Прошката-демагогия и лицемерие или осъзната духовна необходимост.
Отиди на страница:
| Всяка година в седмицата преди Сирни заговезни се говори за прошка. Какво е прошката ? Пречистване? Осъзнаване на греха? Духовен катарзис ... да пребориш себе си и да поискаш прошка от тези , които си обидил , наранил... И кой има моралното право да иска прошка...? А да опрощава? Аз ли , дето съм разплакал майка си с необмислена приказка или постъпка или онзи , който уби с бронирания си джип невинни хора? Или Стависки да иска прошка от осакатеното момиче. И какъв е смисълът на такава една прошка както за приемащия , така и за даващия опрощение. момичето ли ще стане да танцува или Стависки престана да пие... Върховна е заблудата , че човеците могат да си дават един другиму опрощение и да забравят. Никой не забравя! Никой! И никой не прощава. Да дам прошка на доктора убил детето ми? Никога !!! Ама не било по християнски. Трябва да прощаваме...Че той ще убие друго дете ... пак ли? Имало било съд. Съдът съди . Не дава опрощения! Имало било грешка- имало и прошка! Таака ли? Ми аз , ако реша да правя грешки по този принцип , а! Прошка ли!!!! Една дама днес по радиото ме кандърдисва( всъщност тя е причината да се ядосам и да си излея зехиря тука ...Ама вие ще ми простите , нали?  ) да сме простели примерно на таксиджиите , дето помпели апаратите и ни крадяли щото ...дрън -дрън. Когато си създал условия за тотална деградация на моралните и духовни ценности и когато новите ценности не са изградени още - забрави за прошки , съпричастие и прочия размишления.Крахът на старата ценностна система беше неизбежен. Новата ще дойде , ама... Докато дойде ще се правим на милосърдни , на патриоти , на великодушни... докато някой на нас не ни прищипе опашката с вратата.... тогава става страшно... Нямало е , няма и няма да има опрощение от човека за човека. Всичкото са думи, думи , думи... Ако Го има Онзи Там Горе може би само Той може да опрощава и да въздава... Да сте чували някой да е опростен от Него?Аз не съм. Чакаме ... дотогава , я камилата , я камиларя... Смирено моля да ми простят всички , които съм засегнал с ядният си изблик, както и аз ви прощавам! |
| Прошката е нещо велико. Но за нея има едно задължително условие - разкаянието. Няма по-голямо наказание от това, което налага човешката съвест. Тя може да доведе и до самоосъждане - включително на смърт. Тъй че на човека, който сам не може да си прости, прошката се полага. Дали имаме сили да я дадем, това е вече съвсем друг въпрос. За някои неща просто човек няма сили да прости. Пример - чудесният френски филм "Старата пушка". |
| Сократе , ти си добър човек. Няма престъпник , който да не се разкайва, някои твърдят , че искрено . Е? "Старата пушка" е по скоро филм за възмездието.( според мен) Трябва да си го пусна пак ... прекрасните Роми Шнайдер и Филип Ноаре! И приляга ли на човек да рече: "Азъ воздам!" ? |
| Керпеден, Погледни такъв случай: Човек, убил дете по невнимание или поради грешка. Отива и се обесва. Той сам се е съдил и осъдил. Ние вече можем само да му простим, ако ни е по силите. Друг е въпросът, че подобни хора стават все по-малко и по-малко. Някой беше казал: Човечеството е тръгнало надолу откакто хората престанаха да се застрелват заради едната чест. |
| Не се наемам , Сократе да кажа кое е право , кое- криво. Просто ми накипя , повярвай ми и плеснах тази тема както се вижда с повече въпроси... е, да речем , че имам някакво мнение по въпроса , ама съвсем не значи , че съм правият..., ако стане дискусия надали ще излезе истината , обаче к`во ни пречи да опитаме... |
Тя - Прошката - не се иска заради другия, а заради самия себе си...Щото дори и да чуеш думите "Просто да ти е", ако сам не си узрял за прошка, никой не може да ти помогне  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Бармалей , какво значи да узрея за прошка?Може би да осъзная , че съм извършил нещо непростимо и пак да искам прошка. И , ако я получа да заспя спокойно съня на праведник. Някога страхът от Бога е бил причина да се търси прошка. Щом този на когото си навредил ти прости , може и Бог да ти зачете разкаянието. Може , ама не е сигурно. |
| Не знам какво разбираш под "прошка"? Според мен тя не е индулгенция, и в тоя - матриялният свят - тя не замества наказанието...И не е еквивалентна на оправдателна присъда...Искането на прошка - искреното - е свързано с много душевна борба, защото трябва първом пред себе си да признаеш, че си сгрешил...И след това признание, всяка присъда е лека... P.S. А що се отнася до фалшивото разкаяние - Спомни си оная Рождественска вечер в първата година от периода на голямото плюскане...Как се бяха изтъпанили пред целия народ всички тия бивши "величия" С това си мерзко деяние те се надяваха, те искаха хората да им повярват, че са като тях...Но лицемерието им ги издаваше при всеки жест...И повярва ли им народа? Припозна ли ги като свои? Нъцки - остана им срамът...остана им подигравката...И най- паче остана им дамгата в собствените им души...А, повярвай ми - тя няма изтриване - до гроб е... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| А, за ония безродници не ми говори...Там всичко е ясно. Да , прав си прошката не отменя наказанието.Сигурно искреното разкаяние кара човека да търси прошка за да приеме възмездието опростен. Възмездието е цената на простъпката , а дадената прошка може би означава , че тази цена е приета като справедлива... някак така го чувствам. За съжаление този разговор по-често съм го водил със себе си... |
| Първообразът на прошката се намира единствено в Евангелието от Лука. Тази тема не е осветена пространно в евангелията от Матея, Марко и Йоан: 33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 35. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37. и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38. И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. 39. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. 40. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? 41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. 42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! 43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. Двама разбойници са били разпнати заедно с Исус - Дисмас и Гестас, според неканоничното евангелие от Никодим. Но само разбойникът, който се е смирил и разкаял, получава прошка и обещание да отиде в рая. |
Хубава тема, Керпеден  – за Прошката .Приложна , БабоМартенска философия споделям и да ми е “простено”, поради възрастови причини .По чехли съм , набързо  Буквално, изнудвах челядта си за Сирни Заговезни на фамилно събиране . Само така можех , да ги осигуря пред очите си . Неистово го желаех.Уважиха претенцията  ми и Вечерята - “прощавай –простено “ , с халвата , баницата и всичките му екстри , стана важен и очакван ритуал вече много години .За мен е спазване на традиция от моята майка , баба , за тях – засега, топла среща у дома –при мама и тате .Не е възможно да сме ГЕРАЦИТЕ , но и днес има място тази родова рамка . Всички от поколението , което е изучавало Елин Пелин , е длъжно да изисква – на този ден – всички по старшинство в семейството - на софрата , допускат и се приемат, и видеовръзки .И мантрата : “прости-простено” –вече има и смисъл , и заряд , и опора , и сигурност за всеки човек . Истинско е. Вервайте ми , казано , без ирония .  |
| Аха, сега добавяме и смирението... Докторе , познат ми е библейския текст , но не ми е по сърце.В християнския свят се приемат безпрекословно библейските определения , ама аз не се чета за цивилизован, не искам да приемам на вяра вече... два пъти ме прекараха... трети няма да има... Все ме напъва да знам , а не да вярвам, че чурук ми се види таз дъска с вярването...много зарар има по света сторен от "вярване". |
| Керп, Напоследък, главно заради множеството съдебни грешки се възприе практиката на доживотния затвор. Но не като форма на прошка, а като наказание. Но бих разбрал и тези, които твърдят:  Защото, както твърди Лец : "Понякога хорските и божиите работи са в ръцете на някой трети..." |
Погледни такъв случай: Човек, убил дете по невнимание или поради грешка. Отива и се обесва. Той сам се е съдил и осъдил. Ние вече можем само да му простим, ако ни е по силите. Друг е въпросът, че подобни хора стават все по-малко и по-малко. Сложно е, Сократе. Имам колега, който паради един миг невнимание предизвикал катастрофа с жертва едно от децата му. Не бил пил, просто за момент отклонил вниманието си. Стават тези неща, никой не е застрахован. И сега какво, да се "съди и осъди" и да остави семейството си да се оправя както може. Защото е виновен? Трябва да ти кажа, че този човек (малко над 30-те) рядко се усмихва и почти не ходи по събирания с колеги. Сигурно близките вече са му простили, той обаче на себе си - едва ли. Та понякога е много по-трудно да живееш с вината, отколкото да свършиш с живота си веднъж завинаги. На никого не пожелавам подобна дилема. |
| Круела, Посочих този пример само като крайност, която да илюстрира твърдението. За човека със съвест доживотната вина може да бъде по-страшна от смъртта. |
Аз вярвам, че човеците могат да прощават. Но не съм съгласен с Караваджо-прошката се отнася и има значение предимно за прощаващия, а по-малко за тоя дето му прощават. Трябва той сам да си прости. Най-трудното е да простиш на себе си. Даже по-трудно отколкото да признаеш че си сгрешил.  |
| Кратки бележки. 1. Има прошка-ритуал и има истинска прошка. 2. Истинската прошка предполага отсъствие на рецидив на деянието, затова е обърната към миналото, а не към бъдещето, не е индулгенция. 3. Има неща, дето не се прощават. |
| Темата е супер. Браво Керпеден, Наистина е интересно. Не е лесна работа човек да разбере, да преосмисли, че и да реагира за ПРОШКА в двете посоки: да я направи или да я получи. Само трябва да го преживее за да усети всичките му украски. Или пък да се доверим на умни чеда и то след време. Още повече, е установено, че точно там където има вярващи, има и много престъпления. И се задава естествено и логично въпросът: не е ли проблем точно прошката. Направи се злото и после се търси прошката и пречистването в църквата. Въпреки всичко има научни разработки, доста интересни. Но това не значи, че думата им е последна. И аз самата правя различни тълкувания, но приемам тези, които са подкрепени добре с факти от живота. Първо, говорим за прошка в истинския смисъл на думата, не за отрицателни чувства породени в ежедневието, което си е чист яд. Цицерон е казал: Не доставяйте удоволствието да се ядосвате заради грешките на останалите. Става дума за прошка на наказан престъпник, не на ненаказани УБИЙЦИ. Прошката е много трудно нещо, за да я приемеш и да я дадеш. Има ситуации, в които не можеш да я получиш, не можеш да забравиш направеното ти зло. Но чувството е лично и силно. Аз съм наясно, че се отнася само до мене... Аз трябва да простя, заради самата себе си, не заради другото лице. Ако не го направя, вътре в мене остава мъката, болката, които ме разкъсват. Чувствата, които изпитвам са злоба, гняв и омраза, те не са конструктивни, задълбочават се и ме разяждат, засягат само мене, защото съм чувствителна и преживявавам случилото се - с главата си и със сърцето си. Ако го правиш само с едното, или си заблудено вярващ, или си смахнат от книгите. Питам се: заслужавам ли това? Искам да съм щастлива. Прощавам, заради собственото си успокоение, за да се освободя от това отрицателно чувство на мъст. Jean Amery, в интелектуалната си книга за Auschwitz, разказва чрез себе си за прошката и как е стигнал до нея. В неговите мисли и спомени не е изчезнало нищо и всичко се е възпроизвеждало така както е преживяно в лагерите, но отрицателното усещане е било толкова силно, че го поставяло в условия против природата/в настоящето/, дори и на равнище логика. Заковаваше всеки един от нас, разказва той, на кръста на нашето разрушено минало. Възмущението, негудованието и омразата, преграждат пътят ти към бъдещето – толкова естественото и твое място . |
Прошка се дава за дреболии - разни семейни дрънканици и заяждания, детски калпазанлъци, дрънкане между снахите и етървите...как беше - "Просто да ти е снахо"(ама с леко лукаво подмигване)  ... За кръвнината обаче...не знам, много е тежко! И не само тежко, ами и доста философско. Ей на, Сократ се е опитал да го определи, ама май и то не чини! Щото си имаме поговорка - "Око за око, зъб за два!" Редактирано от - OLDMAD на 04/3/2011 г/ 15:49:00 |
