да пращат СЪОБЩЕНИЕ на нас, масата. За говора на Ямбол: Може би нещо съм оплела изказването си по-горе, затова повтарям, аз държа на местния говор, но това не значи, че съм против книжовния език. В България няма сериозни проблеми с говора ни като цяло, една шепа народ сме. Стана дума за ПРОИЗНОШЕНИЕ. Като си свикнал от малък на ямболско произношение, защо трябва да се напъваш след 18 или 25 години, отишъл в София, например, и да имитираш шопското произношение. СМЕШНО. Няма да забравя един пич в градски автобус в София се опита и мене да базикне, ама лекичко, на ужким... знаем ги всички тези номерца. Горкият, пишман стана. Поне ще запомни, че и това не е работа за всеки. Има си чалъм. Правилен говор няма нищо общо с местоживеенто. Преди години е имало силно различие, диалекти, тогава да: приема се единен книжовен език за общо ползване. Официално е прието, че говорът в Габрово и Търново са приети за книжовен език. Клипчето с тоалетната чиния и бутилката вино не е ямболско производство. Ямболските студенти правят щуротии, но обикновено разчитат на собствения си тирбушона не на странични помощни аксесоари. Редактирано от - rodengrad на 05/3/2011 г/ 15:34:17 |
Здравчето ми напомни за кукерските празници в Ямбол. Не само, че този празник е ГОЛЯМ, но и единствен по рода си на БАЛКАНИТЕ. Що ли? Който знае тайните на маските няма да вярва само на маскарите, които лепват на ямболци етикета КУКЕРИ като прякор за обида. Аз лично, се гордея, че в моя роден край се поддържа този ЗАГАДЪЧЕН и пълен с потайности празник. Потайности, щото през изминалите години колкото и да са подскачали кукерите, колкото и да не са се подновявали всичките техни звуци, словесни задявания, молитви, ритуали и т.н., все е останало нещо, което никога не замира-потайността, автентичността и началото. Всяко начало ражда по нещо, което се прибавя към РОДНОТО. Кукерството си е баш ЯМБОЛСКО. Подробностите са в читалищата във всяко село и най-вече в Ямболския музей, който е апетитен за научни проучвания на европейско и балканско равнище. Младите майчета си имат малки кукерчета. Ямболкотомладо майче е красиво, засукано, сочно, че и обичащо родния си град. Аз не съм вече сред толкова младите, но си ги обичам и винаги им се радвам защото са различни от тези, които са с големите претенции в столицата и които ще те претъпчат устремени в кариерата си или хукнали след претъпканите портфейли/кесии/. |
| Докторе, не съм забравила за снимката. Ангажирах и мой приятел фотограф, който е работил в театъра. Мисля те, а и заслужаваш. Приятна съботна почивка. |
| *** 1.10. Потребители, които предизвикват спорове и скандали и насаждат неприязън към потребител или група потребители, подлежат на директен бан. Редактирано от - sybil на 06/3/2011 г/ 16:07:29 |
| Натиснете тук Райко, имаш право. Гледай как смазахме ВАРНЕНЦИ. Победа след победа. Това сме ЯМБОЛЦИ. А кукерския празник: ПРИКАЗКА. |
БАЛАДА ЗА РАЗВЕДЕНИЯ СКУЛПТОР Добромир Тонев, ямболски и пловдивски поет. Сега си сам сред тази стая, която няма две врати. Свещта с длетото си извайва замислените ти черти. Напразно тя пред теб възкръсна - изкуството си отмъсти: създадоха я твойте пръсти, но нямаш власт над нея ти. И в тази нощ, по женски ничия ти проумяваш изведнъж: огънатата свещ прилича на плачещо ребро от мъж. * * * На какво се учудвам, не зная - нищо повече от смъртта. Ще ухая с липите в безкрая, ще се качвам, ще слизам с дъжда. Ще се качвам, ще слизам с дъжда, ще обличам и храня дървото. Нищо повече от смъртта. Нищо повече от живота. * * * Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а белег от биноклите, с които поддържам денем своите илюзии. Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа. * * * Да имаш покрив, а да нямаш дом, да имаш нежност, а да се страхуваш.. От мъка по семейното гнездо дървото на рода ми боледува. За себе си аз зная новини, дошли при мен наопък - като раци. Аз имам спомени за бъдни дни, защото дните са като близнаци. Въобразявам си дори, че знам кога ще дойде мойта черна хрътка - със мириса на восък и на чам и с хладна станиолова прегръдка. Ще имам покрив, ще си имам дом, а нежността ми ще роди акация. И тя ще е бодливото гнездо на някоя щастлива птича нация. ТЕЗА След тебе злото диша като хрътка. (Доброто е обществено понятие.) Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие. * * * Един към друг, един до друг, а сякаш не е прекрачил никой своя праг. Да се отдалечим, защото всяка прегръдка между бездни ражда мрак. * * * Отсъствието на жената - още топло - разпускаше на кактуса бодлите. Помръкваше лицето на мъжа. Нима и празнотата хвърля сянка? ---------------------- в очакване на осмомартенския празник Редактирано от - rodengrad на 06/3/2011 г/ 22:14:13 |
"Кукерландия" - 2011 Събота, 05/03/2011 Натиснете тук |
| Дарвин, поне аз не отварям файла, а темата си заслужава, за което ти благодаря. Затова избрах това тук. Натиснете тук Редактирано от - rodengrad на 07/3/2011 г/ 12:28:12 |
| Метето има интересна тема за София, чак си преснех една супер снимка за кукуряка.Там стана дума и за ямболската вода. Ямбол и водата. Проблемът на нашия град са тръбите, а това не е лесна работа и е свързано с много ПАРИ. Как да разберете дали водата, която пиете е замърсена? Вземате чист памук и напъхвате малък тампон вътре в отвора на кранчето, оставате го така 24 часа. След изтеклото време издърпвате тампона и той сам ще ви "проговори". В най-добрия случай само леко ще е променил цвета си. А в най-трагичния-може и да е с черни или кафяви петна. Редактирано от - rodengrad на 07/3/2011 г/ 16:18:14 |
| Натиснете тук След като отворите страницата, видеото е по-надолу. То е на английски. Обяснява се кога се препоръчва питейна вода от кранчето вместо бутилираната и защо. Затова мечтаем в нашия град. А вие? |
| ... все пак съм на мнение, че трябва на ямбулки да се препоръчат поне "с крилца" ... или да сменят тампончетата по-честичко .. за "чучурчетата" - да не мислят ... пп .... ама честно - верно ли всички в почивното място са такива , а ... |