
| Есето ми хареса до абзаца, започващ с Те се предлагат в най-различни форми. По-нататък наративът става тромав и назидателен. Иначе темата е добра и благодатна. |
| Интересно е откъде идва множественото число на свободата. В това няма логика - ще имаш свободи за едно, пък няма да имаш свободи за друго. Движение за права и свободи. |
| america1332002 07.3.2011 г. 12:20:24 откъде знаеш унгарски та превеждаш петофи? Па да съм казал че преводът е мой ? Една съученичка завърши в Будапеща , та оттам |
Всичко зависи от гледната точка. Най-свободни сред псетата са помиярите, пък не изглеждат да са по-щастливи от кучета на Путин, Блеър, Сергей или Бойко. Кучето на Пената например квичело от кеф при всеки гол на Бербатов, кучето на Павлов... и т.н. ![]() |
| Брех що нещо се изписа за свободата! И пак има какво да се пише! Например това, че българинът от всички свободи най-силно люби свободата да краде безнаказано! Приемете го като аксиома, доказана от житието на всеки, пръкнал се в името на свободата, български политик от началото на Света, че до днес!... |
| С'я, азъ си казах мнението з публикуваните извадки от лексикона...Ама мъ смущават философските тези на бая форумци за свободата Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 07/3/2011 г/ 20:22:13 |
| Бармалей, Ако свободата е право на избор, то християнството ни е направило изначално несвободни. Друго нещо са езичниците. На който искат бог, на него се кланят и даже се пазарят с титуляра, че ако не им свърши работа ще се обърнат към конкурентния бог. |
...Ако свободата е право на избор, то християнството ни е направило изначално несвободни... Ааа, нцъ...Всички монотеистични религии са направили едно нещо - трансформирали са поли теистичните такива в стройна структура, подчиняваща се на демократичния централизъм P.S. А, що се отнася до свободата - ако тя струва нещо, значи е ограничена...Ерго - единственото нещо, което получаваме безплатно, това е живота...Тъй, че според мен, ние - човеците - притежаваме само една свобода, независеща от нищо - свободата на живот, или смърт Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Че кой говори за абсолютна свобода ? Никъде не е имало и няма и да има таквоз чудо. Става дума за един набор от основни права и свободи . НЕ за слободия, както се разбира от примитивните общества и индивиди. И когато се заровим в подрробностите какво , аджеба , включва списъкът със нещата които искаме да сме свободни да упражняваме - и ХОП - разделяме се на влъци и кучета на путин-павлов-лейдигага. Всеки си има свое виждане как да си изкара дните на тоя свят. На който му харесва да му сипват в паничката - негов си проблем.Ама като се опита да наложи своя стил И на горските обитатели....и става интересно. ![]() |
| XYZxyz, сигурно си прав, неправилно съм се изразил. Възможно е да сме от едно поколение, но тя и връстниците и явно са формирали мироглед и характер в периода на т. нар. демокрация - след ноември 1989 . Тогава нещата като че ли започнаха да се движат на бързи обороти, изведнъж ни заляха с информация, ненадейно се оказахме свободни, светът се тресеше от неочаквани събития. А както е казал Елиас Канети, „информацията е отрицанието на ентропията”. За мен ентропията се характеризира с хаоса, макар, че в този форум имаше много хубави обяснения за това какво представлява ентропията. С две думи, четеш, учиш, за да се измъкнеш от хаоса, да се организираш, да си подредиш нещата. В този смисъл Елена Кодинова е много права. |
Брайти е прав. И цената на националната държава на българите е... понижаване на стандарта. Заради загубата на пазарите на империята. Докато се създадат нови пазари за българските стоки е трябвало да мине време. Не само понижаване на стандарта, националната държава налага свои ограничения, непознати дотогава в Османската държава. Да оставим настрана, че държавата пряко се намесва в образованието, религията, бита, семейния живот. |
| На мен статията ми хареса. И не намирам нищо лошо в това, че авторката (много от чийто статии не харесвам) пише в първо лице ед. ч. и подхожда към проблема от личен опит. Свободата касае преди всичко индивида. И понеже всеки си има своя дефиниция за свобода (Фром също, апропо), за мен тя винаги е била свързана с възможността за избор. Изглежда авторката свързва сободата с въззможността "да избираш робствата". Малко мизантропско е, макар тя да го е завоалирала с разни красиви думи. |
Ако свободата е право на избор, то християнството ни е направило изначално несвободни. Най-обичам рожбите на РСО да ми обясняват за християнството .... |
| Ер.Фром - "Да имаш или да бъдеш" и "Бягство от свободата", както и "По пътя" на Керуак, и много други, но какво от това, бяхме млади, четяхме, вълнувахме се, друг е въпроса кой, какво е разбрал и написал, и т.н. За жалост не ми се коментира нито статията, нито форума... |